РЕШЕНИЕ
№ 1425
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430104779 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от С. Р. С.,
ЕГН **********, от ***, чрез адв. В.Н. от ***, със съдебен адрес: *** срещу
***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***. Твърди се, че на
***ищеца С.С. сключил договор за потребителски кредит *** с ***. Според
отразеното в договора, сумата по отпуснатия кредит била в размер на 350лева,
а общо дължимата за връщане сума била в размер на 361,67лв. Твърди се още,
че в договора бил посочен фиксиран лихвен процент в размер на 40.000 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.02 %.
Излага се, че в договора било уговорено че след подписването му от
Кредитополучателя, *** одобрявал Заявлението за Кредит на базата на
извършена проверка на кредитоспособността на последния, по реда,
предвиден в Общите условия. Посочено било, че в случай че
Кредитополучателят следвало, в зависимост от посочения в Заявлението вид
на Обезпечението: да предостави на *** банкова гаранция или поръчителство
от най-малко две физически лица с минимален месечен осигурителен доход
1
от 1500 лева, съгласно Общите условия в срок до 7 дни от подаване на
Заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от *** - клон *** юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа
от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на
Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение бил 24 часа от
предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по
договора се прилагали съответните разпоредби на Общите условия относно
Обезпечението. Посочено било, че в случай че в посочения срок
Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита,
щяло да се счита, че Заявлението не е одобрено от ***, съответно договора не
пораждал действие между Кредитодателя и Кредитополучателя. Описано
било, че в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение,
срокът за одобрение на Заявлението бил 14 дни от подаване на Заявлението.
Ако Заявлението не бъдело одобрено до изтичане на срока по предходното
изречение, Договорът не пораждал действие между Кредитодателя и
Кредитополучателя.
Сочи се, че в изпълнение на горното на същия ден ищеца сключил
договор за предоставяне на поръчителство със свързаното и посочено от
кредитодателя лице ***, като се е задължил да заплати на последното
възнаграждение в общ размер на 170,50 лева.
Твърди се, че ищеца погасил изцяло сумата по сключения договор, а
именно в общ размер на 532,17 лева, която сума била изплатена на ***.
Ищецът е релевирал основания за нищожност на процесния договор,
както следва:
На първо място се твърди нищожност на основание чл. 22 от ЗПК, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с императивни правни норми.
Сочи се, че не била спазена предвидената от закона форма по чл.10, ал.1
от ЗПК. В тази връзка не била спазена процедурата, уредена в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние - чл. 8 и сл., и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги,т.к.
доставчикът не бил изпълнил императивно вмененото му задължение да
предостави на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не бил
получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на
договора, както и за условията, при които последният можел да се откаже от
2
него; всички разменени между доставчика и потребителя електронни
съобщения не отговаряли на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ - като
електронни документи се явявали неподписани такива, поради неспазване на
предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор.
Нарушено било изискването процесният договор да е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора.
Навеждат се доводи, че липсвал съществен елемент от съдържанието на
процесния договор по чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, а именно общият размер на
кредита. Сочи се, че за действителността на договора било необходимо в
общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално
подлежала на получаване от кредитополучателя, как се изплащала същата /в
брой или по банкова сметка/ и кога следвало да бъде изплатена. В случая
било налице /при това не в самите договори, а в Приложение № 1 към тях/
единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /350.00 лева/.
Също така липсвало посочване на начина, по който щяла бъде изплатена
сумата, както и в какъв срок.
Навеждат се още доводи, че липсвал и друг съществен елемент от
съдържанието на договора по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита. Същият бил посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване; липсвала ясно разписана методика на
формиране на ГПР - кои компоненти били включени в него и как се
формирал посоченият размер от 49.02 %. Посочен бил единствено фиксиран
лихвен процент по заема от 40 %, без обаче да ставало ясно как тази стойност
се съотнасяла към ГПР по договора. В същото време описаните в
съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаграждения по
сключения договор за предоставяне на поръчителство) водели до различен
размер на ГПР от посочения. При това, ищецът счита, че в договора бил
погрешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в размер на
624.58 % и се явявал над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Излага се, че сключеното с *** съглашение не отговаряло на
3
принципното значение и цел на договора за поръчителство, смисъла на който
се изразявал в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника
към кредитора. В случая, предвид обстоятелството, че ищеца бил сключил
такъв договор за поръчителство с лице, избрано и посочено от кредитодателя,
за което е заплатил такси, равняващи се на близо половината от размера на
отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова
страна, можело да се направи единственият обоснован извод, че сключеният
договор за поръчителство излизал от присъщата функция за обезпечаване на
заемите, а имал за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по
кредита.В същото време са касаело за еднотипни договори за паричен заем,
върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.
Според ищеца, обстоятелството, че заемът се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от точно определено свързано с кредитодателя
лице - ***, в полза на ***, се намирало в пряко противоречие с преследваната
от Директива 2005/29/ЕО, транспонирана в ЗПК.
Сочи се, че замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, според изрично посоченото в чл. 16 от
ЗПК, бил тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат
кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да сключи
договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и
възнаграждение, вследствие на което дългът му нараствал, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличавала.
Навеждат се доводи, че тези клаузи били изцяло неравноправни и
нищожни, тъй като били във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал.
1 от ЗЗП - не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до
неравновесие в правата на страните. Клаузите не били формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с договорите за
гаранция /поръчителство/ не позволявали на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договорите - чл. 143, ал. 2, т. 19
от ЗЗП. В същото време не били индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от
ЗЗП.
4
Според ищеца, от начина, по който били формулирани процесиите
клаузи става ясно, че се касаело за едно общо „тристранно“ споразумение
между С.С., *** и ***. Целта на включване в правоотношенията на третото
свързано с ответника лице *** била заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал.
4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се
дължали не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче
тези такси се заплащали на заемодателя ***. От една страна одобряването на
кредита като бърз кредит неминуемо водело до одобряване и на
обезпечението, а от друга страна кредитът бил уговорен и се предоставял
само и единствено при поръчителство на точно определено трето свързано
лице. Нещо повече, тези клаузи били уговорени още при сключването на
договора с ответното дружество, без да бъде предоставена възможност на
потребителя да посочи избрани от него поръчители и били абсолютна
предпоставка последният да бъде одобрен за получаването на кредита.
Излага се още, че в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.
1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК кредитодателя не бил включил в ГПР
разходите за заплащане заплащането на възнаграждението по сключения с
*** договор за предоставяне на поръчителство, изплатени от ищеца, които по
своята същност представлявалали печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да е част от
годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При включването й в ГПР,
действителният му размер щял да възлезе на 624.58%. Поради това било
налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, обуславящо
нищожност на договора като цяло.
Сочи се също, че с действията си кредитодателя бил заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона била нищожна.
Неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на
ГПР злепоставяло и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен
съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин
потребителят не можел да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на
ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
5
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Сочи се, че въз основа на изложеното по-горе, грешното посочване на
размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следвало
да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално
прилаганият в отношенията между страните, представлявало и
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
На следващо място се навеждат доводи за нищожност на процесния
договор за кредит и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Според ищеца, определения от
кредитодателя размер на възнаградителната лихва, в който се включвала и
начислената „неустойка“ бил изключително висок и противоречащ на
добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно
договорната лихва водела до нищожност и на целия договор.
Ищецът навежда още доводи за нищожност на процесния договор на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.Липсвало каквото и да е посочване на
периодичността на дължимите вноски /напр. седмично, месечно и др./, както
и датата на падежа на всяка една от тях. Също така погрешно изчислената и
посочена обща сума, дължима от потребителя – 361,67 лева, вместо реално
изплатената 532,17 лева, водело и до погрешно изчислен и посочен брой и
размер на погасителните вноски. Поради това, ищецът счита, че клаузите не
6
били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на
чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с
останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП. При това договора следвало да бъде обявен за недействителен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК.
Навеждат се също така доводи за нищожност на договора и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен и друг
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
можело да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за
размера на лихвения процент на ден.
Навежда се и довод, че нищожността на процесния договор за кредит
води до нищожност и на свързания с него Договор за предоставяне на
поръчителство.
Ищецът навежда също така доводи, че била налице и унищожаемост на
процесния договор на няколко основания. На първо място унищожаемост на
основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД поради измама или евентуално на основание
чл. 28, ал. 1 поради грешка. Твърди се, по изложените по-горе доводи, към
момента на сключване на Договор за потребителски кредит и свързания с
него Договор за предоставяне на поръчителство, в съзнанието на ищеца били
наведени неверни представи относно съществените елементи от тяхното
съдържание. *** било въвело в заблуждение ищеца относно действителния
размер на отпуснатия заем, на общата сума, която следвало да върне, на ГПР
и на погасителните вноски. При условие, че ищеца бил запознат с
действителното съдържание на тези многобройни и съществени уговорки, той
със сигурност нямало да сключи процесиите договори. На следващо място
унищожаемост на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, с оглед сключването му
поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищеца бил
принуден да сключи Договора за потребителски кредит, предвид
обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент не
разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на
7
неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно
тези обстоятелства били оказали влияние върху формирането на вътрешната
му воля да сключи договора. При условие, че тези факти не били налице
ищеца нямало да сключи процесния договор или поне със сигурност нямало
да го сключи при тези условия. Налице били явно неизгодни условия по
процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в
стойността на насрещните престации. Заемополучателят бил получил сумата
в размер на 350лева, като впоследствие върнал сумата от 532,17 лева, при
което ответното дружество реално било получило възнаграждение за
предоставения заем в размер на 182,17 лева или печалба за предоставената
услуга в размер на повече от 50 %. Това обстоятелство явно не съответствало
на пазарните и икономически условия в страната към момента на
предоставяне на заема – 13.01.2018 г.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само
чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по
кредита.
При изложените възражения за нищожност и унищожаемост на
договора, ищеца счита, че неоснователно бил заплатил на ответника сумата
от 182,17лева, явяваща се разлика между главницата по получения заем в
размер на 350лв. и платената от кредитополучателя сума в общ размер на
532,17лв.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
50лева, претендирана частично от цялото вземане в размер на 182,17 лева,
представляващо недължимо платени суми по процесния договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
с който оспорва исковата претенция. Сочи, че предоставя потребителски
кредити по реда на ЗПК под търговската марка ***. Оспорват се твърденията
на ищеца, че не му била предоставена изискуемата преддоговорна
8
информация - Общи условия и Стандартен европейски формуляр. Твърди се,
че на *** в системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече
отпуснатите такива на ***, постъпила нова заявка за кредит от името на
ищеца С.С.. Подаването на заявление за кредит се извършвало онлайн на
сайта на дружеството и се състояло от описани стъпки. Още в този етап,
кредитоискателят трябвало да се запознае и съгласи с Общите условия на
дружеството и със Стандартния европейски формуляр, което било
необходимо условие, за да се продължи нататък с кандидатстването за
кредит. След това в процеса на одобрение и сключване на Договора за
потребителски кредит, на посочения в заявката за кредит електронен адрес, се
изпращат отново същите документи, ведно с Договор за потребителски
кредит и погасителен план, като за съдържанието им трябвало да бъде
изразено съгласие от страна на кредитополучателя чрез натискане на линк и
въвеждане на индивидуализиран цифров код от СМС, изпратен на посочения
в заявката за кредит мобилен номер на потребителя.
Оспорва се и твърдението, че ищеца не бил запознат с условията, при
които можело да се откаже от сключените договори. Сочи се, че в ОУ в т. 3.3
било упоменато това му право, както и в чл. 8 от процесния договор.
Навеждат се доводи за законодателната уредба на договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, какъвто бил и процесния, като се твърди
спазване на нормативно установените правила.
Навеждат се също така доводи, че с оглед характеристиката на договора
за заем за потребление, какъвто бил процесния, той се считал сключен от
момента, в който заемодателят даде, а кредитополучателят получи заетата
сума и този фактически състав бил осъществен по процесното съглашение.
Излага се, че относно Договора за предоставяне на поръчителство,
който също бил неформален, можело да бъде направен извод за постигане на
съгласие между страните относно неговите съществени елементи, тъй като
съгласието на ищеца било изразено в проведен телефонен разговор, записът
от който се представя по делото.
Оспорва се и възражението, че било нарушено изискването договорите
да са написани по ясен и разбираем начин, като всички техни елементи да са в
еднакъв по вид, формат и размер на шрифт - не по-малък 12. Твърди се, че
всички документи били предоставени на кредитоискателя по ясен и разбираем
9
начин на посочения от него е-мейл в процеса на кандидатстване.
Навеждат се доводи, че не било налице извършено нарушение по
чл.147а от ЗЗП. Оспорват се и възраженията за липса на конкретика по
отношение на сумата, която реално подлежала на получаване от
кредитополучателя, как се изплащала същата и кога, както и за
недействителност на Договора за потребителски кредит и Договора за
предоставяне на поръчителство на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от
ЗПК. Сочи се, че необосновано било твърдението, че таксите за
възнаграждението на поръчителя се заплащали на кредитодателя. Оспорва се
възражението за нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и
за нищожност на клаузите за възнаградителна лихва.
Сочи се, че в процесния договор и Приложение № 1 към него били
посочени условията за издължаване на кредита, приложен бил погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите за
плащане на погасителните вноски, като за целия срок на кредита лихвеният
процент бил фиксиран - 40 % на годишна база. Сочи се също, че
необосновано е твърдението, че договора бил нищожен на основание чл.11,
ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, т.к. наличието на право на отказ на потребителя
от договора било регламентирано в чл. 8 от Договора за потребителски
кредит и в т. 3.3.1 от Общите условия.
Оспорват се и възраженията за унищожаемост.
В о.с.з. на 24.11.2021г. е допуснато изменение на цената на иска, който
се счита предявен за сумата от 533,34лв. Депозираната молба на ищеца от
02.12.2021г., с която отново се заявява изменение на цената на иска е
недопустима и не подлежи на разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.214,
ал.1 от ГПК ищецът може да измени размера на предявеният иск до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а молбата на ищеца е
след изтичане на този срок.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представения препис на Договор за потребителски кредит *** от ***
със страни ответника ***, като заемодател и ищеца С.С., в качеството на
заемател, се установява, че по силата на обективираното в това съглашение,
10
заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на 350лв.
В договора изрично е отразено, че с подписването му заемателят
декларира, че му е била предоставена необходимата преддоговорна
информация и е запознат с приложимите Общи условия (чл.13, т.2 и т.1).
Страните са приели връщането на кредита да се извърши на една вноска
с падеж 12.02.2018г., съгласно погасителния план неразделна част от
съглашението, включваща главница от 350лв. и лихва в размер на 11,67лв.
При това са приели, според обективираното в Приложение №1, че
лихвения процент по заема е в размер на 40%, а ГПР е бил посочен на 49,02%.
Видно е, че в чл.8 от процесния договор, във вр. с чл.3.3. от
приложимите Общи условия е било закрепено правото на заемателя да се
откаже от сключения договор в 14-дневен срок, като уведоми писмено
заемодателя, задължавайки се да върне единствено получената заемна сума и
лихва за периода от датата на получаването й до датата на връщането.
Установява се, че в чл.4 от договора е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението си за кредит, че ще предостави
обезпечение, следва да предприеме съответни действия, в зависимост от
посочения вид на обезпечението, както следва: да предостави на кредитора
банкова гаранция или поръчителство от най-малко две физически лица с
минимален месечен осигурителен доход от 1500 лева, съгласно ОУ в срок до
7 дни от подаване на Заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице („Поръчител“) в
срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.
Видно е от приложеното копие на договор за предоставяне на
поръчителство между *** като поръчител и ищеца С.С. като потребител, че
соченото дружество е поело задължение да сключи договор за поръчителство
с ***, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя
за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно
процесния договор за кредит. За потребителя е обективирано в договора
задължение за плащане на възнаграждение за предоставеното поръчителство
в размер на 170,50лв.
Ответникът е представил извадки от системата за администриране на
заявки за кредит и отпуснати кредити на *** - данни за кредит, данни за
11
клиент, справка за валидност на личната карта, справка за
здравноосигурителния статус на ищеца, компакт диск с телефонен разговор,
проведен във връзка с одобряването на заявката за кредит на ищеца,
информация от системата за администриране на заявки за нови кредити и на
вече отпуснати такива на *** за потвърждаването на процесния договор за
потребителски кредит и на договор за предоставяне на поръчителство - на
дигитален носител и на хартиен носител, разписка за извършено плащане през
електронната система за разплащания на ***, електронно съобщение от ***,
удостоверяващо усвоен превод от ищеца, договор за поръчителство от
16.12.2016 между *** и *** и Анекс към същия, извадка от Споразумителен
протокол за прихващане на дължими суми между *** и *** от 01.12.2018 г.
От същите се установява, че процесният договор за кредит е сключен от
разстояние, като средство за комуникация е интернет и / или телефон.
Ищецът е кандидатствал за кредит по начин и условия, определени от
приложимите Общи условия. Видно е, че сред предоставените на
кредитоискателя документи са Стандартен Европейски формуляр, Общи
условия, договор и погасителен план. Възраженията на ищеца, че договорът
не е подписан по реда на ЗЕДЕУУ са неоснователни, т.к. сделката е
сключена по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, който не изисква подписване на договора с електронен подпис.
От приложения от ответника договор за поръчителство от 16.12.2016г.,
сключен с ***, в качеството на поръчител и Анекс от 31.01.2018г. е видно, че
поръчителя е приел да отговаря спрямо кредитора солидарно с длъжника
С.С. по сключения между последния и ответното дружество договор за
кредит от ***
В о.с.з. на 24.11.2021г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза по задачи, сочени от страните. От същото се
установява, че на 20.02.2021г. ищеца е заплатил в полза на ответника сума в
размер на 549,34лв. и с нея ответното дружество е осчетоводило като платени
главница в размер на 350лв., договорна лихва в размер на 11,67лв., лихва за
забава в размер на 1,17лв., сума по договор за поръчителство в размер на
170,50лв. и такса за издаване на удостоверение по искане на ищеца в размер
на 16лв. Видно е също така от експертното заключение, че ако
възнаграждението за поръчителство се включи при изчисление на ГПР,
12
размерът му ще се установи многократно над петкратния размер на законната
лихва /14000%/. Установява се още от заключението на вещото лице, че
сумата, която е била осчетоводена като платена за възнаграждение за
поръчителство е била прехвърлена от ответника на *** по силата на подписан
Споразумителен протокол от 01.12.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между страните правоотношение по силата на сключен между тях Договор за
потребителски кредит ***от ***
Ищецът е навел редица основания за нищожност на договора като цяло
и на отделни негови разпоредби.
Първото наведено основание е за нищожност на договора на основание
чл.22 от ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма по чл.10,
ал.1 от ЗПК. Съдът намира това възражение за неоснователно.
Съгласно нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Както се посочи по-горе, договорът е сключен от разстояние и съгласно
ЗПФУР не се изисква полагане на подпис на страните по него. Освен това, от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесната сума
е преведена и усвоена от ответника посредством ***, видно от приложената
на л.49 разписка от ***, в която изрично е посочен номерът на договора за
кредит. Получаването на сумата по договора за кредит и подписването на
разписка, на която е отразен този номер са действия, които предполагат
сключен договор.
Договорът и приложенията към него са написани на ясен и четим
шрифт, който очевидно е не по-малък от размер 12.
Съдът обаче намира за основателни възраженията на ищеца, касаещи
клаузата сочеща Годишния процент на разходите по процесния договор.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
13
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. От представеното по делото Приложение № 1, представляващо
неразделна част от договора за потребителски кредит е видно, че годишният
процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 49,02%, а общата
дължимата сума възлиза на 361,67 лв. Съдът обаче счита, че посочения размер
на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От доказателствата по делото се установи, че между ищеца и *** е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, както и че въз основа на
този договор поръчителя се е задължил по силата на писмен договор за
поръчителство с кредитодателя да отговаря спрямо него за задълженията на
ответника. Задълженията на последния по договора за предоставяне на
поръчителство са пряко свързани с договора за кредит и същите съобразно
императивните разпоредби на закона е следвало да бъдат включени в ГПР,
независимо от това, че се дължат не на кредитодателя, а на друго лице.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. Ако този допълнителен разход за възнаграждение на поръчителя
се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения
14
максимален размер. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за
заплащане на възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима
от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и
клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите, са нищожни.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Поради това и на основание чл. 23
ЗПК за ответника е възникнало задължението да плати по договора само
действително получената сума в размер на 350 лв., като същият не дължи
договорна лихва и възнаграждение за поръчителя.
Следва да се посочи, че от съдържанието на клаузата на чл.4 от
процесния договор за кредит и съпоставянето й с естеството на съглашението
се налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не
предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така
и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора
възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено
предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително
нисък размер (350лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция или две лица- поръчители с
минимален месечен осигурителен доход от 1 500лв. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение,
която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави -
обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. По този начин разходът
за потребителя по договора за поръчителство с *** е сигурен - от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои
финансовия ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения ( две
физически лица поръчители и банкова гаранция ) са на практика невъзможни
за осъществяване от длъжника.
15
Отделно от горното следва да се посочи, че самият Договор за
предоставяне на поръчителство от *** изначално е лишен от основание, тъй
като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора
***, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в
случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, то има
право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното ( чл. 4, ал. 3 от
договора за поръчителство ). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението
по договора за поръчителство, което е в размер на 170,50 лв., ищецът -
потребител не е получил каквато и да било услуга.
С оглед установеното, че сумата за възнаграждение на поръчител е била
заплатена по сметката на *** за погасяване на дълга по процесния договор за
кредит, то при установената липса на основание за плащането й, съдът счита,
че материално-правно легитимиран да отговаря по иска е именно ответното
дружество.
С оглед горното, съдът счита, че претенцията на ищеца се явява
основателна и доказана до размера на сумата от 183,34лв., с която са били
погасени недължимо платени суми за договорна лихва в размер на 11,67лв., за
възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 170,50лв. и лихва за
забава в размер на 1,17лв.
Искът в останалата част до пълния претендиран размер от 533,34лв. (в
съответствие с допуснатото изменение на цената на иска в преклузивния срок
до приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд) се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 51лв. съразмерно уважената
част от иска (при направени разноски в общ размер на 150лв.)
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360лв. с ДДС и за вещо лице в размер на 100лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на платеното от
ответника адвокатско възнаграждение. Минимално определения размер по
правилото на чл.7, ал.2, т.1 и §2а от Наредба №1/2004г. се изчислява на
16
360лв. При това, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответника
разноски в размер на 237,60лв., съразмерно отхвърлената част от иска (при
съобразен общ размер от 460лв.).
С оглед горното, съдът приема, че по компенсация ищеца следва да
заплати на ответника разноски в размер на 186,60лв.
На адв.***, който е осъществил безплатна правна помощ на ищеца,
дължимото адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба
№1/2004 се изчислява на 300лв. Съразмерно уважената част от иска следва да
се присъди такова в размер на 102лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН
**********, от ***, сумата от 183,34лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.07.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от
533,34лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ***
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат ***, ЕГН **********, адрес: гр.***, ***, като процесуален
представител на С. Р. С., сумата от 102лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ,
дължима съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.3 от ГПК С. Р. С., ЕГН **********, от
*** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 186,60лв., представляваща деловодни разноски съразмерно
отхвърлената част от иска, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17
18