Решение по дело №484/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 416
Дата: 19 април 2016 г. (в сила от 19 май 2016 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20165530100484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                           19.04.2016г.                     град Стара Загора  

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският  районен съд                         V  граждански състав

На  двадесет и осми март                                година две хиляди и шестнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                            

                                                                               Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 484 по описа за 2016 година,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.224 от Кодекса на труда КТ/.

 

Ищцата Т.С.П. твърди в исковата си молба, че е работила в ответното дружество като „оператор" с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 590 лв. Трудовият й договор бил безсрочен, като мястото й на работа било хранителен магазин от ТВ „Европа - Раднево" гр. Раднево. Сочи, че съвестно изпълнявала задълженията си по трудовия договор до 16.06.2015 г., когато било прекратено трудовото й правоотношение с ответника по взаимно съгласие /чл.325 ал.1 т.1 КТ/. Трудовият й договор бил прекратен. Твърди още, че не е взела обезщетение по чл.224 КТ за 40 дни платен годишен отпуск в размер на 1100 лв. сочи, че през 2013 г. и 2014 г. била в болнични и майчинство, поради което не е ползвала отпуск за 2 години. Същият й бил начислен за месец март и месец април 2015 г., но не й бил изплатен. Към настоящия момент още били неуредени отношенията й с работодателя, поради което последният следвало да й ги изплати.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 1100 лв. обезщетение по чл.224 КТ за 40 дни платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането. Претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат К. А..

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.М.” ООД, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че изложените обстоятелства в исковата молба са неоснователни и необосновани. Сочи, че действително ищцата била назначена на трудов договор към „Е.М.” ООД, на длъжност оператор в „ХМ от ТВ Европа", гр. Стара Загора.

Взема становище, че претендираният от ищеца размер на неизплатените обезщетения не съответства на реалния такъв, тъй като в исковата молба не ставало ясно как се установява и формира този размер на претендираните от ищеца суми.

Твърди, че предявените искове от ищеца са неоснователни и недоказани в претендирания размер, поради което моли съда да ги отхвърли изцяло, заедно с всички законни последици.

 

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск по размер, съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК, като същият се счита за предявен за сумата 1 124.03 лева, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неползван отпуск за 2013 г., 2014 г. и за 2015 г.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, намира за установено следното:

 

Не е спорно между страните по делото, че ищцата по делото се е намирала в трудовоправни отношения с ответника. Ищцата е заемала длъжността „Оператор”, с място на работа – хранителен магазин от ТВ „Европа” – магазин Стара Загора, с определен 20 дни платен годишен отпуск, с основно месечно възнаграждение 500 лева. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, със заповед №10/16.06.2015 г., считано от 16.06.2015 г.  -  по взаимно съгласие.

 

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема същото, като компетентно и добросъвестно изготвено.

 

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на  времето, което се признава за трудов стаж. Основа за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 от КТ към датата на прекратяване на трудовия договор. На следващо място за да бъде изчислен размера на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е необходимо да е известен броя на дните неползван платен годишен отпуск.

 

От заключението на вещото лице се установява, че при извършената проверка в ответното дружество  на ведомостите на РЗ за  месеците март, април, май, юни 2015г. е установено начисляване на общо 1 429.43 лева брутна сума, съответно  1 124.03 лева нетен размер. Установено е, че съгласно справка от Персоналния регистър на НОИ за 2013г., 2014г., 2015г. от месец 02.2013г. до месец 03.2015г. ищцата Т.С.П. е била в отпуск по болест и майчинство. Платен отпуск с характер на трудово възнаграждение  за 46 работни дни - 1 299.93 лева, брутна сума, след приспадане на данъка върху доходите и осигурителните вноски платими от лицето, нетната сума за получаване  е 1 007.48 лева в т.ч. по месеци : 03. 2015г. за 4 дни. – 108.53 лева брутна сума, 84.63 лева нетен размер; 04. 2015г. за 20 дни. – 569.80 лева брутна сума, 444.32 лева нетен размер; 05. 2015г. за 20 дни. – 569.80 лева брутна сума, 444.32 лева нетен размер; 06. 2015г. за 2 дни. – 51.80 лева брутна сума, 34.21 лева нетен размер;. От отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че в сумата 1 124.03 лева е включен платения годишен отпуск за 2013г. в размер на 20 работни дни, платения годишен отпуск за 2014г. в размер на 20 работни дни,  и 5 работни дни за 2015г. При извършената проверка в ответното дружества на експертизата не са представени молби и заповеди за ползване на начисления по ведомост платен годишен отпуск. От експертизата се установява още, че няма документи за извършени плащания.

 

Съдът възприема изцяло заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и е компетентно и добросъвестно изготвено.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск  за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендираните размери, като се има предвид, че направеното от ищеца и допуснатото от съда изменение на размера на иска в открито съдебно заседание на 28.03.2016г. е изцяло съобразено с приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводната експертиза.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450 лева, представляващи  възнаграждение за един адвокат.

 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружества да заплата в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от 50 лева представляваща дължима държавна такса за производството от заплащането на която е бил освободен ищецът на основание чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК.

 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружества да заплата в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от  156 лева, представляваща дължими разноски за производството – възнаграждение за вещо лице, от заплащането на което е бил освободен ищецът на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.

 

Воден от горните мотиви съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА „Е.М.” ООД, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. „Люлин” 9, улица „Ген. Асен Николов” №19, представлявано от управителя И.С.С., ЕИК ********* да заплати на Т.С.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 10, чрез адвокат К. А. сумата от 1 124.03 лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск както следва :  за 2013г. в размер на 20 работни дни,  за 2014г. в размер на 20 работни дни и 5 работни дни за 2015г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 02.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА „Е.М.” ООД, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. „Люлин” 9, улица „Ген. Асен Николов” №19, представлявано от управителя И.С.С., ЕИК ********* да заплати на Т.С.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 10, чрез адвокат К. А. сумата от 450 лева представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „Е.М.” ООД, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. „Люлин” 9, улица „Ген. Асен Николов” №19, представлявано от управителя И.С.С., ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от 50 лева, представляваща държавна такса.

 

 

ОСЪЖДА „Е.М.” ООД, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. „Люлин” 9, улица „Ген. Асен Николов” №19, представлявано от управителя И.С.С., ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от 156 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

 

 

                                                      Районен съдия :