Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№………..
гр. Пловдив, 30
януари 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ- ми състав, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
като
разгледа административно дело №3107 описа на съда за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.213а, ал.3 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.236 от АПК и чл.83 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Г.В.В.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание “доживотен затвор без замяна“ в Затвора –
Ловеч, обжалва Разпореждане с №8379 от 07.12.2022г., с което е отхвърлено
искането му по чл.250 от АПК да бъдат прекратени действия, извършвани от
служители на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, изразяващи се в преместването
му от Затвора – Ловеч в Затвора – Плевен по силата на Заповед №Л-5320 от
20.12.2018г. на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“; както и бездействия, изразяващи се в “невръчване, непредявяване, неуведомяване на разпореждане за
предварително изпълнение на заповедта“.
Претендира се отмяна на
оспорения акт поради незаконосъобразност.
Освен това в частната
жалба на В. е формулирано искане да бъде освободен от заплащане на държавна
такса, явяващо се предмет на настоящето производство.
Според чл.83, ал.2 от ГПК, във връзка с 213а, ал.3 и чл.144 от АПК, такси и разноски по производството
не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. Като по молбата за освобождаване съдът
взема предвид- доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Като приложение към
молба с Вх.№1213 от 18.01.2023г. от жалбоподателя е представена нарочна
декларация на жалбоподателя относно обстоятелствата по смисъла на чл.83, ал.2
от ГПК.
На 25.01.2023г. по
делото постъпва писмо с Вх.№1964 от директора на Териториално поделение (ТП),
гр. Велико Търново на Националния осигурителен институт (НОИ), според което Г.В.В., както и съпругата му Анелия Стойчева Вълева, ЕГН *********,
не получават пенсии от ТП- Велико Търново на НОИ.
На 26.01.2023г. по
делото постъпва писмо с Вх.№2081 от Териториална дирекция (ТД), гр. Велико
Търново, на Националната агенция за приходите (НАП), според което писмо, няма
данни за осигуряването на Г.В. за периода от 01.01.2022г.
до 31.12.2022г.; Анелия Вълева е самоосигуряващо се
лице във “ВАЛЕНС 2010“ ЕООД, ЕИК *********, за периода 01.2022г. – 01.2023г. са
правени осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход.
На 27.01.2023г. по
делото постъпва писмо с Вх.№2134 от началника на Затвора – Ловеч, към което е
приложена нарочна справка “ТРАНСФЕРИ“, удостоверяваща получени приходи от Г.В.
през периода 01.01.2022г. – 23.01.2023г., в общ
размер от 1 656,36 лв., представляващи стойността на 14 броя ваучери.
На 30.01.2023г. по
делото постъпва писмо с Вх.№2258 от директор на Дирекция “Местни данъци и
такси“ (Д“МДТ“) в община Велико Търново, към което са приложени два броя
удостоверения за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ), съответно от Анелия Стойчева Вълева и Г.В.В..
Според едното от удостоверенията,
Анелия Вълева е собственик на ½ идеална част от жилище и гараж, находящи се в гр. Велико Търново, ул. “Теодосий
Търновски“ №7; собственик е на ½ идеална част от “земя“ и жилище, находящи се в гр. Велико Търново, ул. “Иван Вазов“ №33;
собственик е на ½ идеална част от “земя“, находяща
се в с. Арбанаси; собственик е на лек автомобил с Рег.№ВТ2685ВМ.
А според другото
удостоверение, Г.В. е собственик на ½ идеална част от “земя“ и жилище, находящи се в гр. Велико Търново, ул. “Иван Вазов“ №33;
собственик е на ½ идеална част от “земя“, находяща
се в с. Арбанаси; собственик е на “търговски обект“, находящ
се в гр. Велико Търново, ул. “Г. Бакалов“ №1.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят В. и съпругата му Анелия
Вълева притежават имущество, управлението на което имущество би могло да донесе
приходи, позволяващи на В. заплащането на държавна такса от 30,00 лева.
Съответно, молбата на В. да бъде освободен от
заплащането на държавна такса е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.83, ал.2 от ГПК,
във връзка с чл.213а, ал.3 и чл.144 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба на Г.В.В., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
“доживотен затвор без замяна“ в Затвора – Ловеч, да бъде освободен от заплащане
на държавна такса по заявено оспорване на Разпореждане с №8379 от 07.12.2022г.
Разпореждането може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/