№ 36
гр. К., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - К. Бонка Венкова
Василева (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215100600159 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260023/26.02.2021 год., постановена по Н.о.х.дело №
1420/2020 год., К.йският районен съд е признал Р. П. П. от гр.С. за виновен в
това, че на **,**,**** год. в гр.К. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Д. Ч.” с рег.№ *******, след употреба на наркотични
вещества - кокаин, поради което и на основание чл.343б ал.3, във вр. с чл.55
ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за
срок от 3 години, както и го е осъдил на кумулативно наказание „глоба“ в
размер на 500 лв. С присъдата съдът е наложил на подсъдимия Р. П. П. и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, на
основание чл.343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК. Осъдил е Р. П. П. да заплати
по сметка на ОД на МВР - К. направените по делото разноски, в размер на
620.08 лв., както и се е разпоредил с вещественото доказателство по делото.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
1
упълномощения защитник на подсъдимия Р. П. П. – адв.И. Б. от АК – К., с
която присъдата се обжалва като неправилна – необоснована и
незаконосъобразна, постановена в нарушение както на материалния, така и на
процесуалния закон. Защитникът на подсъдимия моли обжалваната присъда
да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с която
подс.Р.П. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата, като развива подробни съображения в нейна подкрепа. Счита за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че за съставомерността на
деянието не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено по
надлежен ред, нито да е установено в кръвта на водача на МПС. Твърди, че
действително стриктното тълкуване на разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК
сочело, че не се изисква специален ред за установяване на употребата на
наркотични вещества, като доказването на управлението на МПС след
употребата на такива можело да се извърши с всички доказателствени
средства, но в случая липсвали гласни доказателствени средства в подкрепа
на обвинението, като първоинстанционния съд бил приел за доказана
употребата на наркотично вещество от протокол за извършена
токсикохимична експертиза, протокол за медицинско изследване и протокол
за извършена проверка с полеви тест. Сочи, че тези доказателствени
материали били събрани в резултат на следване на процедурата по Наредба №
1/2017 год. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при което и
след като подсъдимият е оспорил резултата от тестването с „Драг чек 5000“ и
е дал кръв и урина за изследване, то меродавни за постановяването на
присъда били резултатите от токсикохимичното изследване, като в случая
резултата от изследване на кръвта на подсъдимия бил отрицателен, а от
изследване на урината - положителен. Позовавайки се на съдебна практика на
ВКС, защитникът на подсъдимия сочи, че когато съществува колизия между
двете иззети проби – кръвна проба и такава от урина, с приоритет била
пробата от кръвта на водача на МПС. В последната си дума пред въззивния
съд подсъдимият П. моли да бъде оправдан.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. изразява становище, че
жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд намира за
правилна и обоснована. Развива съображения, че НК е нормативен акт от по-
2
висока степен от Наредба № 1/2017 год. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, и след като разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК
не сочи специален ред за установяване на употребата на наркотични вещества
от водачите на МПС, то същата следва да се тълкува в буквалния смисъл на
престъпния състав и да се прилага именно тази разпоредба. Намира за
справедливи наложените на подсъдимия наказания, като от съда са били взети
предвид всички обстоятелства при определянето им.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313
и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано за подаването й лице, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия
Р.П. обвинение, като е събрал всички необходими, искани и сочени от
страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от
НПК, поради което не са извършени процесуално-следствени действия в тази
връзка от въззивната инстанция. Въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства, от фактическа страна
се установява следното:
Подсъдимият Р. П. П. е роден на **,**,**** год. в гр.К., като постоянно
живее в гр.С.. Има завършено средно образование, не е женен, работи, не е
осъждан.По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
На **,**,**** год. около 19.10 часа, при обход с патрулен автомобил в
гр.К. свидетелката С. Р. - служител в РУ - К., забелязала на ул.„Р.“ да се
движи лек автомобил марка „Д.“, модел „Ч.“, с рег.№ *******. Същото МПС
било подадено същия ден за спиране със съмнения, че водачът му го
управлява след употреба на наркотични вещества. С подаден светлинен
сигнал от патрулния автомобил посоченият лек автомобил бил спрян, като
3
било установено, че подсъдимият Р.П. е водач на спрения автомобил, в който
имало и един пътник, който бил негов брат. След проверка на документите
подс.Р.П. бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
в сградата на РУ- К.. На тази покана подсъдимият Р.П. отговорил, че ще
направи тест, само ако му бъде направен такъв на място. Поради тази причина
било поискано съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ - К.. На
мястото на ул.„Р.“ в гр.К., за съдействие се отзовал свидетелят Й. Х. -
служител в Сектор „Пътна полиция“ - К.. Последният изпробвал подс.Р.П. за
употреба на наркотици с техническо средство „Дръг чек 5000“ № ARLK -
0077, което отчело положителна проба за употреба на кокаин. Поради това,
свидетелят Х. съставил срещу подсъдимия Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 232810/**,**,**** год„ който бил
подписан от последния без възражения. На подс.Р.П. бил издаден Талон за
изследване № 0056855, в който същия вписал, че не приема показанията на
техническото средство. Подсъдимият бил отведен в СПО при МБАЛ „Д-р А.
Д.“ АД - гр.К., където бил издаден Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от медицинско лице, като от подс.Р.П. били
взети проби от кръв и урина.
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз-139/**,**,**** год.
подсъдимият Р. П. П. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-
000173/**,**,**** год. временно било отнето СУМПС на подс.П., до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Видно от Протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ - 215 от
03.09.2020 год. по извършената на досъдебното производство
токсикохимична експертиза, в представената за изследване проба урина, взета
от лицето Р. П. П. е установено наличие на кокаин и метаболитите му, а за
кръвта резултата е отрицателен. От същото заключение на вещото лице, както
и от разясненията, дадени при разпита й в съдебно заседание, се установява,
че по литературни данни периодът на полуразпад на кокаина в плазма е от
порядъка на 0.7 – 1.5 часа, като кокаинът и метаболитите му могат да бъдат
установени в плазма от 18 до 24 часа, а в урина – около 48 часа след
употреба.
4
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен начин от събраните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие гласни доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Р. и Й. Х. и Р. К.;
от писменото заключение на вещото лице В. Н. по извършената на
досъдебното производство съдебна токсикохимична експертиза - Протокол за
извършена експертиза № 20/ТКХ - 215 от 03.09.2020 год., и от обясненията на
същата, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд; както и от
писмените доказателства и вещественото такова, приобщени от
първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по надлежния
ред – Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
232810/**,**,**** год., Талон за изследване № 0056855, Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от **,**,**** год.,
Заповед за принудителна административна мярка № 20-1300-000173/
**,**,**** год., Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от **,**,**** год., Заповед за задържане
на лице рег.№ 1947зз – 139/**,**,**** год., издадена от полицейски орган на
основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, Справка за нарушител/водач, Справка за
съдимост на подсъдимия П., изд. от РС – К.; характеристична справка за
подсъдимия, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от същия и др.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
настоящият състав намира, че подс.Р.П. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.3 от НК – на
инкриминираните дата и място – на 06.05.2020 год. в гр.К. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Д. Ч.” с рег.№ *******,
след употреба на наркотични вещества - кокаин, до какъвто правилен,
обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният
съд е извършил цялостни и подробни анализ и оценка на всички събрани по
делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях
кредитира, ведно с мотивите си за това, като тези съображения се споделят
напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни
5
в тяхната цялост.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че подс.Р.П. е
осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК от обективна
страна - на инкриминираните дата и място подсъдимият П. е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества – кокаин. Правилно в тази връзка
първоинстанционният съд е кредитирал събраните доказателства, установени
с показанията на свидетелите Р. и Х. /досежно фактите на управление на
лекия автомобил „Д. Ч.“ на инкриминираните дата и място именно от
подс.Р.П., спиране на автомобила, извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“ и резултата от
тази проверка/. Тези гласни доказателства са подкрепени от Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 232810/**,**,****
год. /подписан от подсъдимия без възражения/, Талон за изследване №
0056855, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от
**,**,**** год., Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от **,**,**** год., както и от писменото
заключение на вещото лице по извършената токсикохимична експертиза и
защитата на същото в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които
доказателства са логични, последователни, кореспондиращи помежду си, и
които установяват по несъмнен начин употребата от подсъдимия на
наркотично вещество – кокаин, който представлява високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка
Приложение № 1, Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, която употреба на наркотично вещество предхожда
управлението на МПС от подсъдимия. Изцяло споделими са и изложените от
първоинстанционния съд съображения, че за съставомерност на деянието по
чл.343б ал.3 от НК се изисква да е установена употреба от водач на МПС на
наркотични вещества, без значение от вида и количеството на наркотичното
вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и
реакции при управлението на моторното превозно средството, тъй като
6
забраната за управляване на МПС след употреба на наркотични вещества е
абсолютна, за разлика от забраната за управляване на моторно превозно
средство след употреба на алкохол, която е относителна, доколкото се отнася
до управляване с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1.2
промила.
Обосновани и съответстващи на материалния закон са изводите на
първоинстанционния съд – че логическото тълкуване на материалноправната
разпоредба на чл.343б ал.3 от НК обуславя извода, че за съставомерността на
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества не е нужно
наличието на наркотичното вещество да е установено по надлежен ред, нито е
налице необходимост същото да е установено в кръвта на водача, а е
достатъчно да е установена такава употреба с всички допустими
доказателства и доказателствени средства, каквато в настоящия случай е
установена с посочените по-горе в мотивите такива. В тази връзка настоящата
инстанция намира за неоснователни доводите на защитника на подс.Р.П.,
изложени в хода на съдебните прения пред въззивния съд – че в случая
липсвали гласни доказателства, установяващи употребата на наркотични
вещества от подсъдимия, и след като посочените по-горе други
доказателствени материали били събрани в резултат на следване на
процедурата по Наредба № 1/2017 год. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, а подсъдимият е оспорил резултата от
тестването с „Драг чек 5000“, респ. след като резултата от токсикохимичното
изследване на кръвта на подсъдимия бил отрицателен, а от изследване на
урината – положителен, и съществувала колизия между двете иззети проби –
кръвна проба и такава от урина, то с приоритет била пробата от кръвта на
водача на МПС. Това е така, тъй като както правилно сочи и самият защитник
на подсъдимия, установяването на употребата на наркотично вещество и
управлението на МПС след такава употреба може да се извърши с всички
доказателствени средства – гласни доказателствени средства, веществени
доказателства, експертни заключения и др., като е необходимо и достатъчно
доказателствата в своята съвкупност да водят до непоколебимото
заключение, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотично
вещество. В случая, както бе посочено и по-горе в мотивите, съвкупността от
7
събрани по делото доказателства, установени с описаните доказателствени
средства - показанията на свидетелите Р. и Х., показанията на техническото
средство „Дръг тест 5000“, Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 232810/**,**,**** год., Талон за изследване №
0056855, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от
**,**,**** год., Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от **,**,**** год., както и заключението
по токсикохимичната експертиза - Протокол за извършена експертиза №
20/ТКХ - 215 от 03.09.2020 год., убедително защитено от вещото лице в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд /вкл. и досежно наличието
на наркотично вещество и метаболитите му в пробата от урина на
подсъдимия и липсата на такива в пробата от кръвта му, обяснимо с
различното време на възможност за установяване в кръвта и урината/, водят
до единствения възможен извод, че на инкриминираните дата и място
подс.Р.П. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин.
При това положение, приписването на „приоритет“ на резултата от кръвната
проба на подс.Р.П. над резултата от пробата с урина от защитника на
подсъдимия е лишено от каквато и да е правна основа.
Споделят се изцяло от настоящата инстанция и изложените от
първоинстанционния съд съображения относно осъществяване от
подсъдимия П. на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, и
от субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл - същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Поначало престъплението по
чл.343б ал.3 от НК е такова на формално извършване, при което умисълът
може да бъде само пряк. За съставомерността на деянието е достатъчно да се
установи обективно употребата на наркотични вещества, от което принципно
се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. При това
положение несъмнено, с оглед възрастта, нивото на физическо и психическо
развитие, образованието и придобития житейски и социален опит, подс.Р.П. е
съзнавал, че управлява МПС след употреба на наркотично вещество.
С други думи, безспорно са установени по делото авторството на
деянието, времето, мястото и начина на извършването му, формата на вината
8
при осъществяването му, както и правната квалификация на същото.
За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия
П., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му
обстоятелства добрите му характеристични данни, младата му възраст,
чистото съдебно минало и трудовата му ангажираност, без да са налични
отегчаващи отговорността на подсъдимия такива. Въз основа на тях съдът е
приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при които и най- лекото предвидено в закона наказание за това
престъпление би се явило несъразмерно тежко, поради което и при
приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК е определил на подс.П.
наказание „лишаване от свобода“ под най - ниския му предвиден предел, а
именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Съдът е
наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в
минималния предвиден в закона размер от 500 лв. Първоинстанционният съд
е намерил, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК - наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е до три години, подсъдимият не е осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на същия не е
наложително да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ ефективно, чрез
изолиране от свойствената му семейна и социална среда, поради което е
отложил изпълнението на това наказание за срок от 3 години. На основание
чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия Р.П. и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
Настоящата инстанция намира, че така наложените на подс.П.
наказания по вид, размер и начин на изтърпяване, са необходими и
достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително - възпиращо
спрямо него и възпитателно - предупредително спрямо другите членове на
обществото, като същите отговарят на обществената опасност на деянието и
на дееца, на характера и тежестта на извършеното престъпление, както и на
смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, т.е.
наказанията не са явно несправедливи. Още повече, че наложеното на подс.П.
наказание „лишаване от свобода” е определено под най-ниския предвиден в
9
закона за това престъпление размер, а наказанието „глоба” е определено от
първоинстанционния съд в абсолютно минималния му размер, предвиден в
закона. Не е явно несправедливо и кумулативното наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 1 година, наложено на подсъдимия П.,
като същото е съобразено със съдебната практика по този вид дела, както
правилно е посочил и първоинстанционния съд. При това положение
въззивният съд намира, че не са налице основания за по-нататъшно
смекчаване на отговорността на подс.П., чрез намаляване на наложените му
наказания.
Правилно и в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон и
изхода на делото, първоинстанционният съд се е разпоредил с вещественото
доказателство по делото, както и е възложил в тежест на подс.П. заплащането
по сметка на ОД на МВР – К. на направените по делото разноски, в размер на
620.08 лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна
- обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на
подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260023/26.02.2021 год., постановена по
Н.о.х.дело № 1420/2020 год. по описа на К.йския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11