Р Е Ш Е Н И Е
260236/3.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Д.Христова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1531 описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова молба от “Рего 2016“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от А.И.А., чрез адвокат Д.С.от ВАК със
съдебен адрес гр.*** срещу „Автомагистрали Черно море“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Х.Д.. В исковата
молба се твърди, че между страните съществували валидни облигационни
правоотношения по силата на неформален договор за извършване на
строително-монтажни работи - услуга с автокран, за което били издадени
Протоколи за извършени СМР и фактура № 375 от 05.05.2020г.за сумата от
12 840 лв. с ДДС. Ответникът извършил частични плащания по фактурата, като
останал задължен за сумата от 4 840 лв. Поради това, че плащане в цялост
не било извършено, ищецът инициирал производство по чл.410 от ГПК с подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано
ч.гр.д. № 987/2020г. по описа на РС – гр.Шумен, като била издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземане от 9840 лв. Срещу така
издадената заповед длъжникът възразил в срок и за ищецът възникнал интерес от
настоящия процес. Поради това молят съда с решение да признае за установено, че
ответника дължи сума общо в размер на 4 840 лв.
- главница, представляваща неиздължени суми по извършени
строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се и разноските в настоящото и в заповедното производство.
Депозирана е
изрична молба от 03.08.2020г., с искане за налагане на обезпечителна мярка чрез
запор на конкретно посочена банкова сметка *** – ответник, находяща се в
„Обединена българска банка“ АД. Съдът с
Определение № 1930 от 03.08.2020г. е допуснал обезпечение на предявения иск,
чрез налагане на запор на банковата сметка на ответника, като е определил
банкова гаранция за ищеца в размер на 500 лв. Поради невнасяне на банковата гаранция
до момента, съдът не е издал обезпечителна заповед.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения срок бил
депозиран писмен отговор, в който се сочи, че искът е неоснователен, поради
пълното погасяване на главницата, като не се представят доказателства за това.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като се моли за
намаляване на същия.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание за
ищеца не се явява представител, депозира се становище по хода на делото,
като моли съда да потвърди иска и присъди разноските в производствата.
В съдебно
заседание ответникът не изпраща представител, депозира становище по хода на
делото, като моли съда да отхвърли иска, като се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът след преценка на представените писмени и
гласни доказателства, като взе предвид становищата на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното по делото ч.гр.д.№ 987/2020г. по описа на ШРС по повод подадено
заявление от ищеца по чл.410 от ГПК била
издадена Заповед № 393 от 18.06.2020г., с която било разпоредено длъжника
(ответник) да заплати на заявителя „Рего-2016“ ЕООД сумата от 9840 лв. с ДДС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.06.2020г.
до окончателното изплащане на вземането по издадена фактура № 375 от
05.05.2020г. за 12840 лв., по която има частично плащане от 3000 лв., както и
разноски по делото в размер на 976.80 лв.
Видно от
приложените по делото документи, се установява, че между страните съществували
облигационни отношения, въз основа на сключен между тях Договор за услуга със
строителна машина от 25.11.2019г. Предмет на договора бил предоставяне на
автокран от 60 тона за извършване на услуги със собствената на изпълнителя
механизация. По делото са представени общо 9 броя Протоколи за извършени
строително – монтажни работи в периода от 23.04.2020г. – 04.05.2020г. За предоставените услуги била издадена фактура
№ 375 от 05.05.2020г. за сумата от 12 840 лв. с ДДС. Частично била
заплатена сума в размер на 3000 лв., като остатъкът от 9840 лв. не бил заплатен
към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Видно от отчет по
сметка на 29.06.2020г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 5000 лв. Към
03.08.2020г. ответникът заплатил изцяло останалото вземане по фактурата, което
се установява от представените от самия ищец извлечения от банковата му сметка.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи.
По
допустимостта на иска: Предявения иск е допустим. Налице е правен интерес от
водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, в което е депозирано възражение от длъжника.
По
основателността на иска: Обект на
доказване в настоящото производство е договорно облигационно отношение между
страните, както и размера на неизпълненото
задължение. Доколкото по делото е представен Договор за услуга със
строителна машина от 25.11.2019г., сключен между страните
и доколкото наличие на облигационно
отношение между тях не се оспорва от страните, то съдът намира, че между тях са
съществували валидни облигационни отношения, основани на горепосочения договор.
Изяснено е и от фактическа страна, че задължението на ответника – страна по
договора да заплати предоставени услуги с автокран е изпълнено отчасти след
издаване на заповедта за изпълнение, като е заплатена сума в размер на 5000
лв., изплатена по банков път на 29.06.2020г. Ответникът е изпълнил задължението
си изцяло в хода на настоящото производство, видно от представени от ищеца
счетоводни документи.
Поради
това и претенцията на ищцовото дружество се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, като погасена чрез плащане.
По отношение на искането обаче да бъде заплатена
законната лихва върху главницата от 4 840 лв., считано от датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК в ШРС – 18.06.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, то същото е основателно. С поведението
си ответникът е дал правно основание на ищецът да образува настоящото
производство и тази законна лихва е дължима, като последица от неизпълнението
му по договора. Сметната от съда, то дължимата сума за законна лихва върху главницата от 4840 лв. за периода от 18.06.2020г.
– датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до 03.08.2020г. – датата
на плащането е в размер на 63.19 лв..
По
разноските в производствата: При преценката на искането за заплащане на претендираните
от ищцовото дружество разноски в заповедното и настоящото производство и
предвид изхода на делото, съдът съобрази обстоятелството, че с поведението си
ответника е станал причина за завеждане на заповедно производство, а с подаване
на възражението си и в последствие на исковото такова. Предвид това следва да
заплати и разноските направени в заповедното производство и настоящото.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в двете
производства, като съдът намира следното: Заплатеното от заявителя – ищец
възнаграждение за един адвокат в заповедното производство е в размер на 780
лв., видно от договор за правна защита и съдействие (лист 6 от ч.гр.д. №
987/2020г. на ШРС). В исковото е заплатено такова в размер на 680 лв.(лист 17 от
делото). Разпоредбата на чл.7, ал.7 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда, че в производствата за издаване на заповед за
изпълнение адвокатското възнаграждение се определя по правилата на ал.2 на базата
на половината ат стойностите на претендираните суми. Претендираната сума в
заповедното е 9840 лв., за която сума е и издадена заповедта по чл.410 от ГПК,
като половината от тази сума е 4920 лв. Изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 574.40
лв. Изчислено въз основа на същата
разпоредба минималното адвокатско възнаграждение в исковото производство е в
размер на 568.80 лв. Предвид липсата на
фактическа и правна сложност в двете производства, както и обстоятелството, че
по делото е проведено едно заседание, в което са депозирани писмени становища и
от двете страни, то съдът намира, че
искането на ответника за намаляване адвокатското възнаграждение заплатено от
ищеца е основателно. Или дължимите разноски в исковото производство са общо 665.60
лв., от които 96.80 лв. заплатена държавна такса и 568.80 лв. за адвокатско възнаграждение,
а дължимите в заповедното производство разноски са общо в размер на 771.20 лв.,
от които 196.80 лв. за заплатена държавна такса и 574.40 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Х.Д. да заплатят на “РЕГО 2016“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от А.И.А., чрез адвокат Д.С.от ВАК със
съдебен адрес гр.*** сумата от 63.19 лв.
(шестдесет и три лева и деветнадесет стотинки), представляваща законна
лихва върху главницата от 4840 лв. за периода от 18.06.2020г. – датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до 03.08.2020г. – датата на
окончателното плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “РЕГО 2016“ ЕООД с ЕИК ********* срещу „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО
МОРЕ“ АД с ЕИК ********* положителен установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
сумата от 4840 лв. (четири хиляди осемстотин и четиридесет лева), представляваща
остатък от дължима главница по Договор за услуга със строителна машина от
25.11.2019г., за което е издадена фактура № 375 от 05.05.2020г. и за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с № 393/18.06.2020г.
по ч.гр.д.№ 987/2020г. по описа на ШРС, като
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО
МОРЕ“ АД с ЕИК ********* да заплатят на “РЕГО 2016“ ЕООД с ЕИК ********* сума в размер на 771.20лв. (седемстотин
седемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща направените в хода
на заповедното производство разноски, както и сума в размер на 665.60 лв.
(шестстотин
шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща направените от ищеца
в хода на исковото производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: