№ 25793
гр. София, 22.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110165161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 631 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Молителката адвокат Е. Г. И. е поискала с молба от 16.05.2024 г. изменение на
решение № 8073 от 01.05.2024 г. по гр.д. № 65161/2013 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските, с която на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в нейна полза е присъдено възнаграждение за
безплатно представителство на ищеца К. А. Т. и в тежест на ответниците „ИМЕ НА
ФИРМА“ АД и „ИМЕ НА ФИРМА 2“ ЕООД. Твърди, че неправилно съдът не е признал
адвокатско възнаграждение на молителя по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. в размер на минимума по
Наредба № 1/2004 г., макар всички изискуеми предпоставки по посочената норма да били
налице. Сочи, че по делото са извършвани повече процесуални действия от адвоката от
описаните. Сочи, че СЕС последователно защитава тезата, че качествените адвокатски
услуги се осигуряват от нормативно установени минимални размери на адвокатските
възнаграждения, в който смисъл цитира практика на СЕС. Борбата с възможен
антиконкурентен ефект на Наредба № 1/2004 г. не следвало да става със замяната на
минимумите по Наредба № 1/2004 г. с минимуми по Наредбата за правната помощ. Разноски
за адвокат не следвало да бъдат неразумно високи и подлежали на намаляване тогава.
Актуалната практика на ВКС приемала, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. били
ориентир за пазарните цени на адвокатския труд. Дължало се начисляване и на ДДС. Ето
защо моли за присъждане на възнаграждение в справедлив размер и с начисляване на ДДС.
Ответниците „ИМЕ НА ФИРМА“ АД и „ИМЕ НА ФИРМА 2“ ЕООД оспорват
молбата като неоснователна.
Съдът в настоящото производство намира, че е налице временна процесуална пречка
за постановяване на определение по съществото на спора по чл. 248 ГПК, която налага
спиране на делото.
На настоящия състав е служебно известно наличието на висящо пред СЕС
производство по дело № С-744/23.
Същото е образувано по отправено от Софийския районен съд, 26-ми, преюдициално
запитване по въпроси, свързани с тълкуването на разпоредби от Директива № 2006/112/ЕО
на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС по отношение на въпросите за
ДДС върху възнаграждение за безплатна правна помощ.
Конкретно преюдициалното запитване е отправено по следните въпроси:
1. ,Доставка на услуги“ на смисъла чл. 2, пар. 1, буква „б“, чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал.1,
1
буква „б“ и чл.28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва:
1.1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по
съдебно дело.
1.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е
спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива №
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се
тълкува в смисъл, че представлява:
2.1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по
съдебно дело.
2.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е
спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл.2, пар. 1, буква „б“, чл. 24, пар. 1 и чл.26, ал.
1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на
безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на
адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено
възнаграждение по договор за правна помощ.
4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива №
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се
тълкува в смисъл, че представлява
4.1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна
правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.
4.2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна
правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично
адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ
Произнасянето на Съда на ЕС по включените в предмета на преюдициалното
запитване въпроси е от значение за решаването на поставения за разглеждане в настоящото
производство по чл. 248 ГПК въпрос за дължимостта и размера на адвокатското
възнаграждение на заявителя. Това е така, тъй като адв. И. е регистрирана по ДДС и в
молбата си по чл. 248 ГПК настоява върху възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да се
начисли ДДС.
С оглед на това съдът намира, че настоящото производство следва да бъде спряно до
произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване, отправено от Софийски районен съд по
гр.д. № НОМЕР/ГОДИНА., по което е образувано дело С-438/22 на СЕС.
За настоящия съдебен състав, както и за всяка друга национална юрисдикция в
Европейския съюз, съществува задължение за служебно приложение на правото на
Европейския съюз, вкл. на тълкуването на норми от правото на Европейския съюз, дадено от
Съда в Люксембург. От друга страна, не съществува никаква необходимост за отправяне на
преюдициално запитване от настоящия съдебен състав по въпроси, по които вече има
отправено преюдициално запитване и то от два други съдебни състава. Резултатът от
подобно масово отправяне на преюдициални запитвания по идентични въпроси би бил
лавинообразното затрупване на Съда на Европейския съюз с дела. Не това е целта на
института на преюдициалното запитване.
2
Съдът намира, че вместо сам да отправя преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз по въпроси, по които вече е отправено преюдициално запитване и е
висящо съдебно производство пред Съда на Европейския съюз, следва по аналогия с чл. 631
ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да спре производството пред себе си по чл. 414а ГПК до
произнасянето на общностната юрисдикция по С-744/23.
В същия смисъл е трайната практика на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС,
обективирана в определение № 155 от 12.07.2017 г. по т.д. № 3539/2015 г., ВКС, I т.о.,
определение № 701 от 22.12.2017 г. по т.д. № 1599/2017 г., ВКС, II т.о., протоколно
определение от 28.02.2012 г. по адм.д. № 12085/2011 г., ВАС, VIII о., определение от
25.09.2014 г. по адм.д. № 1663/2014 г., ВАС, I о., определение № 3387 от 24.03.2016 г. по
адм.д. № 15890/2014 г., ВАС, VIII о., определение № 9540 от 18.08.2016 г. по адм.д. №
7531/2015 г., ВАС, II о., определение № 6332 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм.д. № 5529/2017
г., ВАС, VIII о. и др.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по молбата по чл. 248 ГПК до приключване на
производството по дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3