ПРОТОКОЛ
№ 1504
гр. Варна, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100502096 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:15 часа се явиха:
Въззивникът В. К. С., редовно призован, се явява лично, представлява се от
адв. Д. Ч., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемият С. В. Г., редовно призована, се явява лично, представлява се от
адв.Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ -
Варна, редовно призована, представлява се от соц. работник Й.М.Х..
АДВ. Ч.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото. Моля да бъде даден
ход на делото.
АДВ. Г.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото. Моля да бъде даден
ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва молба с вх.№26136/18.10.2024г. от В. С., с която уведомява
Съда, че е запознат с Разпореждане ***281/08.10.2024г. и с оглед на обстоятелството,
че няма внесен депозит от въззиваемата за КСППЕ, но е в страната и е възможно да се
яви при вещите лица за изследване. Въззивникът изразява готовност в случай, че
въззиваемата не внесе депозита същият да заплати и останалата част от него, като
моли да бъде разпоредено вещите лица да бъдат призовани по телефона за изготвяне
на допуснатата експертиза.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№26183/18.10.2024г. от С. Г., с която са
представени доказателства за внесен депозит в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/ лева по допуснатата от съда КСППЕ.
АДВ Ч.: Да се приемат доказателствата за заплатен депозит.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото доказателства за
заплатен депозит в размер на 450 лева от С. Г., представени с молба с вх.
№26183/18.10.2024г.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица д-р Т. А. – психиатър и Н. С. – психолог,
както съдът е указал с Разпореждане ***281/07.10.2024г., което не е съобразено и не са
уведомени вещите лица. От 18.10.2024г., когато е постъпило доказателството за
доплатен от въззиваемата депозит до датата на заседанието – 21.10.2024г. срокът е
прекалено кратък за изпълнение на поставената задача и поради това вещите лица не
са уведомени за поставената задача и не са призовани да се явят.
АДВ. Г.: По отношение на експертизата и за вещите лица искам да посоча, че
имаме отправено предложение за днес да се проведе среща. Нямаме уговорка с тях,
2
просто заявявам.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Вчера ми се обади едно от вещите лица за да ми каже, че
бащата е провел вече среща.
АДВ. Г.: Просто исках да кажа, че посочихте, че вещите лица не са били
призовани, но те се обадиха с предложение за среща днес, каквато среща според мен
съдът не е указал да се провежда. Вещите лица също са заявили, че ако се проведе
днес среща, няма да могат да изготвят заключението.
АДВ. Ч.: Молбата ми към вещите лица беше насочена с оглед на това, да могат
проведат интервютата с господин С. докато е тук за производството. В такъв аспект
беше молбата. Те проведоха срещите с вещото лице г-жа С., а днес е провел интервю с
доктор А., указал е съдействие. Просто искахме да се спести едно идване. Аз
уговорих, изпратила съм Вашето определение.
АДВ. Г.: Аз съм обезпокоен от активността на противната страна, защото според
мен такъв контакт с вещите лица трябва да се преценява по друг начин.
АДВ.Ч. /реплика/: Във всички дела, които водя оказвам съдействие на вещите
лица, организирам срещи между вещите лица и клиентите ми, изпращам материалите
на съда на имейл на вещите лица. Не действам в това дело по начин, по който не
действам във всички останали дела, аз съм и длъжна да го направя.
АДВ. Г.: Аз заявих, че за мен е учудващо, че колежката контактува с вещите
лица, което за мен е проблем. Аз не правя така.
СЪДЪТ докладва постъпило придружително писмо с вх.№22434/10.09.2024г. от
Фондация „Владиславово“, с което е препратен заключителния доклад по отпуснатата
социална услуга за периода от 05.08.2022г. до 03.02.2023г. с изх.№230257-092/ЦОП-
А/17.02.2023г..
АДВ. Ч.: Да се приеме.
АДВ.Г.: Да се приеме.
СОЦ.РАБОТНИК Х.: Да се приеме.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото депозирания с
придружително писмо с вх.№22434/10.09.2024г. от Фондация „Владиславово“
заключителен социален доклад за цялостната отпусната услуга за периода от
05.08.2022г. до 03.02.2023г. с изх.№230257-092/ЦОП-А/17.02.2023г.
СЪДЪТ отправя въпрос към въззивника: Къде живеете в момента, след като
не живеете вече в гр.Драмен?
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Живея в гр.О., Норвегия, ул. „А.“, *** Г. Промених си
адреса от май месец тази година и не съм сметнал за необходимо да го съобщя. Работя
в болница, която е в покрайнините на гр.О.. Работя като белодробен лекар,
ръководител екип в Белодробна болница. Работното време ми е от 08:00ч. до 15:30ч. с
график за дежурства, които са с продължителност от 24часа. Имам график, който се
актуализира на всеки 2-3 месеца. Няколко пъти има и промени, но имам изготвен
график за 2-3 месеца напред и знам ангажиментите си и почивните дни.
Жилището, в което живея представлява апартамент от 65 кв.м., който е на две
нива, може да се каже на два етажа, със стълба от един на друг етаж, мезонетен тип.
Апартаментът има една спалня и на втория етаж допълнително легло, на което може
да се спи. Има кухня, баня, тоалетна и тераса.
Месечните ми доходи варират около 13000лева български.
В момента няма ново произнасяне от последната издръжка, която е 200 лева. Аз
изплащах доста време по – голяма издръжка от 500лева. В последно време изплащам
200 лева по сметка на майката и 200 лева по лична сметка на детето, по личната му
карта.
АДВ. Г.: Може ли за уточнение във връзка с това, че каза „7 Г“. Буква „Г“ е
българска буква, но на латински как е, „G“ или някаква друга буква?
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: „G“.
АДВ.Г.: Живее ли с друг човек на този адрес или е сам?
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Сам обитавам апартамента.
СЪДЪТ докладва, че с Определение №4057/20.09.2024г. е била дадена
възможност на въззивника да изрази становище в срок до днешно съдебно заседание
4
по постъпила молба с вх.№ 23056/17.09.2024г. и представените с нея писмени
доказателства.
СЪДЪТ отправя въпрос към въззиваемата Г.: Първите документи, които са
представени с молба с вх.№23056/17.09.2024г. представляват разпечатки на водена
кореспонденция ли? На стр.272 от въззивното дело е представен един документ
„история на действията“ и следващото изречение е „изключване на моите действия“.
Това е разпечатка на справките, които е правил В. С., защото е посочено неговото име
с медицинското досие на момчето ли?
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Да, това е справка, която касае медицинското досие. Това
е разпечатка, която към дата 17- ти септември, това беше налично. Това са справките,
които е правил в електронното досие на детето през телефонното си приложение.
СЪДЪТ отправя въпрос към въззиваемата Г.: На лист 273 от делото е
приложен лист „Ден на отворените врати в Първа езикова гимназия“, това какво
представлява и какво се цели да бъде доказано?
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Това е разпечатка от сайта на Първа езикова гимназия на
обявено съобщение за Ден на отворените врати“.
СЪДЪТ предявява на въззиваемата С. Г. 4бр. листи, разположени на стр.274 до
стр. 277 във въззивното дело, които представляват screenshot – снимки на екран на
мобилен телефон.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: На първия лист е снимка на майка ми и на сестра ми,
която е направена на 12-ти декември. На лист 274 от делото е представен screenshot,
това е изпратен MMS от бащата до мен на 26.12.2023г. Снимка, която е направена на
12.12.2023г. докато сме в съдебно заседание по наказателното дело, което бащата беше
завел срещу мен. Направена е по негови думи от адв.Ч., която се яви като свидетел на
бащата по делото. С това доказателство показвам и предния пък го казах, че имам
заплаха, има психически натиск, емоционален тормоз бих го нарекла вече. Той да даде
обяснение защо ми я прати, защото аз нямам отговор, защо е направена снимка на
майка ми. Представих го като доказателство, това беше по коледните празници и ми се
прати снимка на майка ми и на сестра ми как са заснети без тяхно съгласие в съда.
АДВ. Г.: Тя каза, че са незаконно снимани.
5
СЪДЪТ предявява на въззиваемата приложените на стр.275 до стр.277 от
делото разпечатка на screenshot от мобилен телефон.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Получавам съобщение от Yettel, че имам изпратен MMS с
код еди кой си, като три дена е активен кода ако искам да видя снимката. Това са
съобщенията, че съм получила предната снимка.
Приложеното на стр.276 от делото съм го представила във връзка с
обвинението, че не съм имала интернет с В. по време на екскурзията в Япония. Бащата
беше пуснал едно съобщение, в един имейл, в който ми дава информация относно това
приложение, което да използвам, но за съжаление се указа, че това приложение не е
активно на нашите телефони, като на стр.278 съм разпечатала, кои устройства
поддържат това приложение. Тази услуга може да бъде активирана само на
определени телефонни устройства, като моят телефон, който е Самсунг А13, а на В. е
Самсунг А53, като се оказа, че и двата не поддържат такова приложение.
АДВ.Ч.: Всяка от страните е изразила пред вас своите възприятия и ги е
обективирала в молби. С вашето Определение от 29-ти септември 2024г. сте се
произнесли по приемането на тези доказателства. Аз смятам това определение за
правилно и по представените доказателства, които показват интензитета на
отношенията между страните. Моля да не променяте вашето определение.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените от С. В.
Г. електронно писмо от 12.02.2024г., електронно писмо от 05.03.2024, 10.03.2024г.,
11.03.2024г., 13.03.2024г., 14.03.2024г., 15.03.2024г., 15.03.2024г., електронно писмо от
26.02.2024г., 03.03.2024г., 05.03.2024г., 10.03.2024г., 11.03.2024г., електронно писмо от
16.02.2024г., електронно писмо от 16.03.2024г.електронно писмо от 25.04.2024г., електронно
писмо от 10.05.2024г., 08.05.2024г., 16.05.2024г., електронно писмо от 20.06.2024г.,
17.06.2024г. и 14.06.2024г., електронно писмо от 01.07.2024г., 30.06.2024г., писмо от В. С.,
адресирано до детето В. от 06.07.2024г., 07.07.2024г. и 16.06.2024г., извлечение от история
на действията в периода от 16.11.2023г. до 04.08.2024г., покана за деня на отворените врати в
Първа ЕГ, скрийншотове-4бр. и списък на устройствата, които поддържат еSIM, които ще
бъдат ценени по съществото на спора.
6
АДВ.Г.: Имаме искане по доказателствата във връзка с неговите твърдения за
това, къде живее. Представям разпечатка от направена справка в Агенция по
вписванията.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Първото доказателство е за това, че съм собственик на
цялото жилище, а на втора страница от същата разпечатка е видно, че г-н С. е
собственик на апартамент на територията на гр.Варна на ул.“М.“, ***. В последното
написано мисля през юли 2024г. становище е упоменато, че бащата прави хотелски
разходи при идването си във Варна, а всъщност той притежава апартамент във Варна.
АДВ. Г.: Представената разпечатка е във връзка и с имота на г-н С. в град
Шипка, какъв е имота, това е описанието.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: На трета страница от справката през 2022г. е сключена
договорна ипотека от С. относно къщата в град Шипка, която е описана като
едноетажна сграда, сутерен и складово помещение и таванско помещение със складово
помещение. Мисля, че имаше един социален доклад от Социално подпомагане –
гр.Казанлък, където беше упоменато, че има триетажна къща, в която последният етаж
е със спалня, детска и дневна, това е по спомен. На стр.6 от разпечатката, където е
посочено договорна ипотека е описано каква е сградата, какво представлява. В
разпечатката е описано така, а в социалния доклад е посочено, че представлява друго
нещо.
АДВ. Ч.: Да се приемат. На първо място във връзка с твърденията, че
доверителя ми има жилище във Варна, заявявам, че считано от началото на процеса,
до настоящия момент всеки пък е оставал на хотел на територията на гр.Варна.
Собственото му жилище се ползва от негов приятел и там няма как да престоява,
когато е във Варна, но пътува и идва. Тези факти са ви известни.
На второ място във връзка с имота в гр.Казанлък, твърдим че има вече социален
доклад, който е извършил обследване на имота в гр.Казанлък, където живеят майката
и брата със семейството си, като контактите между тях и детето са прекъснати. В тази
връзка твърдя, че в действителност той е обследван и има подборен социален доклад.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Къщата е на два етажа, като част от първия етаж е под
земята и представлява сутерен, има първи жилищен етаж и помещения в тавански
етаж.
7
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представената в днешно
съдебно заседание от адв.Г., процесуален представител на въззиваемата разпечатка от
Агенцията по вписванията чрез отдалечен достъп по данни за физ.лице, по партидата
на В. К. С. за периода от 01.01.1991г. до 05.01.2024г.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания на този етап. Да
изслушаме детето. Само искам да заявя, че прекъсването на връзките с
прародителите, на бабата и дядото в гр. Шипка не може да се вмени по
никакъв начин във вина на майката.
СЪДЪТ отстранява от залата родителите и процесуалните им
представители.
В залата влизат социалния работник и детето.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на децата на основание чл.15 от
ЗЗДетето в присъствието на соц.работник Й.М..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на детето В. В.ов С..
В. В.ов С., на 14 години, навършени. Съвсем скоро ставам на 15 години
и по – точно на 10-ти ноември.
В момента съм в 9-ти клас в „Първа езикова гимназия“, с първи език–
немски. Харесва ми. Завърших 8-ми клас с „6“. Засега в училище имам „6 –
ци“ и тук там „5-тици“, но основно имам „6-тици“. Догодина март месец ще е
8
изпита за Leistungsklasse. Госпожа Г. не ми е била учител по немски език, но
ходя при нея на частни уроци, добре преподава, помага ми много. С нея
успявам по - добре да се справя с материала.
Уча от почти три години японски език. Взел съм първо нИ.. Това се
провежда в София, там се ходи първата неделя от декември месец и се провежда
изпит. Може да е или декември през зимата или през юли месец през лятото. Аз тази
година ще се явявам декември месец на изпит. Обучението ми се провежда във Варна в
школа „Сатори“. Тази школа е точно до Трета гимназия-„Природо – математическа“-та
гимназия. Уроците ми са всяка седмица. В неделя от 09ч. до 11 ч. сутрин са тези
занимания. Освен да ходя на уроци по немски и японски език, други занимания
нямам. До миналата година ходих на плуване, но сега ходя на уроци по немски език.
Смятам в скоро време да възстановя ходенето на плуване.
Знам защо съм днес тук в съда.
Срещаме се всеки първи и трети петък от месеца с баща ми и срещите се
провеждат. Последният път беше миналата седмица в петък, т.е. миналия петък на 18-
ти се срещнах с баща ми. Срещите се провеждат пред вратата на апартамента ни. Баща
ми стои пред вратата, а аз съм си вътре в коридора, вратата е отворена и той не влиза
вътре. Аз не каня баща ми вътре, защото по принцип тези срещи не ги държа повече от
5 минути. Не ги провеждаме тези срещи повече от пет минути. По принцип майка ми е
заедно с мен в коридора, не се намесва в нашия разговор, но е там. По - предният път,
не миналия петък, тя не беше въобще в къщи и бяхме изцяло сами, и той тогава си
позволи да влезе в апартамента ни. Това беше септември месец, сега. Той си позволи
да влезе в апартамента ни въпреки, че аз му казах, че не искам да влиза в апартамента.
Аз не исках да влиза вътре, защото исках срещата да не бъде повече от пет минути и
му казах, че няма смисъл той да влиза. Обаче той тотално ме игнорира. Каза, ми че аз
съм задължен по съдебно решение един час да имаме среща. Той ми каза, че съм
задължен по един час да провеждаме среща, че от съда е взето това решение. Той не
остана, срещата не беше един час, той си тръгна в крайна сметка. Когато той влезе в
апартамента си позволи да ме нападне, не физически, а вербално, както всеки друг път.
Ами всеки път, например последно беше на края на 7-ми клас. Още всъщност в ЦОП-а
беше така. Това беше още на първата среща в ЦОП-а, аз му задавах въпроси.
В ЦОП-а проведохме към 3-4 срещи, не си спомням. Не е удобно за мен в ЦОП
–а, аз въобще не искам срещи с него. Имам причина да не искам срещи с него. Ще ви я
съобщя. Причината да не искам срещи с него е заради начина, по който се държи с
мен. Той всеки път, когато аз се опитам да дам моето мнение, което е да не
комуникирам с него, защото той си тръгна без въобще да ми съобщи нищо, той си
тръгна 2019г. Аз дори не разбрах, че си е тръгнал. Той не ми каза, че ще си тръгва,
9
нито защо ще си тръгва, нямах идея и тогова около две години нямаше никаква
комуникация, не знаех къде е въобще, дори не знаех къде е, жив ли е. Не знаех дали е в
чужбина или във Варна. Да, питах майка ми и от нея научих, че той всъщност се е
преместил в Норвегия, че живее в Норвегия. Около две години нямаше вест от него.
Това не ми подейства добре. Той е заминал и се е преместил там, а аз бях супер
объркан, защото аз това го научих от майка ми и бях супер объркан, защото нямах
идея защо той се е преместил в Норвегия. Не ми олекна след като разбрах къде е, бях
тъжен тогава, страдах за него. Сега не ми липсва особено баща ми.
Срещите са по пет минути, той звъни на вратата, поздравяваме се и после аз го
питам защо е тук, защото всеки път той ме обвинява, за нещо което аз съм направил,
както след завършването на 7-ми клас. Той се появи без аз да съм го канил на
завършването на 7-ми клас, когато ни връчваха грамотите. Той ми беше писал на
имейл, че ще се появи, но не е питал дали аз искам той да е там. Той се появи. Аз
говорех с приятели, бяхме общо четирима души там, аз и моите приятели. Той се
появи до мен и директно без дори да ме поздрави, без да ме поздрави за успеха, а аз
тогава имах пълно „6“. Той директно почна да изкарва някакъв подарък от раницата си.
Аз бях супер объркан, защото не мислех, че наистина ще дойде, аз не го бях поканил.
Той просто беше написал, че ще дойде. Бях супер объркан и го помолих ако може да
си тръгне. Той тогава си позволи да ми повиши тон и ми викна пред приятелите ми, и
така аз се изложих пред тях. Той ми каза, че аз се излагам пред тях. Не съм приел
подаръка на баща ми. И друг път ми е предлагал подаръци, но аз не съм ги приемал.
Предлага ми подаръци, но аз не искам неговите подаръци. Не искам нищо от него.
Чувахме се в началото, още през 2021г., когато за първи път от две години се
обади, откакто разбрах, че е жив, защото от 2019г. когато той замина аз не бях чувал
нищо за него.
В началото той ме изкарваше на пица или на кино, на такива неща, но на тези
„срещи“ ние нямахме никакво комуникация. Ние бяхме на пица за 20 мин., изяждахме
пицата за 20 мин. и не си говорехме нищо на тези срещи. Ходихме до МОЛ-а, но
нямаше никаква комуникация, на нито една от тези срещи той не ме питаше нищо и аз
не го питах него нищо.
Когато го видях за пръв път го питах къде беше и той ми каза, че е в една
квартира мисля, не си спомням много добре. Каза ми квартира във Варна или в
България, не си спомням точно. Питах го къде живее. Аз знаех от майка ми, че живее в
Норвегия и когато го питах той каза, че е на квартира, нещо такова.
След като приключиха тези първите срещи, когато ходехме на кино той си
замина в Норвегия и след това две години, както казах нито ми писа, нито ми е звънял
и изведнъж почнаха в началото някакви непознати хора, негови приятели започнаха да
ми пишат, което за мен беше супер странно. Тези хора ми пишеха „Здравей, аз съм еди
10
си кой“, пишеше името, „аз съм приятел на баща ти“. Обаждаха ми се от непознати
номера, беше супер странно. В съобщенията пишеше, че искат да си говорят с мен.
Това пишеше в тези съобщения. Не съм питал баща ми за тези хора, защото пишеше в
съобщението, че са негови приятели. Знаех, че са негови приятели, защото пишеше
приятел на В. С.. Така пишеше и след това директно баща ми започва да ми пише
някакви имейли, за някакви пътешествия, за някакви острови, много странни неща,
нямаха нищо общо с нашата комуникация. Просто ми пишеше от време на време за
някакви острови, че ще ходи на пътешествия и аз когато му отговарях му казвах, че не
искам да ми пише, защото това беше за мен много странно. Той тогава всеки път,
когато аз му отговарях нещо, той ми пишеше: „Не си ти този, който отговаря“, т.е., че
не аз, а някой друг e зад компютъра. Например, че майка ми стои и тя отговаря вместо
мен, което за мен беше абсолютно обидно. Това не беше така. Не можех да разбера
защо ми го пише това.
Имам телефон. Мога да работя с него. Мога да си включа сам компютъра или да
разговарям по телефона, включително и на видеовръзка. Не знам какви социални
мрежи ползва баща ми. Нямам Facebook, нямам и WhatsApp, имам Viber. Имам
познанията и мога сам да осъществя контакт по компютърен път, с когото искам. Имам
познанията. Той ми пишеше „Не си ти, който отговаря“ и това ме обиждаше супер
много. След това се съгласих, след като майка ми се опитваше много пъти да ме убеди
да проведа един телефонен разговор и най – накрая аз се съгласих и в този телефонен
разговор аз отново му казах, че не искам да комуникирам с него. Искам да спре да ми
пише и тогава усетих в гласа му една нотка на раздразнение. Все едно беше ядосан, че
аз не искам да комуникирам с него.
Не съм му звънял, всички ме убеждават по принцип, но аз не искам. Не искам
да му звъня, защото първо още от както си тръгна никъде не е бил блокиран, в нито
една социална мрежа, нито в съобщенията, нито във Viber не е блокиран, нито на
имейл също. Там не може да се блокира. Нито един път той не е пожелал да ми пише,
да ме пита как съм, да ме пита за моите интереси, за здравето ми, нищо, никакви
такива неща. Винаги съобщенията, които пише са с някакъв обвинителен характер, как
той се чувства тъжен и как аз го натъжавам за дето не искам да се виждам с него.
Той не се интересува от успехите ми. Баща ми не ме пита за моите успехи.
Винаги съобщенията които пише, в тях обвинява моите интереси. Например един път,
когато бях и на зъболекар, и на концерт в София, тогава той ми писа в 2 часа - 3 часа
през нощта, в полунощ. Тогава ми писа как музиката, която слушам не е подходяща.
Аз слушам рок музика, за това беше концерта, беше рок – концерт. Той ми беше
написал, че средата, там където е концерта хората са много агресивни и че най - лекото
нещо, което приемат е твърд алкохол, което не е така. Концертът беше на „Godsmack“.
Отношенията с майка ми са супер. Комуникираме си перфектно. Тя ме пита
11
всеки път как е в училище и аз я питам как е на работа, питаме се взаимно. Чуваме се
всеки ден, разбира се. Търся я когато имам нужда от нея, когато имам нещо, което да
споделя с нея. Тя е първият човек на който се обаждам.
Не съм се чувал през всичките тези пет години с роднините на баща ми от село
Шипка. Те не са ме търсили. Аз им нямам номерата, но те имат моя. Нямам обаждания
за празници. Имам само едно съобщение от чичо ми, от брата на баща ми, с пожелания
за рождения ми ден мисля, че беше. Мисля, че отговорих благодаря. Да, за пет години
едно съобщение и от никой друг нищо. Роднините на баща ми не са идвали във Варна,
не са ме търсили в къщи. Малко мътно си спомням лицата на роднините на баща ми,
имената им си ги спомням.
Не искам да нормализирам отношенията с баща ми, а точно обратното. Всеки
път когато идва баща ми, аз искам все повече и повече да прекратя контактите с него.
Никак не искам да контактувам с него, особено след последната среща, когато влезе в
дома ни, т.е. по - предния път. Най - последния път срещата беше една минута и аз
веднага си влязох в стаята. На последната среща майка ми беше в къщи, аз си влязох в
стаята, а те останаха. За предпоследната среща, когато той влезе, аз многократно
пожелах той да излезе от апартамента ни и да си тръгне, просто да си тръгне, той дори
си позволи да намеси полицията. Зададе ми риторичен въпрос „какво ще направиш,
полиция ли ще извикаш?“, това му бяха думите. Отговорих му „мога да го направя, но
нямам желание да го направя, но ако се наложи..“. Много странно беше.
Всички, леля ми, чичо ми – съпругът на леля ми, всички от страна на майка ми,
баба ми и дядо ми, майка ми, всички те казват, че е хубаво да имам баща и е хубаво да
имам комуникация с него. Пречката да имам контакт с баща е неговото държание към
мен, винаги неговите нападки. Той кога ще се промени, след като вече минаха пет
години, кога ще се промени? В тези пет години няма никаква промяна Всеки път,
когато е до мен аз казвам, че искам да прекратя комуникацията с него, защото няма
никаква промяна. Пак няма никаква промяна, добре не са пет години, но за три
години, защото две години е нямало контакти, няма никаква промяна. Нито в ЦОП –а
показа, че иска комуникация с мен. Тогава се сещам, че пак ме заплаши между
другото, дори със съда ме заплаши.
Когато бях в ЦОП – а, там психолозите не ми помогнаха. Ходил съм на
психолози, на частни психолози, за да се разбере защо не искам да комуникирам с
баща ми, но нищо не се промени. Аз все още не искам да комуникирам с него, защото
ме обвинява всеки път, че съм лъжец. Психолозите не ми казаха нищо по - различно от
това, което аз вече знам.
По принцип имам намерения да уча в Япония, медицина, това ми беше идеята.
По математика съм добър. Даже бях в Япония.
Знам, че в Япония родителите са на пиедестал.
12
Забравих да съобщя едно нещо за това, което казах, че въобще не искам да
комуникирам с него. В Пловдив, когато бяхме за единия концерт, тогава имаше рок -
концерти бяхме седнали на едно заведение. Бяхме само ние седнали на това заведение,
защото беше току що отворило. Само ние бяхме седнали там, една голяма група от
хора бяхме и като си седяхме видяхме него, т.е. баща ми. Не знаех, че баща ми е в
България, нищо не беше писал, на никого. Изведнъж го виждам и бях доста шокиран,
той беше с някакъв друг човек, не знам кой точно. Очевидно гледаше в нашата посока,
където ние бяхме седнали и ние го видяхме, всичките. Той също ни видя обаче не
направи никакъв опит да покаже, че ни е видял. Той направи точно обратното. Той със
сигурност ни видя, защото се забърза и изчезна. Не беше наскоро. Това беше миналата
година мисля, че беше, лятото беше. Мисля, че беше сутринта, преди обед. Това беше
преди да отидем на концерта и малко след като се прибрахме у дома, след около 3-4
часа по - късно той ми писа на мен съобщение „приятно изкарване в Пловдив“, много
странно беше, не знам защо не беше предупредил, че ще идва. Не знам защо така се
обърна без да поздрави. Каза ми приятно изкарване на концерта, защото той знаеше,
че ще има концерт. Не знам защо иска всички тези ЦОП –ве, всички тези срещи, а
всъщност когато има шанс отделно извън София, извън съда да се срещне с мен, той
се обръща и заминава. За себе си нямам обяснение защо е така. Не мога да си обясня.
Аз като цяло не мога да разбера изобщо защо си тръгна, не знам защо той си тръгна
като цяло.
Майка ми обясни още през 2019г., когато той си замина. Аз я питах, тя ми
обясни причината, поради която си е тръгнал и ми обясни по този начин, че просто е
бил леко объркан, че си е търсил щастието, тя така ми обясни. Обаче като я питах след
това, защо това го спира да комуникира с мен, защо трябва да замине чак в Норвегия и
толкова на далеч, и въобще да не поддържа връзка, след като никъде не е блокиран,
има всякакъв достъп с мен, защо през всичките тези две години не ми е писал нито
веднъж и майка ми не можа да ми отговори, защото само той си знае. Всеки път го
питам, още в ЦОП –а на първата среща, питах го на вратата, когато идва и той не ми
отговаря, няма отговор.
Не искам да пътувам с него никъде. Не искам да му гостувам в Норвегия.
Няма шанс да се видя с него, само това искам да кажа, като за финал.
Отношенията за в бъдеще ги виждам никакви.
Благодаря! Довиждане!
В 16.22 часа залата напуска социален работник Й. Х. след изслушване на
детето.
13
В залата влизат родителите с процесуалните си представители. Съдът ги
запознава накратко със становището на детето В., заявило, че не желае да се среща
и контактува с баща си.
АДВ. Ч.: Нямаме други искания по доказателствата.
АДВ.Г.: Разбрах по повод изявлението на господин С., че живее на улица „А.“,
7G. Разбрах, че на тази улица е регистриран друг човек и моля да приемете това
доказателство. Това е за О., погледнете на гърба на листа.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Тъй като във входираното юни месец пише „А.“, а явно е
сграда с няколко отделни входа. Той вече уточни, че е на 7G. В Норвегия има сайт, в
който всеки един жител, когато наеме жилище се регистрира и към момента г-н С. е
регистриран още в Драмен, а в жилището, което е на „А.“ се помещава г-н Ф.Б..
Представям извлечение от данните в регистъра.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Това е собственикът на апартамента, аз там съм под наем.
Аз съм регистриран на този адрес от 08.05.2024г. в официалната страница на Норвегия
за регистрация на адреси. Какъв достъп има и какво няма, аз нямам никаква идея.
АДВ. Г.: С оглед обяснението, което даде бащата, че живее сам, за това Ви
представяме това доказателство.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Да така е, живея сам.
АДВ.Г.: Ще представим и друго доказателство във връзка с комуникацията
между бащата и детето, в което той говори за негово пребиваване в Пловдив при леля
му. Това не сме го представяли никога по делото, това е от 15.08.2024г., и в което той
изразява своето отношение към неговите взаимоотношения с роднините от страна на
майка му. Това е писмо от бащата към детето.
АДВ. Ч.: Не се протИ.поставям да се приемат, но моля да ми бъде дадена
възможност в следващо съдебно заседание да представя договор за наем на доверителя
ми, с който е наел процесното жилище. Моля следващото съдебно заседание да
определите за последно по събиране на доказателства с оглед интересите на детето.
АДВ. Г.: Аз ви представям и още едно писмо от бащата към майката, в което за
мен е изключително важно, че той заявява на майката, че не е длъжен да я информира
кога ще дойде в определените срещи по привременния им режим, срещу който ние
14
изключително много възразявахме.
АДВ. Ч.: Да се приемат, относими и допустими са към предмета на спора.
АДВ.Г.: Защото е безобразно, когато един баща, който има определен режим за
лични отношения, извинявайте за емоцията, но когато е ангажиран по някакъв начин,
не може да отиде той просто, когато не уведомява майката я превръща в една
заложница. В заложница на часовото време определено на бащата.
СЪДЪТ намира, че следва да приложи към доказателствата по делото
представените в днешно съдебно заседание от адв.Г. разпечатки на водена
кореспонденция между бащата и детето В., както и между В. С. и С. Г.. Счита, че
следва да уважи искането на въззивната страна, като й бъде дадена възможност да
представи договор за наем на жилище, находящо се в Норвегия, гр.О., ул.“А.“, 7G.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представената в днешно
съдебно заседание от адв.Г. 2 листа разпечатки от водена кореспонденция по имейл на
12.07.2024г. с посочен имейл: ***@mail.bg, както и от 15.08.2024г. от имейл
адрес:***@gamail.com с получател имейл: ***@chernorizets.com.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна да представи сключен договор за
наем на жилище находящо се в Норвегия, гр.О., ул.“А.“, 7G.
АДВ.Г.: Разпечатката за адресната регистрация от сайта в Норвегия е направена
скоро, след смяната на адреса на г-н С., но действително няма посочена дата на нея. В
следващо заседание ще представим тази разпечатка, но с посочена дата на нея.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането на адв.Г. за
приобщаване към доказателствата по делото на представената в днешно съдебно
заседание разпечатка за адресна регистрация от сайт в Норвегия, тъй като на същата
няма посочена дата, на която е извлечена, поради което
15
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Г. за приобщаване към
доказателствата по делото на представената в днешно съдебно заседание разпечатка за
адресна регистрация от сайт в Норвегия и прилага същата към корица на делото.
АДВ. Г.: Имаме допуснати двама свидетели, които водим днес и моля да ги
допуснете до разпит.
СЪДЪТ призовава в залата в качеството на свидетел свидетелката Н. Й. П..
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му,
като му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на
лъжесвидетелстване.
Н. Й. П., ЕГН **********, 34г., българка, бълг. гражданка, неосъждана, без
родство и дела със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност в
случай на лъжесвидетелстване. Обещавам да говоря истината.
АДВ. Г.: Какво знаете за семейството на г-жа Г. в период пет години назад?
СВ. П.: Колега и приятелка съм на С. Г. и в последствие мога да кажа, че имаме
доста близки отношения, като мое второ семейство станаха, двустранно. Г-н С. го
познавам, в смисъл е присъствал на някакви мои събития, но доста отдалечено.
АДВ.Г.: Знаете ли за раздялата и какво стана с детето, най- важното
контактувате ли с това дете?
СВ.П.: Да.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетелката П.: Кой отглежда детето?
СВ.П.: Детето се отглежда от майката.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетелката П.: Какви са отношенията на
детето с бащата?
СВ.П.: Аз мога да започна историята от момента в ЦОП, това беше първата
16
среща, когато детето виждаше баща си след доста продължителен период от време.
Знам защо се стигна до ЦОП, защото две години е отсъствал от полезрението на
майката и на детето, и когато се появи детето имаше желание в ЦОП –а да зададе на
бащата въпроси, които наистина го интересуват защо си е тръгнал, къде е отишъл да
живее, какво е отишъл да прави, какво работи. Той обаче не получи тези въпроси.
Не бях на срещата в ЦОП-а, аз бях с детето до пристигането в ЦОП-а. В. беше
доста развълнуван, че ще се види с баща си и ще го пита някакви неща. Наистина
имаше надежда, че те ще могат да си оправят отношенията по някакъв начин. Поне
това беше моето впечатление. След, което обаче се върна доста разочарован в колата,
понеже ние отивахме заедно някъде и трябваше да ги закарам там и каза, че той е бил
един вид заставен. Реплики от рода на „ти си длъжен да стоиш тук, защото съдът те
задължава“, „ти ще трябва да се виждаш с мен“, „аз няма да ти дам обяснения защо не
съм бил тук, майка ти знае защо не съм бил около вас“. Просто самото дете тогава се
разочарова и според мен от тогава тръгна назад, защото бащата не успя да намери
подход към него. Аз съм била свидетел и на други случки, доста впечатляващи. Даже
малкият е идвал при мен самостоятелно без майка си и без други свидетели да е имало
около нас. Тази, която най – много ме е впечатлила беше в края на 7-ми клас, когато е
имало такова словопререкание между двамата. Това беше, когато г-н С. е отишъл
непоканен на завършването му. Аз не бях там. Детето дойде след самото завършване
директно вкъщи, защото се бяхме уговорили, че ще имаме събиране. Тогава дойде сам
и ни разказа супер разочарован, че го е изложил пред приятели му, че се е получила
неприятна ситуация. Той все пак тогава влизаше в тийнейджърските години, знаете
колко е важно за едно момченце да се презентира добре пред приятелите си и това
също беше сериозна крачка назад. Мога да кажа, че срещите им във времето вместо да
се събират един с друг и да се получава комуникацията между тях, случваше се точно
обратното. Това постепенно ги раздалечаваше.
Друга случка беше в началото на първите им срещи, когато г-н С. имаше
определени дати, петък или събота, сега не се сещам точно. Той беше дошъл на
вратата, аз обаче бях вътре и чувах целия разговор, в който се започна с обвиненията
точно след случката в училището. Всъщност г-н С. го нападна, че детето е било
агресивно, а самия В. каза, че баща му е бил агресивен към него. Аз честно да ви кажа
познавам В. от четири години. Самите думи ги чух. За да пресъздам как точно протече
разговора, ще ми трябва малко време. Влиза бащата, поздравяват се, В. му казва, че
тези срещи не са му така да се каже присърце, че няма нужда да се осъществяват, и че
той не иска да го вижда повече. Наистина не си спомням точните реплики, но
разговорът протече в тази посока, че В. му казва „ти беше агресивен към мен пред
приятелите си, ти повиши тон“, а всъщност детето на мен ми каза, че бащата е
повишил тон и бащата го е изложил пред тези момчета и дори не го е извикал
настрани за да си разменят те двамата реплики, а се е случило пред неговите
17
връстници. Наистина самото дете, доколкото го познавам аз, аз агресивен не съм го
виждала, той е толкова възпитан.
Това си ми най – впечатляващите срещи.
АДВ.Г.: Вие г-н С. виждала ли сте го във Варна в този период от време?
СВ.П.: Да, срещала съм го много пъти. Даже миналата седмица го срещнах в
един ресторант, той дори не ме поздрави. Той каза, че не ме познава, а всъщност е бил
на сватбата ми като придружител на С.. Ние го видяхме в ресторанта с някакъв
господин. Той не ни поздрави съответно. Ние не го познаваме този човек.
АДВ.Г.: Ако сега Съдът ви покаже една снимка, която дадох преди малко на
съда, ще познаете ли този човек?
СВ.П.: Ами смятам, че да.
СЪДЪТ предявява на свидетелката П. разпечатана снимка, приложена към
разпечатка от сайт за адресна регистрация в Норвегия, представена в днешно съдебно
заседание от адв.Г. и неприета като доказателство по делото.
СВ. П.: Да, смятам, че това беше човекът.
АДВ.Г.: Имало ли е други случаи, в които сте виждали г- С. във Варна?
СВ.П.: Случвало се е. На плажа сме го засичали, и по светофари сме го
виждали.
АДВ. Г.: Целият въпрос, е че ние твърдим, че г-н С. е бил във Варна в дни, в
които не е бил в режим за свиждане.
СВ.П.: Абсолютно да, и аз това мога да го кажа. Виждала съм бащата във
Варна, в дните когато имаше режим на лични отношения. Единият път даже беше след
срещата. Видях го на спирката до С. след срещата.
АДВ.Г.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
АДВ.Ч.: Нямам въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ освобождава от залата свидетелката Н. Й. П..
18
СЪДЪТ призовава в залата в качеството на свидетел Е. В. Г. - М..
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му,
като му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на
лъжесвидетелстване и правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК.
Е. В. Г. – М., ЕГН **********, 46г., българка, бълг.гражданка, омъжена,
неосъждана. Сестра съм на С. Г.. Искам да свидетелствам. Предупредена за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Обещавам да говоря
истината.
СЪДЪТ отправя въпроси към свидетелката Г. – М.: Имате ли впечатления за
отношенията между детето В. и бащата след раздялата?
СВ.Г. – М.: Да. Няколко срещи са имали. На една от срещите съм присъствала.
Силно казано среща, тогава бяхме в Пловдив. Това беше през 2022г., лятото, юли
месец, имаше едно събитие „Хилс ъф рок“. Ние бяхме много голяма група. Бяхме
освен семейството и външни хора, наши приятели. Бащата приближавайки към масата
ни видя, при което обърна гръб и просто избяга, беше с един господин. Което меко
казано шокира детето. Момчето го видя, зададе въпроса „това беше тати ли?“
Отговорих „да“. На по - късен етап, когато се прибрахме той беше много притеснен
защо баща му му е обърнал гръб. Даже въпросът беше „защо той ми обърна гръб, при
условие, че иска след две седмици срещи в ЦОП – Варна?“, защото той знаеше, че му
предстоят такива срещи. Отговорът, който аз като леля се опитах да му дам, е че може
би баща му е бил също така притеснен виждайки го и също така шокиран, че тази
среща е непредвидена и по всяка вероятност се е почувствал притеснен, не е посмял
да се срещне там на място, и това, че те не са се виждали един с друг, шокът е бил и за
бащата, такъв какъвто е бил и за него. Аз говорих с него, а малко по - късно той
получи съобщение от баща си „Къде си Вики, разбрах че си в Пловдив, приятно
изкарване на „Хилс ъф рок“. При което си спомням много категорично, че В. му
отговори „Аз те видях. Защо се обърна?“ и след това последваха някакви обяснителни
съобщения от бащата, че не го е видял, някакви от този род.
АДВ. Г.: Имало ли е тази година посещение на В. в Пловдив?
СВ.Г. – М.: Тази година да. Лятото бяхме заедно август месец. Аз живея в
Пловдив и той почти всяко лято гостува за една седмица при нас. През 2024г. лятото
бяхме заедно с детето.
19
АДВ.Г.: Вашите отношения с В. добри ли са, с удоволствие ли идва?
СВ.Г. – М.: Да, В. държеше да дойде на гости при нас.
АДВ. Г.: Във връзка с това, което ви представихме. Бащата се съмнява и
изпраща имейл на сина си и той казва ….. Представих го това нещо. Имало ли е
унизително отношение към детето?
СВ.Г. – М.: Към В. никога не съм имала унизително отношение, абсолютно към
никого не съм имала унизително отношение. Дори и към г-н С. не съм имала
унизително отношение, въпреки информацията.
АДВ. Г.: Имате ли информация лично от В. за някакво такова отношение, което
баща му проявява към него?
СВ.Г. – М.: Да. В. всеки път, когато има някаква комуникация с баща си, най –
вече чрез вайбър съобщения и последно време, когато той идва да го види в тях лично,
след това ние се чуваме и той обяснява какво се е случило, какво е получил като
отношение от баща си. Ние се чуваме по телефона. Последният път беше, когато
сестра ми я нямаше, беше служебно ангажирана, той беше притеснен че ще бъде сам,
че ще трябва да се срещне с баща си. Така очи в очи, смело му казах да бъде
абсолютно открит. Да задава въпросите, които са в главата му, той има право на тези
отговори. Никой от нас не може да ги даде. Детето каза, че се е почувствал уплашен,
първо обиден от това, че отново е обвинен и след това „лельо аз се уплаших“. Аз му
казах „добре, когато си нападнат защо не влезе в стаята си. Просто да влезеш в стаята
си и да спреш комуникацията.“ Той каза „аз не знаех какво ще последва, аз се
уплаших“ и аз го вярвам това нещо, че може да се е уплашило това дете.
АДВ.Г.: Уплахата само за този момент ли е била?
СВ.Г. – М.: Не, притеснения имаше. Имаше едно посещение в училище, имаше
едно притеснение. Първото притеснение беше ако не се лъжа през 2021г., те бяха
онлайн. Аз тогава не работех, бях си в къщи и той ми звъня, че някой звъни на вратата
представяйки се като баща му. Беше звъннал на майка си през това време и ние
говорихме по телефона, той да е спокоен докато майката пристигне в къщи. Това беше
първият случай, в който беше уплашен. След това имаше едно неприятно поведение от
бащата в двора на училището при завършването на неговия 7-ми клас, където той каза
така „аз се срамувах от приятелите си“. Доколкото имам информация, малко се
отдръпнал след това в комуникацията си с тези съученици, защото те са били
20
свидетели на това отношение към него. В. е изключително чувствителен като цяло,
бил е изложен. Почувствал се е изложен, унижен и наранен от баща си. След това и
обиден, че той доколкото знам го обвинява няколко пъти в лъжа. Това го знам от
разказите на В.. Той му е казвал „Ти си виновен, ти ме обиди, ти ме нарани. Питал ме
е „Лельо аз агресивен ли съм?“ Това са въпросите към него. С В. след напускането на
бащата от дома ние станахме много близки, по - близки отколкото сме били, защото
той задаваше много въпроси, на които не всеки от нас можеше да отговори директно с
оглед неговата възраст. Аз имам син, който в момента е на 21 години. Тогава, в онзи
момент моят син беше на възрастта, на която е В. в момента и той много осъзнато
присъства на тази раздяла, и тези неща които се случиха през лятото на 2019г. и знам
как моя син преживяваше тогава нещата, въпреки че те не бяха върху него. Това дете
задава и продължава да задава въпроси, но не намира отговора. Той знае, че ние не
можем да отговорим на всичко.
АДВ. Г.: Присъствал ли сте на разговори между С. и сестра ви, какво е
отношението към майката, как можете да го определите?
СВ.Г. – М.: Да, присъствала съм на много разговори. След раздялата съм
присъствала между двамата бивши партньори, дори съм имала разговори с г-н С., за
които той много добре помни. Това беше лятото на 2019г. По - близки впечатления
имам, виждала съм съобщения и имейли, които тя ми е споделяла. Отношението на г-н
С. към сестра ми е нападателно. Той иска отговори. Той иска тя да му е секретарка и
да отговаря тогава, когато и както той желае, веднага, на секундата и на момента без
да се съобразява с нейните ангажименти. Абсолютно няма значение, това съм го чела
по съобщенията. Знам за случая в Япония, аз също нямах достъп до сестра ми.
Няколко дена просто знаехме, последния ми контакт беше, когато те бяха в Турция.
Абсурдно да обвиняваш някого, че е на 12 часа полет и че не ти е отговорила на
някакъв имейл. Всички пътуваме в чужбина и всички знаем, че това е невъзможно.
АДВ. Г.: Често ли се случва той да я обвинява с имейли?
СВ.Г. – М.: Да. Абсолютно всичко съм чела, всички имейли.
АДВ. Г.: Виждали ли сте къде живее г-н С. в О.?
СВ.Г. – М.: Да, къде ходи, къде живее, с кой обикаля.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетелката: От къде имате тази информация?
СВ.Г. – М.: В Гугъл можем да проверим всичко. Дори сега мога да извадя
21
телефона и да ви покажа. Имам впечатленията от Гугъл, и там са обявени, кой, къде е
ходил, дори и с кой, оценки на места, като пътувания.
АДВ. Г.: Видяхте ли в каква къща се е настанил С., кооперация ли е, какво е?
СВ.Г. – М.: Да, пак от търсене в интернет, адреси и т.н.. Той живее в момента в
О., не мога да цитирам точен адрес. Той живее с един господин. Всъщност
собственикът е господина, с който той в момента е тук в България. Абсолютно, живеят
съвместно в апартамента.
АДВ. Г.: Този вход се обитава от едно семейство, могат ли да се настанят други
хора или този мезнетен етаж е за един единствен ползвател?
СВ.Г. – М.: Адресът е на един човек. Адресът е общ номер 7, като примерно в
буквичка „А“ живее И., в буквичка „Б“ – Е., в буквичка „С“- еди кой си и в смисъл, че
собствениците са написани. Господин С. не е регистриран на този адрес.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетелката: Къщата каква е, двуетажна ли е,
триетажна ли е, каква е?
СВ.Г. – М.: Аз не мога да видя отгоре точно, но се виждат схемите на
помещенията. Не знам дали е собственик г-н Ф.Б., но апартаментът на него е
регистриран. Виждала съм го този човек в България. Два пъти съм го засичала. В
момента е тук, аз не съм го засичала, но го засякоха други хора, наши близки. През
лятото на 2021г. съм го виждала, лятото ние бяхме тук.
В момента г-н Ф.Б. е във Варна, информацията е от петък. В петък те са били в
заведение „Марше“, С. и собственика на апартамента.
АДВ.Г.: Въпросите ги задавам във връзка със сексуалната ориентация на г-н С..
Не тече въпрос, ние чисто и просто не знаем дали да разрешим на В., ако се оправят
отношенията между тях, дали да отиде в О.? Това искаме да установим през цялото
време. Аз си го установявам за себе си и знам защо питам. Какво конкретно е
отношението на сестра ви към тези непрестанни имейли, има ли несъгласие, изобщо
знаете ли нещо или не знаете?
СВ.Г. – М.: От самото начало на раздялата моята сестра се чувства абсолютно
нападната, тормозена. Това е тормоз, това е тормоз с абсурдни искания, безумни
обвинения, които не отговарят абсолютно на истината и това е непрекъснато.
АДВ.Г.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
22
АДВ. Ч.: Когато В. и майка му бяха в Япония известно ли ви е дали бащата е
подкрепил финансово пътуването на детето? Просто исках да попитам дамата.
СВ.Г. – М.: Да знам, около 3000лева мисля, нещо такова беше платил бащата.
Пътуването беше близо 2 седмици.
АДВ. Ч.: Била ли сте на място, била ли сте в О.?
СВ.Г. – М.: Не, казах че информацията е от Гугъл. Това беше в отговор на
въпроса към г-н С.. „Как да те открием, къде живееш?“-„Можеш да потърсиш в
Гугъл.“
АДВ.Ч.: Когато В. Ви гостува през лятото сетихте ли да го подканите да
отидете на гости на другата си баба и при чичото в село Шипка?
СВ.Г. – М.: Всеки път, когато ние сме с В. заедно и когато има комуникация, не
само когато е в Пловдив, а и когато наближават празници, когато г-н С. е имал рожден
ден или имен ден, аз съм една от първите, които му казва: “Баща ти днес има празник,
ако искаш му пиши“. В. е човекът, който знае, че независимо от отношенията ако това
дете ми каже „Лельо искам да го видя“ аз съм човекът и може да ми повярвате, че ще
направя всичко възможно да осигуря тази комуникация между двамата.
Да, за роднините. Подканихме детето на предното съдебно заседание тук,
отвън. Г-н С. е свидетел. Чичо му и леля присъстваха. Ние зададохме въпроса „В. сам
не иска да дойде в Шипка ще ни поканеш ли да дойдем заедно и ние?“ Отговорът от
брата на г-н С. беше: „Не ми се слушат глупости“. Вън бяхме доста хора.
АДВ.Ч.: Нямаме повече въпроси.
СВ.Г. – М.: Това между другото го каза пред детето. В. беше до мен, не да не е
присъствал. Чичото беше с лелята и зададохме въпроса „Той не иска да дойде сам с
баща си, ще ни поканеш ли да дойдем и ние?“, отговорът беше „Не ми се слушат
глупости“.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетелката: Други контакти има ли с тях?
СВ.Г. – М.: Доколкото знам някъде през 2020г. мисля, че беше, чичото беше
препратил някакво съобщение за рожден ден на детето, за празник, от бащата. Беше
изпратено от чичото към В., имаше съобщение: „Баща ти каза да те поздравя“.
АДВ.Ч.: В. контактува ли с братовчедка си, която е на близка възраст? Това е
23
дете на брата на г-н С..
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Тя е по- малка.
СВ.Г. – М.: Не.
АДВ.Г.: Има ли обратна комуникация от Шипка към Варна, има ли обаждания
от тяхна страна?
СВ.ГАЛЧЕВ – М.: С изключение на едно или две съобщения по повод „баща ти
каза да те поздравя“, не знам да е имало друг контакт.
АДВ.Г.: Нямам други въпроси.
АДВ.Ч.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ освобождава от залата свидетелката Е. В. Г. – М..
С оглед събиране на допуснатите доказателства и попълване на делото с такива
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 25.11.2024г. от
15:00часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица д-р Т. А. - психиатър и Н. С. – психолог с
указанието, че следва да изготвят и представят заключение по допуснатата
допълнителна КСППЕ в срока по чл.199 от ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:06часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
24