Мотиви към присъда №18/25.06.2015 г., постановена по НОХД №190 по описа за 2015 г. на Районен съд  гр.Левски;

           

            С решение №104/09.06.2015г. ОС – Плевен е отменил изцяло присъда №5/18.03.2015г., постановена по НОХД №17/2015г. по описа на РС – Левски и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Срещу подсъдимия З.М., ***, ЕГН ********** е повдигнато и предявено обвинение по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2, т.2, пр.2 и пр.3, и т.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за това, че за времето от 31.10.2014 г. до 01.11.2014 г., в гр.Левски, обл.Плевен и в гр.Велико Търново, противозаконно отнел повече от два пъти /три пъти/, чужди моторни превозни средства /на обща стойност 3974.92 лева/, от владението на различни лица, без тяхно съгласие и с намерение да ги ползва, както следва:

На 31.10.2014 г. в гр.Левски, обл.Плевен, на ул.“Васил Априлов“, пред №* – лек автомобил „Рено *“ с рег. №*, от владението на Х.И. /СИО с И.И./ ***, на стойност 1154.16 лева, като превозното средство е оставено без надзор в гр.Велико Търново на ул.“Патриарх Евтимий“, до дом №15.

- на 01.11.2014 г. в гр.Велико Търново, на ул.“Акация“, пред дом №* – лек автомобил „Фолксваген *“ с рег. №*, от владението на Р.К. ***, на стойност 1320.70 лева, като превозното средство е оставено без надзор в гр.Левски на ул.“Цар Симеон“, пред входната врата на хотел „Новочеркаск“.

На 01.11.2014 г. в гр.Левски, обл.Плевен, в района на гробищен парк, отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „Опел *“ с рег. №*, от владението на собственика И.П. ***, на стойност 1500.06 лева, като е последвала повреда на превозното средство на стойност 931.02 лева, изразяваща се в унищожен преден десен калник и мигач, унищожена предна дясна врата, унищожени: предно дясно огледало, преден десен пластмасов подкалник, предни десни гума и джанта и полуоска – предна, дясна – комплект, като деянието е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК – чрез използване на техническо средство /контактен ключ/ и в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като е бил осъден с влязло в сила на 19.06.2013 г. присъда №56/03.06.2013 г. по н.о.х.д. №750/2013 г. на РС-Велико Търново за друго такова престъпление /по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2, т.2, пр.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.28, ал.1 от НК./

 

Делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура-Левски, след приключване на съдебното следствие счита, че фактите и обстоятелствата в обвинителния акт са безспорни по отношение на всички страни в процеса. Счита, че деянието и деецът се характеризират с по – висока степен на обществена опасност. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му определи наказание при условията на чл. 58а от НК. Предлага на М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 години, при прилагане редуцирането според разпоредбите на съкратеното съдебно следствие да му бъде определен окончателен размер на наказанието лишаване от свобода в размер на 4 години, което да изтърпи в затвор от затворен тип при първоначален строг режим, като се приспадне изтърпяното като МН „задържане под стража”.

Защитникът на подсъдимия след приключване на съдебното следствие счита, че безспорно следва да бъде прието, че подсъдимият е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение. Моли съда при определяне размера на наказанието да се вземат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и му определи наказание под средата или около минимума на предвиденото в закона.

Подсъдимият М. изразява съжаление за постъпката си.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият З.М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласили да не се събират доказателства за тези факти. 

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М. бил освободен от затвора Плевен на 31.10.2014 г. поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено му с присъда по н.о.х.д. №750/2013 г. по описа на РС-Велико Търново.

На същата дата пристигнал в гр.Левски, разходил се из града и решил да отиде до гр.Велико Търново. Тръгнал на автостоп и пристигнал в гр.Велико Търново, след което с влак се върнал вечерта отново в гр.Левски. М. тръгнал към центъра на града и стигнал в близост до начално училище „Христо Ботев” и църквата. На улицата видял велосипед, който взел, и с който се придвижил към градския басейн. Там оставил велосипеда и тръгнал по улица, водеща към градската болница. Подсъдимият стигнал до ул.”Васил Априлов”, и пред дом №* забелязал паркиран лек автомобил „Рено *” с рег.№ *, * на цвят. Автомобилът бил съпружеска имуществена общност на свидетелите Х.И. и И.И., и двамата от ***, но същият се ползвал и от синът им - И.Г.. На 31.10.2014 г., свидетелят Г. се прибрал с автомобила около 19:30 часа, като го паркирал пред дома си на ул.”Васил Априлов” №*, без да го заключва, оставяйки ключовете на контактното табло, тъй като имало проблем с отключването на волана.

Подсъдимият М. влязъл в автомобила, видял, че ключовете са оставени на контактното табло, привел го в движение и потеглил към гр.Велико Търново.

Свидетелят Г. се прибрал в дома си. Малко по – късно в дома на родителите си от гр. Велико Търново се прибрала и неговата сестра – свидетелката В.П.. Същата заявила, че видяла автомобила им в с.Градище, обл.Плевен, движещ се в посока към гр.Велико Търново. Свидетелят Г. веднага излязъл на улицата и констатирал, че автомобилът го няма на мястото, където го е паркирал. Свидетелката Х.И. сигнализирала органите на РУ на МВР-Левски, като по случая било досъдебно производство, а процесният автомобил бил обявен за общодържавно издирване.

Подсъдимият се придвижил до гр.Велико Търново с противозаконно отнетия от него автомобил, собственост на свидетелите И., като с него се разходил из града. На 01.11.2014 г., сутринта около седем часа, го изоставил без надзор в старата част на града, на ул.”Патриарх Евтимий” до дом №15, след което продължил да се разхожда пеш. На 01.11.2014 г., в гр.Велико Търново бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ орган при РУ на МВР-гр.В.Търново, при който бил иззет лек автомобил „Рено *” с рег.№ *, 1 брой карта „Метро” на името на И.Г., 1 брой СУМПС №* и контролен талон към него на името на И.Г., лична карта №* на името на И.Г., както и вентилаторна печка – сериен №52113, марка „Делонги” и черен кожен тефтер с калкулатор. Изготвен бил фотоалбум. Срещу разписка, така описаните и иззети при извършения оглед движими вещи, били предадени на свидетеля И.Г. от полицейски служител.

Срещу разписка от 02.11.2014 г., свидетелката В.П. получила от разследващ полицай при РУ на МВР-гр.Велико Търново процесния автомобил, а срещу разписка от същата дата, свидетелката Х.И. получила от разследващ полицай при РУ на МВР-Левски, един брой ключ с черна пластмаса за лек автомобил.

Разхождайки се пеша в гр.Велико Търново, подсъдимият М. забелязал през входа на сграда „Старата печатница” паркиран лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *, * на цвят. Констатирал, че е отключен и ключът бил поставен на контактното табло. М. влязъл в автомобила, привел го в движение и потеглил с него в посока гр.Левски.  Пристигайки в града го оставил до ж.п. гарата, на ул.”Цар Симеон”, пред входната врата на хотел „Новочеркаск”, където впоследствие бил установен от полицейските органи.

Собственик на лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ * е свидетелката Р.К. ***. Същата стопанисвала два магазина – в гр.Павликени и гр.Велико Търново. На 31.10.2014 г., свидетелката К. се прибирала с автомобила си от гр.Павликени, като пристигнала в гр.Велико Търново около 20:30 часа. Паркирала го пред входа на сградата „Старата печатница” и оставила контактния ключ на таблото. В автомобила си оставила и част от закупената стока за магазина си в гр.Велико Търново, както и други лични вещи и документи.

На 01.11.2014 г., сутринта около 09:30 часа свидетелката К. погледнала през терасата на апартамента си и установила, че автомобилът й не се намира на мястото, където го била паркирала предната вечер, поради което сигнализирала органите на РУ на МВР-гр.Велико Търново. На същата дата в гр.Левски, обл.Плевен, бил извършен оглед на местопроизшествие, при който бил иззет лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *. Изготвен бил фотоалбум. На същата дата - 01.11.2014 г. бил извършен и оглед на местопроизшествие в гр.Велико Търново, изготвен фотоалбум и образувано досъдебно производство №ЗМ-1037/2014 г. по описа на РУ на МВР-гр.Велико Търново, пр.пр. №2957/2014 г. по описа на РП-Велико Търново, което с Постановление на РП-Левски от 01.11.2014 г. било обединено към образуваното вече досъдебно производство за противозаконно отнето МПС в гр.Левски, обл.Плевен, като инкриминирания автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *, собственост на свидетелката К., бил обявен за общодържавно издирване.

Срещу разписка от 02.11.2014 г., разследващ полицай при РУ на МВР-Левски предал на Р.К. – един брой ключ с черна пластмаса за лек автомобил „Фолксваген *”, както и собственият й автомобил, ведно с наличната стока, оставена в него.

            На 01.11.2014 г., около 15:30 часа, подсъдимият М. минал покрай гробищния парк в гр.Левски. На отбивка, непосредствено до ж.п. линията, забелязал паркиран лек автомобил „Опел *” с рег.№ *, цвят *. Установил, че е отключен и ключовете били оставени на контактното табло. М. влязъл в него, привел го в движение и потеглил в посока към с.Алеково. В автомобила намерил сумата от 37 лева, с която заредил гориво в с.Горна Студена, след което потеглил обратно към гр.Левски.

Лекият автомобил „Опел *” с рег.№ * е собственост на свидетеля И.А. ***. На инкриминираната дата, същият отишъл с него до гробищния парк в гр.Левски, спрял го на отбивката до ж.п. линията и се отправил пеш към гроб на близък, оставяйки автомобила отключен и с ключа на таблото. Десет минути по-късно се отправил към мястото, където бил оставил автомобила си, но видял, че го няма. Своевременно сигнализирал органите на РУ на МВР-Левски, като автомобилът бил обявен за общодържавно издирване.

            Във връзка с получените два сигнала в РУ на МВР-Левски за противозаконно отнети МПС в рамките на едно денонощие, свидетелите М.М. и В.И. – полицейски служители при РУ на МВР-Левски, потеглили със служебен автомобил около 20:00 часа на 01.11.2014 г. към с.Варана, обл.Плевен. Втори екип от полицейски служители тръгнали в посока към с.Градище, обл.Плевен. Първият екип, пътувайки към с.Варана, непосредствено преди навлизане в селото, се разминали с насрещно движещ се лек автомобил, като при разминаването си с него, свидетелят И. забелязал, че същият е марка „Опел” с рег.№ *. Веднага направили обратен завой и потеглили след автомобила в посока гр.Левски. Междувременно, свидетелят И. се обадил на колегите си от втория екип по възможност да го пресрещнат, а свидетелят М. се свързал с ОДЧ за изграждане на КПП по пътя Левски-Градище. Преследваният автомобил продължил движението си към гр.Левски, като след него се движели два полицейски автомобила с включени светлинни сигнали. Поради високата скорост на движение, подсъдимият М. загубил управление над автомобила и се ударил в електрически стълб. След няколко метра двигателят блокирал и автомобила спрял на ул.”Васил Левски”, пред дом №1 в града. От удара вратата на автомобила се отворила. Подсъдимият излязъл от него и побягнал, но бил настигнат от полицейските служители, които му поставили помощни средства – белезници. Била установена самоличността на водача – З.М. ***. На място пристигнал и разследващ полицай. Бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, при който от лек автомобил „Опел *” били иззети два броя дактилоскопни следи от вътрешната страна на лява предна врата на ламарината до стъклото и седем броя ключа – пет ключа с черни пластмасови дръжки и два ключа от сребрист метал. Срещу разписка от 01.11.014 г. били върнати на И.П. от разследващ полицай при РУМВР-Левски – един брой мобилен телефон марка „Нокиа” и един брой ключ с черна пластмаса за лек автомобил с емблема на „Опел”. 

            Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събрания при условия и ред, предвиден в НПК доказателствен материал.

            Съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин от показанията на свидетелите, които кореспондират на констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие и на изготвеното заключение по съдебно-дактилоскопната експертиза, съгласно което намерените и иззети два броя дактилоскопни следи от лек автомобил „Опел *”, собственост на И.А. ***, е оставена от безимен пръст на дясна ръка на лицето З.М..

Обясненията на подсъдимия в хода на досъдебното производство кореспондират на всички събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира.

Извършени са служебно справки в информационните масиви на МВР относно собствеността на леките автомобили, предмет на извършеното престъпление. Собствениците са разпитани в хода на досъдебното производство и съдът кредитира показанията им като достоверни.

Безспорно се установява от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно-автотехническа оценителна експертиза, пазарната стойност на трите леки автомобили, предмет на престъплението, както следва: на лек автомобил „Опел *” в размер на 1500.06 лева; на лек автомобил „Рено *” – в размер на 1154.16 лева, и на лек автомобил „Фолксваген *” – в размер на 1320.70 лева. Установява се и стойността на нанесените щети по лек автомобил „Опел *”, настъпили вследствие на пътнотранспортното произшествие на 01.11.2014 г., ,изразяващи се в унищожен преден десен калник и мигач, унищожена предна дясна врата, унищожени: предно дясно огледало, преден десен пластмасов подкалник, предни десни гума и джанта и полуоска – предна, дясна – комплект, а именно в размер на 931.02 лева.

От така събраните доказателства следва извод, че за периода от времеот 31.10.2014г. до 01.11.2014г. подсъдимият М. противозаконно е отнел повече от два пъти чужди моторни превозни средства на обща стойност 3974.92 лева.

Деянието е осъществено от подсъдимия М. при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК, което се установява от справката му за съдимост. Видно от същата е, че М. е осъден с присъда №56/03.06.2013 г., постановена по н.о.х.д. №750/2013 г. по описа на РС-Велико Търново, влязла в законна сила на 19.06.2013 г., за друго такова престъпление – по чл.346 от НК.

От събраните по делото доказателства следва извод, че подсъдимият противозаконно е отнел чужди МПС от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение да ги ползва. Намерението на подсъдимия е било да ползва отнетите леки автомобили, в какъвто смисъл са неговите обяснения.

Безспорно е установено по делото, че леките автомобили „Рено *” и „Фолксваген *”, са оставени от подсъдимия М. без надзор, на произволни места в гр.Велико Търново и гр.Левски, където са установени и иззети от разследващите органи в хода на досъдебното производство. Безспорно е установено по делото, че е последвала повреда на лек автомобил „Опел *”, вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Подсъдимият М. е извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им.

Според заключението на комплексната съдебно-неврологична, психологична и психиатрична експертиза, подсъдимият страда от смесено личностово разстройство с диссоциални и хистрионни черти. Психогенни припадъци. Постравматична епилепсия – генерализирани епи припадъци. Това заболяване не го е лишило от способността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и от възможността правилно да възприема данните, които имат значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях и да участва пълноценно в наказателното производство. Установява се от заключението, че подсъдимият не е страдал и не страда от умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Поставената му диагноза Личностово разстройство, ангажира предимно характеровата му сфера /воля и емоции/, касае количествени отклонения и не представлява психично заболяване в тесния смисъл на понятието, т.е. не представлява качествено разстройство на съзнанието /краткотрайно или продължително/ по смисъла на чл.33 от НК. Установени са при психологичното изследване особености на патологията в характера на подсъдимия М., в реактивността, особено в ситуации на неудовлетворение, стрес, фрустрация. В такива ситуации М. е склонен да показва защитни механизми, увеличавайки преживения дискомфорт, включително и чрез конверсионни припадъци, с оглед удовлетворяване на свои лични изгоди, бягство от отговорност, заемане на удобна социална позиция, и всичко това на фона на прекалено нисък интелект и дисоциални нагласи още от юношеска възраст. Заключението на вещите лица е обосновано и относно установеното при подсъдимия само формално признание на вина към дисоциалните си прояви, като това се дължи на липсата на съзнание за отговорност, продиктувано от липсата на интелектуални способности да преработва конструктивно негативния си минал опит, включително и понесените наказания, поради което и деянията му се повтарят многократно във времето.

Според заключението на вещите лица, личностовото разстройство при подсъдимия е от смесен тип, защото е съпроводено с дисоциално и хистерично поведение. Това от своя страна може да доведе както до хистеричен припадък, така и до истински епилептичен припадък. Относно наличните данни от 2007 г. за черепно мозъчна травма на подсъдимия, вещите лица категорично отчитат наличие на регистрирана на електроенцефалограма пароксизмална активност. Считат, че това отклонение при изследванията е показателно за повишена гърчова готовност на централната нервна система, поради което приемат, че М. страда от постравматична епилепсия. И тъй като при подсъдимия се касае за личностово разстройство от смесен тип, вещите лица обосновават извод, че няма промяна на личността, свързана и с посочената травма на черепа, защото няма никакви данни при направените изследвания за увреждане на костната или мозъчната субстанция.

С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.1, т.2, пр.2 и пр.3 от НК.

            За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. Разпоредбата на чл.346, ал.6 от НК предвижда кумулативно налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС. Видно от справката за нарушител от региона е, че подсъдимият няма издадено СМПС, същият е неправоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП, поради което е невъзможно да бъде лишен от права.

При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия М., съдът счита, че като такива следва да се отчетат квалифициращите деянието признаци, невъзстановяване стойността на причинените щети по лекия автомобил „Опел *” на неговия собственик, както и данните от справката му за съдимост, от която се установява множество влезли в законна сила присъди за няколко кражби и преимуществено за престъпления по чл.346 от НК. Наложените му до момента и ефективно изтърпени наказания лишаване от свобода не са постигнали по отношение на него превъзпитателен и поправителен ефект. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че деянието по настоящата присъда е извършено от подсъдимия в деня, в който е освободен от затвора, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер.

Действително М. дава достоверни обяснения на досъдебното производство относно времето, мястото и механизмът на извършване на деянието.

При определяне размера на наказанието следва да бъдат отчетени влошеното здравословно състояние на М..

Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и факта, че М. се е въздържал да присвои вещите.

            Съдът съобрази броя, характера и значимостта на посочените по-горе обстоятелства - смекчаващи и отегчаващи, както и заключението на вещите лица по комплексната тройна експертиза по отношение на подсъдимия.

Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по жалба от подсъдимия М. срещу присъдата по н.о.х.д. №17/2015г. по описа на РС – Левски, като с решение №104/09.06.2015г. ОС – Плевен е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от РС – Левски. При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази предвидената в процесуалните правила забрана за утежняване положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото, когато присъдата се отменя по негова жалба. Затова при определяне размера на наказанието лишаване от свобода по отношение на М., съдът след като съобрази горните мотиви, е наложил на М. наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което следва да изтърпи ефективно при първоначално строг режим в затвор от закрит тип.

Тъй като производството по делото е проведено при условията на чл. 370 и следващите от НПК, на основание чл. 58а от НК съдът намалява така наложеното по отношение на подсъдимия З.М. наказание с 1/3, като му определя наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвори от закрит тип. 

            На основание чл.59, ал.1 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съдът е приспаднал времето, през което по отношение на М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” на досъдебното производство, считано от 01.11.2014 г.

            В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че подсъдимият е влизал в отключените процесни автомобили и ги е привеждал в движение с контактните ключове, оставени на таблото на всеки един от тях. В тази насока са и отразените данни в приложените по делото разписки, че на всеки един от собствениците са върнати контактните ключове, предназначени за съответната марка и модел автомобил. Няма доказателства, които да водят на извод подсъдимият да е проникнал в автомобилите или да ги е привел в движение с предварително подправен ключ, непредназначен за отключването или за привеждането им в движение. Като съобрази горното, както и ППВС №6/26.04.1971 г. по н.д. №3/71 г. на Пленума на ВС, кражбата се квалифицира като извършена с техническо средство, когато при отнемането на вещите деецът е използвал подправен ключ или ключ, непредназначен за отключване на помещението. Кражбата, извършена с „намерен” ключ, който е предназначен за отключване на съответното помещение или мястото, където са се намирали вещите, предмет на престъплението, не следва да се квалифицират по този текст от закона.

На основание изложеното съдът е признал подсъдимия М. за невинен да е извършил деянието при условията на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК - чрез използване на техническо средство /контактен ключ/, поради което и на основание чл.304, пр.4 от НПК – деянието не съставлява престъпление от обективна и субективна страна, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.346, ал.2, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК.

            При този изход на делото, съдът е постановил веществените доказателства – два броя флаш памет, намерени и иззети при извършения оглед на лек автомобил „Опел *”, оставени на съхранение при домакин на РУ на МВР-Левски, собственост на подсъдимия, но не са му послужили за извършване на престъплението, да се върнат на правоимащия – З.М..

            На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати направените деловодни разноски на досъдебното производство по сметка на ОД на МВР-Плевен, в размер на 138,022 лева, представляващи запратено възнаграждение на две вещи лица, както и направените деловодни разноски в съдебната фаза на процеса по сметка на РС-Левски, в размер на 450,99 лева, представляващи заплатено възнаграждение на три вещи лица.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: