Р Е Ш Е Н И Е
23.01.2023
гoд.
Номер 15
2023 година град
Кюстендил
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на десети януари 2023 година
в открито заседание в следния
състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело № 323 по описа за 2022 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В.Т.Н. ***,обжалва
Решение № 2153-09-76/22.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил,с което е отхвърлена
като неоснователна жалбата на г-н Н.
против Разпореждане № **********/11.05.2022 г. на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр.
Кюстендил, с което на основание чл. 69б ал. 2 от КСО е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се отмяна на обжалвания
административен акт. Твърди се от жалбоподателя,че неправилно и
незаконосъобразно е изчислен трудовият му стаж относно категоризацията на същия за периода 14.03.1986 г. до 26.07.1992 г. положен в СП „Б**“ гр.Кюстендил.Претендира разноски по делото. Жалбата се
поддържа в о.с.з. от процесуалния му представител адв. Й..
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ гр.
Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юк. М., оспорва жалбата.
Приема, че на жалбоподателя правилно е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст,съответно обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административното
производство е започнало по заявление на В.Т.Н. с вх. № 2113-09-51/26.01.2022 г.
с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № **********/11.05.2022
г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Кюстендил е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Т.Н., на
основание чл.69 ал. 2 от КСО.
В мотивите на
разпореждането се съдържат констатации,че лицето има осигурителен стаж, както
следва: от І категория труд – 00 г. 00 м. 00 дни; от ІІ категория труд – 09 г.
02 м. 29 дни и ІІІ категория труд – 27 г.
10 м. и 21 дни. На основание чл. 104 от КСО – общ осигурителен стаж към ІІІ
категория труд – 39 г. 05 м. и 12 дни. Следва да не се отпуска лична пенсия за
ОСВ, тъй като Илиев има необходимата възраст за втора категория 58 г. 10 м. и
08 дни, но няма 15 год. осигурителен стаж от втора категория труд, а има втора
категория труд общо 09 г. 02 мес. и 29 дни към 26.01.2022 г.
Това разпореждане
е потвърдено с оспореното Решение № 2153-09-76/22.07.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ гр.Кюстендил.
В административната
преписка е приложена окомплектована преписка по жалба с вх. № 2153-09-76/1/07.09.2022
г. на В.Т.Н., съдържаща 62 листа.
В хода на
съдебното производство са събрани и гласни доказателства от св. Х.С.Б. и св.
Здравко К.Ш..
Жалбоподателят е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата
е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Оспореният
административен акт като краен резултат не е засегнат от посочения в жалбата
порок по чл. 146 т. 4 от АПК и в този смисъл се явява законосъобразен.
Между
страните се спори относно това, какъв е положеният от г-н Н. труд като работник
на длъжността „каналджия и зидаро – мазач“, за периода от 14.03.1986 г. до 26.07.1992
г. в СП „БКС“ гр. Кюстендил.
Със
заявление вх. № 2113-09-51/26.01.2022г.
г-н Н. е представил нужните документи съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж /НПОС/.
Хипотезата,
в която жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст е тази по чл. 69б ал. 2 от КСО /в сила от 01.01.2018 г./, а именно:
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
придобиват право на пенсия при следните условия:
1.
Навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8
месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2.
От 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 60 годишна възраст.
С оглед
датата на подаване на заявлението от В.Н. за отпускане на пенсия, следва да са
налице предпоставките по чл. 69б ал. 2 т. 2 от КСО – лицето да има навършени 58
години и 02 месеца и 15 години положен труд при условията на втора категория и
сбор от 100 точки стаж и възраст.
Цялостният
анализ на събрания доказателствен материал по делото обуславя извод за
неосъществен състав на нормата на чл. 69б ал. 2 от КСО. Кредитирайки първичните документи – ведомости, заповеди и
др.съдът приема, че за периода от 14.03.1986 г. до 26.07.1992 г. положеният
труд от Н. като „каналджия и зидаро – мазач“ е от трета категория. Доказателствата
установяват, че през периода 14.03.1986 г. до 26.07.1992 г. В.Т.Н. се е намирал
в трудови праоотношения със СП „**“ гр. Кюстендил,заемайки длъжността „каналджия
и зидаро - мазач“ и е изпълнявал трудови функции, които не фигурират измежду изрично
изброените в т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм./, и в този смисъл категорията труд не
може да бъде зачетена според възражението на жалбоподателя Н. за такава от
втора категория труд.
Правилно
административният орган е посочил, че основната дейност на предприятията от
системата на „Б**“ е свързана с поддръжка, ремонт, стопанисване и др.
комунални дейности.Извършваните строителни дейности не могат да се причислят
към специализираните строителни, монтажни или ремонтни по смисъла на ПКТП
/отм./ и в този смисъл положеният труд е от трета категория. Строително –
монтажни работници и ИТР от обособени групи, предприятия и организации извън
„Строителство“, работещи непосредствено на обектите от строително – монтажната дейност, могат да
ползват права по горецитираните разпоредби, но при условие, че са били звена на
самостоятелна стопанска сметка, заплащано е по разценките на дстроителството и
са извършвали целогодишно строително – монтажна дейност на обекти с
проектносметна документация.Ако е извършвана такава дейност в ново
строителство, следва да се представят съответните доказателства, съгласно
разпоредбите на отменения Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране.
Такива
доказателства в случая не се представят.Данните от трудовата книжка и
удостоверенията, не дават основание упражняваната трудова дейност от Н. като
каналджия и зидаро – мазач, да бъде зачетена от втора категория на основание чл. 26 от ПКТП /отм./. Горното
се отнася и до изрично изброените длъжности посочени в т. 66и от ПКТП /отм./.
На
основание чл. 104 ал. 10 от КСО не могат да се установяват със свидетелски
показания, вредностите и тежестите на труда положен от Н. за цитираните
периоди, чрез които да се мотивира категория труд. Наред с разпоредбата на чл.
104 ал. 10 от КСО и с разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 2 от ГПК е въведена
забрана и е недопустимо да се опровергава съдържанието на официален документ
със свидетелски показания, като в случая не е налице изключението по чл. 165
ал. 1 от ГПК, т.е. не е налице загубен или унищожен документ.
Гореизложеното
обуславя извода, че по отношение на В.Н. към датата на подаване на заявлението
за отпускане на пенсия – 26.01.2022 г., не е налице един от елементите на фактическия
състав на чл. 69 ал. 2 от КСО – няма 15 години осигурителен стаж от втора
категория труд.
Изхождайки
от посоченото съдът приема,че жалбоподателят към датата на подаване на
заявлението не е бил субект на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 69 ал. 2 от КСО. Прилагайки правилно материалния закон като
краен правен резултат с Разпореждадане № **********/11.05.2022 г. длъжностното
лице по пенсионното осигуряване е постановило законосъобразен акт. Правилно е
приложил материалния закон и Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното
Решение № 2153-09-76/22.07.2022 г.,отхвърляйки оспорването на г-н Н. срещу
разпореждането.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение
и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1 т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на
административно-производствени правила.
Обжалваното
решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено
правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен
акт.
С оглед изхода на
делото, съдът ще присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.Т.Н. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-09-76/22.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № **********/11.05.2022
г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с
което на основание чл. 69б ал. 2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
ОСЪЖДА В.Т.Н., с
посочен по –горе адрес, да заплати на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с адрес: гр.
Кюстендил, бул. „България“ № 46, сумата от 80 /осемдесет/ лева дължимо
юрисконсултско възнаграждание.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Р.България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: