№ 326
гр. П., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪС.АВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния съС.ав:
Председател:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при учаС.ието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211720102717 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
ПроизводС.вото по делото образувано въз основа на искова молба от З. Н. С.. срещу
„***” ЕАД, в качеС.вото му на цесионер по Договор за цесия от 02.10.2013 г., сключен с
„****“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, като се иска от съда да
бъде признато за уС.ановено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3535.00
лева, предС.авляваща неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
29.12.2003 г., за която сума са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лиС. от 19.09.2013 г., по гр.д. № *** г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано
изп.д.№ *** г. на ЧСИ С.Б..
Ищецът твърди, че процесната сума е погасени по давноС..
В законоуС.ановения срок ответникът „***” ЕАД е подал отговор, с който е оспорил
производС.во по делото като недопуС.имо, тъй като липсва висящо изпълнително
производС.во - последното е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. Ответникът твърди, че няма спор между С.раните, че е налице погасяване на
процесните вземания по давноС., поради което и признава иска като основателен.
Ответникът иска разноските по наС.оящето производС.во да бъдат възложени на ищеца, тъй
като не е дал повод за завеждане на делото и признава иска.
В съдебно заседание ищцата не се явява. ПредС.авлява се от адв. Ц., който поддържа
предявеният иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят С.орените по делото
разноски.
1
Ответникът в съдебно заседание се предС.авлява от упълномощен предС.авител –
ю.к. П., която оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли. ПротивопоС.авил е
възражение за прекомерноС. на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, като взе предвид С.ановището на С.раните и прецени
събраните по делото доказателС.ва по реда на чл. 235 от ГПК, приема за уС.ановено от
фактическа и правна С.рана следното:
По допуС.имоС.та:
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допуС.им,
поради което и следва да се произнесе по същеС.во.
Аргументи за допуС.имоС. на процесния отрицателен уС.ановителен иск ПРС
извлича от Определение № *** г. по дело № *** г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № *** г. гр.д.
№ *** г. на ВКС, ІІІ г.о., и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях
въззивни актове, независимо от липсата на висящо изпълнително производС.во за събиране
на вземането, към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на същеС.вуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на
факти, наС.ъпили след приключване на производС.вото, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да уС.анови, с оглед упражняване на други свои
имущеС.вени или неимущеС.вени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и
следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, обаче, както е в наС.оящия
случай, доС.атъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможноС.та за
иницииране на ново изпълнително производС.во, независимо че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си.
Съгласно Определение № *** г. по гр. д. № ***г., IVг.о., при дейС.вието на новия
ГПК, ответникът по предявен уС.ановителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъС.вието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието.
В конкретния случай към датата на предявяване на иска – 01.06.2021 г. изпълнително
дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б. е било висящо. Видно от съдържащите се в
последното материали, изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК на 12.07.2021 г., т.е. след датата на предявяване на иска, което се уС.ановява от
печата положен върху изпълнителния лиС. съдържащ се в същото. Прекратяването на
изпълнителното дело в хода на наС.оящия процес, като факт наС.ъпил след предявяване на
иска, съобразен от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, също не може да доведе до отпадане
правния интерес на ищцата от предявяването на иска. Това е така защото при наличие на
изпълнителен лиС. срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от водене на иск по
чл.439 от ГПК, тъй като изпълнителният лиС. обективира изпълняемо право. С оглед на
правната характериС.ика на самия иск по чл.439 от ГПК, същия е правното средС.во за
2
уС.ановяване несъщеС.вуването, съответно погасяване на изпълняемото право,
обективирано в изпълнителния лиС., и винаги при наличието на изпълнителен лиС.
длъжникът по него има правен интерес от уС.ановяването недължимоС.та на вземането по
него.
По основателноС.та:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразноС. на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, наС.ъпили след
приключването на съдебното дирене в производС.вото, по което е издадено изпълнителното
основание.
Видно от изпълнителен лиС. от 19.09.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС ищцата е
осъдена да заплати солидарно с оС.аналите длъжници на „****“ АД процесните суми. Не се
спори по делото, че с Договор за цесия от 02.10.2013 г. ответникът е придобил вземанията
по процесния изпълнителен лиС.. Въз основа на същия е образувано изп.д. № *** г. на ЧСИ
С.Б..
Както с проекто - доклада на съда, така и с доклада си съдът е указал на ответника, че
същият носи тежеС.та да докаже предприемане на изпълнителни дейС.вия по процесния
изпълнителен лиС..
С отговора на исковата молба ответникът признава, че процесните вземания са
погасени по давноС.. Признанието на ответника се потвърждава и от приложеното към
наС.оящото дело ксерокопие на изп.д. № *** г. на ЧСИ С.Б., от което се уС.ановява, че
освен молбата за образуване на изпълнителното дело от 02.10.2013 г., и връчената на ищцата
покана за доброволно изпълнение, която по своята същноС. не предС.авлява същинско
изпълнително дейС.вие, по същото няма извършвани изпълнителни дейС.вия, които да са
насочени към принудително събиране на обективираното в изпълнителния лиС. вземане, а
по същото са извършвани само справки.
Съдът намира, че вземанията за главница, произтичащи от договор за кредит, се
погасяват с общата петгодишна давноС..
Тъй като изпълнителното дело е образувано на 02.10.2013 г., като по него освен
молбата за образуване на същото, в която са посочени способи за изпълнение, по него няма
предприети други изпълнителни дейС.вия. При това положение изпълнителното дело е било
перемирано, респ. прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 02.10.2015 г.,
независимо, че ЧСИ не го е прекратил. От тази дата към датата на предявяване на иска е
изтекла общата пет годишна давноС..
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за уС.ановено, че
ищцата не дължи на ответното дружеС.во процесните суми, тъй като същите са погасени по
давноС..
По разноските:
3
Ищцата претендира присъждане на направените разноски, за което е предС.авила
списък на разноските. Съгласно предС.авения списък ищцата претендира държавна такса в
размер на 141.48 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева. Ответната
С.рана също е поискала присъждане на разноски, като е противопоС.авила и възражение за
прекомерноС. на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
От съдържащите се материали по делото се уС.ановява, че ищцата е заплатила по
сметка на ПРС държавна такса в размер на 141.48 лева, както и адвокатско възнаграждение
в размер на 480.00 лева. Релевираното от ответната С.рана възражение за прекомерноС. на
заплатеното от ищцата адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй
като съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 477.48 лева. В тази връзка съдът намира, че заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 480.00 лева, не може да се приеме за прекомерно, предвид и
фактическата и правна сложноС. на делото, която не се отличава с особена такава от другите
дела от същия вид.. Ето защо възражението на ответника за прекомерноС. на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно и върху него следва да бъдат
възложени разноските С.орени от ищцата в наС.оящото производС.во, които са в общ
размер на 621.48 лева, от които сумата от 141.48 лева – държавна такса и 480.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото на ответната С.рана не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УС.АНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, в качеС.вото му на
цесионер по Договор за цесия от 02.10.2013 г., сключен с „****“ ЕАД, че З. Н. С.., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., *** НЕ ДЪЛЖИ на „***” ЕАД изпълнение на сумата от 3535.00
лева, предС.авляваща неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
29.12.2003 г., за която сума са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лиС. от 19.09.2013 г., по гр.д. № *** г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано
изп.д.№ *** г. на ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** ДА
ЗАПЛАТИ на З. Н. С.., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** сумата от 621.48 (шеС.С.отин
двадесет и един лева и четиридесет и осем С.отинки) лева, предС.авляваща разноски в
наС.оящото производС.во за държавна такса адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на С.раните.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5