ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
/
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, ІХ - ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на
13.05.2019 г., в състав:
Окръжен съдия: Даниела Христова
След като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2450 опис на ВОС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на К.Д.К.
и Ж.С.К. против К.И.И.в качеството
му на нотариус от гр. Варна, с рег. № 572 на НК, с предявена претенция за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 42 675.40 лв. като
обезщетение на имуществените им вреди, които ищците търпят от принудителното
изпълнение, насочено върху ½ ид.ч. от притежавания от тях недвижим имот
в гр. Варна, представляващ ап. 35 на ул. „Рали Мавридов“, № 7, вх. 7, ет. 6,
ведно със законната лихва от датата на увреждането и до окончателното изплащане
на сумата. Изложените твърдения от ищците са, че на 31.10.13г. ответникът в
качеството си на нотариус е изповядал договор за покупко-продажба, по силата на
който ищцата по време на брака си с ищеца, е закупила от С.В.К., М.Ж.К. и от М.С.Т.
описания апартамент срещу заплащане на сумата от 70 000 лв. Преди
изповядване на сделката ищците са поискали от нотариуса извършването на
проверки за наличието на тежести върху имота. Последният след като ги уверил,
че е извършил такива проверки, посочил че липсват тежести върху имота. Това е
дало увереност на купувача да сключи договора. В края на 2014г. обаче двамата
ищци разбрали, че върху имота е била вписана още на 08.05.12г. възбрана по
изп.д. № 147/12г. по описа на СИС при ВРС /започнало като изп.д. №
20097170400530 по описа на ЧСИ Р. Т. и прехвърлено към ДСИ/ за дълга на М.Т.
към взискателите В.Д.Ж/за 10 000 евро, ведно със законната лихва от
05.08.04г. до окончателното ѝ изплащане/ и Ж. М.Ж./също за 10 000
евро, ведно със законната лихва от 05.08.04г. до окончателното ѝ
изплащане/. Вредите, които ищците търпят се сочи, че са свързани с изнасянето на
имота им на публична продан няколкократно, като последната оценка за изнесената
на продан ½ ид.ч. от имота е в размер на 42 675.40 лв. Допълнено е,
че макар и тази публична продан /обявена за времето от 17.06.18г. до
17.07.18г./ да е обявена за нестанала, то тъй като взискателите са поискали
извършването на нова такава, то настъпването на вредите е сигурно събитие в
близкото бъдеще. Отговорността на ответника се ангажира на основание чл. 73,
ал. 1 от ЗННД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за неизпълнение на задълженията му по
чл. 25, ал. 1 от ЗННД – за това, че нотариусът при изповядване на сделката на
31.10.13г. не е опазил правата и законните интереси на ищците, тъй като въпреки
тяхното искане той не е извършил /или не поне в нужния обем/ необходимите
справки за наличието на тежести върху недвижимия имот.
С
депозирания в предвидения срок отговор
на исковата молба ответникът Ицков е оспорил допустимостта на предявения от
ищеца К. иск, тъй като счита, че от доказателствата по делото може да се
установи, че имотът е придобит в индивидуална собственост единствено от ищцата.
Отделно от това е оспорил и основателността на предявения от двамата ищци иск
по подробно изложени съображения, вкл. и с твърдението, че всички продавачи
/които са декларирали в нотариалния акт, че върху имота няма наложени възбрани/
са знаели за наложената възбрана върху ½ ид.ч. от имота. Счита се, че
всички участници в сделката са били наясно и за дълга на М.Т. към нейния първи
братовчед Ж. М. Жеков и към съпругата му Венцислава Д. Неделчева, както и с
наложената по изпълнителното дело възбрана, което ги е мотивирало да се откажат
от проверка за тежести преди сделката. Това се определя като недобросъвестно поведение
на страните по сделката, освобождаващо от отговорност ответника.
В
качеството на трето лице помагач на
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище гр. София,
чрез ю.к. Мария Панкова оспорва
допустимостта на предявения от Ж.С.К..
В
публично съдебно заседание, в което не е даден ход на делото ищците, чрез процесуален представител са
поискали спиране на производството, на основание чл. 229, ал., т. 4 от ГПК, а
ответникът чрез процесуални представители са поискали прекратяване на иска
поради недопустимост. В развитите пред съда тези ищците твърдят, че
преюдициално е изпълнителното дело 20097170400530 по опис на ЧСИ Р. Т. ***
действие ВОС, в последствие прехвърлено в СИС при ВРС и неприключено под №
147/2012 г.
В
същото съдебно заседание, ответникът чрез пр. представители счита, че
изпълнителното дело не е преюдициално, а неговата висящност е доказателство, че
не е налице факт от фактическият състав на исковата претенция, а именно не е
настъпила вреда.
За
да се произнесе по искането за спиране и по искането за прекратяване на
исковото производство, съдът съобрази следното:
В
исковата молба ищците не са навели твърдения за осъществена вреда, а твърдения
за настъпване в бъдеще на такава, като са обосновани съображения, че тя макар и бъдещо е сигурно събитие. За да обосноват това
становище са посочили факта, че е образувано изпълнително дело, в което
предстои да завърши с публична продан на собственият им имот. Съдът намира, че изпълнителното дело не е
преюдициално към настоящото производство, тъй като по естеството си не може да
завърши с решение, което ще има значение за правилното разрешаване на настоящия
спор. Разпоредбата на чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК има предвид такива факти, които
имат значение към произнасянето по същество на спора, а не по неговата
допустимост. Отделно от горното, настоящият състав приема, че под дело и
решение, правната норма има предвид такива производства, по които съдът
постановява решение по същество на правни спорове. В случая ищците претендират
спиране на производството по настоящото дело, като обосновават преюдициалност
на изпълнителната сила на вече постановено съдебно решение. Дали от
реализирането на изпълнителната сила, ще настъпи вреда е бъдещо несигурно
събитие, тъй като изпълнителното производство би могло да завърши и без
публична продан на имота /например при заплащане на паричното задължение,
опрощаване на дълга и др/. Затова, съдът не приема тезата на ищците, че е
налице основание за спиране на производството до приключване на изпълнителното
дело.
Същевременно
при липсата на твърдение, че е настъпила вреда предявеният иск е недопустим и
като такъв по него съдът не може да се произнася по същество. Искът е
недопустим и в този смисъл е налице изразено становище от въззивния съд /виж
мотивите на Определение № 156 от 11.03.2019 г. по ч. гр.д. № 117/2019 по опис на
ВАп.Съд/. Производството следва да бъде
прекратено.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците, за спиране на
производството по делото, до приключване на изпълнително дело № 147/2012 г. по
опис на СИС при ВРС, на основание чл.
229, ал.1 т.4 от ГПК
ПРЕКРАТЯВА производството по предявен от К.Д.К. и Ж.С.К. против К.И.И.в качеството му на
нотариус от гр. Варна, с рег. № 572 на НК, осъдителен иск с правно основание
чл. 73, ал. 1 от ЗННД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД , по твърдението, че не е
изпълнил задълженията си по чл. 25, ал. 1 от ЗННД и цена на иска сумата от
42 675.40 лв. претенидрана като обезщетение на имуществените им вреди,
които ищците търпят , че ще претърпят от принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 147 по опис на СИС при ВРС, насочено върху ½ ид.ч.
от притежавания от тях недвижим имот в гр. Варна, представляващ ап. 35 на ул.
„Рали Мавридов“, № 7, вх. 7, ет. 6, ведно със законната лихва от датата на
увреждането и до окончателното изплащане на сумата, като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.
Определението
може да се обжалва с частна въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия в Окръжен съд: