Решение по дело №320/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 17.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на трети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 320 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от А.Д.М. против С.Р.И..

В исковата молба се сочи, че с влязла в сила Присъда, постановена по н.о.х.д. № 663/2016 г. на КРС ответникът бил признат за виновен в това, че на 22.12.2013 година, в гр.Кюстендил е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на А.Д.М., изразяваща се в счупване на челюст и на Е. О.П., изразяваща се в нараняване, което е проникнало в коремната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2 от НК, поради което и при условията на чл.58а НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, чието изпълнение е било отложено за срок от 5 (пет) години. При това ищецът преживял множество страдания, а лечението продължило около 9 месеца. Претърпял множество оперативни интервенции, не можел да се храни, а течности приемал със сламка. Бил във временна нетрудоспособност 6 месеца.

Твърди се ответникът не желае доброволно да  репарира последвалите вреди и търпените болки и страдания,

Ето защо се поддържане искане за присъждане на сумата в размер на 8000,00 лв., като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи търпените болки и страдания в следствие на причинена от ответника средна телесна повреда на 22.12.2013 година, изразяваща се в счупване на челюстта – фрактура на горната челюст в областта на латералната стена и максиларния синус, както и фрактура на зигоматичната кост в областта на тялото и дъгата, за което престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2 от НК е бил признат за виновен с Присъда, постановена по н.о.х.д. № 663/2016 г. на КРС, ведно със законната лихва от извършване на деянието - 22.12.2013 година до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото заверен препис от Присъда, постановена по н.о.х.д. № 663/2016 г. на КРС С.Р.И. е бил признат за виновен в това, че на 22.12.2013г., в гр.Кюстендил, е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на А.Д.М., изразяваща се в счупване на челюст и на Е. О. П., изразяваща се в нараняване, което е проникнало в коремната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2 от НК. Заради това му е било наложено общо наказание за посочените престъпления, а именно най-тежкото - “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, чието изпълнение е било отложено за срок от 5 (пет) години.  Възложени са му и разноските по делото.

 По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-медицниска експертиза, изготвено от вещото лице д-р В. Н., от което е установимо, че при инцидента на 22.12.2013 година ищецът е претърпял следните травматични увреждания: фрактура на горната челюст в областта на латералната стена и максиларния синус, както и фрактура на лява зигоматичната кост в областта на тялото и дъгата. Кръвонасядания и оток в меките тъкани на лицето със затваряне на очната цепка на лявото око. Масивни кръвоизливи по конюктивите на двете очи. Кръвонасядания по гърдите и лявата мишница. Експертът смята, че уврежданията са довели до болки и страдания, а периодът за възстановяване на фрактурите е около 6 мес., а за останалите увреди – 20 – 25 дни.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е.М. и С. Д..

Прието е и заверено копие от ЛИБ № 1483/2014 г. за лечението на ищеца в МБАЛ, София, ВМА за периода 15.01.2014 г. – 17.01.2014 г.

Приложена е Справка от Информационната система на НОИ, от която е видно, че ищецът е бил в непрекъсната временна неработоспособност за времето от 22.12.2013 г. до 19.06.2014 г.

От справката, изпратена от „Артзона БГ“ ООД се установява, че ищецът е работил в посоченото дружество и за времето 26.02.2014 г. – 31.03.2014 г. е бил отпуск, поради временна нетрудоспособност.

Останалите доказателства не са свързани с предмета на делото и не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

  

 

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидителя Петър Райчов велков, който сочи, че работи на длъжност „главен специалист“ при ответната община, сектор „Бездомни и безстопанствени животни“ от 2008 г. и до  

 

 

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Според нормата на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с тази общата норма, следва да са се осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние (действие или бездействие), което да е противоправно, извършено виновно и от него са налице вреди, които са в причинна връзка с извършеното деяние.

При тази законова уредба страните не спорят и е установимо от доказателствата по делото, че с Присъда, постановена по н.о.х.д. № 663/2016 г. на КРС С.Р.И. е бил признат за виновен в това, че на 22.12.2013г., в гр.Кюстендил, е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на А.Д.М., изразяваща се в счупване на челюст и на Е. О. П., изразяваща се в нараняване, което е проникнало в коремната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2 от НК. Заради това му е било наложено общо наказание за посочените престъпления “лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изпълнение е било отложено за срок от 5 години. 

По указанията на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, вкл. решението по чл. 78а от НК, което е приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца - елементите на деликтната отговорност. (Така ТР №5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 14 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 1493/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о. и мн.др.). В този аспект може да се приеме при условията на чл. 300 от ГПК, че на процесната дата ответникът е осъществил деяние, което е противоправно и което е настъпило по неговата вина. Вредата за пострадалия се изразява в получена фрактура на горната челюст в областта на латералната стена и максиларния синус, както и фрактура на лява зигоматичната кост в областта на тялото и дъгата. Кръвонасядания и оток в меките тъкани на лицето със затваряне на очната цепка на лявото око. Масивни кръвоизливи по конюктивите на двете очи. Кръвонасядания по гърдите и лявата мишница. В т.см. е заключението на вещото лице д-р В. Н., което съдът цени като пълно и обективно. Претърпените вреди следва да бъдат репарирани, т.к. са в причинна връзка с деянието.

Относно размера на желаното обезщетение следва да се вземе предвид принципното разбиране, че неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни. Именно заради това предназначението му е да улесни увредения в друга област, като законът овластява съда да определи неговия размер по справедливост. Съдебната практика приема, че той зависи от вида на накърнените блага – душевен или телесен интегритет, степента и продължителността на увреждането, очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС).

В случая според заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, което, се възприема с доверие, от процесното деяние ищецът е получил описаните в исковата молба увреждания. Според експерта те са довели до болки и страдания, а периодът за възстановяване на фрактурите е около 6 мес., а за останалите увреди – 20 – 25 дни. Поради това следва да бъдат репарирани справедливо с оглед заложените в ПП№4/23.12.1968 г. на ВС критерии. Част от причинените увреждания в случая имат характер на средни телесни повреди. Те безспорно са били съпроводени със силни болки, страдания и неудобства в личен аспект. От разпита на свидетелите по делото – Е.М. –(съпруга на ищеца) и С. Д., се установи, че в следствие на нанесените му увреждания ищецът претърпял операция, не можел да се храни заради счупването на челюстта, около шест месеца приемал течности със сламки, търпял сериозни болки и в продължение на месеци бил на обезболяващи. И понастоящем при застудяване изпитвал болки в областта на счупването, имал главоболие в зоната на операцията, а това поле било безчувствено. Въпреки възможната заинтересованост с оглед близките родствени отношения с ищеца, показанията на св. М. са последователни и логични, като не са опровергани от другите доказателства по делото. Заради това съдът също ги възприема с доверие.

Липсата на болничен лист, установяващ временната неработоспособност на ищеца за периода 27.02.2014 г. – 28.03.2014 г., не може да разколебае изводите за основателност на претенцията, доколкото от Справка от Информационната система на НОИ, е видно, че ищецът е бил в непрекъсната временна неработоспособност за времето от 22.12.2013 г. до 19.06.2014 г., а тя не е била оспорена. В т.см. е без правно значение дали такъв е бил представен от работодателя за изплащане на обезщетение, или не.

Поради изложеното и съобразявайки се с принципа за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение в чл.52 ЗЗД, съдът приема, че със сумата от 6000 лв. ще бъдат компенсирани претърпените вреди, макар и в човешки план те да не подлежат на остойностяване. В този размер исковата претенция ще бъде уважена, като до пълния предявен такъв от 8000 лв. ще бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед основателността на главния иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, основателна се явява и акцесорната претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва върху обезщетението от деня на увреждането – 22.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

 

 

По разноските:

С оглед изхода от делото на ищеца се следват деловодни разноски в размер на 225,00 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също следва да бъдат присъдени такива в размер на 76,25 лв.Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани, поради липса на искане в т.см.

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

                                                                  

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 6000,00 лв. (шест хиляди лева и нула стотинки), като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи търпените болки и страдания в следствие на причинена от ответника средна телесна повреда на 22.12.2013 година, изразяваща се в счупване на челюстта – фрактура на горната челюст в областта на латералната стена и максиларния синус, както и фрактура на зигоматичната кост в областта на тялото и дъгата, за което престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2 от НК е бил признат за виновен с Присъда, постановена по н.о.х.д. № 663/2016 г. на КРС, ведно със законната лихва от извършване на деянието - 22.12.2013 година до окончателното изплащане на обезщетението, КАТО за разликата до пълния предявен размер от 8000,00 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 225,00 (двеста двадесет и пет лева и нула стотинки) лева, за сторените деловодни разноски.

ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 76,25 (седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки), за сторените деловодни разноски.

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                              

                                                       

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: