Р Е
Ш Е Н
И Е
№432
Гр. Перник, ..05.20. г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на пети май две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Р.Р., като
разгледа гр. д. № 247/20. г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л.В.С. против Ц.П.С.,***.
Сочи, че по силата на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в
качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на
топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът
има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано
от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна
енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е
извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2012 г. – 30.04.2016 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 823.33 лв. и ответникът не е
изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2012 г. до
24.10.2016 г. в общ размер от 204.39 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 5010/2016 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата от 823.33 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. Перник, ул. ., бл. ., вх. Е, ап. 137 за периода
01.05.2012 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в
размер на 204.39 лв., считано за периода 09.07.2013 г. – 24.10.2016 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2016 г. /датата на подаване
на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5010/2016 г. по описа на ПРС.
Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито
титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че не е и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име. Оспорва, че
представените с исковата молба общи условия са приети по предвидения в закона
ред.
Оспорва обстоятелството, че
през процесния период в топлоснабденото жилище е доставяна топлинна енергия на
стойност, претендирана от ищеца. Твърди, че претендираните сума са погасени
чрез плащане, тъй като ползва целева помощ за отопление, превеждането, на която
става по сметка на ищцовото дружество. Заявява възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД
за изтекла погасителна давност за исковите претенции.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност и чрез прихващане.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Софрониева поддържа иска. Моли
съда да го уважи. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител – адв. И. оспорва предявения иск. Излага
съображения за неговата неоснователност. Моли съда да го отхвърли като
неоснователен, алтернативно, като погасен по давност. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес на ищеца, се обосновава от приложеното ЧГД № 5010/2016
г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД, копие от бр. 82/2008 г. на вестник Съперник, издаден на 29.04.2008
г., удостоверяващ публикуването им в един местен ежедневник и Решение ОУ –
012/14.04.2008 г. на ДКЕВР, с което са одобрени. На основание чл. 155 от ГПК с
протоколно определение от 07.04.20. г. съдът е обявил, че му е служебно
известно от други разглеждани от него дела, че представените по делото общи
условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник. Затова съдът приема, че е изпълнена
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ и представените Общи условия имат обвързваща сила
по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и
доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От представения по делото
договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен на 07.02.1991 г.,
декларация по ч 14 от ЗМДТ, с вх. № 3579/31.08.2015 г. и удостоверение изх. № .1/МСИ
– 493/27.04.20. г. на Д “МПТ” при община Перник се установява, че ответницата е
самостоятелен собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се на
административен адрес: гр. Перник, кв. ., бл. ., вх., ап.. Следователно на
основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
съответно дължи заплащане на доставената в собственото и жилище топлинна
енергия.
За установяване на количеството
на доставената през процесния период топлинна енергия и нейната стойността, по
искане на ищеца, са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно–икономическа
експертиза, представени съответно от вещите лица З.З. и В.П.. Съдът ги
кредитира, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и
опит. За отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на
приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях
документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение, поради което съдът ги намира за обективни и обосновани.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице З.З. се установява, че
през процесния период 01.05.2012 г. – 30.09.2016 г. сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е обслужвана от
фирма за дялово разпределение “Техем Сървисис” ЕООД. За извършването на
услугата е бил сключен договор. Следователно съдът приема, че е изпълнена
разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата
топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово
разпределение.
Установява се също, че
отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвано с топломер,
монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен
контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични
проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на
одобрения тип. Изводът на вещото лице е, че може да се използва за търговско измерване
и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че показанията на общия топломер
са отчитани ежемесечно, което е отразявано в карнетите, съхранявани при ищеца.
От отчетената от топломера брутна енергия са приспадани технологични загуби,
съгласно паспортните данни на монтираната абонатна станция в сградата и са
преизчислявани със съответните корекции съобразно методиката към Наредба №
16-334/06.04.2007 г. Между собствениците на имоти в сградата етажна собственост
е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия при спазване на
Наредба 16-334/06.04.2007 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ
топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се установява, че на всички
отоплителни тела в процесния топлоснабден имот са мотнирани ИРУ, с изключение
на вертикално разположена “щранг - лира”
в помещение “Баня”. За последното е начислен разход като за тяло,
работило непрекъснато, който е определен по изчислителен път. За останалите
отоплителни тела месечните суми са начислявани прогнозно. След провеждане на
задължителния отчет, разходът за отопление на имота е преизчисляван. През целия
процесен период е начислявана топлоенергия за битово горещо водоподаване. Начисленията
са извършвани прогнозно, като реалното количество е установявано при годишния
отчет. Разходът е преизчислен след определяне на топлосъдържанието на топлата
вода за отделните отчетни периоди, което е отразено в индивидуалните сметки. За
периода месец септември 2014 г. – месец ноември 2015 г. разходът на топла вода е начисляван на база
обитатели на имота – 1 л. – 140 литра дневно.
По партида на ответника, през отоплителните сезони, е начислявана и
топлоенергия, отдавана от сградната инсталация. Разходът и е определян по
изчислителен път, като част от разхода, отчетен от топломера в абонатната
станция, пропорционален на обема на процесния имот по проект – 100 куб. м. Не е начислявана топлоенергия за общите части
на сградата, тъй като там няма работещи отоплителни тела.
Вещото лице е констатирало, че
ответникът не е подавал възражения срещу изготвяните изравнителни сметки.
Стойността на доставената в
топлоснабдения имот топлоенергия за целия процесен период съгласно
изчисленията, извършени от вещото лице е 823.33 лв. Посочената сума е идентична
с претендираната от ищеца такава.
Предвид горното, съдът приема, че през
спорния период 01.05.2012 г. – 30.04.2016 г. начислената за топлоснабдения имот
топлинна енергия съответства на реално потребената такава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение
да я заплащат на цена, при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесет-дневен срок.
Стойността на ползваната в процесния
недвижим имот топлинна енергия е изчислена и от двете вещи лица, като изводите
им са идентични. Или стойността на доставената през процесния период топлинна
енергия в жилището на ответника е 823.33 лв.
Съгласно чл. 34 от Общите условия
падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от
изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода 09.07.2012
г. – 24.10.2016 г. и е в общ размер от 204.39 лв., изчислен от назначеното вещо
лице.
Ответникът е заявил възражение за
погасяване по давност на исковата претенция. Вземанията, предмет на делото са
периодични, тъй като са за заплащане на парични суми, с единен правопораждащ
факт – доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително
определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова за
погасяването им по давност е относим тригодишния срок по чл. 111, б. В от ЗЗД.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите заплащат топлинната енергия
в 30 –дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Следователно
изискуемостта на вземането за заплащане на топлинна енергия настъпва в края на
месеца, следващ, месеца за който се отнася. Затова и като взе предвид, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.11.2016 г.,
съдът прие, че погасени по давност са вземанията на ищеца срещу ответника за
периода 01.05.2012 г. – 08.11.2013 г. Стойността им е изчислена от вещото лице В.П.
и е в размер на 359.70 лв. Предвид изложеното съдът счита, че като основателен
следва да се уважи иска за сумата от 463.63 лв., дължима за периода 09.11.2013
г. – 30.04.2016 г. и следва да се отхвърли като погасен по давност за сумата от
359.70 лв.
Основателен е иска за
обезщетение за забава върху уважената част от главницата. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия всяко от вземанията на ищеца е изискуемо в края на месеца,
следващ месеца, за който е доставяна топлинната енергия. Следователно началния момент,
от който е дължимо обезщетението за забава е 09.07.20102 г. и е в размер
на 68.96 лв. До този размер искът е
основателен и следва да се уважи. За разликата от 135.43 лв. претендирана върху
погасената по давност главница следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – 216.75 лв. – заплатена държавна такса,
разноски за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
и 38.25 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно 186.20 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС направеният разход
за експертиза, по искане на ищцовата страна съразмерно с отхвърлената част от
иска, а именно 49 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ по отношение на Ц.П.С.,***, че дължи на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Л.В.С. сумата от 463.63
лв. /четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 09.11.2013
г. – 30.04.2016 г. в топлоснабдено жилище, с административен адрес: гр. Перник,
кв. ., бл. ., вх., ап., ведно с обезщетение за забава в размер на 68.96 лв.
/шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, считано за периода 08.01.2014
г. – 24.10.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 463.63 лв.,
считано от 09.11.2016 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5010/2016 г. по описа на
ПРС като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 359.70 лв., претендирана като главница
за периода 01.05.2012 г. – 08.11.2013 г. и за сумата от 135.43 лв.,
претендирана като обезщетение за забава
върху нея за периода, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Ц.П.С.,*** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”,
представлявано от Л.В.С. направените разноски съразмерно с уважената част от
исковете, а именно сумата от 216.75 лв. /двеста и шестнадесет лева и седемдесет
и пет стотинки/- в исковото производство и 38.25 лв. /тридесет и осем лева и
двадесет и пет стотинки/ - в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Л.В.С. да
заплати на Ц.П.С.,*** сумата от 186.20 лв./сто осемдесет и шест лева и двадесет
стотинки/, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Л.В.С. да
заплати по сметка на Пернишки районен съд, в полза на бюджета на Съдебната
власт сумата от 49.00 лв. /четиридесет и девет лева/, представляваща разходи за
изготвяне на експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението, препис от него и ЧГД № 5010/2016 г. по описа на ПРС да се върнат на
ІV н. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.