Р
Е Ш Е Н И Е
№ 518
гр.Русе, 27.ХІІ.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 30 октомври през две хиляди
и деветнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 489 по описа за 2019
год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 49 ЗЗД.
Ищецът твърди,че на 1.ХІІ.2018 год.пред
дома си в кв.****,по ул. **** се подхлъзнал и паднал на заледен участък от
пътното платно,при което ударил дясното бедро и китката на дясната ръка.С
помощта на близките си и притичали се на помощ съседи бил откаран в болница.При
прегледа се установили фрактури на дясна бедрена шийка и десен дистален
радиус/гривнена става/,наложили продължително лечение,в хода на което настъпили
и усложнения.Процесът на възстановяване също бил продължителен,болезнен и
съпроводен с редица неудобства и ограничения,като и към настоящия момент не е
настъпило пълно възстановяване.Ищецът счита,че отговорността за обезщетяване на
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди е на ответника О****,която
по силата на закона има задължението да поддържа общинските пътища и
инфраструктура и през зимния сезон.Това задължение не било изпълнено-в района
на произшествието уличното платно не било почистено,а със заледяване,което
довело и до получените травми.За това претендира ответника да заплати обезщетение
в размер на 33000 лева за претърпените неимуществени вреди и 14705,67 лева
обезщетение за имуществените вреди,представляващи разходи за болнично
лечение,консумативи и медикаменти.Претендира законната лихва върху
обезщетенията от деня на злополуката до окончателното им изплащане,както и
разноските в производството.
В писмен отговор,постъпил в срока по
чл.131 ГПК,О**** оспорва иска и обстоятелствата,на които се основава.Оспорва
твърдяното от ищеца неизпълнение на задълженията от страна на длъжностни лица в
**** за поддържане на пътната инфраструктура през зимния сезон и в тази
връзка сочи,че дейностите по поддържането
й,включително в зимния сезон ,почистване на снежната покривка и опесъчаване са
възложени чрез Договор за обществена поръчка на „Р****“ ЕООД.Наведени са и
подробни възражения срещу размера на исковете за обезщетение.
По искане на ответника и на
основание чл.219,ал.1 ГПК съдът е конституирал като трето лице-помагач „Р****“ ЕООД,което
оспорва исковете и възразява да са му възлагани дейности по поддържане и
почистване през зимния сезон в района на инцидента.
Съдът като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,приема
за установено от фактическа страна следното:
На 1.ХІІ.2018 год.около 18 часа
ищецът излязъл на улицата пред дома си ,за да почисти от снега и леда.Подхлъзнал
се и паднал на пътното платно.Почувствал силни болки и не успял да се изправи
сам.На виковете му за помощ от съседната къща излезли негов съсед и приятелят
му свид. К.К..Двамата успели да го вдигнат и да го заведат до
дома му,като по пътя ищецът стъпвал само на единия крак и се оплаквал от болки
в другия.Извиканата от тях линейка на Спешна помощ не успяла да стигне до дома
на ищеца,тъй като не могла да се придвижи по стръмната и заледена улица,а спряла в съседна
улица,където близките на ищеца го пренесли.При извършения преглед и изследвания
се установила фрактури на шийката на дясна бедрена кост и на дясна лъчева кост ,в
далечния й край.По отношение на втората травма е проведено консервативно
лечение чрез имобилизация с гипсова шина на дясната ръка за 25 дни.За
счупването на шийката на дясната бедрена кост първоначално е проведено
стационарно лечение в У**** АД в периода 1-28.ХІІ.2018 год.,по време на което
на 8.ХІІ.е извършена оперативна интервенция-ендопротезиране на дясна
тазобедрена става.Поради възникнало усложнение-бактериално гнойно възпаление на
оперативната рана,дължащо се на проникване на бактериален причинител в раната,на
19.ХІІ.е извършена нова оперативна интервенция за почистване на оперативната
рана.В периода 7-9.І.2019 год.ищецът е приет за стационарно рехабилитационно
лечение в У**** АД,което е прекъснато поради продължаващия възпалителен процес
на оперативната рана.На 11.І.ищецът е приет за лечение в K**** ,при което
хирургически е отстранена ендопротезата на дясната тазобедрена става и е поставен
временен антибиотичен спейсър.Вещото лице пояснява в съдебно заседание,че чрез него
се цели лечение на възпалението и
възстановяване ,за да се подготви поставянето на нова ендопротеза,каквато е
поставена чрез последваща хирургична интервенция на 24.ІV.2019 год.През
месеците май,юни и юли ищецът е провел три курса амбулаторна физиотерапия,а
през месец август стационарна рехабилитация.
От представената медицинска
документация и заключението на вещото лице д-р Д.,изготвено въз основа на нея,
и личен преглед на ищеца,се установява,че след овладяване на възпалителното
усложнение и поставяне на новата ендопротеза през м.април 2019 год.е започнал
възстановителния процес,като в рамките на около 12 месеца се очаква
функционално възстановяване на дясната тазобедрена става.За по-продължителен
период,който е индивидуален,е възможно да има болки в областта на счупванията,особено
при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.
Изложените фактически
обстоятелства,които съдът приема за установени след анализ и оценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото
лице,което възприема изцяло като обективно,всестранно и пълно,налагат следните
правни изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45 ЗЗД, е отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди действия
или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна, обективна, безвиновна и производна от
отговорността на прекия извършител, чиято отговорност е с правно основание чл. 45 ЗЗД и е виновна, като вината се
презумира. 3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на
работата от ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител;
вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за
изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и
вина на извършителя. Възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД и тогава, когато не е установено кой конкретно от неговите длъжностни
лица при или по повод възложената работа е причинил вредите, поради което за
отговорността по чл.
49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на
увреждането, а е достатъчно да се установи нарушението на правилата, които обезпечават
безопасното осъществяване на дейността. Отговорността по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е
нарушил дадените му указания или правилата за възложената работа. Възложителят
носи отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.
45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността
не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия
състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест.
В § 6,
т. 1 от ДР на ЗДвП е предвидено, че "Път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
управител на даден общински път е кметът на съответната община, следователно
той е и стопанин на пътя. Съгласно чл.
19, ал. 2, т. 3 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата.
От §
1, т. 14 от ДР на ЗП, е видно, че поддържане на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Закона за общинската собственост, респективно чл. 3
и чл.
8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска
собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни
елементи на пътя, т. е. върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните
принадлежности. По силата на чл. 31 от
ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на ****, като нейно право
е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или наети
други лица. Съгласно чл. 31 от
ЗП и чл.
3, ал. 1 ЗДвП, задължения на лицата, които стопанисват пътищата е да ги
поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да
организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Законът определя и изискуемият резултат - осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване
през цялата година. Затова, каквато и организация да създава **** като
собственик на пътя/улицата и лице, на което законът е възложил ремонтът и
поддържането на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат, е налице
бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи
отговорност.
Не се доказа О**** да е възложила на „Р****“ЕООД
снегопочистването и зимното поддържане в района на кв.****,ул.****,където е станал инцидента.От представения договор №
ЗОП-21-01.06.2015 год.,сключен между **** и третото лице,заданието за
обществена поръчка /на л.83 от делото/и офертата,съставляващи неразделна част
от него съгласно чл.24 ,е видно,че в обхвата на обществената поръчка не е включено
снегопочистване и зимно поддържане на улици,тротоари и други територии за
обществено ползване в квартал ****.В
този район на дружеството са възложени само дейности по поддържане проводимостта
на дъждоприемните шахти, разположени на уличните платна,площадите и подлезите.Извън
предмета на настоящия спор е да се установи на кое трето лице О**** е възложила
дейностите по зимно поддържане на уличните платна в района на инцидента с ищеца.
В разглеждания случай съдът намира за
установени предпоставките за ангажиране на отговорността на **** за
претърпените от ищеца вреди.В деня на инцидента 1.ХІІ.2018 год.пътното платно
на улица **** в квартал **** град Р**** е било заснежено и заледено,т.е.не са създадени
необходимите условия за безопасно придвижване,и така ищецът,стъпвайки на
уличното платно се е подхлъзнал и паднал,при което е получил подробно описаните
по-горе травматични увреждания.Ищецът е преминал през продължителен период на
лечение и възстановяване,съпроводен с физически болки със значителен интензитет
в периода непосредствено след травмата,постепенно намаляващи след
имобилизацията на ръката, и в периода на раздвижване,що се отнася до счупването
на дясната лъчева кост.Лечението на тази травма е преминало без усложнения,проведено
е консервативно лечение чрез имобилизация с гипсова шина на дясната ръка за 25
дни,с възстановителен период около 3 месеца,в рамките на който е имало
затруднения в движението на крайника.По-продължителен,болезнен,с няколко
оперативни намеси и усложнения е бил периодът на лечение и възстановяване на полученото
счупване на шийката на дясната бедрена кост.Непосредствено след злополуката е
извършена оперативна интервенция –ендопротезиране на дясна бедрена става,но
поради настъпило усложнение-гнойно бактериално възпаление на оперативната рана,ендопротезата
е отстранена и е поставен временен антибиотичен спенсър за преодоляване на
възпалението и възстановяване,а по-късно е поставена нова ендопротеза на
16.ІV.2019 год.От този момент е започнало възстановяването на ищеца,което
според вещото лице продължава около 12 месеца.
Съдът приема,че е сезиран с иск за
неимуществени вреди в размер на 33000 лева,тъй като телесните
увреждания,болките и страданията от които се претендира да бъдат обезщетени,са
получени при инцидента на 1.ХІІ.,при една фактическа обстановка и основания,от
които произтича отговорността на ****.Като съобразява вида и характера на
уврежданията,проведеното лечение,интензитетът и продължителността на
болките,търпените неудобства в ежедневието,както и обстоятелството,че и към
настоящия момент не е настъпило пълно функционално възстановяване на дясната
тазобедрена става ,а и в бъдеще ищецът следва да избягва физически натоварвания
на десния долен крайник,че ищецът ще продължи да изпитва болки в областта на
счупванията за неопределен период от време при промяна в атмосферните условия
или при физически натоварвания,съдът определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди от получените телесни увреждания на 1.ХІІ.2018 год. на
30 000 лева.До този размер искът като основателен и доказан следва да се
уважи,а в останалата част като неоснователен да се отхвърли.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е
частично основателен.В хода на лечението за извършените оперативни интервенции ищецът
е закупил консумативи за операция за 71,80 лв.имплант на стойност 3920
лв.,антибиотичен спенсър и др.материали за 3900 лева,пулсавак на стойност 200
лв.,за ревизия на тазобедрена става 5500 лева,за други консумативи и
медикаменти общо 90,60 лева съгласно представените по делото фактури/на л.21-28/,или
общо 13682,40 лева.Претенцията за имуществени вреди включва и разходи за
медикаменти,която съдът намира за неоснователна.От представените епикризи е
видно,че на ищеца е предписано и медикаментозно лечение ,но представените
касови бонове не установяват,че тези разходи са извършени от ищеца и се отнасят
до предписаното лечение.За това съдът уважава иска до размера,посочен по-горе
от 13682,40 лева,а в останалата част над този размер като неоснователен искът
подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора на ищеца се дължат
разноски съобразно уважената част от иска.В хода на съдебното производство той
е направил разноски в размер на 4168,23 лева,от които съдът съобразно уважената
част от исковете възлага на О**** да заплати на ищеца 2621,22 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА О**** да
заплати на Л.П.Е. *** ЕГН ********** на основание чл.49 ЗЗД сумата 30000 лева
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 13682,40 лева обезщетение за
претърпени имуществени вреди,представляващи разходи за лечение,за получените
телесни увреждания при падане на заледен и непочистен от снега участък от
пътното платно на 1.ХІІ.2018 год. по ул. **** ,в квартал **** в град Р****,ведно със законната лихва върху двете главници,считано
от 1.ХІІ.2018 год.до окончателното им изплащане,както и сумата 2621,22 лева
разноски съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.П.Е.
*** иск за неимуществени вреди за размера над 30000 до 33000 лева и иск за
имуществени вреди за размера над 13682,40 лева до 14705,67 лева.
Решението е постановено
при участие на трето лице-помагач „Р****“ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Р****,****,ЕИК ****.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: