М
О Т И
В И
по НОХД № 1880/2011 год.
Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
против подсъдимата Н.Х.С., за това че през времето 12.08.2010 год. –
01.09.2010 год. включително, в гр. С., П. област, при условията на продължавано
престъпление, е използвала платежен инструмент – кредитна карта за банкомат **** с № **** на името на Х.Г.К., издадена от
„****” АД, по разплащателна сметка на името на Х.Г.К. в посочената банка, с №***,
както и данни от платежен инструмент – ПИН код към същата кредитна карта и без
съгласието на титуляра – Х.Г.К. е изтеглила следните суми:
- на 12.08.2010 год.
в гр.С. от банкомат на „****” АД, с № **** – сумата от 300 /триста/ лева;
- на 12.08.2010 год.
в гр.С. от банкомат на „****” АД, с № на АТМ ****** –
сумата от 400 /четиристотин/ лева;
- на 13.08.2010 год.
в гр.С. от банкомат на „****” АД, с № на АТМ
**** – сумата от 10 /десет/ лева;
- на 01.09.2010 год. в гр.С. от
банкомат на банка „***” АД, с № **** сумата от 100 /сто/ лева,
като общо изтеглените суми възлизат
на 810 /осемстотин и десет/ лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление
– престъпление по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото на подсъдимата
обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага на
същата да се наложат наказания две години лишаване от свобода, чието изпълнение
да се отложи с изпитателен срок от три години и глоба в размер до 1620 лева,
съгласно предвидения в закона.
За съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство е приет граждански иск по чл.45 и сл. от ЗЗД, предявен от
пострадалия Х.Г.К., против подсъдимата Н.Х.С., в размер на 810 лева –
съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение,
ведно със законната лихва, считано от 01.09.2010 год. до окончателното
изплащане. Пострадалият К. е конституиран като граждански ищец и честен
обвинител по делото. Същият моли за осъждане на подсъдимата, като се
солидаризира с предложеното от прокурора наказание, а по отношение на
гражданския иск, настоява за уважаването му в пълен размер.
Прокурорът изразява
становището, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
Подсъдимата Н.Х.С. не се признава за виновна по обвинението
и моли да бъде оправдана.
Съдът след проверка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата Н.Х.С. е родена на *** год. в
гр. Б., П. област, живуща ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, неработеща, омъжена, неосъждана, с ЕГН **********.
С Решение № *** от
11.04.2006 год. на Карловския районен съд, влязло в сила на 27.04.2006 год., подс.С. е била освободена от наказателна отговорност по
реда на чл.78А, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание глоба в
размер на 500 лева, за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр.
с чл.129, ал.2 от НК, извършено на 19.09.2005 год.
Пострадалият свидетел
Х.Г.К. не бил семеен и живеел сам в собствено жилище в гр.Сопот, ж.к. „****”, бл**, вх. „***”, ет.***. От дълги
години, той работил във „****” С., като възнаграждението си от предприятието получавал
по дебитна карта и за целта имал открита банкова сметка *** „*****” АД клон К.
Освен това, от същата банка К. имал издадена на 09.08.2010 год. и кредитна
карта ******* с № ****, по съществуваща на негово име разплащателна сметка в „****”
АД, с № ******, с кредитен лимит от 1 000 лева.
В ж.к. „***” в гр.С.,
но в друг блок, притежавала апартамент сестрата на К. – свид.Н.
П., която редовно посещавала брат си, за да го подпомага в домакинството и да
се грижи за него, особено след влошаване на здравословното му състояние през
лятото на 2010 год., в резултат на запушване на кръвоносен съд в крака,
препятствало нормалното му придвижване.
Отново в цитирания
сопотски квартал се помещавали подс.Н.С. и мъжът й свид.В.С.. Те били много близки приятели на потърпевшия, като
С. и К. даже работили заедно. Последният многократно приемал на гости С., а
когато оставали без пари, им давал заеми или им предоставял продукти. В средата
на 2010 год., съпрузите изпаднали в много тежко финансово положение и заради
неплащане на сметки, дори им било прекъснато електричеството. Така визитите им
при К. зачестили, като ходели при него вечер, основно за да гледат телевизия.
На 12.08.2010 год. към
19.00 часа, по същата причина Н. и В. С. пристигнали в дома на пострадалия и след като
известно време погледали телевизия, му поискали на заем малка сума. Свид.К. откликнал на молбата им, но понеже нямал у себе си
пари в брой, а и заради болките в крака трудно се придвижвал, той дал на
подсъдимата кредитната си карта, написал й на листче ПИН кода и я изпратил да
изтегли на някой банкомат 100 лева от сметката му, с уговорката после от тези
пари да отпусне искания заем. Впрочем, по дебитната му карта, наличността била
изчерпана и се очаквало скорошно постъпление от следващия му аванс. Откакто придобил
кредитната си карта пък, свидетелят разходвал само 90 лева от нейния лимит и по
сметката му фигурирал остатък в размер на 910 лева.
Към 21.00 часа на горната
дата, Н. напуснала апартамента и се отправила към центъра на гр.Сопот, където
имало банкомати на няколко банки. Получавайки кредитната карта с ПИН кода на свидетеля,
подсъдимата решила да ги ползва и извън знанието и съгласието на К., като
изтегли повече пари за себе си.
Половин час
по-късно, тя се завърнала в жилището на потърпевшия, връчила му 100-те лева и
симулирайки безпокойство му заявила, че банкоматът е задържал картата. На
въпроса на К. от къде е теглила парите, подсъдимата го излъгала, че
от банкомата на „****”, както местните хора наричали АТМ-устройството на „*****”
ЕАД, ситуирано в сградата на хотелския комплекс „***” в централната градска
част и бивш хотел от веригата „****”. Никой банкомат и при никоя ситуация, не
можел да задържи карта, след като е отпуснал зададената му сума, поради унифицирания
за всички АТМ-устройства, точно обратен ред на операциите, но свидетелят не
знаел тази технологична особеност и въобще не се усъмнил в думите на
подсъдимата. Дори напротив – казал й да не се притеснява, че той ще си потърси
картата чрез обслужващата го банка и изпратил Н. да направи покупки от
кварталния магазин. Когато се прибрала, К. й дал искания му от С. заем и после тримата
останали да ядат и пият онова, което подсъдимата донесла от магазина.
За да провери какво
се е случило с кредитната му карта обаче, пострадалият трябвало да отиде до
гр.К., където се намирал клона на банката издател – „***”, но заради трудната
си подвижност, той отлагал пътуването, още повече, че дебитната му карта вече
била заредена, пък и нищо не събуждало недоверие у него към съобщеното му от Н..
Към средата на месец септември 2010 год., все пак свидетелят посетил клона на „****”
в съседното населено място и съобщил къде е била задържана картата. Служителите
му обяснили, че тъй като това е банкомат на друга банка, в случая на ***, то
старата пластика няма да му бъде върната, а в едноседмичен срок ще му се издаде
нова карта по същата сметка. Това удовлетворявало клиента и напълно спокоен за кредитния
си лимит, К. изобщо не се сетил да попита какво е състоянието на сметката. След
като срокът изтекъл, пострадалият си взел новата кредитна карта, издадена на
24.09.2010 год., но не оперирал с нея, защото разполагал със средства по
другата си карта.
На 12.11.2010 год.,
постъпвайки в Клиниката по съдова хирургия при УМБАЛ „*****” гр.П., за операция
на бедрената артерия, пострадалият дал двете си карти и съответните им ПИН
кодове, на своята сестра, за да тегли пари и да плаща разноските по лечението
му. През цялото време, докато бил в болницата – до 23.11.2010 год., свид.П. ползвала единствено дебитната карта на брат си, без
да се налага да борави с кредитната. Когато трябвало да го изпишат и да се
плати престоят му, П. отново отишла да изтегли сума от сметката по дебитната
карта, в която помнела, че последно има около 30 лева, но установила, че липсва
наличност. Жената знаела, че парите не могат просто да изчезнат и предположила,
че ако К. е теглил суми от сметката по кредитната си карта и те не са били
своевременно възстановени, вероятно банката служебно е прибрала остатъка от
дебитната, за нужното минимално револвиране на
кредитната карта. Като поговорили, К. й споделил, че сигурно е така, защото
действително от сметката по кредитната му карта са теглени суми, които не е
възстановявал и й разказал как е предоставил карта си на подсъдимата, за да му донесе
100 лева. Свид.П. платила със свои пари престоя на
брат си в клиниката и го прибрала в гр.С.
В средата на месец
декември 2010 год., докато К. се възстановявал от операцията в дома си, свид.П. сама посетила клона на „****” в гр.К. , за да
погаси разходваните от кредитната му карта средства. Тя внесла приготвените от
нея пари, но банковата касиерка й съобщила, че не са достатъчни за пълно погасяване.
Когато свидетелката я запитала колко още трябва да се внесат, служителката
отвърнала, че няма да й даде информация, тъй като не е титуляр на сметката, но
й намекнала за проблем. Веднага на другия ден П. завела брат си в клона на банката
и там разбрали, че всички пари от сметката на пострадалия по кредитната му
карта са изтеглени. Предоставило им се извлечение /изготвено на 16.12.2010
год./, от което било видно на кои дати, от кои АТМ устройства и какви суми са
теглени, като се оказало, че кредитното ниво е било изчерпано тотално на
01.09.2010 год., т.е. доста по-рано от датата на издаването на новата кредитна
карта на потърпевшия.
Според извлечението,
имало извършени транзакции както следва:
- на 12.08.2010 год.
от банкомат на „****” АД, с № **** в гр.С. – теглене на сумата от 400 лева;
- на 12.08.2010 год от банкомат на „***” АД, с № на АТМ **** в гр.С. –
теглене на сумата от 400 лева;
- на 13.08.2010 год.
от банкомат на „***” АД, с № на АТМ ****
в гр.С. – теглене на сумата от 10 лева;
- на 01.09.2010 год. от банкомат на
банка „***” АД, с № **** в гр.Сопот – теглене на сумата от 100 лева.
Свид.К. веднага подозрял
подсъдимата и подал молба до обслужващата го банка за снабдяване със снимков
материал от камерите, монтирани на банкомата на „***” в гр.С., чрез който били
реализирани две от транзакциите /съответно на 12 и на 13.08.2010 год./. Подобен
снимков материал от банкоматите на другите банки, той не можел да поиска, тъй
като не бил техен клиент. След като молбата му била уважена, К. и свид.П. заедно разгледали три осигурени снимки, изготвени
от фронталната и страничната камера на банкомата, които служителите им показали
на компютър. На две от тях се наблюдавал млад мъж, боравещ с клавиатурата на
банкомата, а на третата – зад рамото на мъжа, надничала подс.Н.С..
Лицето й се виждало добре, както и обичайно носените от нея диоптрични очила.
Фотосите били от една и съща дата, снети един след друг в хронологичен порядък –
в минутите около 23.50 часа. Сверявайки датата им, с датите от банковото
извлечение /разпечатката/, свидетелите констатирали, че въпросните снимки отразяват
едно от двете „големи” тегления от по 400 лева /или иначе казано, снимано било
тегленето от банкомата на „***” АД на 12.08.2010 год./.
Узнавайки какво се е случило с
кредитната му карта и ПИН кода, предоставяйки ги на подсъдимата, свид.К. се жалвал в полицията и прекратил всякакви контакти
със сем.С. И към настоящият момент, същият продължава
да поетапно да покрива липсата по същата сметка, плащайки и изискуемите по
договора му с банката лихви.
Според заключението
на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза /л.48 до л.51 от
д.п./, за процесния период, са извършени четири
транзакции с кредитната карта **** с № ****, издадена от „****” АД на името на Х.Г.К.,
по съществуваща на негово име разплащателна сметка същата банка, с № ****.
Транзакциите са: - на 12.08.2010 год. от банкомат на „****” АД, с № **** в гр.С.,
ул. „****” № 25 – теглене на сумата от
400 лева; - на 12.08.2010 год от банкомат на „***”
АД, с № на АТМ **** в гр.С., ул. „****” № 59, сградата на пощата –
теглене на сумата от 400 лева; - на 13.08.2010 год. от банкомат на „***” АД, с
№ на АТМ **** в гр.С., ул. „***” № 59, сградата на пощата –
теглене на сумата от 10 лева; - на 01.09.2010 год. от банкомат на банка „***”
АД, с № **** в гр.С. , пак на ул. „***” – теглене на сумата от 100 лева, или
всичко общо 910 лева. След датата на последното теглене 01.09.2010 год. на
сумата от 100 лева, няма теглене на суми. Парите в размер на 910 лева са
изтеглени само с кредитната карта **** с № ***, издадена на 09.08.2010 год.,
след успешни тегления от банкоматните устройства. Не
е възможно да се теглят пари след задържане на кредитната карта от банкомата.
Пари не се теглят от банкомат, преди клиентът да извади картата от
устройството. Банкоматът не връща карта при следните случаи: а/ клиентът не извади
картата от четящото устройство в рамките на 30 секунди; б/ при евентуална
повреда на банкомата; в/ при трикратно въвеждане на неправилен ПИН код. Извършените
транзакции са били възможни само с кредитната карта, с цитирания по-горе номер,
издадена на 09.08.2010 год. Не може да се отговори от експерта в колко часа са
правени тегленията, поради отсъствието на такава
информация в приложените по делото банкови извлечения. Парите са били теглени
само от една сметка – разплащателната с № *****, с титуляр Х.Г.К. в „***” АД.
В хода на
стартиралото разследване, служебно от органите на досъдебното производство, са
били изискани записите от охранителните камери на всички банкомати, на които са
реализирани процесните транзакции, но от обслужващите
банки, с писма е отговорено, че такива записи не могат да се предоставят,
поради изтичане на законовия срок за съхранението им.
С писмо изх. №
0600/01-3871 от 29.06.2011 год., Директорът на Дирекция „***” на „****” ЕАД, е
изпратил по делото уведомление, че при извършената проверка от Дирекция „Ц*****”
на „****” ЕАД и от филиал на банката в гр.Сопот, не е открита задържана
банкова карта, издадена на името на Х.Г.К. от „****” в АТМ устройството на „***”
ЕАД в гр.С .
Горната фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно и категорично установена отчасти от обясненията на подсъдимата Н.С.,
от показанията на разпитаните свидетели П.Н., А.А., Х.К. /а за
обстоятелствата, за които се приложиха разпоредбите на чл.281, ал.1, т.1 и т.2,
пр.2 от НПК – от прочетените му показания, давани на досъдебното производство
пред съдия/ и Н. П., отчасти от прочетените на
основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК
показания на свидетеля В.С., от приложените по делото писмени доказателства: банкови
извлечения от разплащателна сметка № *****, с титуляр Х.Г.К. в „***” АД /л.10,
л.11, л.16, л.61 и л.62 от д.п./, епикриза от Клиниката по съдова хирургия и ангиология към УМБАЛ „****” гр.П. /л.12 от д.п./, справка
за съдимост на подсъдимата /л.18 и л.55/, характеристична справка на същата
/л.56/, писма изх. № 1/И-2660 от 24.03.2011 год., изх. № 217-97 от 11.05.2011
год., изх. № И-4670/1 от 13.05.2011 год. и изх. № И-8566 от 04.08.2011 год. от
„***” АД /л.60, л.64, л.66 и л.68 от д.п./, писмо изх. № 68552 от 10.06.2011
год. от „***” АД /л.70 от д.п./, и писма изх. № 0600/01-3871 от 29.06.2011
год., изх. № 04-ОИ-1745 от 12.07.2011 год. и изх. № 0600/01-4795 от 02.09.2011
год. от „****” ЕАД /л.78, л.79 и л.80 от д.п./, както и от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза.
Съдът кредитира експертното заключение като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, обосновано и неоспорено от страните.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.Н.,
А.А. и Н. П., считайки ги за логични, добросъвестно изложени, несъдържащи
съществени противоречия по релевантните за делото факти и кореспондиращи както
по между си, така и с останалата възприета доказателствена съвкупност.
Идентично е становището на първата инстанция и досежно преобладаващата част от
показанията на свид.Х.К., дадени устно и
непосредствено в съдебно заседание, като единствено за обстоятелствата, за
които възникнаха предпоставките на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК – с
доверие се ползват прочетените му показания, депозирани на досъдебното
производство пред съдия, понеже възприятията на пострадалия тогава са били
по-ясни, а и тези показания бяха напълно потвърдени от К. след прочитането им, като
същият логично изясни причината за допускането на някои фактологични
разминавания.
Съдът не кредитира показанията на свид.В.С.
/приобщени по чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК/, в
частта им, в която съпругът на подсъдимата твърди, че жена му била изпратена до
банкомат, защото на К. му трябвали 100 лева, за да ходи някъде на другия ден,
премълчавайки за искания от съпрузите заем. Според свид.С.,
Н. се хванала на бас с приятеля му Х., че не се страхува от тъмното и ще отиде
да изтегли парите, а ако го стори, К. трябвало да почерпи, както и станало.
Тези показания, са напълно изолирани от другите гласни доказателства /включително
от обясненията на подсъдимата/, от които несъмнено се установява, че причината С.
да получи кредитната карта и ПИН кода на пострадалия, не е била само личната
парична нужда на К. и не някакъв бас, а молбата за заема, която домакинът се
съгласил да удовлетвори. За останалите обстоятелства, показанията на С., се третират
за достоверни, тъй като са в унисон с възприетия от съда доказателствен
материал.
Досежно обясненията на подсъдимата, съдът намира, че
отговарящи на истината, са онези от тях, които засягат безспорните по делото,
респ. неутралните за положението й факти. Не така стоят нещата обаче, конкретно
с версията й по обвинението. С. отрича да е теглила повече от 100 лева и да е
ползвала картата и ПИН кода на пострадалия, извън съгласието му, дадено на процесната вечер. По думите й, тогава тя боравила с
банкомата на „****” /т.е. на „****” ЕАД/ два пъти, един след друг. Първия път
изтеглила 100-те лева, но устройството не й пуснало „бележка” /т.е. разписка за
транзакцията/ и тя мушнала картата втори път, но понеже забравила ПИН кода,
банкоматът задържал картата. Нужно е да се отбележи, че това за двукратното
боравене с банкомата, е своего рода „еволюирала”
трактовка, съставена вече за съдебната фаза и пригодена според събрания на
досъдебното производство доказателствен материал, с който С. се е запознала на
предявяването и от който е ставало флагрантно ясно, че първоначалната й версия
– как банкоматът дал пари, но не върнал картата, изнесената пред пострадалия и
пред мъжа й /виж показанията на свидетелите К. и С./, е абсолютно несъстоятелна. Но и „еволюиралата”
трактовка, съдът преценя за неправдоподобна. Първо – след като е разполагала с
ПИН кода, написан на намирало се у нея листче /която важна подробност С.
не оспорва, а напротив – потвърждава/, няма как
да й се повярва, че поради „забравянето му”, банкоматът блокирал картата, защото
подобно блокиране е било възможно само при трикратно въвеждане на погрешен ПИН.
Второ – ако картата действително е била блокирана на инкриминираната вечер, то
не е било възможно именно с нея
да се осъществят по-късно, останалите процесни
тегления, а такива категорично е установено по делото, че са реализирани, видно
от събраните писмени доказателства и експертното заключение. Освен това е
установено, че първата изтеглена на 12.08.2010 год. сума не е била 100 лева, а
400 лева. Трето – транзакциите през инкриминираната вечер са вършени от
банкомати на „***” и „***”, а не на банкомата на „***”, т.е. на „***”, както
твърди подсъдимата. Четвърто – при извършена нарочна проверка е било
констатирано, че кредитната карта на пострадалия не е била задържана в
банкомата на „***” в гр.С., който впрочем е единственият на банката в същия
град. И най-сетне – разискваните обяснения на подсъдимата, се опровергават от
показания на свидетелите К. и П., сочещи единодушно, че на предоставения им
снимков материал от „***” АД, онагледяващ едно от инкриминираните тегления, се
е виждала достатъчно ясно и разпознаваемо Н.С.. Последната, пледирайки в своя
защита, ненадейно навежда довод за съществена разлика в датата, на която според
обвинението, е получила картата и ПИН-а на потърпевшия. С. пледира, че това е
станало на онази дата, на която според банковите извлечения, е извършено
последното теглене, т.е. на 01.09.2010 год. и което последно теглене, пак
според банковите извлечения е направено от банкомата на „****” в гр.С. за
сумата от 100 лева. За предходните, подсъдимата изтъква липса на съпричастност.
Настоящата инстанция счита довода за неоснователен, а обстоятелствените
съображения на които е изграден, за доказателствено оборени. Той е пореден опит
за вариране в защитната позиция по такъв начин, че същата да се моделира в
зависимост от приобщените и при съдебното следствие доказателствени източници,
да се минимизира конфронтацията с тях и най-важното – с това да й се придаде
убедителност. Доказателствената съвкупност обаче, безусловно изключва и
последно лансираната от С. хипотеза, защото пак ще се повтори – в банкомата на
„***” в гр.С., кредитна карта на името на пострадалия не е била намерена
като задържана от устройството, а преди да му се издаде новата кредитна
карта, свид.К. не е предоставял другиму старата си,
като в момента на връчването й на подсъдимата, той е знаел, че кредитната му
наличност наброява малко над 900 лева. Апропо, доказателственият материал
изключва всяко съмнение, че и в четирите случая, подсъдимата е ползвала картата
и ПИН-а към нея. Първото теглене на 12.08.2010 год. е извършено от С., защото половин
час след като излязла от дома на пострадалия към 21.00 часа, тя се върнала и
донесла на К. поръчаните й 100 лева. Второто теглене на 12.08.2010 год.,
станало малко преди полунощ, пак е извършено от С., независимо, че за прякото
боравене с банкомата, е употребила неизвестно лице /посредник/, защото тези й
действия са били заснети на камерите на АТМ устройството на „***” в гр.С. За
четвъртото последно теглене, състояло се на 01.09.2010 год. на банкомата на „****”
в същия град, самата подсъдима пък признава /макар да го представя като
единствено/. А при положение, че в периода 12.08.2010 – 01.09.2010 год., кредитната
карта с ПИН-а на К., са се намирали у С., то е съвсем явно, че ползването им
без неговото съгласие и за третото теглене на 13.08.2010 год., пак се дължи на
действия на подсъдимата, защото е без значение факта, дали транзакцията е
направена лично или отново чрез посредник.
При така установената безспорна фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимата Н.Х.С. е осъществил
обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това че в периода 12.08.2010
год. – 01.09.2010 год. вкл., в гр. С., П. област, при условията на продължавано
престъпление, е използвала платежен инструмент – кредитна карта за банкомат ****
с № **** на името на Х.Г.К., издадена от „****” АД, по разплащателна сметка на
името на Х.Г.К. в посочената банка, с № *****, както и данни от платежен
инструмент – ПИН код към същата кредитна карта и без съгласието на титуляра – Х.Г.К.
е изтеглила следните суми:
- на 12.08.2010 год.
в гр.С. от банкомат на „****” АД, с № **** – сумата от 300 /триста/ лева;
- на 12.08.2010 год.
в гр.С. от банкомат на „****” АД, с № на АТМ ***** –
сумата от 400 /четиристотин/ лева;
- на 13.08.2010 год.
в гр.С. от банкомат на „****” АД, с № на АТМ
**** – сумата от 10 /десет/ лева;
- на 01.09.2010 год. в гр.С.от
банкомат на банка „***” АД, с № **** сумата от 100 /сто/ лева,
като общо
изтеглените суми възлизат на 810 /осемстотин и десет/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
От обективна страна – подсъдимата е реализирал
изискуемите обективни признаци на горното престъпление, тъй като с четири
отделни деяния, извършени на гореизброените дати в гр.С., без съгласието на
притежателя на платежния инструмент – кредитната карта, е ползвала инструмента,
а същевременно е ползвала и ПИН кода за картата, осигуряващ достъп до сметката.
При първото от деянията, съгласие за ползването пострадалият е дал, но то се е
отнасяло само за такова боравене, позволяващо да се придобият от кредитния му
лимит 100 лева, а не 400 лева, колкото е изтеглила С.. Ето защо, правилно
обвинението е визирало като съставомерна разликата
между тези суми.
От субективна страна – деянията са извършени умишлено,
с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния им характер, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните им последици.
Всяко от четирите деяния осъществява по отделно състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
са се явили от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Следователно,
изправени сме пред института на чл.26, ал.1 от НК.
С оглед на възприетата правна квалификация на
извършеното от подс.С. престъпление, като се съобрази
с целите по чл.36 от НК и като взе в предвид обстоятелствата по чл.54 от НК,
съдът счита, че на виновната ще следва да се определят наказания при превес на
смекчаващите отговорността й обстоятелства. Като такива се отчитат: липсата на
други осъждания, нелошите й характеристични данни, семейния й статус и тежкото
й материално положение. От друга страна – като отегчаващо обстоятелство се
отбелязва предишното санкциониране на С. по чл.78А от НК за престъпление по
чл.134 вр. с чл.129 от НК, без до момента наложената
глоба да е платена. Смекчаващите фактори са с превес, но при избора на настоящите
наказания, задължително трябва да се изхожда и от нормата на чл.26, ал.2 от НК.
Няма как да се подмине, че в конкретния казус продължаваната престъпна дейност
обхваща четири отделни престъпни прояви, че е била преустановена едва след като
напълно са били изразходени всички пари по сметката и че свид.К.
е бил принуден на практика да търпи по-голям размер вреди от съставомерните, защото престъпното поведение на
подсъдимата, е довело индиректно до други негативни за него последици от
финансово естество – начисляване на допълнителни лихви и пр. Ето защо, по
отношение на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съдът не се спира на минимума от
две години, както се предлага от прокурора, а намира, че е най-справедливо то
да бъде ориентирано над този размер, но под средния, предвиден в закона. По
споменатите аргументи, съдебният състав налага на подсъдимата ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което счита за отговарящо на обществената опасност на
деянието и на виновната и за достатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК.
За кумулативното наказание ГЛОБА, законът изисква да се определи най-много до
двойния размер на получената сума, която е 810 лева или иначе казано в случая
имущественото наказание може да бъде до 1 620 лева. Съобразявайки се
гореизложения приоритет на смекчаващите обстоятелства и най-вече с материалното
положение на С., съдът намира за справедливо да определи на същата глоба в
размер на 500 /петстотин лева/.
Подсъдимата не е била осъждана, наложеното й наказание
лишаване от свобода не надвишава три години и съдебният състав е на мнение, че
и без поставянето на лицето в социална изолация чрез установяването му в
пенитенциарно заведение, може да се осъществи специалната и генералната
превенция. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отлага изпълнението
на същото наказание, с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Причини за извършване на
деянието – незачитане суверенността на системата за кредитиране на гражданите
от банковите институции и стремеж за лично облагодетелстване по неправомерен
начин.
Предявеният на основание
чл.45 и сл. от ЗЗД и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия К. против подсъдимата С., за имуществени вреди в размер на 810
лева, съдът приема за доказан както по основание, така и по размер, защото по
делото, от всички разгледани и вече обсъдени като кредитирани гласни и писмени
доказателства, плюс експертното заключение, безспорно се установи, че за ищеца
е настъпила имотна вреда на посочената стойност, която е пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на подсъдимата. То освен непозволено
увреждане /деликт/, се квалифицира и като
престъпление. С. следва да заплати на ищеца претендираното
от него обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на продължаваното престъпление – 01.09.2010
год. до окончателното изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата
Н.Х.С. следва да заплати сумата
от 109.58 лева – разноски по водене на делото, както и сумата от 50 лева,
съставляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: