и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278 във връзка с чл.344, ал.3, изр.2-ро от ГПК. Постъпила е въззивна жалба, имаща характер на частна жалба, от Гергана Пенчева Иванова от гр.Кърджали, чрез представителя й по пълномощие, против решение № 61 от 17.06.2015 г. на Кърджалийския районен съд по гр.д.№ 375/2015 г., в частта, с която е осъдена Гергана Пенчева Иванова да заплаща ежемесечно на Валентин Христов Бойназлиев, на основание чл.344, ал.2, предл. последно от ГПК, сумата 184.82 лева, представляваща пазарен наем за едноличното ползване на собствената 1/2 идеална част на Валентин Христов Бойназлиев от апартамент № 20, със застроена площ 97.09 кв.м., представляваща самостоятелно жилище с идентификатор № 40909.118.76.1.20 по КККР на гр. Кърджали, с адрес на имота: гр.Кърджали, ул.”Генерал Делов” 4, бл. „Витоша”, вх.Б, ет.5, състоящ се от две антрета, две спални, дневна, кухн.бокс, баня, клозет и два балкона, ведно с принадлежащото му таванско помещение № 27 с полезна площ 4.35 кв.м., както и 3.17% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, за периода от влизане в законна сила на решението до окончателното извършване на делбата. Счита, че решението в тази му част е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че за да бъде уважено искането по чл.344, ал.2 от ГПК е необходимо всички участници в имуществената общност да не се ползват от нея съобразно дяловете си, а общият имот да се държи и ползва само от един от съделителите. Жалбоподателката признава, че живее в делбения имот, но липсвали доказателства и твърдения, че е препятствала по какъвто и да е начин достъпа на ищеца до имота. Нямало данни бравата или ключовете за апартамент да са сменяни, нямало и твърдения ищецът да е проявявал желание да живее в процесния имот. На следващо място, при условията на евентуалност счита, че размерът на определения пазарен наем е необоснован и недоказан. Вещото лице не бил извършил оглед на место, а освен това средният месечен пазарен наем бил определен за период от 24.03.2015 г. до датата на заключението, т.е. пазарният наем бил преждевременно определен към момент, който не бил релевантен. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло искането по чл.344, ал.2, предл.последно от ГПК. Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното: Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в указания от първоинстанционния съд срок, поради което е допустима. Гражданско дело № 375/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по предявен от Валентин Христов Бойназлиев против Гергана Пенчева Иванова иск, с правно основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, за делба на недвижим имот – апартамент, и движими вещи. С решението за допускане на делба районният съд се е произнесъл и по направено от ищеца, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, искане за присъждане на ежемесечен наем за ползването от ответницата на делбения имот, като е осъдил Гергана Пенчева Иванова да заплаща ежемесечно на Валентин Христов Бойназлиев, на основание чл.344, ал.2, предл. последно от ГПК, сумата 184.82 лева, представляваща пазарен наем за едноличното ползване на собствената 1/2 идеална част на Валентин Христов Бойназлиев от процесния апартамент, предмет на иска за делба. С настоящата жалба постановеното в делбеното производство решение е обжалвано единствено в частта относно присъдената сума за ползването на имота от ответницата. В тази връзка, следва да се посочи, че искането за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на делбения имот представлява искане за постановяване на привременна мярка в делбеното производство по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, като в тази му част, касаеща привременните мерки, решението има характер на определение. Това следва от разпоредбата на чл.344, ал.3 от ГПК, съгласно която определението, с което съдът се произнася по искането за заплащане на обезщетение за ползването на делбения имот, може да бъде изменено от същия съд, както и подлежи на обжалване с частна жалба. Ето защо същото подлежи на разглеждане по реда на чл.278 и следващите от ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Установено е по делото, че имотът, предмет на иска за делба, представлява апартамент, който е имал качеството на съпружеска имуществена общност, като придобит по време на брака между страните, която с прекратяването му се е превърнала в обикновена съсобственост. Не е спорно, че процесният апартамент се ползва от съделителката Гергана Иванова. По делото е установено също, че с влязло в сила решение № 21 от 01.04.2014 г. по гр.д.№ 1906/2013 г. на Кърджалийския районен съд бракът между страните е прекратен, като ползването на семейното жилище – апартамент № 20, находящ се в гр.Кърджали, ул. ”Генерал Делов” № 4, вх.Б, е предоставено на Гергана Пенчева Бойназлиева (понастоящем Иванова). От гореизложеното е видно, че апартаментът, предмет на иска за делба, е съсобствен на страните и се ползва единствено от съделителката Гергана Иванова, поради което съделителят – ищец Валентин Бойназлиев има право на обезщетение за лишаването му от ползването на имота. Ирелевантен в случая е доводът, че ответницата не е препятствала по никакъв начин достъпа на ищеца до имота, а ищецът не твърдял да е проявявал желание за ползването му. И това е така, тъй като ищецът е бил лишен от ползването на делбения имот по силата на влязлото в сила съдебно решение за развод, с което ползването на същия е предоставено на ответницата. Неоснователен е и доводът, че размерът на определения пазарен наем е необоснован и недоказан. По делото е назначена съдебна оценителна експертиза, която не е оспорена от страните и съгласно която наемната цена на делбения имот възлиза на 369.63 лева, 1/2 от която е 184.82 лева, колкото е присъдил и районният съд. Що се касае до довода, че вещото лице не е извършил оглед на място, то освен, че заключението не е оспорено от страните, следва да се посочи и това, че в съдебно заседание вещото лице пояснява, че е извършил външен оглед на имота и е огледал фасадата, от където се вижда приобщена тераса, дограма и други физически характеристики, както и е имал направени подобни оценки в съседни блокове и в съседния вход на блок „Витоша”, поради което му е ясно архитектурното разпределение, съответно квадратурите. Поради изложеното, решението на районният съд в частта, с която е присъдена сума за ползването на имота от ответницата, в която част има характер на определение, е правилно и като такова следва да се потвърди в тази му част. Водим от изложеното и на основание чл.278 във връзка с чл.344, ал.3, изр.2-ро от ГПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 17.06.2015 г. на Кърджалийския районен съд по гр.д.№ 375/2015 г., в частта, с която е осъдена Гергана Пенчева Иванова, с ЕГН **********, да заплаща ежемесечно на Валентин Христов Бойназлиев, с ЕГН **********, на основание чл.344, ал.2, предл. последно от ГПК, сумата 184.82 лева, представляваща пазарен наем за едноличното ползване на собствената 1/2 идеална част на Валентин Христов Бойназлиев от апартамент № 20, със застроена площ 97.09 кв.м., представляващо амостоятелно жилище с идентификатор № 40909.118.76.1.20 по КККР на гр. Кърджали, с адрес на имота: гр. Кърджали, ул.”Генерал Делов” 4, бл. „Витоша”, вх.Б, ет.5, състоящ се от две антрета, две спални, дневна, кухн.бокс, баня, клозет и два балкона, ведно с принадлежащото му таванско помещение № 27 с полезна площ 4.35 кв.м., както и 3.17% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, за периода от влизане в законна сила на решението до окончателното извършване на делбата, в която част решението има характер на определение. Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.
|