№ 1874
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100514108 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.08.2021 год., постановено по гр.дело №25046/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 28 с-в, „Р.Д.А.К.“ ООД – чуждестранно търговско дружество, регистрирано
съгласно законодателството на Ирландия, вписано с ирландския регистър на дружествата с
рег.№104547, е осъдено да заплати на М. ВЛ. П. по иск с правно основание чл. 5, параграф 1
вр. с чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети сумата от 488.96 лв. /равняващи се на 250 евро/, представляваща
обезщетение за отменени полети FR1149 и FB6300 от София за Берлин на 10.06.2018 год. и
11.06.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба /07.05.2019 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 50 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Р.Д.А.К.“ ООД – чуждестранно търговско дружество, регистрирано
съгласно законодателството на Ирландия. Жалбоподателят поддържа на първо място, че
обжалвоното решение е недопустимо, тъй като предявената претенция била за обезщетение
за полет FR1149 от София за Берлин, който бил планиран за 10.06.2018 год. а не и за
заместващия полет FB6300 от София за Берлин, планиран за дата 11.06.2018 год. –
обезщетение за последния можело да бъде предмет на отделно производство, доколкото
1
съгласно Решение С-832/2018 на Съда на ЕС, за втория полет би следвало да се дължи
отделно обезщетение /освен ако не се докаже, че и той е бил засегнат от извънредни
обстоятелства, които освобождават от отговорност авиопревозвача/. На следващо място
сочи, че решението на СРС е неправилно. Съгласно съображение 14 от Регламент /ЕО/ №
261/2004, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следвало да бъдат
ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие било причинено от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни
мерки. Регламентът посочвал, че такива обстоятелства могат да възникнат по-специално в
случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. Според утвърдената съдебна практика /Решение на Съда на ЕС по
дело С-12/11, Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15, Решение на Съда на ЕС по дело С-
549/07, Решение на Съда на ЕС по дело С-257/14/, с термина „извънредни обстоятелства" се
обозначавали буквално обстоятелства, които излизали „извън обикновеното". В контекста на
въздушния транспорт се приемало, че те посочват събитие, което не е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход. Съдебната практика
обобщавала, че това са всички обстоятелства, които са извън контрола на въздушния
превозвач, независимо от естеството и тежестта им. В Решение на Съда на ЕС по дело С-
315/15 се посочвало, че за да може извънредните обстоятелства да освобождават от
отговорност, следва да се установи, че те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени
със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия,
поносими за съответния въздушен превозвач. В тази връзка съдът приемал, че за да се
прецени дали въздушен превозвач действително е взел необходимите превантивни мерки за
намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск от сблъсък с птици /каквото било
извънредното обстоятелство, разглеждано в конкретното дело/, позволяващи му да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004, трябвало да се вземат предвид само мерките, за които той действително
носел отговорност, и да се изключат тези, които били от компетентността на трети лица,
като например компетентни в това отношение оператори на летища или полетни диспечери.
Въздушният превозвач можел и следвало да вземе мерки, но само такива мерки, за които той
действително носел отговорност. В случая не ставало въпрос за хипотеза, в която
превозвачът обективно можел да окаже въздействие, за да избегне отмяната на полета,
предизвикана от настъпването на извънредни обстоятелства /каквито например били някои
случаи на техническа повреда на летателното средство/. Неблагоприятните метеорологични
условия и проблемите във връзка с предоставените слотове за излитане били
непредсказуемо събитие, което възниквало независимо от действията и/или бездействията
на превозвача и на които последният не можел да повлияе. С оглед естеството и характера
си същите не можело да бъдат избегнати и предотвратени, поради което били налице
2
извънредни обстоятелства, освобождаващи от отговорност ответника. В деня на процесния
полет ответното дружество трябвало да осъществи 4 полета с едно и също
въздухоплавателно средство, както следва: FR2599 и FR2600 с направление Берлин
/Шьонефелд/ – Рига и обратно, последвани от FR1148 и FR1149 с направление Берлин
/Шьонефелд/ – София и обратно. Полети FR2599 и FR2600 били изпълнени по график, но
полети FR1148 и FR1149 били отменени /в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 20.07.2020 год. било потвърдено, че полет FR1148 /код по IATA/ бил
идентичен с полет RYR20BK /код по ICAO/ и полет FR1149 /код по IATA/ бил идентичен с
полет RYR72ED /код по ICAO//. Видно било от представените доказателства и
заключението на вещото лице по допусната и приета съдебно-техническа експертиза, че
поради влошената метеорологична обстановка по маршрута били настъпили множество
промени в предоставените от Евроконтрол слотовете за излитане на полетите по маршрута
Берлин-София-Берлин, като в крайна сметка слотовете били отменени. Доколкото първият
полет не могъл да се осъществи поради наложените рестрикции и променените слотове, то
последващият полет също бил отменен по независещи от ответника причини. Правилно
първоинстанционният съд бил констатирал, че от приетата като доказателство по делото
справка от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение" се установявала
невъзможност за осъществяване на полета Берлин – София, както и за обратния полет
София – Берлин, който също бил отложен. По делото било установено, че в района на
летище София имало гръмотевична буря около 19:00 часа, което обаче според СРС не
представлявало пречка за изпълнение на процесния полет, макар и със закъснение. СРС
неправилно бил интерпретирал заключението на вещото лице, което ясно и категорично
било посочило, че причина за невъзможността за излитане не въздухоплавателното средство
били лошите метеорологични условия в Германия и Чешката република, т.е. по трасето на
самолета. Следователно дори и да се приемело, че лошите метеорологични условия на
летище София не били пречка за кацането на самолета, то очевидно имало наличие на
извънредни обстоятелства по маршрута на въздухоплавателното средство, които отново
били извън контрола на превозвача и които нямало как да бъдат преодолени, за да пристигне
самолетът, който следвало да изпълни процесния полет. В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 20.07.2020 год. вещото лице било потвърдило, че имало
метеорологично време, което ограничавало количеството самолети, които могат да ползват
въздушното пространство по маршрут. В конкретния случай въздушното пространство на
Германия и Чехия имало намален капацитет за полети поради лошо време, като нямало
основания за съмнения в записаното в съобщенията. Това била основната функция на
управление на потоците на въздушното движение, а именно да се осигури възможност на
самолетите да прелетят безопасно на различна височина по различен маршрут или отложено
във времето. Съобщенията за промяна на слотовете били именно за постигане на това, но
след това идвали нови регулации за ограничения на процесния маршрут. След първоначално
дадения слот имало промяна на слота и отмяната му, след три минути бил даден нов слот,
който след това бил изменен и накрая отменен. В този смисъл неоснователно било
твърдението на ищеца, че било налице лошо планиране от страна на ответника, който в един
3
и същи ден бил ангажирал едно и също въздухоплавателно средство да лети в много близки
часове – дори да разполагал с друг самолет, специално предназначен да изпълни само и
единствено процесния полет, ответникът пак нямало да може да избегне проблемите с
метеорологичното време по маршрута и наложените от Евроконтрол рестрикции/регулации.
Следвало да се има предвид Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15, в което било
посочено, че за да може извънредните обстоятелства да освобождават от отговорност,
следвало да се установи, че те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговаряли по-специално на технически и икономически условия, поносими
за съответния въздушен превозвач. За преценката дали въздушен превозвач действително
бил взел необходимите превантивни мерки за намаляване и дори за предотвратяване на
евентуален риск от сблъсък с птици /каквото било извънредното обстоятелство, разглеждано
в конкретното дело/, позволяващи му да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, трябвало да се вземат
предвид само мерките, за които той действително носел отговорност, и да се изключат тези,
които били от компетентността на трети лица, като например компетентни в това отношение
оператори на летища или полетни диспечери. Ответникът не само, че нямал задължение да
държи резервен самолет на всяко едно летище, от което излитал негов самолет /а дори и да
имал такъв самолет, той нямало как да излети от София поради лошите метеорологични
условия по маршрута/, но това щяло да е икономически непосилно за който и да е оператор
/да има двоен брой самолети, да плаща летищни такси за престой и т.н./. Отделно от това
следвало да се посочи, че обичайна практика за всички авиокомпании била с един самолет да
обслужват двупосочни полети /отиване и връщане/ и това бил общоизвестен факт.
Неблагоприятните метеорологични условия, повреди в техническите системи на дадено
летище и проблемите във връзка с предоставените слотове за излитане били непредсказуемо
събитие, което възниквало независимо от действията и/или бездействията на превозвача и
на които последният не можел да повлияе. Неправилно СРС бил приел, че не била
установена връзка между отлагането на полета от Берлин към София с невъзможността да се
осъществи полетът от София до Берлин, както и това, че обстоятелството, че ответникът бил
планирал да осъществи двата полета с едно и също въздухоплавателно средство не го
освобождавало от отговорността при наличието на извънредни обстоятелства да предприеме
необходимите мерки, за да предотврати отлагането на процесния полет. Съгласно решение
С-74/19, съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябвало да се тълкува в смисъл, че за да
се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение
или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач можело да се позове на „извънредно
обстоятелство", което е засегнало не само посочения отменен или закъснял полет, а и
предходен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство. В този
смисъл каквито и мерки да бил предприел ответникът /например резервен самолет на
летище София, който да изпълни процесния полет, което впрочем би било икономически
непосилно за оператора/, те нямало как да избегнат наложените слотове/регулации и лошото
време по маршрута. Ограничаването на времевите слотове било засегнало пристигането на
4
предходния полет от Берлин за София, както и излитането на процесния полет, доколкото
двата полета били обвързани /т.е. изпълнявали се от едно и също въздухоплавателно
средство/. Тези обстоятелства били извън контрола на ответника, тъй като абсолютно
всички авиопревозвачи, опериращи над Европа, били длъжни да спазват указанията на
Евроконтрол и времевите слотове, предоставяни от Евроконтрол, като за ответника не било
възможно да излети в различен времеви диапазон. Нещо повече, такова излитане в
противоречие със забраната от страна на Евроконтрол щяло да доведе до нарушения на
трафика във въздушното пространство, а също така щяло да застраши безопасността на
пътниците, доколкото били налице лоши метеорологични условия по маршрута. По делото
било доказано, че на 10.06.2018 год. към полети RYR20BK и RYR72ED били налагани
мерки за управление на потоците въздушно движение. Причината за налагането им била
наличието на лошо метеорологично време по маршрута, което бил довело до ограничение
на въздушното пространство, което можело да се ползва от самолетите. В процесния случай
въздушното пространство на Германия и Чехия имало намален капацитет за полети поради
лошо време. Инициативата за наложените рестрикции/мерки/ограничения била на органите
за обслужване на въздушното движение по маршрута в Германия. От данните в „Съобщения
за предоставени слотове" можело да се заключи, че мерките били приложени поради
недостатъчен капацитет, т.е. малък брой въздухоплавателни средства, които можело да се
намират безопасно в определен сектор от въздушното пространство едновременно, а
намаляването на капацитета/на броя въздухоплавателни средства се дължало на
неблагоприятни метеорологични условия във въздушното пространство на Германия и
Чешката република, т.е. по маршрута на полета. Неблагоприятните метеорологични условия
по маршрута на процесния полет били направили част от въздушното пространство по
маршрута непригодна за полети. Ето защо предоставяните слотове били изменяни
многократно и накрая били отменени. В заключението на вещото лице не се съдържала
констатация, че липсват данни относно факта, че ответникът бил взел необходимите мерки,
за да избегне така създалата се ситуация и отмяната на процесния полет. Според вещото
лице ответникът бил направил опити да осъществи полета по нов, различен маршрут, като
бил изготвен нов полетен план /стр. 7 от заключение/. Новият маршрут обаче също бил
засегнат от проблемите с неблагоприятното време по маршрута, налагането и отмяната на
слотове, поради което била налице невъзможност полетът да бъде осъществен, получено
било съобщение за отмяна на полета. В проведеното по делото открито съдебно заседание
вещото лице било потвърдило, че полетът бил обект на регулация /ограничения/ и по новия
маршрут, както и че мерките за управление на потоците въздушно движение и капацитета и
по-специално назначените слотове били извън контрола на авиационния оператор, както и
извън контрола на органите за обслужване на въздушното движение в страни, различни от
тези, по искане на които те се налагали, но от друга страна били задължителни за прилагане
от всички в участници в системата за управление на въздушното движение. Следвало да се
има предвид също така, че по друго дело, имащо за предмет обезщетение за отмяна на
същия полет, заведено от друг пътник срещу ответника – гр.дело №25037/2019 год. по
описа на СРС, ГО, 33 с-в, било постановено решение, което било влязло в сила и с което при
5
същата фактическа обстановка било прието, че са налице извънредни обстоятелства, които
освобождават ответника от отговорност и предявеният иск за заплащане на обезщетение бил
отхвърлен. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата М. ВЛ. П. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че твърденията на ответника за наличието на извънредни
обстоятелства не били доказани по делото. Ответникът не бил установил по несъмнен и
категоричен начин настъпването на събития от извънреден характер, изключващи
отговорността му и причинили отмяната на процесния полет. Обстоятелствата, посочени в
съображения 14 и 15 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 не водели непременно и автоматично до
освобождаване от задължението за заплащане на обезщетение, поради което и във всеки
отделен случай следвало да се извърши преценка дали са налице следните две кумулативни
предпоставки: 1/ събитието, за което се твърди, че е от извънреден характер, да не е
присъщо на нормалната упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и 2/
да се намира извън ефективния контрол на въздушния превозвач поради своето естество или
произход. В този смисъл била и задължителната практика на Съда на ЕС – Тълкувателно
решение по дело С-549/2007, потвърдено с Тълкувателно решение по съединени дела С-
402/2007 и С-432/2007 и Тълкувателно решение от 17.04.2018 год. по съединени дела срещу
TUIfly. Списъкът със събития, посочени в съображения 14 и 15 от регламента бил само
ориентировъчен, а посочените събития не били непременно причини за освобождаване от
отговорност от задължението за заплащане на обезщетение на пътниците. Дори и да се
приемело, че по делото е доказано наличието на извънредно обстоятелство, довело до
отмяна на процесния полет, то ответникът не бил взел/не било доказано, че е взел
необходимите мерки за избягване на отмяната на полета. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91 /в сила от 17.02.2005
г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че обжалваното решение е
6
недопустимо, тъй като СРС се е произнесъл по непредявен иск, поради следните
съображения:
Предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически
факти /основание на иска/ и петитум. При различие в някои от посочените елементи, са
налице отделни претенции. Когато те са предявени за съвместно разглеждане, съдът дължи
произнасяне по всяка от тях. Ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба
единствено фактите и обстоятелствата /съществуващи преюдициални правоотношения/, а в
петитума – да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание.
Правната квалификация на предмета на делото и на преюдициалните правоотношение
ищецът не е длъжен да сочи и дори и да го е направил, това не обвързва съда, който е
длъжен сам да определи вярната правна квалификация на всички права, претендирани от
страните и на всички възражения, реплики и дуплики и пр.
В разглеждания случая ищецът се е позовал на наличието на сключен между страните
договор за въздушен превоз за полет FR1149 от София за Берлин, определен за изпълнение
на 10.06.2018 год., като е заявил, че този полет е бил отменен, поради което ответникът му
предложил друг полет, с който да бъде премаршрутиран – FB6300 от София за Берлин,
определен за изпълнение на следващия ден – 11.06.2018 год. /който същи бил отменен/ и е
формулирал искане за изплащане на обезщетение в размер на 250 евро /равняващи се на
488.96 лв./, позовавайки се на Регламент /ЕО/ № 261/2004. Изложил е също така, че е
отправил до ответното дружество извънсъдебна претенция за обезщетение във връзка с
отмяната на полет FR1149. Първоинстанционният съд не е приел, че е заявена претенция за
обезщетение във връзка с отмяната на полета, с който ищецът е бил премаршрутиран, както
с изготвения доклад по делото по чл. 146 ГПК, така и с обжалваното решение, като в
последното не са обсъждани, респ. формирани изводи за наличието или липсата на
правопораждащи подобно вземане факти /поради което и несъответствието между тях и
съдържанието на диспозитива на процесния съдебен акт представлява по своето естество
очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване от СРС по реда на чл. 247
ГПК/. В този смисъл въззивният съд счита не е налице нарушение на диспозитивното
начало в гражданския процес.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства по
делото и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че ищецът е сключил с ответника договор
/като разстоянието между двете летища е под 1 500 км./, определен за изпълнение по
разписание на 10.06.2018 год., с час на излитане 16.05 ч., че този полет бил отменен, като на
ищеца бил предложен заместващ полет FB6300 от София за Берлин, определен за
изпълнение по разписание на 11.06.2018 год., който впоследствие също бил отменен. Не се
7
спори също така, че ищецът е изправна страна по договора.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е
приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 –
8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че
последният се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Спорният между страните въпрос е свързан с наличието на извънредни обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от
Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът. Същият
поддържа, че такива обстоятелства в случая са лошите метеорологични условия 10.06.2018
год. /гръмотевична буря в София/, които били засегнали слотовете за излитане и кацане на
летището, предоставяни от Евроконтрол.
Отпадането на полет FR1149 от София за Берлин, за който ищецът е имал потвърдена
резервация от разписанието на превозвача, несъмнено покрива определението за отмяна по
чл. 2, б. „л“ от Регламента, като поражда правото му на три различни форми на помощ, а
именно възстановяване на стойността на билета заедно с обратен полет до първоначалния
пункт на излитане, премаршрутиране до неговия краен пункт на пристигане при първа
възможност или премаршрутиране до неговия краен пункт на пристигане на по-късна,
удобна за него дата, в зависимост от наличността на свободни места, съгласно чл. 8 от
Регламента, право на грижа, съгласно чл. 9 от Регламента, а в съответствие с чл. 5, параграф
1, б. „в“ от Регламента и право на обезщетение /съгласно чл. 7/, ако пътникът не е бил
информиран за отмяната достатъчно рано. В случая е било предприето премаршрутиране на
ищеца с полет, извършван от ответника на 11.06.2018 год.
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на
отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е
обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на
отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да
бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства,
които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така,
че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако
може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни
8
обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава
ситуация.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни
обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни
мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива
събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от
задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и
съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като
„извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на
изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават
събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, М.Р. и J.Р. срещу Travel S. a. s. е
посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност,
този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент – да
избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест на въздушния превозвач – ответника по делото е да установи
наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет,
9
както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за
него – чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
За установяване на твърдените обстоятелства ответникът е представил писмени
доказателства, като въз основа на съвкупната им преценка, ведно със заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, въззивният съд приема, че полет FR1148
/код по IATA/ е идентичен с полет RYR20BK /код по ICAO/, а полет FR1149 /код по IATA/ е
идентичен с полет RYR72ED /код по ICAO/. На 10.06.2018 год. по отношение на тези
полети били налагани мерки за управление на потоците въздушно движение поради
недостатъчен капацитет, дължащ се на неблагоприятните метрологични условия във
въздушното пространство на Германия и Чешката република /маршрута на полета/. За
първия от посочените полети /от Берлин за София/ били назначавани множество слотове –
предоставени достатъчно време преди изпълнението на полета в периода от 12.20 ч. до 16.02
ч. централно европейско време, като последния ревизиран слот бил за 16.48 ч., като времето
на същия било 3 часа и 28 минути по-късно от първоначално планираното време за начало
на движение, като видно от съдържанието на съобщенията за регулации, че полетът бил
отменен от летището на излитане. За процесния полет, с време за начало на движение 16.05
ч., също били прилагани регулации, като бил назначен слот, който впоследствие бил
ревизиран/подобрен. Времето на последния слот било 43 минути по-късно от първоначално
планираното време за начало на движение, като в 16.02 ч. полетът бил отменен/анулиран от
оператора или негов представител. Гръмотевичната буря в околността на летище София
била докладвана единствено в наблюдението от 19.00 ч. местно време, което не можело да
се счита като причина за отмяната на посочените полети. Мерките за управление на
потоците въздушно движение и капацитета и по-специално назначените слотове били извън
контрола на авиационния оператор, както и извън контрола на органите за обслужване на
въздушното движение в страни, различни от тези, по искане на които те се налагат, но от
друга страна били задължителни за прилагане от всички участници в системата за
управление на въздушното движение. Съгласно изискванията на Регламент /ЕО/ №255/2010
на Комисията от 25 март 2010 година за определяне на общи правила за управление на
потоците въздушно пространство, ответното дружество нямало възможност да не се
съобрази с наличните слотове и в резултат на това и поради други съображения, породени от
процедури, свързани с продължителността на работното време на екипажите, се наложило
да бъдат анулирани двама полета /от Берлин за София и от София за Берлин/. При
изслушването си в откритото съдебно заседание, проведено на 20.07.2021 год. в
първоинстанционното производство вещото лице е посочило, че полетът бил обект на
регулация/ограничения и по новия маршрут /като очевидно има предвид първия от
полетите/, за което обаче нямало представени доказателства. Основната функция на
управление на потоците на въздушното движение била да се осигури възможност на
самолетите да прелетят безопасно на различна височина, по различен маршрут или
10
отложено във времето. Капацитетът на конкретния орган, който се намира в дадена секция,
през която преминава маршрутът, показвал максималния брой въздухоплавателни средства,
които могат да се намират безопасно във въздушното пространство на сектора. В случая
всички съобщения за ограничения /слотове/ изхождали от органи на Германия и Чехия.
При съобразяване на дефиницията на понятието „слот“ в Регламент (ЕО) 793/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за общите правила за разпределяне на слотове в
летищата на общността – разрешението, дадено от координатора за използване на пълния
обем от необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна
транспортна услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел
кацане или излитане, предоставени от координатора съгласно регламента, както и на
обстоятелството, че на територията на Европа управлението на въздушния трафик се
осъществява от организацията Евроконтрол, настоящият съдебен състав приема, че случай,
при който опериращ въздушен превозвач е длъжен да забави или отмени полет при
пренатоварено летище поради лоши метеорологични условия, включително ако тези
условия водят до недостиг на капацитет – каквато в частност е установената по делото
причина за отмяната на полет FR1148 /код по IATA/, идентичен с полет RYR20BK /код по
ICAO/, не може по своето естество или произход да представлява събитие, което е присъщо
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, а отделно от
това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие на фактори от природно
естество и на действия на трети лица /които се намесват в дейността на въздушния
превозвач и в летищната дейност/.
В Решение на съда на ЕС по дело С-74/19, е прието, че нито съображения 14 и 15, нито
чл. 5, параграф 3 от Регламента ограничават признатата на опериращите въздушни
оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в
която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват
тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /т. 51/. От друга страна,
постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт,
и интересите на въздушните превозвачи, предполага да се вземе предвид начинът на
използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално
обстоятелството, изтъкнато от участващите в настоящото производство заинтересовани
субекти, че поне при някои категории полети едно и също въздухоплавателно средство може
да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко
извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се
отразява на полета или полетите след него /т. 52/. Следователно, за да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение
или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно
обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство предходен полет /т. 53/. Изтъкването на такова извънредно обстоятелство
предполага обаче наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на
11
това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия
полет, която трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално като се
вземе предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач /т. 54/.
В разглеждания случай въззивният съд приема, не е налице основание за изключване на
отговорността на ответника.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от
09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че
отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички
необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват
полети не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от
закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той
трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се
изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
В разглеждания случай, след като полет №FR1148 /код по IATA/, идентичен с полет
RYR20BK /код по ICAO/, от летище Берлин до летище София, определен за изпълнение с
въздухоплавателно средство, което е следвало да изпълни и процесния полет, е бил засегнат
от назначени слотове, които са били предоставени достатъчно време преди изпълнението му
в периода от 12.20 ч. до 16.02 ч. централно европейско време, а впоследствие е бил отменен,
то следва да се приеме, че до предвидения час на излитане на полета на ищеца, респ. до
момента, в който му е бил назначен ревизиран/подобрен слот, ответникът е имал достатъчно
време да предприеме необходимите мерки, за да не се стигне до отмяната му като осигури
друг самолет /с какъвто очевидно е и разполагал/ и/или друг екипаж, при положение, че
извънредните обстоятелства очевидно са отпаднали, гръмотевичната буря в околността на
летище София не е причината за отмяна на полета и по делото не е доказано, че именно
органите за контрол на въздушния трафик са взели решение за отмяната на процесния полет.
Същевременно ответникът нито се позовава, нито установява някаква пречка за това, т.е, че
би се стигнало до непоносими жертви за него с оглед капацитета на предприятието му. А
икономическата изгода на превозвача от ползването на едно и също въздухоплавателно
средство за осъществяването на последователни полети не може да има превес над
гарантираното високо равнище на защита на пътниците, съобразно съображения 1, 2 и 4 от
12
Регламент № 261/2004.
Отделно от това следва да се посочи, че с оглед изискването за разумно
премаршрутиране ответникът по принцип не би могъл да се ограничи само с предлагането
на премаршрутиране на ищеца към неговия краен пункт на пристигане със следващия
опериран от самия него полет, който пристига в крайния пункт на следващия ден спрямо
първоначално предвиденото за пристигането му /в т. 3 от Решение на съда на ЕС по дело С-
74/19, е прието, че чл. 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004
трябва да се тълкува в смисъл, че премаршрутирането на пътник – извършено от въздушен
превозвач с друг опериран от самия него полет поради извънредно обстоятелство, засегнало
превозващото пътника въздухоплавателно средство /вследствие на което този пътник е
пристигнал на следващия ден спрямо първоначално предвиденото/, не представлява
„разумна мярка“, освобождаваща този превозвач от задължението му за плащане на
обезщетение, предвидено в чл. 5, параграф 1, буква „в“ и чл. 7, параграф 1 от този
регламент, освен ако не е съществувала никаква друга възможност за премаршрутиране,
директно или с връзка, с полет, опериран от самия него или от който и да е друг въздушен
превозвач и с не толкова късно време на пристигане като следващия полет на съответния
въздушен превозвач, или ако извършването на такова премаршрутиране представлява за
последния жертва, непоносима с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния
момент, което следва да се прецени от запитващата юрисдикция/.
В този смисъл релевираната претенция се явява изцяло основателна, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв. /с ДДС/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.08.2021 год., постановено по гр.дело №25046/2019
год. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, с което „Р.Д.А.К.“ ООД – чуждестранно търговско
дружество, регистрирано съгласно законодателството на Ирландия, вписано с ирландския
регистър на дружествата с рег.№104547, е осъдено да заплати на М. ВЛ. П. по иск с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
13
голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91 сумата от 488.96 лв.,
представляваща обезщетение за отменен полет FR1149 от София за Берлин на 10.06.2018
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.05.2019 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК направените разноски по делото в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „Р.Д.А.К.“ ООД – чуждестранно търговско дружество, регистрирано
съгласно законодателството на Ирландия, вписано с ирландския регистър на дружествата с
рег.№104547, със седалище и адрес на управление: Райнеър Дъблин, Офис, Еърсайд Бизнес
парк, Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, да заплати на М. ВЛ. П. с ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул.“*******, на следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв. /с ДДС/.
Решението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО 28 с-в, за преценка за провеждане на служебно
производство по реда на чл. 247 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14