№ 568
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000016 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 261434 от 26.10.2021г.,постановено по т.д.№ 576/2020г. по описа на СГС
е отхвърлен предявеният от „Екобулкос“ ЕООД против „ЧЕЗ Електро България“АД / сега с
наименование“Електрохолд продажби“ АД/ иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.30 от ЗВЕИ за заплащане на сумата от 56181,84лв.,представляваща общата неплатена
част от цената за продажби на електрическа енергия от Фотоволтаична електрическа
централа с инсталирана мощност 86,64 k Wp, находяща се в УПИ VII-366,кв.36по плана на
с.Тодоричене, Община Луковит, област Ловеч, за периода м.02.2017г.-м.12.2017г., за която
са издадени от „Екобулкос“ ЕООД на „ЧЕЗ Електро България“АД дебитни известия
№№179/ 01.03.2017г., 257/ 01.12.2018г., 182/ 01.04.2017г., 258/0 1.12.2018г. , 185/
01.05.2017г., 259/ 01.12.2018г., 188/ 01.04.2017г., 260/ 01.12.2018г., 191 /01.07.2017г., 261/
01.12.20187г., 194/ 01.08.2017г., 262/ 01.12.2018г., 197/ 01.09.2017г., 263/ 01.12.2018г., 200/
01.10.2017г., 264/ 01.12.2018г., 203/ 01.11.2017г., 265/ 01.12.1018г., 2068 01.12.2017г., 266/
01.12.2018г., 209/ 01.01.2018г. и 267/01.12.2018г., ведно със законната лихва върху
претендираните главници в общ размер на 56 181,84лв. за периода 18.03.2020г. до
окончателното им плащане, и за сумата от 12 285,69лв. представляваща законната лихва
върху претендираните главници в общ размер на 56 181, 84лв. за периода от датата на
забавата до 16.03.2020г.
Така постановеното решение е обжалвано ищеца „Екобулкос“ ЕООД с искане да бъде
1
отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да уважи исковете. Правят се
оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен
акт.
Развити са доводи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че мярката, по която
дружеството е получило финансиране не се включва в тези, които касаят насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници съгласно определенията, дадени в §1,
т.21 от ДР на ЗЕВИ и в чл.2, т. к) от Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април
2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Към момента, в
който дружеството сключило договора за предоставяне на помощ действал Закона за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата и съгласно
чл.4,ал.1,т.2 и ал.2, за да бъде определена една мярка или механизъм като „Схема за
подпомагане“ същата следвало да бъде насочена към насърчаване на използването на
енергия от възобновяеми източници за постигане на индикативните цели за потребление на
тази енергия,, а също така законът предвиждал, че схемите/механизмите трябва да бъдат
разработени от Министерство на енергетиката и приети от надлежен орган- МС. Наред с
това имало легитимен списък на всички схеми на подпомагане,свързани с прилагането на
уредбата за насърчаване на енергията от ВИ, който бил одобрен от ЕК. Схемите по
цитираната директива били конкретно изброени в национален план за действие за енергията
от възобновяеми източници и съответно разписани в него.
Мярката, по която дружеството получило подпомагане не била включена в този
национален план. Същата била част от Програмата за развитие на селските райони 2007-
2013г. и същата не била посочена като част от тези мерки, които са насочени към
подпомагане в енергетиката,а напротив- насочена била към други цели - насърчаване на
растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности
в селските райони; насърчаване на предприемачеството в селските райони и насърчаване
развитието на интегриран туризъм в селските райони. Мярката не била предлагана от МЕ,
нито била приета от МС. След като получило средства по Мярка 312, дружеството било
обвързано именно с целите на тази същата- да спазва одобрения му бизнес план и да
създава устойчива заетост в селските райони.
Поддържа се, че при решаване на спора първоинстанционният съд неправилно
приложил нормата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.), тъй като
същата касаела само производители, които са изградили енергийните обекти със средства от
националната или европейска схема за подпомагане, а не по отношение на всички
производители, които са получили подпомагане. Тази норма имала ограничително
действие, което било потвърдено и от КС в Решение №5/2017г.
Сключването на договора по мярката за развитие на селските райони не осигурило
средства за изграждане на електроцентралата, а същата била изградена с със средства от два
банкови кредита. В самия договор било записано, че помощта се предоставя като процент от
реално извършените разходи, а не предварително и именно така била изплатена същата.
Двойното подпомагане на дружеството било предоставено на дружеството във връзка с
2
две основни политики на ЕС, които са от значителен обществен интерес. Общият размер на
получените помощи от Дружеството,за всеки който и да е тригодишен период не
надхвърляли 200 000 евро и съответно попадали в помощта „de minimis“, която помощ била
обявена за съвместима помощ с вътрешния пазар съгласно Регламент ЕО №1998/2006, а в
последствие с Регламент ЕО №1407/2014 , тъй като същата не попадала в обхвата на
чл.107,§1 от ДФЕС, т.е. е помощ, която не нарушава и не заплашва да наруши
конкуренцията и не поставя в по-благоприятно положение предприятието.
Двойното подпомагане било разрешено в множество европейски разпоредби дори
когато се предоставя за една и съща цел, а когато се предоставяло за различни цели, дори се
насърчавало. Предоставените помощи на дружеството били в съответствие с Насоките на
Общността относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за
периода 2014-2020г ./ НПОСЕ/ и по-конкретно т.81 и т.82.
Ответната страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.
Счита обжалваното решение за правилно като в подкрепа на становището си се позовава на
практика на Съда на ЕС съгласно която е допустимо с национална правна уредба да се
предвижда намаляване или отлагане на плащането насърчения за енергията, произведена от
слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано с административни решения и
потвърдена в ad hok споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и
публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече предвидени, но все още
недължими насърчения.
Постъпило е становище и от третото лице-помагач на ответника- „Национална
електрическа компания“ ЕАД. Със същото се оспорва подадената въззивна жалба и се
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В хода на въззивното производство страните поддържат изразените становища.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая решението е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките
на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез твърдените от
ищеца обстоятелства право.
По отношение на правилността на решението настоящият състав намира следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът е собственик Фотоволтаична централа с мощност 86,64 k Wp,
3
която се намира в УПИ VІІ-366,кв.36 по плана с.Тодоричене, Община Луковит, област
Ловеч. Между него и ответното дружество е бил сключен договор за изкупуване на ел.
енергия № 233 от 13.06.2012г., срокът на който е двадесет години -до 19.05.2035 г. По същия
договор "ЧЕЗ Електро България"АД /сега „Електрохолд продажби“ АД/ има качеството на
краен снабдител с ел. енергия, съобразно предоставена му лицензия, а ищцовото дружество
– на продавач.
В чл.11 от същия е уговорено, че купувачът ще заплаща на продавача преференциална
цена за произведената електроенергия в размер на 567,41лв. за целия период на договора.
Посочено е също, че в случай на промяна в действащото законодателство, в резултат на
която се променя договорената преференциална цена между страните, същите ще
актуализират същата в съответствие със законодателните промени.
Съгласно ал.5 на същия член от договора преференциална цена е определена в
съответствие с представените от продавача документи и декларация за наличието или липса
на подпомагане със средства по национална или европейска схема и за процента на това
подпомагане.
В чл.24,ал.3 е предвидено, че при промени в действащото законодателство, страните
са длъжни да приведат търговските си взаимоотношения в съответствие с влезлите в сила
изменения.
По делото няма данни да сключване допълнителни споразумения към договора.
От приложения по делото договор №11/312/00851/12.12.2012г., сключен между
„Екобулкос“ ЕООД и ДФ“Земеделие“ е видно, че дружеството е ползвало безвъзмездна
финансова помощ от бюджета на ЕС за постигане на цели от политиката на съюза за
развитите на селските райони, която е част от общата селскостопанска политика.
Ищецът поддържа, че е изградил централа със собствени средства от два
инвестиционни кредита,отпуснати от „Първа инвестиционна банка „АД, обезпечени с две
договорни ипотеки на лично недвижимо имущество. Целта на получената финансова
помощ била създаването и поддържането на работни места в селски район.
В подкрепа на тези твърдения са представени удостоверение от „ПИБ“ АД и
нотариалните актове за учредените ипотеки, както и справка от НАП за обявените от ищеца
трудови договори към 01.02.2017г.
Страните не спорят относно количеството електроенергия, продадена от ищеца на
ответника за исковия период, както и относно обстоятелството, че същата е произведена от
изградената от ищцовото дружество Фотоволтаична електрическа централа. Спорно е каква
е дължимата цена за заплащане на електрическата енергия –дали преференциална такава,
посочена в договора за изкупуване на ел.енергия или цената по решение № Ц-14 от
01.07.2014г. на КЕВР.
За да бъде отговорено на този въпрос е необходимо да се прецени дали спрямо
ищеца се прилага нормата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.). С
последната е предвидено, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми
4
източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или
европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са
постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ, които
последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизането в сила на ЗИДЗЕ.
До приемането на цитираната разпоредба и съгласно §11 ЗЕВИ цените по чл. 31, ал. 8
ЗЕВИ се прилагат само по отношение на енергия, произведена от обекти, изградени със
средства от национална или европейска схема за подпомагане, за които заявленията за
подпомагане са постъпили след влизане в сила на ЗЕВИ, но с §18 се създава ново правило,
което действа по отношение на производителите на електроенергия от възобновяеми
източници, подали заявления за подпомагане преди влизане в сила на закона.
Неоснователно твърдението, че разпоредбата на §11 ЗЕВИ представлява специален
закон спрямо разпоредбата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) и
изключва приложението на последната. Двете разпоредби имат различен предмет на
регулиране - §11 от ПЗР на ЗЕВИ регулира цената на енергия, произведена от подпомогнати
енергийни обекти, за които заявлението за подпомагане е подадено след влизане в сила на
ЗЕВИ, а разпоредбата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) регулира
цената на енергия, произведена от подпомогнати енергийни обекти, за които заявлението за
подпомагане е подадено преди влизане в сила на ЗЕВИ
Твърдението на ищцовата страна, че е недопустимо с общ закон да се изменя
специален такъв не намира опора нито в Закона за нормативните актове, нито в
Конституцията на страна на страната. С решение № 5/11.05.2017г. на КС на Република
България, постановено по к.д.№12/2016г. не е отречено приложението на разпоредбата
поради приемането в разрез с принципите на законодателна техника, уредени в чл. 10 от
Закона за нормативните актове като проявление на принципа за правовата държава, закрепен
в чл. 4, ал. 1 от Конституцията /решение № 17/1995 г. по к. д. № 13/1995 г., решение №
1/2005 г. по к. д. № 8/2004 г. на КС/. Напротив, прието е, че нормата не нарушава нито този
принцип, нито е в противоречие с чл. 63 от ДФЕС. КС е счел, че с въведената в ЗЕВИ
промяна се цели изключване на „свръхсубсидирането“ за определени стопански субекти,
поставени в положение на икономическо предимство спрямо други производители на зелена
енергия, неполучили финансово подпомагане, като по този начин се осигури справедливо и
еднакво третиране от закона на стопанските субекти в сектора.
Изтъкнато е, че с въведената разпоредба на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от
24.07.2015г.) се ограничава прилагането на непазарна мярка, която е действала за определен
период от време и е предоставяла „двойно подпомагане“ – веднъж чрез инвестиции за
изграждане на енергийните обекти от национална или европейска схема и втори път - чрез
преференциална цена на изкупуваната енергия от същите енергийни обекти, която цена не
отразява пропорционално вложените инвестиции. Преодоляването на това положение чрез
извършеното с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) изменение е счетено от
Конституционния съд за легитимна цел на закона. Посочено е също, че следва да бъдат
зачетени последиците от приемането на тази разпоредба, тъй като от страна на стопанските
5
субекти, обхванати от приложното поле, не е налице релевантен интерес от запазване
действието на предходната законодателна уредба, който да има превес над публичния такъв
от намаляване изкупните цени на произведена от възобновяеми източници електроенергия.
С оглед на тези мотиви,които по аргумент от чл.12,ал.1, т.1 вр.т.2 от Закона за
Конституционния съд са задължителни за въззивния съд, следва извода, че всички
оплаквания, касаещи неприложимостта на посочената норма към спорното правоотношение
поради нейното противоречие с основни принципи на правовия ред на страната и ЕС, както
и нормативни актове от по-висш степен ( по-конкретно Директива 2009/28/ЕО, на която се
позовава жалбоподателят) са неоснователни.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че §18 не се прилага за процесното
правоотношение, тъй като притежаваната от него ФвЕЦ не е изградена със средства от
национална или европейска схема за подпомагане на производството на ВИ.
От наличния по делото договор от 12.10.2010 г., сключен между ищцовото дружество
и ДФ „Земеделие“ е видно, че „Екобулкос“ ЕООД има качеството на ползвател на
финансова помощ, отпусната на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29 по мярка 312
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятие" от програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. /НРС/, подкрепена от ЕЗФРСР. Предоставена е
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 77% за проекти за производство и
продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници, от одобрените и реални
извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта от 13.08.2009 г.
Ищецът лансира тезата, че отпуснатите средства не са такива за изграждане на
енергийна централа, тъй като същата е построена и въведена в експлоатация преди
ползването на помощта като за целта били използвани средства от два договора за кредит.
Съдът намира, че доколкото с получената финансова помощ /фактът на получаването не е
спорен и установен от представените по делото писмени доказателства/ се възстановяват
именно част от средствата, употребени за изграждането на централата, то тази теза не може
да възприета. От наличните документи по делото документи е видно, че са одобрени
разходи за строително - монтажни работи за подготовка на терена, както и за доставка и
монтаж на оборудването на ФвЕЦ, разходи, свързани с изготвяне и одобряване на
строителната документация за обекта. Независимо от момента, в който е получена помощта,
същата обхваща инвестиционните разходи за този обект и именно поради това
възраженията на ищеца в обратната насока са неоснователни.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че мярката, по която са
получени средствата не отговаря на смисъла, вложен в определението, дадено в §1,т.21 от
ДР на ЗЕВИ. Тази норма дефинира на понятието „схема за подпомагане“ по смисъла на
ЗЕВИ и в нея се посочва, че: „ „Схема за подпомагане" е инструмент, схема или механизъм,
прилагани самостоятелно или съвместно с една или повече държави - членки на
Европейския съюз, които насърчават използването на енергия от възобновяеми източници
чрез: а) намаляване себестойността на тази енергия; б) увеличаване на цената, на която може
да бъде продадена, или в) увеличаване обема на покупките на енергия от възобновяеми
6
източници посредством задължение за изкупуване или потребление на енергия от
възобновяеми източници или по друг начин, включително инвестиционни помощи,
данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на
задължението за използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при
които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително
преференциални тарифи и премийни плащания.“
Както беше посочено по-горе, получените по договора с ДФЗ средства имат
характера именно на инвестиционна помощ, с която е подпомогнато изграждането на ФвЕЦ
и се включва в така дефинираното понятие. Без значение е целта на подпомагането –
създаване на работни места в селските райони, доколкото това създаване става именно чрез
изграждането на ФвЕЦ.
С оглед на изложеното, при определяне на цената на произведената от ищеца
електроенергия приложение намира чл.31,ал.8 от ЗЕВИ и съответно същата се определя от
Решение № Ц-14/01.17.2014г. на КЕВР предвид приетата норма на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ
(обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) и съгласно клаузата на чл.24,ал.3 от договора между
страните.
Това от своя страна води до извод за неоснователност на предявените претенции за
заплащане на частта от цената на продадената за периода м.01.2017г.- м. 02.2017г.
електроенергия по договор за изкупуване на ел. енергия № 233/13.06.2012 г. в общ размер
на 56181,84лв., осчетоводена с представените по делото дебитни известия.
Първоинстанционният съд е възприел същото разрешение на въпроса, поради което и
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „Екобулкос“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на
„Еврохолд Продажби“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261434 от 26.10.2021г.,постановено по т.д.№ 576/2020г.
по описа на СГС .
ОСЪЖДА Екобулкос“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
обл.Ловеч, общ.Луковит, с.Тодоричене, ул. „Старо шосе“ №8, п.к.5781 , представлявано от
управителя К. С. П. да заплати на „Еврохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование
„ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК ********* сумата 300лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК.
7
Решението е постановено при участието на „Национална електрическа кампания“
ЕАД като подпомагаща страна на ответника „Еврохолд Продажби“ ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8