Р Е Ш Е Н И Е
№ 217 /28.3.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1384 по описа за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА).
Образувано е по жалба на Областния
управител на област Пазарджик, срещу решение № 680, взето с протокол № 35/30.11.2021
г., с което повторно е прието решение № 640, взето с протокол № 34/29.10.2021
г. на Общински съвет - гр. Септември. С последното се дава предварително
съгласие за промяна на начина на трайно ползване на имот с идентификатор №
10820.31.785 в м. „Юручуша“ от „пасище“ в „неизползваема нива“. Релевирани
са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146, т.
3 и т. 4 АПК, по които се претендира отмяната на акта. Посочено е, че повторно
приетото решение е издадено при липса на мотиви, като изложените не обосновават
наличието на законовите предпоставки за промяна начина на трайно ползване,
предвидени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)
и правилникът за неговото прилагане (ППЗСПЗЗ). Изложени са подробни доводи, че
промяната на начина на трайно ползване се извършва по реда на чл. 78а, ал. 1
ППЗСПЗЗ, който предвижда собственикът на земята да подаде заявление до
Общинската служба по земеделие, което не е спазено. Твърди, че пасищата са със
статут на публична общинска собственост и като такива могат да се обявяват за
частна общинска собственост при промяна на предназначението им по реда на
Закона за общинската собственост (ЗОбС), но само в изрично посочените в чл. 25,
ал. 3 ЗСПЗЗ случаи.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от юрисконсулт А., която поддържа жалбата и излага доводи за
незаконосъобразност на решението на общинския съвет. В представено писмено
становище посочва, че в обжалвания акт не се съдържат правни и фактически
основания за приемането му, като изложените мотиви са несъстоятелни и не
кореспондират с предмета на решението. Посочва, че общинската комисия,
извършила проверка на имота, не е комисията, предвидена в чл. 78а, ал. 2
ППЗСПЗЗ, която се назначава от началника на общинската служба по земеделие и
включва в състава си представители на различни институции. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер за един
адвокат.
Ответникът – Общински съвет – гр. Септември, чрез
процесуален представител адвокат П.И., излага становище за недопустимост,
алтернативно за неоснователност на жалбата. Посочва, че оспореното решение на
Общински съвет – гр. Септември не представлява административен акт –
индивидуален, общ или подзаконов, тъй като с него не се създават права или задължения
или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси. Твърди,
че спрямо кмета на общината се делегират „права“, а не „задължения“ по
процедурата по чл. 78а ППЗСПЗЗ и е в неговата оперативна самостоятелност дали
ще го изпълни или не. Претендира присъждане на разноски по приложен списък,
както и прави възражение на поисканото юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер за един адвокат.
Административен съд - Пазарджик, I-ви състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка
с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
По предложение на кмета на Община Септември е
прието Решение № 640, взето с протокол № 34/29.10.2021 г. на Общински съвет –
гр. Септември, с което на посочено правно основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и
чл. 4, ал. 1 ЗСПЗЗ е дадено предварително съгласие за промяна на начина на
трайно ползване на имот с идентификатор № 10820.31.785 в м. „Юручуша“ от
пасище, с площ 480 967 кв.м. по кадастралната карта на гр. Ветрен, Община
Септември от „пасище“ в „неизползваема нива“. При поименно гласуване за
приемане на решението „за“ са гласували 12 от присъствалите 18 общински
съветници, при общ брой на общинските съветници – 21 и 6 „въздържали се“. В
предложението на кмета на общината за промяна на начина на трайно ползване на
имота е посочено, че искането е във връзка с постъпило заявление от земеделски
производител за закупуване на имота. Посочено е, че комисия при общинската
администрация е извършила проверка на място и е установила, че фактическото
ползване на поземления имот не отговаря на характеристиките на земеделски имот
с НТП-„пасище“, тъй като липсва плътна тревна покривка, не е почистен от
камъни, храсти и дървесна растителност, няма условия за добив на сено и
коситба. Сочи се, че счита за целесъобразно да бъде променен НТП на имота в
„неизползваема нива“. Приложено е становище от РИОСВ – гр. Пазарджик, в което е
посочено, че имотът не попада в границите на защитени територии по смисъла на
Закона за защитените територии, нито в границите на защитени зони по Закона за
биологичното разнообразие, както и скица на поземления имот. Мотивите от
предложението на кмета са изцяло възпроизведени в решението на общинския съвет.
Със Заповед № ПО-252/10.11.2021 г. и на основание
чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, областният управител на област Пазарджик е върнал за ново
обсъждане Решение № 640, взето с протокол № 34/29.10.2021 г. на Общински съвет
– гр. Септември като незаконосъобразно, изразяващо се в липса на мотиви и
противоречие с материалноправни разпоредби.
С Решение № 680, взето с протокол 35/30.11.2021
г., Общински съвет –гр. Септември е приел повторно решение № 640, взето с
протокол № 34/29.10.2021 г. на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА,
чл. 4, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. чл. 45, ал. 9 и ал. 10 ЗМСМА. Като мотив за
повторното приемане е посочено, че подобни решения са приемани и преди и същите
не били връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни. Посочено е още, че
комисията е извършила проверка на място на имота и е установила, че не отговаря
на характеристиките на земеделски имоти с НТП пасище – липсва плътна тревна
покривка, не е почистен от камъни и дървесна растителност. Общинският съвет
счел, че са изложени мотиви и е потвърдил взетото от него решение с гласували
„за“ 13, от присъствалите 19 общински съветници и 6 „въздържали се“.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд -Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Обжалваното решение е изпратено на областния
управител на 03.12.2021 г., а жалбата срещу него е подадена чрез органа до съда
на 17.12.2021 г., т.е. в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. Неоснователно
е твърдението на процесуалния представител на ответника, че обжалването е
недопустимо, тъй като решението на Общински съвет – гр. Септември не
представлява административен акт и че не вменява задължения за кмета на общината,
а е в неговата оперативна самостоятелност дали ще го изпълни или не. Съгласно Тълкувателно
решение № 5/10.12.2008 г. по ТД № 20/2007 г. на ОСС на ВАС областният управител
може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на
общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по
реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във вр. чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и тези,
издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Обжалваното решение на
Общинския съвет е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, според който
ОбС приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината. В чл. 8, ал.
11 ЗОбС е предвидено, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване,
управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на
контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА, освен в случаите по
Закона концесиите. В случая ОбС е дал предварително съгласие за промяна на НТП
на имот № 10820.31.785 в м. „Юручуша“ от „пасище“ в „неизползваема нива“ и е
възложил на кмета на Община Септември контрола и организацията по изпълнението
на решението. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА кметът на общината организира
изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за
изпълнението им два пъти годишно. Иначе казано, кметът на общината е обвързан с
решението на ОбС и е длъжен да изпълни разпореденото в него. Противно на
изложеното от ответника, кметът не действа при оперативна самостоятелност да
прецени дали да изпълни вмененото му с решението на ОбС задължение или не, а е
обвързан с решението на ОбС съобразно задължението му, произтичащо от чл. 44,
ал. 1, т. 7 ЗМСМА. Неотносима към настоящия спор е приложената от процесуалния
представител на ответника практика на ВАС и на Административен съд - Пловдив,
доколкото решението/определенията са постановени при друга фактическа
обстановка и различни правни основания.
Във връзка с допустимостта на съдебния контрол
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 от Закона за
администрацията, областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове
на общинските съвети по реда на ЗМСМА, а според чл. 45, ал.4 от ЗМСМА,
областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на
общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне
незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги
оспорва пред съответния административен съд. Цитираните законови разпоредби
регламентират правомощие на областния управител да оспорва пред съответния
административен съд всички актове на общинския съвет, когато прецени, че те са
незаконосъобразни.
Съгласно
чл. 45, ал.11 от ЗМСМА измененият или повторно приетият акт /т.е. Решение № 680/30.11.2021
г./ може да бъде оспорен пред административния съд по реда на АПК, а според ал.
12 на чл. 45 за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението
на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата за административното
производство, установени със закон.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното решение е прието в изискуемите
съгласно чл. 45, ал. 10 ЗМСМА кворум и мнозинство. Броят на общинските
съветници е 21, на заседанието са присъствали и гласували 19 общински съветници
- „за“ – 13 и 6 „въздържали се“, т.е. актът е приет с мнозинството на повече от
половината от общия брой на общинските съветници.
Не е спорно между страните по делото, че имот с
идентификатор 10820.31.785 в м. „Юручуша“ с площ от 480 967 кв.м. по
кадастралната карта на гр. Ветрен, общ. Септември е публична общинска
собственост, с начин на трайно ползване – пасище.
Съдът намира, че процесното решение изхожда от
компетентен орган, доколкото именно съответният ОбС има принципното правомощие
да взема решение за промяна НТП на определени имоти общинска собственост- чл.
21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма. Следователно, а и предвид
факта, че имотът, индивидуализиран в решението, се намира на територията на
Община Септември, оспореният индивидуален административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган. По делото не е спорно, а и се
установява от представения протокол № 35 от 30.11.2021 г. на Общински съвет – гр.
Септември и от приложения към него списък, че при гласуването му е имало
изискуемия се кворум от 2/3 от общия брой на общинските съветници,
"за" са гласували 13 от общо 19 присъствали общински съветници в
Общински съвет – гр. Септември, като решението е прието с явно, поименно
гласуване.
В решението
се сочат конкретни правни основания за издаването му. Що се отнася до довода на
оспорващия, че в него не се съдържат фактическите основания за издаването му,
то съдът го намира за основателен, доколкото в нито един документ, като част от
преписката по неговото издаване не се съдържа друг документ, в който да се
обективират конкретни фактическите основания за издаването му. Дори и в
докладната записка на Кмета на Община Септември не се съдържа такава фактическа
обосновка. Мотивировката на За кмет, че предпоставка за искането му е
действителният начин на трайно ползване на имота, не се възприема от съда за
някаква конкретна фактическа обосновка, която може да се провери с цел и
извършване на преценката дали тя е съответна на дадената от органа правна
обосновка. Изискването за мотивировка не е самоцелно. Фактическите основания за
издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото
материално право, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на
административния орган, по същото. В първата част на оспореното решение се
обективира "предварително съгласие" за промяна на начина на трайно
ползване (НТП) на конкретен имот от "пасище," в "неизползваема
нива", което от правна страна е обвързано с нормата на 78а от ППЗСПЗЗ. В
тази разпоредба е регламентирана възможността собственикът на земята, в случая
общинският съвет да подаде заявление до общинската служба по земеделие за
промяна на начина на трайно ползване на имота или на части от него при наличие
на земеделски нужди. За имоти с начин на трайно ползване - пасища, мери и
ливади, към заявлението следва да се прилага документ от Регионалната инспекция
по околната среда и водите, в който е посочено, че за имота няма въведени
забрани или ограничения за промяна на начина на трайно ползване, произтичащи от
заповеди за защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и
за защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, или от
планове за управление на защитени зони или защитени територии. Следователно, в
контекста на изложените по-горе съображения относно необходимостта от излагане
на фактически основания, за да се приеме че е спазено изискването за
мотивировка на индивидуален административен акт, издаден въз основа на чл. 78а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ е необходимо административният орган ясно и конкретно да
посочи, за задоволяване на какви други общински земеделски нужди е необходимо
да се промени НТП на съответната земеделска земя. В конкретния случай в
оспореното решение не се съдържа обосноваване на фактите, които
административният орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото в него
като правно основание - 78а от ППЗСПЗЗ. Такива безспорно не се съдържат
обективирани и в Протокол № 35/30.11.2021г. и в Протокол № 34/29.10.2021 г. на
Общински съвет – гр. Септември, а съдържащите се в докладната записка на За
Кмет на Община Септември - че от една
страна било постъпило заявление от земеделски производител за бъдеща реализация
на инвестиционни намерения, а от друга пасището не било затревено, имало камъни
и храсти са несъответни на приложимия материален закон, респ. от тях също не
може да се установи какви земеделски нужди налагат промяната на начина на
трайно ползване на имота. Следователно от изложеното в докладната записка на кмета
на Община Септември не може да се извлече волята на административния орган и да
се извърши адекватна проверка за наличието на установените в нормативния акт
предпоставки за приемането му.
Правилно областният управител на област Пазарджик
е върнал Решение № 640 взето с Протокол № 34 от редовно проведено заседание на
Общински съвет – гр. Септември, проведено на 29.10.2021 г., за отстраняване на
допуснати закононарушения – липса на мотиви и противоречие с материалния закон.
Интересно звучат мотивите за потвърждаване на
Решение № 640/29.10.2021 г. – „подобни решения са приемани досега и същите не
са връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни“. Едва ли това може да са
мотиви, въз основа на които да може да се разбере действителната воля на АО.
С оглед на гореизложеното може да се направи
обоснован извод, че Решение № 680 взето
с Протокол № 35 от редовно заседание на Общински съвет – гр. Септември,
проведено на 30.11.2021 г. е издадено при неспазване на установената форма,
поради липса на мотиви, с оглед на което процесното решение следва да бъде
отменено.
С оглед
изхода на спора се явява основателно направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност, същото
следва да бъде в размер на 150 лв., като се осъди Община Септември да заплати
на Областен управител на област Пазарджик сторените по делото разноски за
юрисконсулт в размер на 150 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 680 взето с протокол №35 от
редовно заседание на Общински съвет – гр.Септември, проведено на 30.11.021г., с
което е потвърдено Решение № 640 взето с протокол № 34 от редовно заседание на
Общински съвет Септември, проведено на 29.10.2021 г.
ОСЪЖДА Община Септември да заплати на Областен
управител на област Пазарджик сторените по делото разноски за юрисконсулт в
размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/