МОТИВИ към
присъда №13 от 12.03.09г. по НОХД№39/2009г. по описа на Районен съд гр.Балчик
По отношение
на ПОДС.С.С.И., роден на 23.02.1985
г. в гр.Бургас, живущ ***, български гражданин, българин, с основно
образование, неженен, осъждан,
безработен, ЕГН **********, е предявено
обвинение от Районна Прокуратура гр.Балчик ЗА ТОВА, че на 08.08.2008г. в КК
Албена, общ.Балчик, от стая № 1002А на х-л Боряна, отнел чужди движими вещи
мобилен телефон марка Nokia N958GB , малка мъжка чантичка с презрамка, с
намиращи се в нея документи – лична карта, св.за управление на МПС,
парламентарен пропуск и сумата от 6000 лева или всичко на обща стойност –
6 952.20 лева, от владението на Ж.И.Х., ЕГН ********** ***, пл.Македония №
1, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив, престъпление по чл.196
ал.1, т.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 , б.”б” от НК.
По делото
съдът е предявен граждански иск в размер
на 6000,00лева и е конституиран като
граждански ищец лицето Ж.И.Х., ЕГН ********** ***, пл.Македония № 1 .
Представителя
на Районна Прокуратура гр.Балчик
поддържа повдигнатото обвинение.Пледира за налагане на наказание
„Лишаване от свобода”,по отношение на подсъдимият И. под минимума на текста
-под две години,което да изтърпи ефективно ,при строг режим.Като според
представителя на прокуратурата това наказание ще постигне целите по чл.36 от НК
предявеният граждански иск да се уважи до размера на предявеният от
6000,00лева..
По отношение
на подсъдимият И. в досъдебното
производство е взета мярка за неотклонение ”Подписка”.
Подсъдимият се
явява лично в с.з и със служебно назначеният му защитник адвокат катя Иванова
от АК-Добрич.Разпитан в хода на досъдебното производство и в с.з. се признава
за виновен.На основание чл.370 и сл.от НПК
признава изцяло фактите изложени в обвинителният акт и моли съда да му
бъде наложено наказание съгласно чл.373,ал.2,във вр.с чл.55,ал.1 т.1 от НК, а
именно ”Лишаване от свобода” под минимума предвиден за наказанието.
В последната
си дума съжалява за извършеното.Признава се за виновен,желае наказание под
минимума.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства,прие за установена следната фактическа
обстановка,залегнала в Обвинителният акт на Районна прокуратура гр.Балчик:
Подсъдимият С.С.И.
***. След раждането му майка му го оставила за отглеждане в дом за сираци,
където остава да живее до 2000 година, след което бяга и тъй като нямал
средства за преживяване, избрал начина да придобива такива с кражби. Извършил
много кражби, като през 2005
г. влиза в затвора за изтърпяване на ефективна присъда в
размер на три години и три месеца. След като излязъл от затвора на 28.07.2008
г. отишъл в дома на баба си в гр. Бургас. Там стоял до 05.08.2008 г., след
което отишъл в с. Каменар, обл. Варна при свои роднини – „Ибрям”, а българското
му име било Коста Ангелов Маринов.
На 08.08.2008
г. подсъдимият И. казал на Коста, че иска да го закара до КК „Златни пясъци” с
автомобила му марка „Рено 19”.
Тръгнали като с тях бил и сина на Коста. Пристигнали в КК „Златни пясъци”, като
подсъдимият се разходил сам около 2-3 часа из комплекса, но не успял да
открадне нищо. Върнал се при Коста и му казал да го закара до КК „Албена”. В
Албена пристигнали около 18,00 часа, преминали през бариерите и влезли в
комплекса. Стигнали до хотел „Боряна”, като подсъдимият казал на Коста да го
чака пред хотела, обяснил му, че имал малко работа. Взел в ръка червена
найлонова чанта, в която имало две кутии шоколадови бонбони марка „Амфора”, а
на гърба си сложил раница, тип ученическа чанта. Влязъл през централния вход на
хотела и стигнал до асансьора. Качил се и натиснал копчето за последния 10-ти
етаж. Като стигнал на етажа, се насочил в коридора в ляво. Видял вратата на
стая № 1002А леко отворена. В стаята бил настанен свидетелят Ж.Х. *** заедно
със съпругата си. Подсъдимият И. бутнал леко вратата с крак и влязъл вътре. Чул
шум на течаща вода от банята и разбрал, че някой се къпе. Влязъл по навътре и в
стаята върху леглата видял малка кожена чантичка с презрамка, черна на цвят, с
метална закопчалка, като на презрамката имало закачен калъф с телефон. Взел
чантичката и веднага излязъл от стаята. Насочил се към стълбите и тръгнал
надолу по тях. На 9-тия етаж телефонът позвънил. Подсъдимият успял да изключи
телефона като видял, че същият е марка „Нокия”, модел N-95, 8GB, след което
пуснал чантичката при торбата с бонбоните. Продължил напред, като напуснал
хотела. Качил се в колата при Коста и му казал, че си свършил работата и трябва
да тръгват. Твърди в обясненията си,както в тези от досъдебното производство
така и на съдебното следствие, че Коста не се поинтересувал къде е бил и какво
е правил. От Албена отишли до КК „Златни пясъци”. Там подсъдимият С.И. отишъл
до тоалетните на хотел „Хемус”. Влязъл в една от мъжките тоалетни и отворил
чантичката. Видял, че вътре има голяма сума пари, като преброил банкнотите и
установил, че сумата е 6000 лева. В калъфа за документи видял, че има лична
карта, шофьорска книжка и парламентарен пропуск. Парите и телефона поставил в
неговата раница, а калъфа с документите сложил в торбата с бонбоните, която
пуснал в коша за боклук. Излязъл от тоалетната и отишъл в колата. Казал на
Коста, че иска да пътува за гр. Бургас и тръгнали в посока за гр. Варна, като
Коста го оставил на частната автогара, след което си тръгнал. По пътя от КК
„Зл. Пясъци” до гр. Варна подсъдимият И. дал на Коста 200 лева, за това, че го
разкарвал с автомобила си. Коста благодарил и прибрал парите, като не попитал
от къде ги има.
Подсъдимият С.И.
*** около 22,00 часа на 08.08.2008 г., като отишъл при баба си. От откраднатите
пари и дал 500 лева, за да си направи операция на окото. На другия ден
09.08.2008 г. тръгнал отново за гр. Варна. Отишъл в кв. „Владиславово” при
негов познат, като му казал, че иска да си купува кола. Дал му 100 лева, за да
го разкарва по автокъщите. В една от автокъщите харесал една кола марка
„Фолксваген Голф 3”.
Договорил се с продавача и закупил автомобила за 5000 лева, след което отишли в
„махалата”. Там огледал колата и решил, че трябва да и купи гуми, тъй като
нейните били износени. Срещнал се със свидетеля С.Ч., който му предложил четири
гуми с джанти за 400 лева. Подсъдимият С.И. нямал 400 лева и предложил за
гумите откраднатия мобилен телефон марка „Нокия”, модел N-95, 8GB. Свидетелят Ч.
огледал телефона и се съгласил на сделката. На следващия ден подсъдимият се
срещнал отново с братовчед си Коста, който харесал много колата, като я пробвал
как върви. Попитал го от къде я има, като И. обяснил, че направил голям „удар”
в гр. Бургас. С Коста отишли до КАТ – Варна, за да я регистрират. Тъй като подсъдимият
С.И. имал адресна регистрация в гр. Бургас регистрирали автомобила на името на
Коста с рег. № В 3512 РС. До 19.08.2008
г., когато подсъдимият С.И. бил задържан от служители на І-во РУМВР гр. Варна
се разкарвали с автомобила в гр. Варна.
В хода на
разследването, след разобличаване на извършителя с протокол за доброволно
предаване от 07.10.2008 г. мобилния телефон марка „Нокия”, модел N-95, 8GB, без
сим карта бил предаден от св. С.С.Ч., който срещу разписка бил върнат на св. Ж.Х..
Съгласно
заключението на съдебно- оценителната експертиза стойността на отнетото
имущество е 6952,20 лева.Заключението на съдебно-оценителната експертиза
изготвена от в.л.Ц.Ц. относно общата стойност на отнетото имущество е ,приета и
кредитирана от съда .
Съдът приема приложената СОЕ
като доказателство по делото,т.к.същата е извършена в съответствие с
разпоредбите на НПК,същата е пълни,ясна, обоснована и не възниква съмнение за нейната
правилност,изготвена е от специалист от съответната област на науката и
техниката.
Наказателното
производство е разгледано по реда на
глава 27-а от НПК съгласно чл.370-374 вкл.от НПК. Въз основа на чл.372,ал.4 от НПК Съдът приема за установени
обстоятелствата,изложени в Обвинителният акт,позовавайки се на самопризнанията
на подсъдимият дадени на досъдебното
производство и на съдебното следствие,и на доказателствата събрани на досъдебното производство които го
подкрепят, както следва: постановление за образуване на досъдебно производство;
протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на веществени
доказателства; протокол за следствен експеримент; постановление за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение; протокол за разпит на обвиняем;
протокол за разпит на обвиняем пред съдия; свидетелски показания на св. Х. и Ч.;
съдебно-оценителна експертиза; разписка; справка за съдимост; справки; характеристика; декларация,Протоколи за
предявяване на разследването и събраните в с.з.гласни доказателства а именно
обясненията на подсъдимият И.,признал изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, желанието му да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът кредитира събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, тъй като счита,че са събрани по
реда на НПК от компетентен разследващ орган,в рамките на процесуалните срокове
на разследване и не установи процесуални нарушения ,които да ги опорочават и да водят до ограничаване на правата на гражданите
в процеса-свидетели и подсъдим.
Видно от
свидетелството за съдимост подсъдимият И. е осъждан .
Подсъдимият И.
е наказателно отговорно лице-навършил е 18 годишна възраст и в състояние на
вменяемост е извършил престъплението, за което е привлечен под наказателна
отговорност.За съда не възникна съмнение относно вменяемостта на подсъдимият.
Съдът приема
,че подсъдимия И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1 т.1,
вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
При индивидуализиране на наказанието и неговото определяне по вид и размер и начина на изтърпяване на
наказанието ,съдът съобразявайки се с разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК когато постанови осъдителна присъда,следва да
определи наказанието при условията на
чл.55, ал.1,т.1 от НК и без да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства,съдът отчете като
смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване
на обективната истина и чистосърдечното
му разкаяние,връщане на част от вещите, а като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства лошите характеристични данни и
обремененото му съдебно .
Предвид
гореизложеното, съдът счита,че следва да определи наказание „Лишаване от свобода”,под най-ниския предел,
а именно под минимума,т.к. в разпоредбата на чл.196,ал.1,т.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода”
от две до десет години.
С оглед
изложеното,на основание чл.196 ал.1,т.1,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с
чл.29,ал.1,б.”б”, във вр.с чл.55 ал.1, т.1 от НК съдът наложи на подсъдимия И. ЕГН **********,със снета по -делото
самоличност,наказание ”Лишаване от свобода ”за срок от 11/единадесет/ месеца ,
което наказание ,на осн.чл.47 от ЗИН следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг затворнически режим, с оглед предишните му осъждания и вида престъпление.
Съдът, приема че
подсъдимият е извършил престъплението ”Кражба”. Изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в отнемането на вещта от владението на другиго,което
се осъществява само чрез действие, да се прекрати фактическата власт върху
вещта,която до момента на деянието се е упражнявала от собственика й Ж.Х. *** и
същевременно да се установи ,своя
фактическа власт върху нея.Деянието е довършено когато настъпи промяна
във фактическата власт върху предмета на посегателство.На следващо място
престъплението кражба може да бъде извършено само при пряк умисъл като форма на
вината .Субектът ,в случая подс.И. съзнава ,че лишава от фактическа власт
владелеца на една чужда вещ и предвижда преминаването й в негова фактическа
власт,целящ да установи тази власт върху предмета на престъплението.
Съдът прие
,че Подсъдимият е извършил
престъплението на посочената дата и
време в обвинителният акт ,което се доказва по безспорен и категоричен начин от
събраните и приети от съда писмени доказателства и гласни такива.
Съдът приема
че подсъдимият И. е извършил
престъплението в условията на опасен рецидив,съгласно чл.29,ал.1,б.”б” от НК
като взе предвид съдебното му минало и наложените наказания а именно,че осъждан
е многократно на наказание „Лишаване от свобода”за умишлени престъпление от общ характер: С присъда по НОХД № 545/2006
г. на Районен съд гр. Бургас, в законна сила на 04.04.2006 г. е осъден на
1/една/ година и 6/шест/ месеца лишаване от свобода – ефективно за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и с присъда по НОХД №
3770/2006 г. на Районен съд гр. Варна, в сила от 20.10.2006 г. е осъден на лишаване
от свобода за срок от 11 месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК
при първоначален общ затворнически режим.
Причина за
извършеното престъпление е незачитането на съществуващия правов ред и стремеж
на подсъдимият към неправомерна
материална облага и изградените престъпни навици.
На основание
чл.309,ал.2 от НПК ,съдът счете за необходимо да потвърди взетата на
досъдебното производство мярка за неотклонение а именно ”Подписка” по отношение
на подсъдимият И. ,т.к.наложеното спрямо него наказание е „Лишаване от
свобода”,съгласно разпоредбата на чл.309,ал.2 от НПК при тези обстоятелства
съдът е задължен да я потвърди.
По делото са
направени деловодни разноски в размер на 50,00 лева,поради което съдът счита,че
следва подсъдимият да бъде осъден да заплати в полза на държавата ,по
бюджетната сметка на ВСС-София направените разноски, а именно петдесет лева .
С присъдата на
осн.чл.301,ал.1,т.10 съдът уважи предявеният граждански иск от Ж.И.Х., ЕГН **********
***, пл.Македония № 1, в размер на 6 000 лева,като счете същият за доказан и по размер справедлив и съгласно тарифа №1
от Закона за държавните такси събирани от съдилищата осъди подс.С.С.И., със
снета по-делото самоличност да заплати държавна такса върху размера на
предявеният и уважен граждански иск сумата от 240 ,00лева, по бюджетната сметка
на ВСС-София.
Така определеното наказания според съда ще
постигне целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК.
Водим от
гореизложеното ,съдът постанови присъдата си.
Гр.Балчик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: