№ 657
гр. Пазарджик, 20.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20255200600717 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни
заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да
бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за
подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на
чл.312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания
срок, а при произнасяне по реда на чл.312 от НПК – след влизане в сила на
съответния акт на съда.
Жалбоподателят частен тъжител Ц. П. В. се явява лично и с повереника
си адв. К. К., редовно упълномощен от днес.
Подсъдимият С. И. А. се явява лично и със защитника си адв. Р. А.,
редовно упълномощен от днес.
1
Становище на страните по хода на делото.
АДВ. К.:Да се даде ход на делото.
ТЪЖ.В. : Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото.
ПОДС. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът разясни на страните правото на отвод.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик.
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Съдът предоставя възможност на страните да обсъдят
възможностите за постигане на спогодба.
Заседанието продължава в 10:05 часа.
АДВ. К.: Не можем да постигнем спогодба.
АДВ. А.: Не можем да постигнем спогодба.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
АДВ. К.: Поддържаме въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
АДВ. А.: Оспорваме въззивната жалба.Моля да приемете влязло в сила
Решение на Районен съд - В. по гр. дело № 167/2025 г., от което е видно, че на
доверителя ми се продължава да му се налагат дисциплинарни наказания,
които правилно съдът е отменил именно поради внушението на ръководството
на РДГ П.. По това производство беше разпитван и тъжителя В..
АДВ. К.: Считам, че представеното решение като писмено доказателство
за неоснователно, тъй като то е неотносимо към вменените престъпления на
моя подзащитен от подсъдимия и които са послужили като основания за
образуване на делото от частен характер. По това дело представител на
2
Горското стопанство е В., а не моят подзащитен. Не моят подзащитен е
наложил такова наказание. Считам, че искането е неоснователно, защото се
цели зад събирателното понятие „ръководство“ да се анализират действията
на моя подзащитен.
СЪДЪТ счита, че представеното писмено доказателство следва да бъде
прието като доказателство по делото, а по отношение на възраженията на
повереника съдът счита, че следва да се произнесе с крайния си съдебен акт,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство по делото Решение с рег. № 213/14.07.2025
г. на Районен съд - В. по гр.д. № 167/2025 г., влязло в законна сила на
06.08.2025 г.
Страните поотделно: Нямаме други доказателствени искания, да се
приключи делото.
Съдът счете, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще започна с тази метафора, с
която първостепенният съд е завършил своите мотиви, че настоящото дело
било имало характеристика на делата „SLAPP“, т.е. това е наименованието на
делата - шамари, с което се искало да се предотврати обществения интерес,
анализа към определени проблеми и т.н.
Считам, че присъдата на първостепенния съд притежава
характеристиката на такива дела. Тя е шамар. Според мен с оглед
обективността на съдебния акт, моля да възприемете всички онези
съображения, които съм подробно изложил относно съставомерността на
вмененото престъпление „клевета“ на подсъдимия в моята пледоария, за да не
ги приповтарям и да губя процесуално време, защото по принцип нищо ново.
Ще насоча вашето внимание само и основно върху мотивите,
съображенията на първостепенния съд защо той смята, че подсъдимият не е
осъществил елементите на вмененото с тъжбата престъпление като тези
3
мотиви са изложени подобно, но необосновано в превратност след стр. 7 на
мотивите. Първостепенният съд е посочил в какво се изразява обвинението и
обвинението се гради не на някакви си съображения на моя подзащитен, а
обвинението се гради на основното доказателствено средство, писмото което
подсъдимия е изпратил до висшестоящата организация на Горското
стопанство. Надълго и нашироко първостепенният съд обсъжда проблема, че
това писмо не било адресирано до медиите и с него не се е целяло да се
създаде широк отзвук на съдържанието на писмото и че неговата цел,
неговите мотиви на подсъдимия било единствено да се запознае
висшестоящото ръководство относно принципа на действие в ДГС, Районната
дирекция на горите в П. и с това да се вземат мерки и поради това не било
съставомерно. Да, по принцип напълно ми е ясно правния принцип залегнат
както в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЕКПЧ, на която се позовава и
първостепенният съд и разбира се на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от
Конституцията.
Именно с оглед на тези разпоредби, а пък и с трайно установената
практика на ВКС относно елементите на престъплението „клевета“ аз считам,
че присъдата на първостепенния съд е незаконосъобразна.
Без значение е дали това писмо е изпратено до висшестоящата
организация и без значение, че това писмо не е изпратено до него. Важното е,
че то е изпратено до една страна, която се явява трето лице и пред която
страна, пред което трето лице подсъдимият с това писмо описва извършени
престъпления на моя подзащитен. Аз ще пропусна първия вариант на
изпълнителното деяние на престъплението „клевета“, макар че поС.но съдът
го споменава,но се дистанцира. Хем го споменава, за да не затормозяваме
протокола, а и вашите разсъждения.
Нашият анализ е единствено във втората форма на изпълнителното
деяние на престъплението „клевета“, а именно, че с това писмо подсъдимият е
разгласил факти, които представляват престъпление по отношение на моя
подзащитен.
Моля да не възприемате многобройните съображения на съда, изложени
от стр. 7 до края на мотивите, че не били налице обективните предпоставки на
това престъпление„клевета“, тъй като подсъдимият не бил излагал факти, а
бил излагал свое мнение. Тук съм склонен на един дълбок спор с
4
първостепенния съд. Едва ли не първостепенният съд не прави разлика между
тези две понятия - факт и мнение, защото това са различни понятия и на
философията и на правото.
Нека да се взрем в съдържанието на писмото, за да можем да си
направим извод какво представлява изложеното от подсъдимия. Твърденията
са: „Зам.-директора инж. В. поС.но крещи“. Крещенето ще го оставя, защото
то не осъществява елементите на престъпление дотолкова, доколкото не
съдържа елемент или понятие за престъпление.
На второ място ни обижда - това твърдение, че с поведението си моят
подзащитен поС.но обижда подсъдимия и другите членове, той всъщност
квалифицира деянието му като престъпление. По отношение на второто
твърдение „същият умишлено саботира работата ми като саботира част от
преписките и поставя други неизпълними неразумни срокове”. Тук, както в
първия случай подсъдимият не излага мнение. Той твърди един факт, че моят
подзащитен умишлено саботира. Какво е това престъпление? Според моето
скромно мнение той ни вменява едно престъпление по служба, защото той
като длъжностно лице - зам.-директор на РДГ саботира работата на
останалите членове на този колектив и преди всичко на подсъдимия, защото
спирал част от преписките. С това на подсъдимия му се вменява, че той
нарушава служебните си задължения от една страна, а от друга страна, че той
превишава властта и правата си и с това той поставя неизпълними и
неразумни срокове. Тук първостепенният съд се е опитал да играе адвокатска
роля по отношение на това вменено престъпление, тъй като за това
престъпление по чл. 282 било необходимо и специална цел. Много добре ми е
известно, че е необходимо специална цел като допълнително понятие,
наречено модалитет, макар че то няма такъв, допълнителна тежест към
умисъл – специална цел. Коя е специалната цел, тя се съдържа в самото
изречение. Същият умишлено саботира работата, за да спира част от
преписките. С това целта му е да навреди на колектива на другите работещи, а
специалната цел относно искането и мотивите на тези действия, които се
вменяват на моя подзащитен е не само да принуди него да съдейства за някой
за придобиване на облага, но и да се причини вреда.
Тази вреда като специална цел, като част от елементите на субективния
състав на вмененото престъпление по служба, макар и то да не е изразено
5
изрично, че това е престъпление по служба, но то се подразбира от самото
съдържание на израза. Ето и специалната цел, а именно да се причини вреда
на колектива на другите членове, които подсъдимият застава да ги защитава.
Тук подсъдимият излага пак факти, а не лично мнение. По-нататък в
писмото е посочено, че моят подзащитен пише докладни до директора, които
не отговарят на истината. Когато един документ, съставен от едно длъжностно
лице не отговаря на истината и което това длъжностно лице е известно, то
като незаконосъобразност може да се сочи само, че е с невярно съдържание,
защото то не е неистински документ, защото е подписано от лицето, в който
му се придава във вид, че е подписано, т.е. от моя подзащитен. Но тук се
твърди, че тези документи или по-точно докладни записки до директора не
отговарят на истината, т.е. тъй като не отговарят на истината, то се вменява,
че те са с невярно съдържание. Всичко това, което е изброено в тези три точки
аз считам и мога да добия увереност, че подсъдимият е изложил факти, а не
мнение.
Нека да се поровим като отидем в Тълковния речник на българския език,
съгласно който е дадено определение на всички изрази в говорния, в приетия
общобългарски език. Какво представлява факт като понятие и т. н. На стр.
1015 в Българския тълковен речник е посочено: фактът, това е нещо, което
реално съществува – действие, явление, събитие, което е станало или става.
Това е истинско положение, за израз на потвърждение.
Какво представлява мнението? Мнението според същия речник, на стр.
459 е посочено: мнението - това е определена мисъл, възглед, това е преценка
на характер, качество и оценка на лица или на предмети. И сега като
прочетохме какви са изразните средства на подсъдимия в това писмо аз съм
дълбоко убеден, че изразните средства отразяват факти, а не мнение.
Считам, че тук именно е първото превратно действие на съда той да
вложи такъв смисъл, такова тълкуване в съдържанието на писмото, което не
отговаря на действителността. Просто обяснявам какво представлява мнение.
В многобройните примери, които след стр. 7 до края на мотивите
няколкократно съдът обяснява, че това, което е написано не представлява
факт, а представлява мнение на подсъдимия и затова не може да осъществява
елементите на престъплението „клевета”. В своите мотиви първостепенният
съд е посочил, че подсъдимият е сторил това с пълното съзнание, че върши
6
нещо законосъобразно и нормално каквото всъщност е направил, защото няма
друго разрешение за самите служители. Тук бих посочил, макар че е много
рано, но ще се спра - мотивите, подбудите за написване на писмото са
правноирелевантни за елементите на вмененото престъпление. Те могат да
имат значение само за наказанието.
Тук подсъдимият не излага мнение и да се ползва той от защитата на
разпоредбата на чл. 10 от ЕКПЧ или пък чл. 39 от Конституцията, защото и в
Европейската конвенция в т. 2 на чл. 10, както и в Конституцията в ал. 2 на чл.
39 са дадени условията, при които може да се използва правото да се излага
свободно мнение, да се изразява свободно мисълта, като свобода на
личността, като израз на демократичните принципи на обществото.
Но както Европейската конвенция, така и нашата Конституция слага
едни рамки на тази свобода. Тя не е абсолютна. Вярно е, че съдът на едно
място съвсем срамежливо бих казал е посочил, че вярно е че тази свобода на
мнение не е абсолютна и нищо повече. Да, не е абсолютна и казвам защо не е
абсолютна, защото за тази свобода не могат да се прикриват други цели. Тук
беше взето становище относно организацията на дейността, на ръководство и
т.н. Тогава бих приел, т.нар. благородни мотиви на подсъдимия, но тогава,
когато се твърдят едни факти, едни факти, които сочат на престъпление аз не
мога да възприема, че присъдата на първостепенният съд е правилна. По-
нататък в своите мотиви първостепенният съд е казал, че в съдебната
практика, както и в правната доктрина принципно се приема, че предмет на
клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство. Такова обстоятелство следва
да бъде посочено и в частност да представлява подписано престъпление.
И тук съдът отново започва - на следващо място тези факти трябва
обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения. Аз не
правя никакво предположение, не правя никакви изводи от писмото. Аз чета
фактите в писмото. Пак се обръщам към мотивите на първостепенния съд, но
той превратно тълкува съдържанието, той бърка волно или неволно
съдържанието и смисъла на факт и на мнение.
Ето защо моля да приемете, че присъдата е неправилна. На стр. 9
първостепенният съд, за да обоснове своите мотиви се е позовал на правната
доктрина и преди всичко и в частност на учебника на И. Н. – Наказателно
7
право, Особена част, 2 част, на стр. 439 относно съдържанието на клеветата.
Какво е искал да каже съда и какво е казал И. Н. в учебника – на стр. 433
проф. И. Н. казва: „при клеветата престъплението се приписва отново като
нещо извършено от лицето като негова конкретна проява, а не като някакъв
неконкретизирано отрицателно качество”. И тук забележете: „не е необходимо
обаче приписаното престъпление да бъде напълно индивидуализирано с оглед
на неговия предмет, време и място на извършване. И в подчерка, по-надолу И.
Н. обяснява същността на твърдението на факта за клевета, че е достатъчно да
се каже „ти открадна, ти измами”, без да е необходимо повече да се
обяснява съдържанието, елементите на престъпния състав.
В тази насока е и практиката на Върховния съд. Първостепенният съд се
е позовал на Решение № 80/09.03.1998 г., посочени са параметрите, няма да ги
диктувам, но това решение е неотносимо както на писмото, така и на
вменените факти като престъпна проява.
В тази насока, моля да имате предвид не смисъла на това решение, а
Решение № 429/27.09.1996 г. по нак. дело № 226/1996 г., І НО на съдията П. Т.
– клевета, като приписано някакво престъпление е достатъчно макар и да не е
напълно конкретизирано, така, както ви прочетох в правната доктрина, където
е становището на проф. И. Н. и подробно в това решение се основава
същността на неконкретизирането.
В тази насока е и Решение № 75/12.03.2012 г. на ВС, по нак. дело №
3142/2011 г., II НО - отново в същия смисъл и където преди това ви споменах,
че мотивите, подбудите за написването на това писмо са без значение, защото
първостепенният съд въздига едни хипотетични мотиви, едни предположения,
защото не това е смисълът на съдържанието на писмото, защото не се излагат
дори и мотиви за целта на това писмо. В тази насока аз казах, че подбудите,
мотивите не могат да бъдат елемент престъплението, което е вменено.
В тази насока е Решение № 51/19.02.1980 г., което много често се ползва
в последващата практика на Върховния съд. В тази насока е и правната
доктрина - учебника на Н. Д. – Наказателно право, особена част 1943 г., стр.
164, където отново не може съдът да улавя друго съдържание – фактите им
дават квалификация, защото така, както е направил съдът, както казах
няколкократно от субективна гледна точка фактите, които са описани в
писмото първостепенният съд им е дал философията на оценка, но това не е
8
оценка. Ако беше формулирано по друг начин, че в своята дейност било
ръководство, било моят подзащитен прилага методи, които не отговарят на
обективната действителност и т.н.
Тогава да, бих приел, че подбудите са били такива, но тогава, когато се
сочат определени факти, но да продължа по-нататък. Ето защо, моля да
направите анализ на разликата между факти и оценка, между факти и мнение,
защото това е разковничето на делото. Моля да не възприемате
съображенията, които са много лаконични относно изключението на чл. 39, ал.
2 от Конституцията.
В тази насока пред първостепенния съд съм посочил практика на
Върховния съд по граждански дела, но там е направен анализ на деянието като
деликт. То е престъпление, съдържащо елементите на клевета и не може да се
ползва с ограничението, т.е. със защитата на ал. 2 по отношение на
подсъдимия.
Моля да не възприемате съображенията макар и в лаконичен вид
позоваването на първостепенния съд на делото Хендисайд срещу
Великобритания. С това дело се запознах подробно и то няма нищо общо с
нашия казус. Вярно е, че и там се засяга въпроса за излагане свободата на
мнение по повод на един учебник, но в това дело решението е точно в обратна
насока на нашия казус. Ще насоча вашето внимание, но вие може да го
откриете във Фейсбук - конкретно т. 42 на това решение, където е казано, че
упражняването на свободите и излагането на мнението доколкото не засяга
ограничаването на това право, тъй като се причиняват вреди или се въвеждат в
престъпление деяние на други лица не може да се ползва от разпоредбата на
чл. 10, т. 2 от Конвенцията. В тази насока е и т. 49 от мотивите на решението.
Когато се запознах с позоваването на това решение исках да видя нещо ново и
т.н., но нищо ново и това решение е тълкувано превратно. Сега няма да ви го
разказвам за един учебник, в който има и определено порнографско
съдържание, което е било иззето, конфискуван е учебникът.
По-нататък в мотивите си първостепенният съд застава на становище, че
всъщност моят подзащитен бил инкриминирал субективен прочит на
съдържанието на писмото и имало не обективна оценка, а субективна оценка
на съдържанието. Моля ви се, ние със съдържанието на писмото сме
запознали много добре. Не става въпрос за мнение и тук пак ще отворя една
9
скоба, доколкото знам, защото в по-старата правна литература само един човек
в България, поне така се пише, не зная, бил осъден за собствено мнение и това
е през 1892 г. С. М. по делото за убийството на финансовия министър Х. Б. и
подготовката за убийството на Ф. и на С. С. С. М., който е бил революционер
си е водил един бележник какво му е мнението за С. С. и въз основа на този
бележник и неговите мнения по отношение на С. С. той е осъден на смърт. Тук
моят подзащитен не е изложил никакво мнение, моят подзащитен в тъжбата е
посочил фактите, които ги излага подсъдимият. За да е извършено това
престъпление, подсъдимият трябва да е разпространил клеветнически
твърдения и в предписване на престъплението. В тази насока, моля да имате
предвид и Решение № 429/27.09.1996 г.
Няколко думи за анализа на събраните доказателства. Нищо лично
спрямо първостепенния съд, но считам, че той превратно тълкува събраните
доказателства. Взети са в анализа на показанията на отделните свидетели на
стр. 12 от мотивите, където съдът цитира, че свидетелката П.а, както и свид.
К. били заявили в съдебно заседание пред всички, че моят подзащитен крещял
чат-пат на всички. Може да е бил изнервен и т.н. Не е необходимо да ги четете
сега показанията, за да ви насоча.
Моля да отчетете показанията на свидетелката П.а, дадени в Протокол за
разпит от 24.10 на стр. 5 и 6 - никъде няма такива изрази в нейните твърдения,
нито на К., както и твърдения, вменени на свид. Ч.: А. според съда беше
притеснен от В. се казва от свидетеля Ч. – аз влязох в града и при влизането
той ми вика „само теб ли ще чакаме, крещеше твоята заплата няма да
има...” Такива твърдения на този свидетел изобщо няма в неговия разпит. Той
никога не е твърдял, че става въпрос за неговата заплата, че на него моят
подзащитен му бил крещял и т.н. Само от показанията на един свидетел - свид.
Т. има един израз „само теб ли ще чакам”, закъснял за едно съвещание и моят
подзащитен бил му казал „докога бе, само теб ли ще чакам” като и тук има
едни противоречия в показанията на този свидетел.
Това обстоятелство той обяснява два пъти в показанията си. В едното
място казва, че това било станало във В., от друга страна казва, че това било
станало в С., където този свидетел изобщо не е присъствал на никакво
съвещание в С.. Дали е В. или не, но това свидетелят го заяви като твърдение.
Първостепенният съд не зная откъде ги взе тези материали, когато в
10
протоколите за разпит, четох ги – не можах да ги съзра.
Това се отнася и за показанията на свидетелката Ч.. По-нататък в анализа
в показанията на свидетелите по-точно свидетелят Ч. за изчезналите,
липсващите преписки. Той е заявил само едно изречение: За един протокол –
„това нещо стана и замота се доста време и повече нищо не зная” . Няма и
йота твърдение, че този протокол е укрит от моя подзащитен, че това е станало
умишлено и т.н. В тази насока са и твърденията на свидетеля Т. относно това
обстоятелство за изчезналите документи. Свидетелят Т. твърди „аз съм чул, че
са изчезвали документи, но не знам подробности. Лично мои документи не се
изчезвали”. Откъде първостепенният съд взе тези твърдения, за да докаже, че
наистина обстановката в Горското стопанство, в дирекцията била много
напрегната, организацията на работата била много лоша и изведнъж за тази
организация бил виновен моят подзащитен.
По отношение изпълнението на разумните срокове и с това се
ориентирам към приключване. В съдебно заседание беше обърнато обстойно
внимание на движението на три преписки и за едната преписка, за която се
твърди, част от твърденията ние възприемаме, че била възложена на
подсъдимият първоначално от свидетеля В.. Подсъдимият бил в отпуск като
по време на отпуската тя е пренасрочена отново на подсъдимия от моя
подзащитен като се указало, че до изтичането на определения срок
подсъдимият отново е в отпуск. Когато подсъдимият се завръща вече има един
вакуум в неговите действия, но пък има едно твърдение, което той всъщност
обясни истината, а в една или друга форма се самообвини.
В дейността на Районната дирекция по горите има една система
„МИКС”, в която електронна се влиза, разпределението на преписките,
движението, възлагането и т.н. Когато се е върнал от отпуск, денят, в който се
връща от отпуск изтича и срока. В продължение на 20 дни подсъдимият не
прави проверка какво е станало по време на неговата отпуска - дали му е
възложено нещо, дали има препроизнасяне по вече възложените му
задължения или не и чак след 20 дни тази преписка е възложена на друг човек
и за няколко дни е приключена. Подсъдимият е заявил: „няма ме и не съм
погледнал в системата дали ми е възложена преписка”. Той не изпълнява
това свое служебно задължение да провери има ли възложени някакви задачи
или не, за да може той да черпи права от собственото си виновно бездействие
11
по отношение на неговите функции и да твърди: „те ми се възлагат след
изтичането на срока”.
С оглед на всичко това, което съм изложил пред вас и пред
първостепенния съд аз считам, че подсъдимият е осъществил престъплението
„клевета” с това съдържание, което е описано в писмото. Това са факти, не е
мнение. Моля да отмените първоинстанционната присъда и да постановите
нова, с която да признаете подсъдимия за виновен и му наложите съответно
наказание с оглед и разпоредбата на чл. 78 и да бъдат присъдени разходите на
моя подзащитен пред двете съдебни инстанции.
Тъжителят Ц. В.: Напълно подкрепям казаното от моя защитник.
Винаги съм се стремял в професионалната ми кариера – в Регионална
дирекция по горите работят 65 човека. Израснал съм от най-нисшата
длъжност в горското стопанство, до Директор на Регионална дирекция по
горите и винаги съм се стремял да създавам работа и комфорт на хората, които
работят и удобства. Никога не съм злоупотребявал нито със служебно
положение, нито в личностно и служебно качество. Винаги съм се стремял да
бъда човек и след това колега и началник.
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, обещавам, че няма 55 минути да ви
отегчавам с пледоария. Ще се стремя да бъда кратък, точен и ясен, тъй като
благодарение на изключително професионалното отношение на
първоинстанционния съд е изложението по подробни правни доводи и
аргументи, аз не смятам да ги преповтарям.
Въртим се тук около едни факти и членове. Още древните римляни са го
казали: „контра фактум нон датур аргументум” – не влагат аргумент.
Факт е, че там в действителност хората със страх и напрежение са
работили и доказателствата по делото го потвърждават. Свидетелката П.а –
уволняват я дисциплинарно, съдът я връща на работа. В същия ден, в който
отива на работа, пак я уволняват. Свидетелят С. затова, че се осмели да стане
свидетел по делото преназначиха го от Г. П. в С. на контролен Г. П. в кв. Ч., да
пътува едни 100 км. Доверителят ми, подзащитният ми - на Ц. Ч., на
централен горски път, там ще е служител, за да може да пътува всеки ден до
Ц. Ч. и обратно.
Относно изчезналите преписки, съставените актове, кой какво е казал в
12
показанията аз няма да ги обсъждам. Единствено ще си позволя само на
безспорните факти на Изпълнителна агенция в С., видно от писмо, приложено
по делото от 20.03.2025 г. изключително подробно са посочили над 20
липсващи контролни констативни протоколи, актове, не се дават предписания,
не се съставят протоколи за срокове и т.н.
Благодарение на сигнала, който подзащитният ми си е позволил и
осмелил да напише е премахнат т.нар. изнесен офис в ДГС „А.” във В., от
където всеки оставя актове, констативни протоколи, пък те не стигат до
дирекцията. Вече тази практика не съществува и се завеждат и се входират
там, където им е мястото – в Регионалната дирекция, това са официални
документи. Това е срамота.
Понеже не искам да цитирам някакви бумаги, смея да твърдя, че
процесната тъжба не отговаря на изискванията на закона, не отговаря на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3. Както сами виждате в тъжбата, обвинението, в
което е конституиран подзащитния ми е затова, че на 14.02.2024 г. е извършил
това престъпление, а в самата тъжба е написано от тъжителя В. по време на
проверката бях запознат със съдържанието на писмото. Да, но проверката се
извършва на 27.02.2024 г. При това положение според Решение № 139/2016 г.
на ВКС по нак. дело № 520/2016 г. на II НО е необходимо, за да може да тече
срока по чл. 81 пострадалият да е узнал за престъплението. Как след като е
узнал, както самият той сам твърди в тъжбата, че това е станало на 27.02., а го
обвиняват от 14.02.
На следващо място, колегата се опитва да цитира практика на
Европейския съд, но аз смятам, че тя е ирелевантна. Има едно много хубаво
решение на Европейския съд за правата на човека по дело във връзка с жалби
от 12.10.2016 г., а именно за нарушаване на чл. 10 от ЕКПЧ като Европейският
съд приема, че за подаване на жалба срещу длъжностно лице не съставлява
престъпление. И в тази насока има решения на Конституционния съд защо се
е възползвал от неговото право и като дългогодишен, 30-годишен служител и
като председател на Полицейски синдикат за тези нередности, които той е
възприел да сезира по-горната йерархия в системата на горите, за да вземат
отношение да бъде преустановен. Да, те взимат отношение, премахнат е този
офис. Не мога да се съглася за неразумните срокове - как, той е в болничен, в
отпуск, текат срокове и след това му налагат наказание. Слава богу
13
съдилищата ги отменят. Как ще тече срок, когато той е в отпуск.
Не е останало незабелязано от всичко това благодарение на това
изключително обстойно и подробно писмо на Изпълнителната агенция, където
съвсем еднозначно, недвусмислено е посочено – не се задържат всички
констативни протоколи и т.н. да не ви отегчавам. Как да не им се саботира
работата им. Значи те работят, съставят се актове, съставят се констативни
протоколи – те не се въвеждат, други изчезват по пътя от ДГС „А.” до РДГ П.,
трети не знам си какво. По много тактичен и много възпитан начин той е
изразил собственото си мнение, че трябва да се преустанови това нещо, не
може така по такъв начин.
В тази насока моля да се съобразите и да се солидаризирате, разбира се
и с Решение на ВКС № 182/2012 г. на II НО по нак. дело № 382/2012 г.,
Решение № 411/2012 г. на ВКС по нак. дело № 1982/2011 г . на ІІІ НО, където
еднозначно е посочено, че клеветата е умишлено престъпление, поради което
умисълът ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти с
обективни основания на неговата увереност за конкретната истинност. Той го
прави с най-добри намерения – 30 години са му минали от живота,
многократно награждаван.
В този аспект моля да счетете, че първоинстанционният акт е
изключително правилен, справедлив и законосъобразен и моля да го оставите
в сила и в тежест на тъжителя да възложите и направените разноски така,
както е заплатил подзащитният ми за настоящото производство.
АДВ. К. /реплика/: Този протокол е правно ирелевантен. Вие ще се
взрете в пледоарията на колегата пред първостепенния съд. Той вменява на
моя подзащитен нарушения по организацията на работата на директора В., а
ги приписва на моя подзащитен. Вие да чухте тук една изчезнала преписка да
се дължи на моя подзащитен, да е събрано едно доказателство. Вярно е, може
да се подават жалби срещу ръководни длъжностни лица и тук е разширена
сферата и тези ръководни длъжностни лица и политици и т.н. да бъдат по-
отговорни за действията си, но в самият чл. 39 е казано: „това право не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име”. Не може с
твърдение, че моят подзащитен е извършил престъпление. Пътят към ада е
покрит с добри намерения.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. С. А.: Считам себе си за
14
невинен. С въпросното писмо не съм имал за цел нито да обиждам, нито да
клеветя когото и да било. Чувствах се длъжен да запозная по-висшата
инстанция с обстановката в РДГ П.. Мисля, че след въпросните дела
организацията на работа в РДГ П. е по-различна. Отношението е съвсем по-
различно. Мисля, че независимо каква присъда ще постановите е имало ефект
от моето писмо. Още веднъж искам да подчерта, че не съм искал никой да
обиждам, нито да клеветя, камо ли да ме обвинят за престъпление - просто
изразих моето мнение пред по-висша инстанция.
ПОСЛЕДНА ДУМА НАПОДС. С. А.: Невинен съм.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15