Решение по дело №2850/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1047
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20215330202850
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330202850 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000239/29.03.2021г. на
Директор на РД „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на А.Л.
Д., ЕГН: **********, на основание чл.178а, ал.7, т.4, пр.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.44, ал.1,
т.1, б.“б“,пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Жалбоподателят, по наведени в жалбата и в писмена защита доводи, и в
съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.М., обжалва НП като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон. Прави искане за неговата отмяна. Претендира
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Въззиваемата страна – РД „АА“ гр.Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. В депозирано писмено становище излага доводи за
обосновано, правилно и законосъобразно НП и моли същото да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай, че същото надвишава минимално определения
размер.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 27.10.2020 г. около 08:24 часа в с.Оризари, местност „Текен пара“, в
контролно-технически пункт /КТП/ „Перфект 2004“ ЕООД, притежаващо
разрешение за извършване на технически прегледи на пътни превозни
средства /ППС/ № 1055 от 24.04.2015 г., бил извършен периодичен преглед за
проверка на техническото състояние и изправност на пътните превозни
средства на товарен автомобил „Рено Премиум“ 450 с рег.№ *****, от
категория N3, собственост на “Вестим Транс“ ЕООД, ЕИК: *********. Член
на комисия в качеството на технически специалист бил жалбоподателя А.Л.
Д.. За извършения технически преглед бил издаден протокол за прегледа №
23826110/27.10.2020 г.
Във връзка с извършения преглед и регистрирано пътно-транспортно
произшествие, в което участник бил проверения товарен автомобил, в
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ била направена
проверка на видеозаписа от преминатия преглед на въпросното ППС, която
установила, че при извършване на прегледа за техническа изправност на
описания автомобил, били допуснати нарушения от комисията, извършваща
прегледа.
В тази връзка с писмо рег.№ 11-47-669/1/25.01.2021 г. на Изпълнителна
агенция „АА“ било възложено на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив /РД „АА“ гр.Пловдив/ да извърши комплексна
проверка на КТП „Перфект 2004“ ЕООД с Разрешение № 1055. Проверката,
извършена от служителите от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ /РД „АА“/ гр.Пловдив, сред които и св.К.С.К. на длъжност
„инспектор“ в Регионалната дирекция установила, че в хода на периодичния
преглед на горепосочения товарен автомобил, извършен на 27.10.2020 г.
около 08:24 часа в с.Оризари, местност „Текен пара“, в КТП „Перфект 2004“
ЕООД, жалбоподателят Д., в качеството му на член на комисията -
технически специалист не е извършил преглед за проверка на техническото
състояние на ППС, като не е спазил изискванията за извършване на
периодичен преглед на ППС, определени в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС и Приложение № 5, част ІІ, раздел І, ІІ, т.1.1.2 от методика за
2
извършване на периодични прегледи на ППС, тъй като при измерване на
спирачната ефективност на работната спирачка, след попадане на колелата на
измерваната ос между ролките на спирачния стенд, колелата и ролките не се
завъртали.
Констатираното в хода на проверката било квалифицирано от св.К. като
административно нарушение на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“, пр.1 от Наредба № Н-
32/16.12.11г. на МТИТС, за което съставил срещу А.Л. Д. Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2020 бланков №
284979/11.02.2021 г.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното постановление, с което
на А.Д. на основание чл.178а, ал.7, т.4, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.44,
ал.1, т.1, б.“б“, пр.1 от Наредба № Н-32/16.12.11г. на МТИТС.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от
гласните такива – показанията на разпитания в качеството на свидетел
актосъставителя К.С.К. който потвърждава съставения от него АУАН. От
показанията му се установява, че по повод получено от ИА „АА“ писмо и при
преглед на видеозапис, съставил АУАН срещу жалбоподателя в качеството
му на технически специалист. От пълния видеозапис се виждало, че при
извършване на техническия преглед на процесния товарен автомобил,
жалбоподателят не извършил по реда на Наредба № Н-32/16.12.11г. на
МТИТС проверка на спирачната ефективност на работната спирачка на
проверения автомобил. При влизане в канала и поставяне на осите на
автомобила на спирачния стенд, колелата и ролките не се завъртали и
съответно не измервали спирачната дейност на автомобила. След предявяване
на приложеното в административната преписка АУАН, св.К. сочи, че актът
бил съставен и подписан от него. Поправката била извършена от свидетеля,
без удостоверяване на този факт, като актосъставителя счита, че не е и
необходимо.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
При извършената служебна проверка на АУАН и НП настоящият съдебен
състав установи, че при съставянето, респективно издаването им, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
3
незаконосъобразност на постановлението, поради което същото следва да
бъде отменено. На жалбоподателя е вменено неизпълнение на задължение на
разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, съгласно която норма при извършването на периодичните
прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва
проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31,
ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като
извършва необходимите проверки и измервания на спирачна уредба и
състоянието на отработилите газове; разпечатва резултатите от измерванията,
вписва върху тях заключение за съответствието с нормативните изисквания,
подписва се и ги подпечатва със своя индивидуален печат. Видно от
обстоятелствената част на двата акта на администрацията, същите съдържат
неяснота и непълнота при така направеното фактическо описание на
нарушението, което се твърди да е извършено. Посочено е, че
жалбоподателят като технически специалист не е извършил преглед за
проверка на техническото състояние на процесното ППС, при спазване
изискванията на Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. и Приложение № 5, част ІІ,
раздел І, ІІ, т.1.1.2 – при измерване на спирачната ефективност на работната
спирачка, след попадане на колелата на измерваната ос между ролките на
спирачния стенд, колелата и ролките не се завъртат. В случаят
актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са пропуснали да
конкретизират при описание на обстоятелствата, касаещи административното
нарушение и при описание на самото административно нарушение какво не е
изпълнил жалбоподателя като технически специалист от нормативно
изискуемите правила при измерването. Вместо това в описанието на деянието
са препратили към нормите, съдържащи съответните изисквания. По този
начин направеното фактическото описание на нарушението е непълно и не
кореспондира с дадената правна норма и вменените с нея задължения.
Отделно от това в описанието на деянието е посочено, че не са изпълнени
изискванията на Приложение № 5, част ІІ, раздел І, ІІ, т.1.1.2 без да е указано,
че същото това Приложение е част от Методика за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на ППС към горепосочената
Наредба. Липсата на конкретика и индивидуализация при фактическото
описание на нарушението внася неопределеност в предмета на доказване по
4
делото, както и неяснота за жалбоподателя срещу какви точно факти следва
да се защитава. Не може да се приеме, че за осигуряването на адекватна
възможност за защита в процеса е все едно по обвинение за неизпълнението
на кое свое задължение е наказан жалбоподателят. За да може да оборва
тезата на наказващия орган и да докаже, че всъщност е изпълнил своето
задължение, той трябва да знае кое е това задължение, което се твърди, че не
е осъществил.
Допуснатият пропуск представлява нарушение на императивните
изисквания на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно АУАН, и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
относно необходимото съдържание на двата акта, касаещо пълно, ясно и
точно излагане на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и коректно описание на същото. Описаното нарушение е
съществено, тъй като препятства правото на защита на наказаното лице, което
е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана административно наказателната му отговорност, кои са
правнозначимите факти и обстоятелства, които следва да оборва, за да
организира и реализира пълноценно защитата си. От своя страна посочената
нередовност препятства съда при осъществяване на правомощието му за
преценка наличието на обстоятелствата по чл.6 от ЗАНН. Допуснатото
нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради което и
налага отмяна на наказателното постановление.
Самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП е и
незаконосъобразно приложената спрямо жалбоподателя
административнонаказваща норма на чл.178а, ал.7, т.4 пр.2 от ЗДвП. Не може
да се приеме от даденото от наказващият орган описание на
административното нарушение, че е налице квалифициране на техническа
неизправност в противоречие с изискванията, определени с Наредбата по
чл.147, ал.1 от страна на техническия специалист, за каквото деяние се налага
наказание в размер на 1500 лв. на основание посочената по-горе санкционна
норма. Даденото описание е съответно на предвидената санкция в
разпоредбата на чл. 178а, ал.7, т.3 от ЗДвП, в който текст законодателят
съвсем ясно е посочил, че по него се ангажира
административнонаказателната отговорност на технически специалист, който
не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите,
механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства,
5
които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по
методите, определени с наредбата по чл. 147, ал.1. Това обосновават извода
за липса на законово задължителен реквизит по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН, с което се ограничава и нарушава правото на защита на нарушителя и
води до отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
Предвид гореописаните нарушения на процесуалните правила, процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер от
335 лв., като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой.
Съдът намира, че възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същият не
надвишава размера, предвиден за защита и съдействие в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с §1, т.6 от ДР на
АПК тази сума следва да се заплати от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000239/29.03.2021г. на
Директор на РД „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на А.Л.
Д., ЕГН: **********, на основание чл.178а, ал.7, т.4, пр.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.44, ал.1,
т.1, б.“б“,пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на А.Л. Д., ЕГН: ********** сумата в размер на 335 /триста тридесет
и пет/ лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7