№ 261
гр. Велико Търново, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:ХРИСТО ТОМОВ
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500428 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №262/01.03.2021г., постановено по гр. д.№1962/2020г. по описа на РС –
Велико Търново, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че КР. Г. АНДР., с ЕГН **********, дължи
на „АСВ“ ЕАД със седалище гр.София, с ЕИК ..., сумата от 4346,15лв. – главница по 31 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018г. до 14.03.2021г.; сумата
435,45лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.09.2018г. до 22.04.2019г.; сумата от
168,34лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2018г. до 03.06.2020г.,
представляващи задължения по Договор за потребителски паричен кредит
№2674396/31.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението /03.06.2020г./ до окончателното изплащане на задължението, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№1127/2020г. по описа на ВТРС,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от „АСВ“ ЕАД,
ЕИК ..., против АНДР. Г. АНДР., с ЕГН **********, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца солидарно с КР. Г. АНДР., сумата от 4346,15лв. – главница по
31 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018г. до 14.03.2021г.;
сумата 435,45лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.09.2018г. до 22.04.2019г.; сумата
от 168,34лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2018г. до 03.06.2020г.,
представляващи задължения по Договор за потребителски паричен кредит
1
№2674396/31.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението /03.06.2020г./ до окончателното изплащане на задължението, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№1127/2020г. по описа на ВТРС,
осъдена е „АСВ“ ЕАД гр.София да заплати на АНДР. Г. АНДР. сумата 850лв. –
разноски по делото,
както и е осъдена КР. Г. АНДР. да заплати на „АСВ“ ЕАД гр.София сумата от
311,92лв., представляваща направените разноски и 100лв. – ЮК възнаграждение в исковото
производство, както и сумата 99лв. разноски и 50лв. ЮК възнаграждение по ч.гр.д.
№1127/2020г. по описа на ВТРС.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта на отхвърлените като
неоснователни и недоказани искове срещу АНДР. Г. АНДР. и в тази му част е влязло в
законна сила.
Против първоинстанционното решение в уважителната му установителна част, с
която са уважени изцяло предявените от „АСВ“ ЕАД гр.София срещу КР. Г. АНДР. по реда
на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница,
иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за възнаградителна лихва и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение
за забава, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението /03.06.2020г./ до окончателното изплащане, в срока по чл.259 ал.1 от ГПК е
постъпила въззивна жалба от първия ответник КР. Г. АНДР., с която релевира оплаквания за
неговата неправилност в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Твърди неправилност на извода на първоинстанционният съд, че е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че това е така, т.к.
жалбоподателката не е получавала волеизявление на „АСВ“ ЕАД за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, нито е получавала уведомление за извършената цесия. Моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната
му установителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените
срещу жалбоподателката искове. Претендира направените съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца по делото „АСВ“ ЕАД, чрез пълномощника му ЮК Цв. П., с който оспорва
предявената въззивна жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана,
респ. първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част потвърдено, като
законосъобразно, обосновано и правилно, по съображения, изложени в отговора. В случай,
че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част,
моли да се произнесе по предявените евентуални осъдителни искове и уважи същите.
Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за ЮК
възнаграждение. В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
насрещната страна, релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
2
адвокатското възнаграждение.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и въззивна частна жалба от
втория ответник по делото АНДР. Г. АНДР., чрез пълномощника му адв.Ж. Д от ВТАК,
против Определение №787/27.04.2021г., постановено по Гр.д.№1962/2020г. по описа на
ВТРС, с което е допълнено решение №262/01.03.2021г. по гр.д.№1962/2020г. на ВТРС в
частта за разноските, като е осъдено „АСВ“ ЕАД да заплати на АНДР. Г. АНДР., сумата
300лв. разноски по Ч.гр.д.№1127/2020г. на ВТРС. Развити са оплаквания, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда, да постанови определение, с
което отмени обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което осъди „АСВ“ ЕАД
да заплати на АНДР. Г. АНДР. направени разноски за платено адв. възнаграждение по
ч.гр.д.№1127/2020г. на ВТРС в пълния им предявен размер от 500лв., съгласно договор за
правна защита и съдействие, съобразно и разпоредбата на чл.7 ал.2 от „Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната частна жалба от
другата страна – ищец „АСВ“ ЕАД гр.София, чрез ЮК М, с който оспорва частната жалба
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното определение по чл.248
ал.1 ГПК, с което е уважена молбата на ищеца за намаляване на присъдения размер на
адвокатския хонорар по ч.гр.д.№1127/2020г. на ВТРС, тъй като същият е прекомерен,
потвърдено, като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в отговора на
жалбата. Претендира разноски за отговора по частната жалба, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК в размер на 50лв. ЮК възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25а ал.3
НЗПП.
В СЗ въззивникът КР. Г. АНДР., чрез пълномощника си адв.Ж. Д – ВТАК, поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена. Поддържа, че изявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем следва да съдържа ясно и недвусмислено посочване какъв е
размера на непогасените по ДПК вноски, за да може длъжникът съответно да предприеме
действия по погасяването им.
В СЗ въззиваемата страна „АСВ“ ЕАД гр.София, с писмена молба от 18.11.2021г.,
чрез пълномощника си ЮК П., поддържа писмения отговор на въззивната жалба и моли
последната да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира разноски за въззивното
производство за ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В СЗ частният жалбоподател АНДР. Г. АНДР., чрез пълномощника си адв.Ж. Д –
ВТАК, поддържа частната жалба против Определение №787/27.04.2021г., постановено по
гр.д.№1962/2020г. по описа на ВТРС, и моли да бъде уважена.
В СЗ ответникът по частната жалба „АСВ“ ЕАД гр.София не взема становище по
същата.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
3
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му установителна част, с която са уважени изцяло установителните искове
срещу първия ответник КР. Г. АНДР..
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд
счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана,
а първоинстанционното решение в обжалваната установителна част, с което предявените
установителни искове са уважени изцяло спрямо първия ответник КР. Г. АНДР., е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били
предявени от ищеца „АСВ“ ЕАД със седалище гр.София, чрез ЮК М, против КР. Г. АНДР.,
в качеството на кредитополучател, и АНДР. Г. АНДР., в качеството на поръчител, по реда
на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване установителни иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от
4346,15лв. - главница по 31 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
14.09.2018г. до 14.03.2021г., по отношение на които на основание чл.13 ал.2 б.“а“ от ОУ към
ДПК е обявена предсрочна изискуемост,считано от дата 22.10.2019г. /датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост/, иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за
възнаградителна лихва в размер на 435,45лв. за периода от 14.09.2018г. до 22.04.2019г.
/датата на прехвърляне на задължението/ и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в
размер на 168,34лв. за периода от 14.09.2018г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда /03.06.2020г./, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /03.06.2020г./ до окончателното
изплащане, с искане за установяване съществуването на вземането срещу ответниците за
исковите суми при условията на пасивната им солидарност, които вземания са предмет на
издадена Заповед №404/04.06.2020г. по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№1127/2020г. по описа на РС –
Велико Търново, и представляват задължения по Договор за потребителски кредит
№2674396/31.03.2017г., както и съединени с главните установителни искове при условията
на евентуалност /в случай, че съдът не уважи изцяло или частично главните установителни
искове срещу ответниците, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/, евентуални осъдителни обективно
кумулативно съединени иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница, иск по
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за възнаградителна лихва и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за
забава в същите размери и периоди, както главните установителни искове, за осъждане на
ответниците при условията на солидарност, ведно с акцесорна претенция за законна лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на осъдителната ИМ в съда /21.08.2020г./
до окончателното изплащане.
4
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор първият ответник КР. Г.
АНДР., чрез пълномощника си адв.Ж. Д – ВТАК, е оспорила изцяло предявените срещу нея
искове по основание и размер с искане да бъдат отхвърлени като неоснователни, по
причина, че ищецът не е отправил до същата волеизявление за обявяване на кредита за
изцяло предсрочно изискуем, поради което А. не му дължи исковите суми.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените срещу първия ответник КР.
Г. АНДР. главни установителни искове, като е приел, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 22.10.2019г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№1127/2020г. по описа на ВТРС в съда, с уведомителни писма до ответниците –л.35 и
л.37 от първоинстанционното дело, съответно, поради несбъдване на поставеното от ищеца
вътрешно – процесуално условие, не е разгледал предявените срещу ответниците, в частност
срещу ответника КР. Г. АНДР., евентуални осъдителни искове.
При така установеното, съдът прави следните фактически и правни изводи:
Предявените против първия ответник КР. Г. АНДР. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422
ал.1 ГПК главни установителни искове, предмет на делото, са процесуално допустими,
доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им, с оглед подадено от
длъжника в срок възражение по чл.414 ал.1 ГПК, и същите са предявени в рамките на
едномесечният преклузивен срок по чл.415 ал.4 ГПК.
Разгледани по същество главните установителни искове по чл.422 ал.1 ГПК,
предявени срещу ответника КР. Г. АНДР., се явяват основателни и доказани и следва да
бъдат уважени изцяло.
Безспорно установен по делото е факта на сключен Договор за потребителски
паричен кредит №2674396/31.03.2017г. между „УКБ“ ЕАД като кредитор, и КР. Г. АНДР. в
качеството на кредитополучател, при поръчителството на АНДР. Г. АНДР., по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя А. чиста стойност на кредита в размер
на 5600лв., при такси за разглеждане на кредита – 196лв., еднократна застраховка към
кредита, при застрахователна премия 312,43лв., общ размер на кредита
/главница/:6108,43лв., обща сума дължима от потребителя:8283,62лв., подлежащ на връщане
на 48 броя месечни вноски, месечна сума в размер на 172,58лв., с падежна дата на 14-то
число, първа вноска с падеж на 14.04.2017г., и последна погасителна вноска с падеж на
14.03.2021г., съгласно Погасителен план, неразделна част от ДПК, при плаваща лихва,
ГЛП:15,99% /формирана от пазарен лихвен индекс:0,12% /тримесечен SOFIBOR/ и
фиксирана надбавка:15,87%/ , ГПР:19,36%. Видно от писменото заключение на ВЛ по
допуснатата в първоинстанционното производство ССчЕ, кредиторът е изправна по
процесния ДПК страна, изпълнила задължението си да предостави отпуснатия паричен
кредит на кредитополучателя, като с кредитен превод на дата 31.03.2017г. е предоставил на
КР. Г. АНДР. сума в размер на 5485,08лв., при чиста стойност на кредита 5600лв., като
разликата, която се явява в размер на 114,92лв., е поради направено рефинансиране на
съществуващ дълг по друг кредит на лицето.
5
Процесният ДПК удовлетворява изискванията по ЗПК, съдържа Методиката за
определяне на плаваща лихва, заложена в Общите условия, неразделна част от ДПК, която
Методика, съобразно чл.33а ал.3 ЗПК, не може да бъде променяна едностранно от кредитора
след сключването му. Уговорените в ДПК №2674396/31.03.2017г. ГЛП от 15,99% и ГПР от
19,36% са под максималният праг, визиран в чл.19 ал.4 ЗПК.
Безспорно установено по силата на Приложение №1 към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „УКБ“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД от
22.04.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. е и
качеството на ищеца „АСВ“ ЕАД гр.София на цесионер на вземането срещу първия
ответник КР. Г. АНДР., произтичащо от процесния ДПК №2674396/31.03.2017г. Противно
на твърденията на въззивника, цесията е породила правно действие спрямо длъжника –
кредитополучател КР. Г. АНДР. по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД, доколкото й е надлежно
съобщена от цедента, чрез цесионера, надлежно упълномощен, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с
редовно връчено й на дата 22.10.2019г. /т.е преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда, подадено на 03.06.2020г./ чрез съпруга й АНДР. Г. АНДР., получил със задължение да
й предаде, уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземането /цесия/ по
процесния ДПК с изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2674396/19.09.2019г. /л.36 от
първоинстанционното дело/.
Безспорно от първоначалното писмено заключение на ВЛ по ССчЕ, приета в
първоинстанционното производство, се установява, че последното плащане от
кредитополучателя по процесния ДПК №2674396 по главница е на дата 14.09.2018г., т.е.
погасени са 17 месечни вноски по ДПК, след която дата длъжникът А. е изпаднала в забава
и няма погасени вноски по главницата. С допуснатото от кредитополучателя КР. Г. АНДР.
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихви/, и доколкото допуснатото неизпълнение не е отстранено и просрочените
вноски не са погасени в двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на
нарушението/падежа на погасителната вноска, е осъществен фактическият състав по чл.12
ал.2 б.“а“ от ОУ, неразделна част от процесния ДПК, за обявяване на кредита по същия за
изцяло и предсрочно изискуем, волеизявлението за което на кредитора - цедент, чрез
цесионера, е обективирано на гърба на уведомително писмо с изх.№ изх.№УПЦ/УПИ-С-
УКФ/2674396/19.09.2019г. /л.36 от първоинстанционното дело/, и противно на твърденията
на въззивника, е редовно връчено на КР. Г. АНДР., чрез съпруга й АНДР. Г. АНДР. на
22.10.2019г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№1127/2020г. по описа на ВТРС в съда, подадено на 03.06.2020г, поради което и считано от
датата на получаване от кредитополучателя на волеизявлението на кредитора за обявяване
на кредита за изцяло предсрочно изискуем – 22.10.2019г. е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита по процесния ДПК и кредитополучателят дължи връщането му на
кредитора, с което предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД за главница е доказан по основание, като кредитополучателят дължи връщане
на ищеца останалите непогасени 31 месечни погасителни вноски за периода от 14.09.2018г.
6
до 14.03.2021г. в доказан от ССчЕ размер от 4346,15лв., съвпадащ с исковия, поради което
установителният иск за главница следва да бъде уважен в пълният му предявен размер,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 03.06.2020г. до окончателното изплащане.
В уведомлението на кредитора за предсрочна изискуемост, обективирано в писмо с изх.№
изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2674396/19.09.2019г. /л.36 от първоинстанционното дело/, изрично
е посочено, съответно кредитополучателят е уведомен за основанието за обявяване на
кредита по процесния ДПК за изцяло и предсрочно изискуем – поради просрочие и
неплащане на погасителните вноски по ДПК №2674396/31.03.2017г., както и е уведомен, че
към датата на уведомлението 19.09.2019г. задължението възлиза на 4949,94лв., и доколкото
са настъпили обективните факти, основание за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, и кредиторът е обявил на длъжника предсрочната изискуемост, са настъпили
правните й последици на 22.10.2019г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда.
Кредитополучателят дължи на кредитора и неплатената договорена възнаградителна
лихва за исковия период от 14.09.2018г. до 22.04.2019г. /дата на цесия/, която предхожда
датата на обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем /22.10.2019г./, и за който
исков период възнаградителната лихва е дължима в доказан размер, съгласно изслушаната
ССчЕ от 435,89лв., но доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум, предявеният
по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за възнаградителна лихва следва да
бъде уважен изцяло в предявеният му размер от 435,45лв.
С оглед чл.12 ал.1 и ал.3 от ОУ, неразделна част от ДПК, и чл.86 ал.1 ЗЗД, за
допуснатата забава в плащането по ДПК, кредитополучателят дължи на кредитора – ищец и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.09.2018г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /03.06.2020г./ в доказан размер от ССчЕ от
835,53лв., но доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум, предявеният по реда
на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.86 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло в пълният му
предявен размер от 168,34лв. Въззивният съд не възприема допълнителното писмено
заключение на ВЛ по ССчЕ по въпроса за датата на настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита, доколкото поставената от РС задача към ВЛ е по правен въпрос, който е от
компетентност на съда.
До идентичен правен резултат на уважаване изцяло на предявените срещу първия
ответник КР. Г. АНДР. по реда на чл.422 ал.1 ГПК главни искове е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което решението в обжалваната му установителна част
следва да бъде потвърдено, като правилно.
Поради несбъдване на вътрешно – процесуалното условие, въззивният съд не дължи
произнасяне по съединените с главните при условията на евентуалност осъдителни искове.
По разноските:
Изходът по спора по отношение на предявените против първия ответник КР. Г.
7
АНДР. установителни искове не налага преразглеждане на отговорността на страните за
съдебни разноски по тях за първоинстанционното производство.
При този изход по спора, претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски за въззивното производство /за вн. ДТ за въззивно обжалване/ се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Изходът по спора обосновава основателност на претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство за ЮК
възнаграждение в определен от съда размер от 100лв. на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 ЗПП
вр. чл.25 ал.1 НЗПП, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
По частна жалба с вх.№3340/27.05.2021г. от АНДР. Г. АНДР., чрез пълномощника му
адв.Ж. Д – ВТАК, против Определение №787/27.04.2021г., постановено по реда на чл.248
ал.3 ГПК по Гр.д. №1962/2020г. по описа на РС – Велико Търново, в частта, с която е
отхвърлена претенцията му за присъждане на направени съдебни разноски в заповедното
производство по Ч.гр.д.№1127/2020г. по описа на ВТРС за адвокатско възнаграждение над
уважения размер от 300лв. до пълния предявен размер от 500лв.:
Частната жалба, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна,
в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.248 ал.3 ГПК, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
С обжалваното определение №787/27.04.2021г., постановено по гр.д.№1962/2020г. по
описа на ВТРС, първоинстанционният съд е допълнил решение №262/01.03.2021г. по гр.д.
№1962/2020г. на ВТРС в частта за разноските, като е осъдил „АСВ“ ЕАД гр.София да
заплати на АНДР. Г. АНДР. сумата 300лв. – разноски по ч.гр.д.№1127/2020г. на ВТРС.
Съдът е постановил този резултат, след като е уважил релевирано от ищеца след
преклузивния срок, едва с писмения отговор на искането по чл.248 ал.1 ГПК, възражение по
чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от длъжника АНДР. Г. АНДР. адвокатско
възнаграждение от 500лв. в заповедното производство и го е редуцирал по минималният
размер по НМРАВ от 300лв. В уважителната му част определение №787/27.04.2021г.,
постановено по гр.д.№1962/2020г. по описа на ВТРС, не е обжалвано от страните и е влязло
в законна сила.
Въззивният съд счита, че определение №787/27.04.2021г., постановено по гр.д.
№1962/2020г. по описа на ВТРС, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено, но по
правни съображения, различни от приетите от първоинстанционният съд, което налага
оставяне на частната жалба без уважение. Нито с подаденото възражение по чл.414 ГПК в
заповедното производство, нито до приключване на устните състезания в
първоинстанционното производство ответникът АНДР. Г. АНДР. не е претендирал
присъждане на направените от него в заповедното производство съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., поради което и исковият съд не е
дължал произнасяне по тях. Действително, съгласно т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на
8
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство, но само, ако страните са предявили
своевременно претенции за разноски в исковото, съответно в заповедното производство. В
процесният случай ответникът АНДР. Г. АНДР. не е предявил претенция за присъждане на
съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1127/2020г. на ВТРС нито в
заповедното, нито до приключване на устните състезания в исковото производство по гр.д.
№1962/2020г. на ВТРС, а едва с искането по чл.248 ал.1 ГПК, обективирано в молба с вх.
№5210/31.03.2021г., поради което и претенцията му за разноски в заповедното производство
е преклудирана, на което основание определението по чл.248 ал.3 ГПК в обжалваната му
отхвърлителна част следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него – оставена без
уважение.
Независимо от изхода по частната жалба, на ответника по същата „АСВ“ ЕАД не се
следват съдебни разноски за производството по частната жалба, доколкото съгласно
трайната съдебна практика, производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер,
поради което в него не се носи отговорност за разноски, като изложеното е валидно и за
настоящото производство по чл.248 ал.3 ГПК. /в този смисъл – Определение
№393/17.09.2018г. по гр.д.№2845/2018г., IV г.о, Определение №489/17.10.2017г. по ч. гр.д.
№3926/2017г., IV г.о, Определение №552/25.11.2016г. по ч.гр.д.№4894/2016г., IV г.о. на
ВКС и др./. Спорът за съдебни разноски, какъвто е настоящият по частната жалба, не
поражда право на страните по делото за съдебни разноски в съдебното производство, в
което се разглежда.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262/01.03.2021г., постановено по Гр.д.№1962/2020г. по
описа на РС – Велико Търново в обжалваната установителна част, с която са уважени
изцяло предявените от „АСВ“ ЕАД гр.София, с ЕИК ..., против КР. Г. АНДР., с ЕГН
**********, по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК установителни иск по чл.9 ал.1 ЗПК
вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница от 4346,15лв., иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за
възнаградителна лихва от 435,45лв. и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в
размер на 168,34лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /03.06.2020г./ до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА КР. Г. АНДР. от гр.Дебелец, ул.“Иван Вазов“ 16, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „АСВ“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С, ул."П.Д"..., с ЕИК ...,
сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени съдебни разноски във
9
въззивното производство /за ЮК възнаграждение/.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба от АНДР. Г. АНДР. , с ЕГН **********, с
адрес гр.Д, ул."И.В"..., чрез пълномощника му адв.ж Д – ВТАК, против Определение
№787/27.04.2021г., постановено по реда на чл.248 ал.3 ГПК по Гр.д. №1962/2020г. по
описа на РС – Велико Търново, в частта, с която е отхвърлена претенцията му за
присъждане на направени съдебни разноски в заповедното производство по Ч.гр.д.
№1127/2020г. по описа на ВТРС за адвокатско възнаграждение над уважения размер от
300лв. до пълния заплатен размер от 500лв., като неоснователна.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК решението не подлежи на обжалване.
На основание чл.274 ал.4 ГПК решението, в частта, с която отхвърля частна жалба и е
с характер на определение, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10