Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град П., 26.02.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ЧЕТВЪРТИ ФЕВРУАРИ, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря……..ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ……….……..и в присъствието на прокурора…………………………………...…….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 781 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

            Иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и 52 ЗЗД.

                      Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от Б.Т.Д. и Е.Д.В.,***, чрез пълномощникът им адв. Й.Ц.Й. *** против СУ”***”гр.С., представлявано от директора Р.С.Б., с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер по 120 000лева за всеки от ищците, за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им, настъпила на 03.05.2017г. в гр.С.. Сумите се претендират ведно със законната лихва от деня на причиняване на вредите – 03.05.2017г. до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. и заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната от адвокат Й.Ц.Й. безплатна адвокатска помощ на ищците, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

                     В исковата молба се твърди, че през учебната 2016/2017г. синът на ищците Р.Б. Д. е бил ученик в осми клас в СУ“***“ гр.С.. На 03.05.2017г., малко преди 10ч., е бил в класната стая, в очакване на часа по биология. При влизането си в клас преподавателят по биология В.Г.Б. помолила учениците да запазят тишина, а Т.М.С.  - да заеме мястото си на последния чин от редицата до прозореца. Т. С. тръгнал да се премества към чина си, без да става от стола, на който седял, бутайки го по пътеката между чиновете.При преминаването си покрай Р. Д. двамата са си разменили реплики, след което Т. седнал на чина си.В този момент Р. станал и се придвижил до чина на Т..Двамата съученици започнали да се бутат и да се дърпат, докато Т. се ядосал и нанесъл на Р. юмручен удар с дясната си ръка, който попаднал в брадичката на пострадалия. Вследствие на удара Р. се завъртял наляво, при което Т. му нанесъл втори юмручен удар с дясната си ръка, който попаднал в областта на дясната скула на Р.. Вследствие на удара Р. загубил равновесие и паднал на земята, като при падането си избутал чина с тялото си и ударил главата си в пода на класната стая.Останалите ученици, както и учителката В.Б., се втурнали към двамата, за да прекратят саморазправата и да окажат помощ на пострадалия.Р. започнал да трепери и получил гърчове.Не бил в състояние да разговаря и се напикал.Тогава в класната стая дошли преподавателят по физическо възпитание М.Г.М. и хигиенистката Ф.И.С. и след като констатирали състоянието на Р., се опитали да му помогнат.Ф.С. му направила изкуствено дишане, а М.М. – сърдечен масаж.Тъй като състоянието му не се подобрило, те го взели на ръце и отнесли в колата на учителя по физика А.А.. Откарали го до поликлиниката в гр.С., където Р. бил прегледан от д-р М.А.Г.. Тя, както и пристигналия след нея личен лекар на Р. д-р В.К.К., констатирали, че детето няма пулс и сърдечна дейност, не диша и от носа му изтича кървава пяна. Лекарите продължили реанимацията чрез изкуствено дишане и сърдечен масаж и извикали екип на Спешна помощ от гр.П.. След пристигането на екипа, реанимацията продължила и чрез дефибрилатор, но сърдечната и дихателна дейности на Р. не били възстановени, а лекарите констатирали смъртта му.

Ищецът твърди, че по случая било образувано досъдебно производство № Д-101/2017г. по описа на ОП-П..След внасяне на обвинителния акт, с присъда № 18/24.04.2018г. по НОХД № 16/2018г. по описа на ПОС, Тихомир С. е осъден за извършено от него престъпление по чл.124, ал.1, пр.3, вр. с чл.130, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, за това че на 03.05.2017г. в гр.С., като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, причинил по непредпазливост смъртта на Р.Б. Д., вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. С присъдата са уважени и граждански искове на родителите на пострадалия, като съдът е приел, че с извършеното деяние Т. С. виновно е причинил на Б.Д. и на Е.Д. неимуществени вреди от загубата на сина им и дължи тяхното репариране, съгласно правилата на чл.45, чл.51 и чл.52 от ЗЗД.Непълнолетният подсъдим е осъден да заплати на всеки от гражданските ищци по 120 000лева, със знанието и съгласието на родителите си и съответната законна лихва от датата на увреждането. Присъдата е влязла в сила на 07.08.2018г.Ищците твърдят, че присъденото им обезщетение не е изплатено до момента на завеждане на настоящото дело.

В исковата молба се твърди, че след смъртта на сина им ищците са претърпели и продължават да търпят болки и страдания и непоносима скръб. Между тях и детето им Р. са били изградени отношения на топлота, обич и взаимна загриженост, носещи белезите на доверие, уважение и съпричастност. Помежду им е съществувала изключителна близост и привързаност. Родителите са проявявали интерес към живота на детето си, присъствали са на родителски срещи, грижили са се за него с много обич. Р. е помагал на своите родители в домакинството и се е грижил за тях. Ищецът е с ампутиран крак и е освидетелстван с трета категория инвалидност, поради което е разчитал на сина си ежедневно за множество лесни за останалите хора битови задачи.Твърде ранната смърт на Р., настъпила на 14 годишна възраст, е оставила родителите му съсипани, изпитващи нестихваща болка и страдание. С трагичната му и внезапна гибел, те са изгубили един от най-ценните хора в своя живот, поради което усещат празнота, която никой не може да запълни.В резултат на внезапната трагедия, дълго време и двамата родители са били в изключително тежко емоционално състояние.Загубата на техния обичан син им е причинила тежка покруса и страдание, което те трудно преодоляват и с която не могат да се примирят.

В исковата молба се твърди също, че причинените на ищците Б.Д. и Е.Д. неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на В.Г.Б. – учител по биология в СУ“***“гр.С.. Уврежданията на Р. Д., довели до неговата смърт са му били причинени от Т. С. по време на час по биология в сградата на ответното училище, т.е. по време, когато учителят е извършвал работа, която му е била възложена от ответника – да преподава дисциплината „Биология“. Ищците твърдят и това, че служителите на ответното училище имат задължение да контролират и наблюдават постоянно учениците, както и да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията, съгласно чл.219, ал.2, т.2 от Закон за предучилищното и училищното образование.Ищците считат, че преподавателката по биология В.Б. не е спазила това свое задължение. Не е чула търкането на стола по земята, обидните думи разменени между двете момчета, въпреки че останалите ученици са ги възприели ясно.Основание да твърдят, че учителката не е следила за спазване на дисциплината в час намират и в обстоятелството, че по време на урока, в класната стая е присъствала и ученичка от по-горе клас – М.И.М..

В исковата молба се твърди и това, че ответникът е възложил на учителката по биология задължения за полагане на необходимите грижи за опазване живота и здравето на децата. Ищците считат, че учителят е лице, на което са възложени не само функции по осъществяване на обучение и възпитание на учениците, но и функции, свързани с осъществяване на контрол, наблюдение и надзор върху тях. За действията на учителя, при и по повод осъществяването на тези функции, отговорност следва да носи училището. В конкретния случай, твърдят че именно поради неизпълнение на това ѝ задължение, е настъпил трагичния инцидент довел до смъртта на един от учениците – на Р. Д..Считат, че е налице причинната връзка между бездействието на деликвента и настъпилата за ищците вреда.Твърди се също, че между двете деца отдавна е имало конфликт и прояви на агресия, за което са знаели учителите в ответното училище. Т. е хвърлял закуската на Р. в коша, вкарвал е главата му в решетките в коридора на училището, заплашвал го е с нож. За тези прояви са знаели работещите в училището, тъй като са били подавани сигнали до класния ръководител на Р. Д. и до директора на училището, но не са били взети никакви мерки за преустановяването им.Ищците твърдят, че в училището цари безредица, довела до трагичната и внезапна смърт на Р., за което училището следва да понесе гаранционно-обезпечителна отговорност като възложител на работата. Отговорността е за чуждо виновно противоправно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия и ищците считат, че са налице предпоставките за носенето ѝ от ответното училище : вредите на ищците са причинени от действие/бездействие на лице, на което ответника е възложил работа, при която са настъпили вредите и работникът има вина за причинените вреди. Посочено е още, че дори деликта да представлява престъпление, това не изключва гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата, а вината на длъжностните лица се предполага до доказване на противното.

  Към исковата молба са приложени: Удостоверение за раждане от ***г. на Р. Д.; Препис-извлечение от акт за смърт на същия; Удостоверение за родствени връзки; Удостоверения за раждане на ищците; Удостоверение за верен ЕГН на ищеца; Експертно решение на ТЕЛК за ищеца; Епикриза и амбулаторен лист на ищцата; Правилник за дейността на СУ“***“ гр.С.; Справки за IBAN *** – 2бр. и пълномощно.Приложено е като доказателство НОХД № 16/2018г. по описа на П.ски ОС, както и личното трудово досие на учителя В.Г.Б..

В първото по делото заседание, ищците, чрез пълномощникът си адв. Й.Й. са уточнили исковата претенция така : „Нашето твърдение е, че този учител не е положил усилия да запази живота и здравето на починалото дете. Той е бил наясно, че назрява конфликт, който от словесен е преминал във физически, бездействал е достатъчно дълго време и се е намесил с едно навеждане над агонизиращото дете. Ако този учител е спазвал своето задължение да защити живота и здравето на детето, можеше да предотврати инцидента.“ Ищците считат, че осъденият  пряк причинител на вредите и учителят не носят солидарна отговорност, а всеки един от тях е отговорен за вредоносния резултат и е длъжен да репарира вредите, като тезата е, че погасяването на вземането, което  предявяват става с ефективно плащане. Считат, че отговорност за вредоносния резултат има училището, което чрез своя служител не е положило минимално необходимите грижи, за да опази живота и здравето на детето, неизпълнявайки свое задължение да опазят живота и здравето на ученика. За един деликт, при условията на независимо съизвършителство,  отговарят няколко субекта - в случая, независимо от отговорността на ученика, има отговорност и на училището и тя е за същия вредоносен резултат. Твърдят, че няма извършено плащане, но ако беше извършено плащане от прекия извършител, настоящата претенция би била погасена. Твърдят, че нито има доброволно плащане, нито има образувано изпълнително дело.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника СУ“***“гр.С., представлявано от директора  Р.С.Б., в който се излага становище, че исковите претенции са допустими, но неоснователни. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че учебното заведение, респ. работещите в него служители и в частност учителя по биология В.Г.Б. с поведението си са допринесли и опосредствали настъпването на вредоносния резултат – смърт на ученик. Противопоставя следните насрещни твърдения : От заключенията на разследващите органи е установено, че няма виновно поведение на учители и служители на училището. Такова не е установено и от задълбочените и всеобхватни проверки извършени от РУО П., МОН и ДАЗД. Фактическата обстановка е изяснена в наказателното производство. При проверките  от РУО П. не е констатирано да са подавани сигнали от родителите на пострадалото дете или от него самото, за осъществен спрямо него физически или психически тормоз.Едва след случилото се в клас, се е установило, че е имало конфликт между семействата на двете деца, които са били роднини.Действията на учителя по биология по време и след инцидента са били адекватни и своевременни. След съприкосновението между двамата ученика, както учителката, така и съучениците им са се втурнали за да го преустановят. Въпреки шока, учителите и служителите от училището, са положили дължимата грижа за ученика и са му оказали първа помощ, а не са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, както се твърди в исковата молба. В отговора се твърди също, че при извършената от Агенцията за закрила на детето проверка, социалните работници са установили, че децата не са били агресивни и не са имали неразрешени конфликти по между си. 

Ответникът счита, че не са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е производна за възложителя на работата от извършения деликт и възниква доколкото е налице виновно поведение на извършителя. Счита, че обемът на отговорността на възложителя не може да е по-голям от обема на отговорността по чл.45 от ЗЗД на причинителя, която е лична и виновна и ако изпълнителя на работата няма вина за настъпилото увреждане, то и възложителя не следва да носи отговорност за деликт.  В случая увреждането не е причинено от виновни противоправни действия или бездействие на учителя, при осъществяване на дейността ѝ, а от действие на трето лице, което е понесло за това и наказателна отговорност. Ответникът счита, че съгласно чл.300 ГПК гражданският съд следва да зачете влязлата в сила присъда по НОХД № 16/2018г. на ПОС относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Счита също, че гражданският съд е изцяло обвързан от констатациите на наказателния относно това извършено ли е деянието, от кого е извършено, виновно ли е извършено, причинени ли са вреди и в какъв размер.Позовавайки се на ППВС № 9/66г. на ВС, ответникът счита, че вредите на ищците не са причинени от учителя Б. при или по повод на изпълнение на възложената ѝ от ответното училище работа, а от действия на подсъдимия по посоченото наказателно дело, който е ученик в училището. Учителката е изпълнила задължението си по организация на учебния процес, като при започване на часа е наредила да се запази тишина, свързано с дисциплината в час.Ответникът счита, че по никакъв начин не може да се обвърже факта на нанесения удар от страна на подсъдимия, с действие или бездействие по възложената на учителката работа.Счита, че липсва причинна връзка между вредата и поведението на учителката и предпоставки за ангажиране на отговорност по чл.49 от ЗЗД. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са два субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с 45 и чл.52 ЗЗД, предявени спрямо ответника СУ”***” гр.С., представлявано от директора Р.С.Б., за заплащане на всеки от ищците Б.Т.Д. и Е.Д.В. по 120 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им Р.Б. Д., настъпила на 03.05.2017г., в СУ”***” гр.С. - възложител на работата при или по повод, на която са настъпили вредите. Сумите се претендират ведно със законната лихва от деня на причиняване на вредите – 03.05.2017г. до окончателното им изплащане.Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. и заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната от адвокат Й.Ц.Й. безплатна адвокатска помощ на ищците, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

 Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл.45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия ѝ състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, като във всички хипотези на непозволено увреждане, включително на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

 В тежест на ищците е възложено да докажат в какво се състои действието причинило вредите им или противоправното бездействие довело до настъпването на тези вреди/какво е трябвало да се направи, за да се избегне настъпването на вредите/, както и какви са конкретните нарушения на задълженията на учителя В.Б.. В тази връзка е указано, че следва да бъде проведено главно и пълно доказване на обстоятелствата, че при провеждането на учебния час по биология на 03.05.2017г. В.Б. е нарушила нормативно установено правило за поведение или е допуснала нарушение на трудовата дисциплина/на задълженията ѝ установени с длъжностната характеристика/ или че при изпълнение на тези ѝ задължения е проявила небрежност, която от своя страна е довела до причиняване на вреди на ученика Р.Б. Д., довели впоследствие до настъпване на смъртта му.На  ответника е възложено доказване на възраженията му, че учителят В.Г.Б. не е причинила или допринесла за настъпване на вредоносния резултат, че действията ѝ по време и след инцидента в часа по биология, са били адекватни и своевременни, че е положена дължимата грижа за опазване здравето и живота на ученика.

Безспорно е между страните, а се установява и от събраните писмени и гласни доказателства, както и от признанията им, описаната в исковата молба фактическа обстановка, при която е причинена смъртта на сина на ищците Р.Б. Д.: През учебната 2016/2017г. той и Т.М.С. са били съученици в осми клас в ответното училище СУ“***“ гр.С.. На 03.05.2017г., в началото на часа по биология преподавателя В.Г.Б. помолила учениците да запазят тишина, а Т.М.С.  - да заеме мястото си на последния чин от редицата до прозореца. Т. С. тръгнал да се премества към чина си, без да става от стола, на който седял, бутайки го по пътеката между чиновете.При преминаването си покрай Р. Д. двамата са си разменили реплики, след което Т. седнал на чина си.Р. станал и отишъл при Т., като двамата съученици продължили да си разменят реплики и започнали да се бутат. Т. се ядосал и нанесъл на Р. юмручен удар, който попаднал в брадичката му, последван от втори юмручен удар в областта на дясната скула на Р.. Вследствие на удара ученикът загубил равновесие и паднал на земята, като при падането си избутал чина с тялото си и ударил главата си в пода на класната стая.Останалите ученици, както и учителката В.Б., се втурнали към  Р., който лежейки на пода получил гърчове и изпаднал в безсъзнание. Притеклият се на помощ преподавател по физическо възпитание М.Г.М. и хигиенистката Ф.И.С. са опитали да го свестят, като му направили изкуствено дишане и сърдечен масаж.Тъй като състоянието му не се подобрило, те го откарали в поликлиниката с колата на учителя по физика А.А.. Двама лекари констатирали, че детето няма пулс и сърдечна дейност, не диша и от носа му изтича кървава пяна. Продължили реанимацията чрез изкуствено дишане и сърдечен масаж до идването на екип на Спешна помощ от гр.П..  Реанимацията продължила и чрез дефибрилатор, но сърдечната и дихателна дейности на Р. не били възстановени, а лекарите от Спешна помощ констатирали смъртта му.

Няма спор, че В.Г.Б. към момента на инцидента е била в трудовоправни отношения с ответното училище и е изпълнявала длъжността „главен учител“, както и че съгласно приложеното трудово досие, не са и били налагани никакви дисциплинарни наказания.

Няма спор, че с влязла в сила на 07.08.2018г. присъда № 18/24.04.2018г. по НОХД № 16/2018г. по описа на ПОС, Тихомир С. е бил осъден за извършеното от него престъпление по чл.124, ал.1, пр.3, вр. с чл.130, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, за това че на 03.05.2017г. в гр.С., като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, причинил по непредпазливост смъртта на Р.Б. Д., вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. С присъдата са уважени и граждански искове на родителите на починалия - Б.Д. и Е.Д., като за  неимуществените вреди от загубата на сина им са им присъдени по 120 000лева, които непълнолетния подсъдим е осъден да заплати със знанието и съгласието на родителите си, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Безспорно е, а се установява и от показанията на свидетелите Б. И. и З. Д., че и след присъдените им суми за обезщетение, ищците продължават да страдат от загубата на сина си, която загуба е непрежалима.

Спорно е нарушила ли е В.Б. при изпълнение на възложената ѝ от ответника работа като учител по биология и ако да-какво нормативно установено правило за поведение или на трудовата дисциплина /на задълженията ѝ установени с длъжностната характеристика/ или е проявила небрежност при изпълнение на тези ѝ задължения, която да е довела до причиняване/съпричиняване/ на вреди на ученика Р.Б. Д., довели впоследствие до настъпване на смъртта му. Допуснало ли е съответното длъжностно лице непозволени действия и/или бездействия, от които да са причинени вредите на ищците. Налице ли е причинно-следствена връзка между предприетите действия/бездействия на учителя и получените от ученика увреждания.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че между двамата съученика отдавна е имало конфликт и прояви на агресия, за което са знаели учителите в ответното училище. Т. е хвърлял закуската на Р. в коша, вкарвал е главата му в решетките в коридора на училището, заплашвал го е с нож. За тези прояви са знаели работещите в училището, тъй като са били подавани сигнали до класния ръководител на Р. Д. и до директора на училището, но не са били взети никакви мерки за преустановяването им.Ищците твърдят, че в училището цари безредица, довела до трагичната и внезапна смърт на Р..Всички тези твърдения са останали недоказани.Няма ангажирани доказателства за твърдените сигнали, а напротив от последвалите инцидента проверки извършени от РУО П., МОН и Държавна агенция за закрила на детето е констатирано, че не са подавани сигнали от родителите на пострадалото дете или от него самото, за осъществен спрямо него физически или психически тормоз. Видно от протокола за извършената от Регионално управление на образованието-П. проверка/на л.70 и сл./, комисията е дала само предписания, свързани с пропуски в учебната дейност и не са констатирани такива, които да имат отношение към настоящия казус и/или към работата на преподавателя В.Б..

От констативния протокол на Държавна Агенция за закрила на детето/на л.79 и сл./ се установява, че ДСП-П., в деня след инцидента е изпратила екип от двама социални работници и един психолог, които са провели срещи и разговори с представители на полицията, общинската администрация, личния лекар на двете момчета и директора на училището, събрали са информация и от персонала на образователната институция и от Спешна помощ. Социалните работници са установили, че двете деца, участвали в инцидента нямат противообществени прояви, не са били агресивни и не са имали неразрешени лични конфликти.Установено е, че в училището се води електронен регистър на децата в риск, който периодично се изпраща в РУО П., в който са вписани три случая на деца, за конфликти възникнали през 2008г. и 2011г.Въведен е училищен дневник със случаи на тормоз, които според комисията, се води съгласно изискванията и в който има 5 вписвания, като преди случа на Р. и Т. от 03.05.2017г. те не са били вписвани в дневника.В протокола са описани взетите мерки за психологическа подкрепа, за превенция на агресията в училище и на бъдещи подобни инциденти, както и мерки за осигуряване на още по-добри условия за опазване на живота и здравето на учениците по време на образователния процес.

От показанията на св.К.Х.П., която към 03.05.2017 г. е работела в Регионално управление на образованието – гр. П. като „Старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия“, се установява, че със заповед на Началника на Регионално управление е била сформирана комисия, на която свидетелката е била председател. По повод на инцидента с починалото дете, комисията е извършила цялостна и комплексна проверка в училище „***“ – гр. С., която е включвала целия учебно-възпитателен процес и документацията в училището. Констатираните пропуски са били минимални и не са били свързани с инцидента, като издадена заповед за предписание е била изпълнена в срок, а пропуските - отстранени. Свидетелката дава показание, че от 2015 г. в Министерство на образованието и науката е бил изработен алгоритъм за противодействие на училищния тормоз и агресията в училище. Такъв механизъм е бил разработен и в ответното училище, но не е имало постъпили жалби и сигнали в училището не само от ищците, а и от други родители за някакви инциденти. Не са констатирани и някакви устни сигнали.

Същото се установява и от св. О.П.П. –член на проверяващата комисия, в качеството му на старши експерт по физическо възпитание и спорт и отговарящ за здравословни и безопасни условия на обучение и труд в училищата към Министерство на образованието и науката. По време на проверката не са констатирали сигнали и жалби от родителите на починалото дете, нито устни, нито писмени. Абсолютно никакви нарушения не констатирал и в своята област и в констативния протокол е посочено, е че няма предложения за препоръки и преписания. От многогодишния си опита като учител по физическо възпитание споделя, че никой няма идея как би могъл да се предотврати такъв инцидент, защото той се случва съвсем неочаквано и не е свързан с никакви странични причини, освен такива в отношенията между учениците.

От показанията на св.В.Г.Б., се установява, че при влизането в час е казала на учениците да запазят тишина и да се приготвят за работа, а на Т. - да си отиде на мястото.Докато учениците са се приготвяли за работа, преподавателката е започнала да работи по дневника – да нанася темата на часа, да отбелязва номерата на закъснелите и на отсъстващите ученици. Когато е приключила с вдигането на главата си е видяла удара на Т. в лицето на Р., при който удар той се е свлякъл на пода. Учителката твърди, че е скочила и хукнала да помага на Р.. Започнала да го вика по име. Установила, че е припаднал и опитала да го свести с вода. Обърнала главата му настрани, защото сметнала, че може да е колабирал. Казала на учениците да извикат чистачката Ф.С., която дошла веднага и проверила да не би да си е глътнал езика си. Свидетелката е казала на охраната да се обадят на тел.112. Дошъл е и учителят по физическо възпитание М.М., който е направил сърдечен масаж на Р., но не е имало резултат. Свидетелката твърди, че преди нанасянето на удара не е чула силни размени на обиди или на някакви заплашителни думи. Смята, че най-вероятно нещо са си казали, но тя не е го е чула. Било е в самото начало на часа и е имало някакви шумотевици, по детски. Наредила е всички да си отидат по местата и да си приготвят помагалата и е започнало това движение, а тя е започнала да пише в дневника. Твърди, че друг път не се е случвало подобно нещо и че не знае Т. и Р. да са имали някакви дрязги. Познава децата и счита, че ако е имало по-сериозен конфликт между тях, е щяло да се разбере, тъй като работи в това училище от 24 години и познава поколения наред.

От показанията на св. М.Г.М. се установява, че  ученик от класа му е съобщил, че Р. е припаднал. На бегом е отишъл в класната стая и е видял, че детето е в безсъзнание. Около минута-две, заедно с Ф.С. са опитали да го реанимират, но са видели че нещата не се подобряват. Твърди, че много бързо са реагирали всички и че се възхищава на Ф.С. и на В.Б., с които са опитвали заедно да изведат Р. от това състояние, но не са успели и тогава са решили да го транспортират до поликлиниката.

Свидетелят А.П.А. - учител по химия и физика в училището, установява че охранителя в училището И.С. е донесъл на ръце Р. и го е качил в колата на свидетеля, като заедно с учителите М.М. и В.Б., са го закарали до Здравната служба за минута и нещо. След около половин час е дошла Спешна помощ от гр.П.. Свидетелят дава показание, че е преподавал на Р. и Т. и че не е забелязал да са имали някакви конфликтни отношения, че децата винаги си имат някакви закачки, но конфликти-не. Т.  е бил много спокоен, а Р. - малко по-закачлив, с леко присмехулно държание спрямо другите, за което му поведение учителят е съобщил на баща му в неформален разговор. Свидетелят дава показание, че е член на Комисията за противодействие на тормоза в училището, но че жалби за тормоз върху ученик няма подавани. Разяснява как работи комисията : Ако има ситуация на ученици, които са в конфликт, първо ги викат, изясняват кой е виновния, разговарят, предупреждават ги и ако е необходимо викат и  родителите им. При възникване на чести конфликти в час учителят може да размести учениците, за да са по-далече един от друг.Ако има конфликт трябва да се намеси, за да го предотврати. Според свидетеля учителя по биология В.Б. е учител за пример, с много добра подготовка. Попитан за разстоянието между учителското бюро и последния чин, свидетелят е посочил, че то е около 3-4 метра, а класната стая е малка/6-7 метра на дължина/, състояща се от три редици по три чина.  

Видно от показанията на свидетелката Ф.И.С., когато е била извикана на помощ, се е отзовала незабавно и е установила, че при припадъка Р. не си е глътнал езика. Започнала да му прави изкуствено дишане уста в уста. Установява, че учителката Б. е била до детето през цялото време и е опитвала да го свести.Твърди, че след като са разбрали, че не могат да му помогнат в училището, незабавно са   организирали транспортирането на детето до поликлиниката, където за него са се погрижили лекари. Свидетелката не знае дали е имало на разположение реанимация в поликлиниката, но се е наложило да извикат и Спешна помощ от П.. Твърди, че след инцидента е чула, че е имало „нещо“ между семействата на двете деца. По отношение на размера на класната стая, смята че на една редичка обикновено се събират по четири чина.

Свидетелката М.И.М. установява, че е присъствала в часа, когато е станал инцидента, въпреки че не е от този клас. Губела е час и затова е решила да влезе в часа по биология.Стояла е на третия чин до вратата. Твърди, че Р. е стоял на първия чин до прозореца, а Т. на последния чин до прозореца. Твърди също, че когато е започнал часа Р. и Т. са си седнали по местата и са започнали  да се псуват, след което двамата са станали и Т. е ударил Р. два пъти в лицето, при което Р. е паднал на земята и е получил гърч. Дава показание, че Р. се е ядосал, отишъл е при Т. за да му потърси сметка защо го псува и го предизвикал да се сбият „като е такъв мъж“. Тогава Т. го е ударил. Свидетелката твърди също, че при започване на часа г-жа Б. им е направила забележка, а след падането на Р., е отишла при тях и е дръпнала Т., тъй като той „тичал да го бие“.

Свидетелката Г.Ф.М.-съученичка на двете момчета, дава малко по-различни показания. Заедно със М. са стояли на втория чин до вратата, Р. - на втория чин от средната редица, а Т. - на последния чин до прозореца. В началото на часа е чула Р. да казва нещо на Т., но не е разбрала какво. След това му е казал „Искаш ли да се бием“ и след това Т. го е ударил от дясната страна под брадата. Не си спомня за струпване на ученици на един чин и за това някой да се е местил заедно със стола си в началото на учебния час.Твърди, че при започване на часа госпожа Б. е направила забележка за пазене на тишина, но никой не я е послушал.По време на нанасяне на ударите от Т. е била на бюрото си и е пишела нещо. Твърди, че дисциплината е добра в часовете по биология, но че госпожата не е много строга.За съучениците си споделя, че ги е чувала да се карат за „разни глупости“ и несериозни неща, но не ги е виждала да се бият.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна. В нормата на чл. 219, ал.2, т.2 от Закона за предучилищното и училищно образование е предвидено, че педагогическите специалисти са длъжни  да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията.  В чл.128, ал.1, т.6 от Правилник за прилагане на Закона за народната просвета също са регламентирани задълженията на учителя да опазва живота и здравето на децата или учениците по време на образователно-възпитателния процес и на други дейности, организирани от училището, детската градина или обслужващото звено. Такова задължение безспорно е и в длъжностната характеристика на учителя по биология В.Б.. Именно на такова неизпълнение на учителските задължения се позовават и ищците.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че противоправно би било поведение на учител, което се намира в противоречие със задължението му по опазване на живота и здравето на поверените му под надзор ученици.Установи се, че не е имало сериозни конфликти между двамата съученици до момента на фаталния инцидент на 03.05.2017г., които да заострят вниманието на преподавателите, в т.ч. и на В.Б., за да се вземат мерки за предотвратяване на по-сериозни спорове и саморазправи.В конкретния случай не е налице дори и кратко прекъсване на обучителната дейност и надзора над учениците.В началото на часа учителя Б. е казала на учениците да заемат местата си и да запазят тишина, но все още е било шумно в класната стая. В това време Р. и Т. са си разменили някакви реплики, които не са били силни, гневни или заканителни, тъй като не са били възприети нито от учителя Б., нито от другите ученици.Единствено св.М.М. е чула, че са се псували. Преподавателят е бил в класната стая и е изпълнявал задълженията си като е попълвал дневника на класа. Моментното отклонение на вниманието на св.Б. и съсредоточаването му върху оформянето на дневника, докато учениците се приготвят за часа, заемайки местата си и изваждайки пособията си, не може да се счете за оставяне на учениците без надзор. Не се касае за голям клас с лоша дисциплина или за поведение на ученик/ци, което да е налагало намесата на учителя за преустановяването му. Ставането на пострадалия Р. от мястото му и отиването му до чина на Т. с намерение да се саморазправят, както и последвалите два удара върху лицето му, са действия станали за секунди. Не е имало продължителна разправия или сбиване, които да са предшествали нанасянето на фаталните удари, което да е било възприето от околните, в т.ч. и от учителя, за да се намеси и да предотврати настъпилите последици. Ето защо, съдът намира, че не е установено бездействие на  преподавателя, с което да е съпричинил вредата нанесена от Т.. Преподавателят е направил всичко зависещо от него за опазване живота и здравето на пострадалия ученик, както с мобилизирането и организирането на оказаната му в училището първа помощ, така и за незабавното му транспортиране до най-близкото здравно заведение.

Фактическата обстановка, изяснена със средствата на наказателния процес, която се установи и чрез събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства, а така също и чрез възпроизведения запис от охранителна камера в класната стая-приложен като веществено доказателство по делото, обосновава извода, че действително се касае за внезапна, но трагична развръзка на иначе обикновено спречкване между съученици. Както е приел наказателния съд, нанесената от Т. телесна повреда е била лека, която при крайно нещастно стечение на обстоятелствата е причинила смъртта на съученика му Р.. Възпроизведения в съдебното заседание видеозапис е без звук и не може от него да се установи колко високо са били изречени разменените между учениците реплики и дали е могло те да бъдат чути от учителя. Не можа да се установи и какво е чул Т., което да обясни внезапната му агресия по време на учебния час. Тя е още по необяснима и неочаквана, при положение че до този момент както установяват разпитаните свидетели, съучениците не са се сбивали. Дори да е чула грубите думи разменени между тях, учителят Б. е могла да им направи забележка да ги преустановят.Размяната на обиди или псувни сами по себе си не са могли да предвещаят какво ще се случи след това, за да се вмени в задължение на учителя да предприеме по-различно поведение.

При така събраните доказателства, следва да се приеме, че преподавателят не е можел нито да допусне, нито да предотврати мигновената развръзка, чийто фатални последици следва да се вменят изключително и само във вина на осъдения извършител Т. С..С други думи казано – няма основание да се приеме, че е налице независимо съизвършителство и В.Б. е отговорна за настъпилия вредоносен резултат. Той е пряка и непосредствена последица от поведението на ученика, който е нанесъл лека телесна повреда довела до смъртта на съученика му Р. Д.. Няма действие или бездействие на учителя Б., на която е била възложена работа от ответното СУ“***“гр.С., което да може да се квалифицира като противоправно. Тя не само, че не е бездействала противоправно, осъществявайки деликт, както твърдят ищците, но е предприела действия, насочени към оказване на първа помощ и възстановяване на  здравето на ученика. Не се установява и пряка причинно-следствена връзка между действията по обучението и надзора над учениците и настъпилия вредоносен резултата, респ. претърпените от ищците болки и страдания .Поради което нито тя като съизвършител, нито ответника като възложител на работата имат отговорност за настъпилите вреди от смъртта на детето на ищците.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковете с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД са неоснователни и недоказани. От събраните многобройни доказателства не се установяват елементите на гаранционно-обезпечителната отговорност по  чл.49 от ЗЗД по отношение на ответното училище и то не следва да понесе отговорност за неимуществените вреди на ищците. Преди всичко - не се установява  противоправно поведение на учителя и другите служители на училището при изпълнение на задълженията и отговорностите им по опазване живота и здравето на учениците. Липсва и причинно-следствена връзка.  Ето защо съдът приема, че не са се осъществили два от основните елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, респ. фактическия състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. Исковете предявени срещу ответника следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.  

 При този изход на делото, ответникът има право на разноски и е поискал заплащането на такива. Същият обаче не е представил доказателства за направения разход за възнаграждение за адвокат Е.З., като не е представил платежен документ за извършеното по банков път плащане на уговореното с договора за правна помощ на л. 104 от делото адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв. поради това и разноски не следва да бъдат присъждани. 

                   Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

оТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Т.Д. ***, с ЕГН **********, против СУ”***”гр.С., П.ска област ул.“***“ № 6, ПК ***, с ЕИК ***, представлявано от директора Р.С.Б., за заплащане на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, на обезщетение в размер 120 000лева, за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина му Р.Б. Д., настъпила на 03.05.2017г. в гр.С., ведно със законната лихва от 03.05.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д.В. ***, с ЕГН **********, против СУ”***”гр.С., П.ска област ул.“***“ № 6, ПК ***, с ЕИК ***, представлявано от директора Р.С.Б., за заплащане на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, на обезщетение в размер 120 000лева, за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина ѝ Р.Б. Д., настъпила на 03.05.2017г. в гр.С., ведно със законната лихва от 03.05.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: