Р Е Ш Е Н И Е
106 17.07.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и първи май 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 1043 2013
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл.31, ал.1, във връзка с чл. 26 от ЗЗД.
В исковата си молба К.Х.К.,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат С.П. от
Варненска АК, в качеството си на предстедател на настойническия съвет на поставения
под пълно запрещение П. Х.К.,***, срещу С.Л.И.,***. Твърди, че на 31.05.2017г. П.
Х.К. е дарил с Нотариален Акт № 71, том ІІІ, НД 371/2017 г., двойно входащ
регистърен номер 745, от 31.05.2017г. на служба по вписванията гр. П на
ответника С.Л.И. притежаваните от него по наследство от Д ПК. 1/3 идеална част
от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***** *** ****по
кадастралната карта на гр. П, с площ от 712 кв.м., с административен адрес: гр. П, ул. „*****************“, № 3,
при съседи имот с идентификатор ***** *** ****; имот с идентификатор ***** ***
****; имот с идентификатор ***** *** ****; имот с идентификатор ***** *** ****и
имот с идентификатор ***** *** ****; Сграда с идентификатор ***** *** ****,
представляваща жилищна сграда на един етаж, с площ от 62 кв. м., с
административен адрес: гр. П, ул. „*****************“ № 3, с идентификатор *****
*** ****, построена в същия недвижим имот; Сграда с идентификатор ***** ***
****.*, с площ от 80 кв. м. на един етаж, построена в същия поземлен имот;
Сграда с идентификатор ***** *** ****.*, с площ от 52 кв. м., на един етаж,
построена в същия поземлен имот; Сграда с идентификатор ***** *** ****.*, с
площ от 21 кв. м. на един етаж, построена в същия недвижим имот и Сграда с
идентификатор ***** *** ****.*, с площ от 17 кв. м., на един етаж, построена в
същия недвижим имот.
В исковата молба се сочи, че на 18.10.2018г., с влязло в законна сила
решение на Окръжен съд гр. Варна, постановено по ГД №1332/2018г. по описа на
същия съд, П. Х.К. е поставен под пълно запрещение с диагноза „Дементен синдром
с характерна лаконарна деменция“, като органът на настойничеството и
попечителството при община Варна – район Младост, е назначил за настойник на П.
Х.К. неговия брат – ищеца К.Х.К.. В исковата молба се твърди, че на
12.09.2016г. П. К. е приет в психиатрична болница гр. Пазарджик, с диагноза
„Съдова деменция и съдови психози с параноиден характер“. Съгласно предявената
искова молба, на 07.04.2018г. П. К. отново е приет в болницата след прекаран
инсулт, който е довел до утежняване на дементното му състояние. В началото на
месец февруари 2018 годин, според ищеца, брат му хоспитализиран в МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД- гр. Варна с окончателна диагноза „Мултиинфарктна деменция“. Ищецът
твърди, че за този период- от месец април 2016 година до месец февруари 2018
година, има данни П. К. да има световъртежи, припаднал е в гр. София, имал е
параноидни пристъпи, ходил е гол по улиците на гр. П и други прояви, като е
отказвал да се лекува и е бил некритичен към състоянието си. По тази причина
ищецът приема, че П. Х.К., към 31.05.2017г. е страдал от такова заболяване,
което да го препятства разумно, съзнателно, свободно, без външна намеса да
формира и да изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него
недвижими имоти.
К.Х.К. моли съда да постанови решение, с което да се прогласи унищожаването
на сключения с Нотариален акт № 71, том ІІІ, нот. дело № 371/2017 г., двойно
входящ регистърен № 745/31.05.2017 г., на Служба по вписванията гр. П, договор
за дарение, съгласно който, П. Х.К. дарява на С.Л.И. 1/3 идеална част от
описаните в обстоятелствената част на исковата молба недвижими имоти, поради
факта, че при сключването му, П. Х.К., макар и привидно дееспособен, не е можел
да разбира и да ръководи действията си.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Моли, да бъде изискано от Нотариус № 390-П.К.,*** действие Районен съд П
нот. дело № 202/2017г. по общия регистър на същия нотариус.
Моли, да бъдат допуснати двама души свидетели при режим на довеждане, които
ще установяват твърдяните в исковата молба обстоятелства.
Моли, да бъде допусната и назначена съдебно-психиатрична експертиза, при
която вещото лице, след като се запознае с документите, представени по
настоящото гражданско дело, документацията относно пациента П. Х.К. в Държавна
психиатрична болница гр. Пазарджик и след среща с П. Х.К., да отговори на
следните въпроси: Към момента на подписване на нот. акт № 71, том ІІІ, нот.
дело № 371/2017 г. по описа на Служба по вписванията гр. П, ищецът П. Х.К.
страдал ли е от психиатрично заболяване, и ако е страдал -от какво? Дали с оглед на своето психично състояние, към 31.05.2017г.
П. Х.К. е могъл да разбира и ръководи своите действия и да се грижи за своите
работи и техните правни последици.
Представят следните писмени доказателства в копие: Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 59, том ІІ, нот. дело № 202/2017 г. по Общия
регистър на Нотариус № 390- П.К.,*** действие Районен съд П; Епикриза №
231/07.05.2017г., издадена от Държавна психиатрична болница- Пазарджик;
Епикриза № 612/2016г., издадена на 26.09.2016г. от Държавна психиатрична
болница Пазарджик; Епикриза № 6688/17.02.2018г., издадена от Университетска
болница „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна; Епикриза, издадена на 30.08.2016г. от
Клиника по нервни болести при „М.У.Х.“ ООД, ***; Удостоверение № АУ111686МЛ_01МЛ/22.11.2018г.,
издадено от Община Варна, район Младост; Съдебно-психиатрична експертиза, от
15.08.2018г., по ГД №1332/2018 г. по описа на Варненски ОС.
В законоустановения срок ответникът С.Л.И. представя писмен отговор на
исковата молба, в който сочи, че оспорва всички обстоятелства, изложени в
исковата молба. Според ответника И., единственото вярно обстоятелство, отразено
в исковата молба на К.Х.К. е фактът, че на 31.05.2017г. П. Х.К., лично и пред
Нотариус П.К. е надарил ответника с оставената му в наследство от съпругата му,
1/3 ид. част от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *****
*** ****, сграда с идентификатор ***** *** ****, сграда с идентификатор *****
*** ****.2, сграда с идентификатор ***** *** ****.3, сграда с идентификатор *****
*** ****.4 и сграда с идентификатор ***** *** ****.5. Ответникът твърди, че
това действие е извършено от П. К. по негово изрично искане, самостоятелно и
при пълното съзнание, свободно и без външна намеса при формиране на волята за
разпореждане с притежаваните от него недвижими имоти. Според С.И. ищецът е
можел да разбира и да ръководи действията си.
В писмения отговор на исковата молба се изяснява, че П. Х.К. е бил женен за
лелята на ответника И.- Д ПК., която е починала на 13.01.2017г. в гр. П, като
последните 10 години П. К. и съпругата му са живели в къща, която се явява
съсобственост на Ц.П.И.– майка на ответника и леля му – Д ПК., която къща е с
административен адрес: гр. П, ул. „*****************“№ 3.
Съгласно писмения отговор на исковата молба, тъй като от брака си са нямали
деца, ответникът се е грижил като племенник за покойната К. и съпруга й П. К.,
а същите са го считали за свой син. В тази връзка, според ответника И., преди
да почине, леля му, в негово присъствие и в присъствието на други негови
роднини, както и П. К., са заявили че искат, всичко което имат да бъде
прехвърлено на ответника С.И.. Така, ищецът П. К. е заявил на ответника, че
иска да изпълни моралния си дълг към него и леля му, на която приживе е обещал
да прехвърли всичко на И.. С.И. твърди, че самият П. К. е предложил да надари
ответника с останалата му по наследство от покойната му съпруга 1/3 ид. част от
процесните недвижими имоти, като няколко месеца след това, на 15.11.2017г.,
ищецът П. К. самостоятелно, по свое искане и преценка, е продал собствения си
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, за който е отреден
идентификатор ***** *** **** * **, находящ се в гр. ********, на купувача Г К Г,
ведно с обзавеждането му, а на 16.11.2017г. самостоятелно, при ясно и пълно
съзнание е предложил на ответника И. да му открие влог в банка, в който да му
прехвърли сумата от 50000,00 лв. Ответникът твърди, че двамата отишли на
16.11.2017г. в клон на „Банка ДСК“, гр. П, и след като И. подписал договор със
служителя на тази банка, ищецът П. К., при ясно съзнание, доброволно, е превел
на посочения влог, открит на името на И., сумата от 50000,00 лв. Ответникът
твърди, че това обстоятелство категорично се установява от операционна бележка
с номер 29/16.11.2017г., като е посочено и основанието за прехвърляне на сумата
от дебитната сметка на П. К. в срочния влог на ответника И., като бележката за
преводно нареждане е подписана от П. К..
В писмения отговор на исковата молба, се оспорва заявеното от ищеца
обстоятелство, че към 31.05.2017г. П. Х.К. е страдал от заболяване, което към
онзи момент го е препятствало той разумно, съзнателно, свободно, без външна намеса
да формира и изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него
недвижими имоти. Ответникът сочи, че при ищеца е констатирана деменция, която
не е свързана с типичното мозъчно заболяване, а е получена вследствие на
прекаран от него инсулт, свързано единствено с органично разстройство, довело
само до леки нарушения на паметта и затруднение при общуването с чужди хора, но
не и до нарушение на когнитивните функции, които водят до психични заболявания.
Това обстоятелство, съгласно писмения отговор на исковата молба, се потвърждава
от издадената му на 07.05.2017г. Епикриза на Държавна психиатрична болница гр.
Пазарджик, в която е отразено, че при приема му са налице само наченки на
когнитивен дефицит, които касаят единствено промени в емоционалната сфера,
изразяващи се в тревожност. Според ответника, след проведеното лечение,
тревожността на П. К. е отзвучала, при изписването му същият е бил спокоен, с
подредено поведение, без актуална психотична продукция. След излизнането му от
болничното заведение, съгласно писмения отговор, са липсвали данни П. К. да не
разбира смисъла и значението на извършеното от него и да не може да ръководи
постъпките си, като в тази връзка е постъпил за следващо лечение едва на
12.02.2018г. в Университетска болница „Св. Марина“ ЕАД – Варна, където едва
тогава е поставена диагноза „Съдова деменция с остро начало“. В епикризата,
издадена от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр. Варна, е посочено, че на 17.02.2018г.,
е извършено психологично изследване, от което е видно, че се касае за пациент с
правилно структурирана реч, със съхранена ориентация за време, пространство и
собствена личност, като само е намалена устойчивостта на активното му внимание.
Сочи се, че са нарушени краткосрочната памет, която след проведено лечение на П.
К., същият е изписан с подобрение. Ответникът сочи, че диментният синдром при
ищеца П. К. е диагностициран като „Луканарна деменция“ едва през месец август
2018 г., и едва тогава състоянието на психиката му е такова, че същият не може
да се грижи за себе си, за своите лични и имуществени интереси. Едва тогава,
съгласно писмения отговор, е постановено Решение № 1574/28.09.2018г. по гр.
дело № 1332/2018 г. по описа на Окръжен съд Варна и П. К. е поставен под запрещение.
Според ответника И., до месец септември 2018 г. ищецът е бил психически
годен и не е страдал от заболяване, което към този момент да го е препятствало
разумно, съзнателно и свободно, без външна намеса, да формира и изразява волята
си за разпореждане с притежаваните от него средства, което се установява от
личното упълномощаване с нотариално заверено пълномощно рег. №
2165/06.02.2018г. по регистъра на Р К, нотариус с район на действие Районен съд
Варна, като е упълномощил племеницата си К.К.П., дъщеря на К.Х.К., образувал
настоящото дело, да продаде всиките му земеделски имоти в землището на село
Генерал Инзово, община Тунджа, област Ямбол. В тази връзка, на 21.02.2018г. с
Нот. акт за покупко- продажба № 115, том І, Нот. дело № 93/2018 г., по Общия
регистър на Нотариус № 453- М.Д., с район на действие Районен съд- Ямбол, К.К.П.
е продала земите на П. К. за сумата от 37467,66 лв., която е получена по банков
път, но за ответника е неизвестно дали е получена по сметка на К. или същата е
преведена по сметката на племеницата му. Ответникът твърди, че именно това го
води до съмнение в добросъвестността и целта на заведеното от К.К. настоящо
гражданско дело.
С.Л.И. оспорва по същество представените от ищеца писмени доказателства,
като твърди, че обстоятелството, че към 31.05.2017г. П. К. е можел да разбира
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, се
потвърждава и от обстоятелството, че няколко месеца след това е подписал лично
Предварителен договор за покупко -продажба на апартамент в гр. ******** от
11.10.2017г., на който подписите са удостоверени с нотариална заверка рег. № 2786
от Нотариус № 388 – Г В, с район на действие Районен съд ********, а по-късно
лично подписва и реално прехвърля същия недвижим имот на 15.11.2017г. с
нотариален акт, сключен пред друг нотариус – П.И. И, с рег. № 308 и район на
действие Районен съд ********.
Ответникът не възрзява по искането за допускане на съдебно-психиатрична
експертиза, но моли вещото лице да бъде задължено да отговори на поставените
въпроси, като се съобрази и с възраженията, направени от ответника, както и с
представените писмени доказателства.
Моли да бъдат допуснати двама души свидетели, при режим на довеждане, които
през последните 15 години са живели в непосредствена близост с ищеца П. К.,
поради което ще установят обостоятелства, свързани с поведението,
здравословното му състояние и обстоятелствата, свързани с изпълнения от него
нравствен дълг.
Моли да бъдат допуснати до разпит, при режим на призоваване, свидетелите К.К.П.,***,
която е била посления пълномощник на ищеца, имала е представа за неговото
състояние и ще установява обстоятелства, свързани с П. К., както и свидетелката
П.Г.К.,***, която е изповядала процесното дарение, извършено с Нот. акт № 59,
том ІІ, нот дело № 202/2017 г. по Общия регистър на Нотариус П.К..
На основание чл. 192 от ГПК, ответникът С.Л.И. моли да бъде задължено
третото неучастващо в процеса лице – Нотариус № 308-П.И. И, с район на действие
Районен съд ******** и с адрес: гр. ********,
ул. „************“№ ***, *****, да представи преписи от съхраняваните при него
Нот. акт за покупко –продажба, извършена на 15.11.2017г. -за продажба на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** **** * **, със страни: П.
Х.К. – продавач и Г К Г – купувач, както и Декларация по смисъла на чл. 264,
ал.1 от ДОПК и декларация по смисъла на чл. 25, ал.8 от ЗННД, издадени от П. Х.К.,
от които е видно, че същият лично е прехвърлил имота и собственоръчно е
подписал всички документи, което обстоятелство говори за доброто му
здравословно състояние.
На основание чл. 192 от ГПК ответникът моли да бъде задължено третото
неучастващо в процеса лице, Нотариус № 453 – М.Д., с район на действие Районен
съд Ямбол, да представи съхраняваните при нея нотараиално заверено пълномощно
рег. № 2165 от 06.02.2018г., с нотариално удостоверено съдържание – Акт № 75,
том І, рег. № 2165/06.02.2018г. на Р К – Нотариус с район на действие Районен
съд Варна и документ, доказващ заплащането на покупната цена, послужили по Нот.
акт за покупко- продажба № 115, том І, нот дело № 93/2018г., по Общия регистър
на същия нотариус- М.Д..
Представя следните писмени доказателства в копие: Предварителен договор за
покупко -продажба на недвижим имот, нотариално заверен с рег. № 2786 от
11.10.2017г. на Нотариус № 388-Г В, с район на действие Районен съд ********;
Нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 115, том І, нот дело № 93/2018
г. по Общия регистър на Нотариус № 453 – М.Д., с район на действие Районен съд
Ямбол; Договор за срочен влог от 16.11.2017г. на „Банка ДСК“ ЕАД; Операционна
бележка № 29/16.11.2017г., издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, клон П; Приложение 1
към Договор за срочен влог; Удостоверение за наследници изх. №
РСЛ17-УГО1-978-препис, от 06.02.2017г., издадено от район Слатина на Столична
община- за наследниците на Д ПК.; Удостоверение за семейно положение изх.№ РСЛ17-УГО1-10937-препис
от 06.11.2017г., издадено от район Слатина на Столична община- за П. Х.К.;
Удостоверение за раждане № 131, издадено на 13.06.1967 г., издадено от Градски
народен съвет П, издаден въз основа на Акт за раждане № 131/22.05.1967 г.
В съдебно заседание - редовно призован, ищeцът К.Х.К., в качеството му на председател на настойническия съвет на
поставения под пълно запрещение П. Х.К. не се явява, вместо него се явява
процесуалния му представител адвокат С.П. от ВАК. Ответникът С.Л.И. – редовно
призован, се явява лично и с процесуалния си представител- адвокат Ч.Ч. от
ПзАК.
По делото са разпитани свидетелите К.К.П., П.Г.К., Ц.П.И.и В. П К .
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59,
том ІІ, нот.дело 202/2017 г., по Общия регистър на Нотариус № 390 – П.К.,***
действие Районен съд П, се констатира, че Ц.П.И.и П. Х.К. са дарили ответника С.Л.И.
със следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с иденификатор ***** ***
****, с площ от 712 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана
и с начин на трайно ползване -ниско застрояване, който имот е с административен
адрес: гр. П, ул. „*****************“№ 3, при съседи: имот с идентификатор *****
*** ****, имот с идентификатор ***** *** ****, имот с идентификатор ***** ***
****, имот с идентификатор ***** *** ****и имот с идентификатор ***** *** ****,
ведно с построените в имота: сграда с идентификатор ***** *** ****, с площ от
62 кв.м., на един етаж, с предназначение -друг вид сграда за обитаване, сграда
с идентификатор ***** *** ****.2, с площ от 80 кв.м., на един етаж, с
предназначение -друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор ***** ***
****.*, с площ от 52 кв.м., на един етаж, с предназначение -друг вид сграда за
обитаване, сграда с идентификатор ***** *** ****.*, с площ от 21 кв.м., на един
етаж, с предназначение -селскостопанска сграда, сграда с идентификатор *****
*** ****.*, с площ от 17 кв.м., на един етаж, с предназначение -селскостопанска
сграда.
По делото е приложена Епикриза, изх. № 6688/17.02.2018 г., с предварителна
диагноза: Съдова деменция с остро начало и окончателна диагноза: Мултиинфарктна
деменция, издадена от Университетска болница МБАЛ „Света Марина“ – ЕАД, от
която се констатира, че анамнезата на П. Х.К. е снета както по негови данни,
така и от неговите близки и наличната медицинска документация. В тази епикриза
е посочено, че при приемането си П. Х.К. е бил ориентиран за собствената си
личност, място и грубо за време, като е имал съзнание за неврологично
заболяване и бил формално критичен към състоянието си и емоционално - волево –
нивелиран. Посочено е, че мисловният процес е забавен и беден, като е споделил
бледи параноидни идеи за отношение и въздействие, но като цяло е склонен на
диссимулира изживяванията си. От психологичното изследване в същата епикриза се
констатира, че П. Х.К. има правилно структурирана реч, на фона на редуциран
речеви потенциал, като е затруднена диференцияцията на значимо от маловажно и
обобщение. Сочи се, че той е със съхранена ориентация за време, пространство и
собствена личност, като е намалена устойчивостта му на активно внимание, както
и способността за манипулиране на комплексни образи при постоянна зрителна
стимулация. Посочено е, че в стационарни уславия П. Х.К. не е показал съществена
динамика в състоянието.
Съгласно приложената по делото Епикриза № 3120 от 30.08.2016 г., издадена
от М. „У.Х.“ ООД, се констатира, че окончателната диагноза на състоянието,
заради което П. Х.К. е приет на болнично лечение, е Световъртеж от централен
произход, след хиперплазия на простатата. Посочено е, че страда от есенциална
(първична) хипертония и последици от
други неоуточнени мозъчно- съдови болести. Посочено е също, че след проведено
лечение, оплакванията от световъртеж са отзвучали.
По делото е представена Съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р К
Д К– психиатър, с изх. № 24284/20.08.2018 г., по гр. дело № 1332/2018 г. по
описа на Варненски окръжен съд, от която се установява, че П. Х.К. страда от
съдова деменция, с остро начало – мултиинфарктна деменция, като е посочено, че
същият страда от мозъчна артеросклероза, поради напреднала възраст. Посочено е,
че е диагностициран дементен синдром, с характер на лаконарна деменция и са
налице медицински критерии за поставянето му под запрещение. В заключението си,
това вещо лице сочи, че П. К. е прегледан в абмулаторни условия, като същият е
с ясно съзнание, но трудно задържа активното си внимание, дава отговори по
въпроси за биографията си, поддържа целенасочен разговор и влиза в словесен
контакт, като първоначално прави впечатление на напълно съответен, но при
по-специални въпроси става объркан. Вещото лице е констатирало, че К. е склонен
да влиза в словесен контакт, но при
по-задълбочен анализ и прилагане на психологични тестове, се откриват
дефицити в интелектуалните и мнестични възможности. В психиатричния статус на
заключението е посочено, че К. е психо-моторно напреграт, некритичен към
паметовите си проблеми, като мисловния процес е разкъсан на моменти с
несъответни думи. Описано е, че П. К. страда от мозъчна атеросклезора, която
води до отслабване на активното внимание, атеросклеротична харктерова промяна,
вземат връх инстинктите над общоприетите норми на поведение, като с напредване
на процеса се задълбочават интелектуално- мнестичните разстройства. Посочено е
още, че към момента на прегледа- 15.08.2018 г., К. е с болестно мотивирано
поведение, като са установени психопатологични симптоми и личностовата промяна,
като резултат от психично заболяване, дават основание на вещото лице да посочи,
че в интерес на П. К. е поставянето му под запрещение.
Видно от приложената по делото Скица № 15-7502/04.01.2019 г., изадена от
СГКК гр. Пазарджик, процесният недвижим имот е с площ от 712 кв.м., с трайно
предназанчение на територията -урбанизирана и с начин на трайно ползване- ниско
застрояване, като в него са построени 6 сгради с различно предназначение.
По делото е приложен Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим
имот от 11.10.2017 г., от който се установява, че П. Х.К. е продал на Г К Г,
срещу сумата от 50 000,00 лв., апартамент № Д, разположен на *-тия етаж от
вход * на жилищна сграда, представляваща блок *, построена върху държавна земя,
в квартал ***, по плана на гр. ********, представляващ парцел І, с
административен адрес: гр. ********, ул. „*****************“№ **, който
апартамент е със застроена площ от 51,48 кв.м. и се състои от: спалня, дневна,
кухненски бокс, баня-тоалетна, антре и балкон, ведно с припадащото му се избено
помещение № 9 и ведно с 0,838% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху терена, при съответно описани съседи.
По делото е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
21.02.2018 г., № 115, том І, нот.дело 93/2018 г., по Общия регистър на Нотариус
№ 453 – М.Д., с район на действие Районен съд Ямбол, от който е видно, че П. К.,
действащ чрез пълномощника си К.К.П., е продал на „Ставен“ АД нива в местността
„Чанлъка“, представляваща поземлен имот с идентификатор ***** ** ***, с площ от
19 698 кв.м.; нива в местността „Корийски бозалък“, представляваща поземлен
имот с идентификатор ***** ** ***, с площ от 5036 кв.м.; нива в местността
„Алмира“, представляваща поземлен имот с идентификатор ***** ** ***, с площ от 4000
кв.м.; нива в местността „Хаир бостан“, представляваща поземлен имот с
идентификатор ***** * ***, с площ от 7999 кв.м., за сума в общ размер от 37 467,66
лв.
По делото е приложен Договор за срочен
влог с „Банка ДСК“ ЕАД, сключен на 16.11.2017 г., от който се констатира, че
ответникът С.Л.И. е сключил договор за срочен влог, за срок от 1 месец, при
сума на влога в размер на 50 000,00 лв.
Съгласно операционна бележка № 29/16.11.2017 г., издадена от същата банка, П.
Х.К. е прехвърлил на ответника С.И. сума на срочен влог, в размер на
50 000,00 лв.
По делото е приложено Удостоверение за наследници, изх. № РСЛ 17-УГО
1-978/06.02.2017 г., издадено от Район Слатина на Столична община, от което се
констатира, че Д ПК., починала на 13.01.2017 г., е оставила за свои наследници П.
Х.К. - съпруг и Ц.П.И.– сестра.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за семейно положение изх. №
РСЛ 17 - УГО 1- 10937/06.11.2017 г., издадено от Район Слатина на Столична
община, П. Х.К. е със семейно положение „вдовец“ към датата на издаване на
удостоверението.
Съгласно приложеното по делото Удостоверение за раждане № 131, издадено на
13.06.1967 г., от Градски Народен Съвет -П, ответникът С.Л.И. е дете на Ц П Ри Л
СИ..
Съгласно Нотариален акт за право на собственост, признато чрез
обстоятелствена проверка № 36, том ІІ, нот.дело № 200/2008 г. по Общия регистър
на Нотариус № 390-П.К.,*** действие Районен съд П, Ц.П.И.и Д ПК. са признати за
собственици по наследство на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна
сграда (работилница) с площ от 80 кв.м. и навес, с площ от 40 кв.м., построени
в УПИ ІХ-1956, кв. 128 по плана на гр. П, при съседи: изток ул. „*****************,
запад УПИ ХІІІ-„Цех килими“, север УПИ VІІІ-1956, юг – УПИ ХІ-1958 и УХИ
Х-1957.
Съгласно Записка № 150, том ІІ, от 26.01.1948 г. по описа на Панагюрския
съд, е вписан частен писмен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
15.03.1945 г., представен от П. Г Рза покупката на правото на собственост върху
къща на ул. „*******“, ведно с дворно място от окло 630 кв.м, при съседи: С М, В
К, Г П(към онзи момент килимена кооперация), И С, П Ди улица.
От самия договор за продажба на недвижими имот се установява, че Г С Ре
продал на П. Г Рпаянтова къща, с дворно място от около 630 кв.м., при съответно
описани съседи.
Съгласно приложената по делото Скица № 15-141715 от 29.03.2017 г., издадена
от СГКК гр. Пазарджик и приложена по Нотариалното дело, процесният недвижим
имот е с площ от 712 кв.м., с трайно предназначение на територията -урбанизирана,
с начин на трайно ползване- ниско застрояване.
По делото е приложено Удостоверение за наследници, изх. № 441, издаден от Община
П на 17.03.2017 г., въз основа на Акт за смърт № 145/29.07.1989 г. – за
наследниците на П. Г Р, явяващ се общ наследодател на свидетелката Ц.П.И.и П. Х.К..
От това удостоверение за наследници се установява, че свидетелката Ц.П.И.и
покойната съпруга на П. Х.К. – Д ПК., починала на 13.01.2017 г., са наследници
на П. Г Р- баща, придобил процесния недвижим имот през 1946 г. Съгласно
Удостоверение за наследници, изх. № 1441/12.09.2007 г., същите са наследници и
на Р КРа, бивша жителка на гр. П.
Видно от пълномощно, рег. № 2165/06.02.2018 г. по Общия регистър на Р К, Нотариус
№ 212, с район на действие Районен съд Варна е, че П. Х.К. е упълномощил
свидетелката К.К.П. да го представлява пред всички кметства, служби и отдели,
ТД на НАП и Областната управа, както и всички физически и юридически лица, като
продаде /дари / замени, нива от 19,7 дка., ІV-та категория, местност „Чанлъка“,
имот № *****; нива от 5,036 дка., ІV-V-та категория, местност „Корийски
бозалък“, имот № *****; нива в местността „Корийски бозалък“, имот № ****; нива
от 4 дка. V-та категория, в местността „Алмира“, имот № *****; нива от 8 дка,
ІV-та категория в местността „Хаир бостан“, поземлен имот № ****.
Съгласно платежно нареждане от 15.11.2017 г., П. Х.К. е получил от Г К Г
сумата от 34 200,00 лв. с основание- покупко-продажба на недвижим имот.
Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, на 20.04.19** г. П. Х.К. е придобил
новопостроено жилище, № *, в жилищната сграда на блок *, на *етаж, построен
върху държавна земя, в парцел І, в кв. *** по плана на гр. ********, находящ се
на ул. „*******“№ 1А, който имот представлява самостоятелен обект в сграда –
апартамент, състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс, баня-клозет, антре и
балкон. Съгласно приложената по делото схема № 15-507885/16.10.2017 г.,
недвижимият имот представлява жилище-апартамент на едно ниво, с площ от 51,48
кв.м., с прилежащи части – избено помещение № 9, като имотът е лична
собственост на П. К..
Видно от приложената по делото история на заболяването № 3120/30.08.2016
г., издадена от М. „У.Х.“ ООД ***, клиника по нервни болести, П. Х.К. е
пролежал на болнично лечение през периода от 26.08.2016 г. до 30.08.2016 г., с
диагноза „Световъртеж от централен произход“.
Съдът констатира, че на 26.08.2016 г. на П. Х.К. е снета анамнеза и е
извършен психологически преглед, като е посочено, че е занемарен, без
особености в лицевата експресия и външния вид, редуцирана изразност и нормално
социално поведение по време на интервюто. Посочено е, че у П. Х.К. имало
налични зрителни илюзии, звукови императивни халюцинации с висока честота и
вероятни параноидни, налудни идеи, като има критичност към зрителните илюзии и
оценява наличието на проблем в главата. Посочено е, че има добра ориентация за
пространство и време, но слаба концентрация и внимание с нарушения в краткосрочната памет. Посочено е, че е запазено
абстрактното му мислене, като в заключение се установява, че е налице лека
степен на когнитивен дефицит, емоционална депривация, зрителни илюзии и звукови
халюцинации с вероятни налудни идеи в параноидния спектър.
От Лист за преглед на пациент на 26.08.2016 г. е посочено, че при приемането
на П. Х.К. в лечебното заведение, същият е бил контактен, ориентиран, с
координирани движения. Посочено е също, че на 15.07.2016 г., при пътуване до
София му е прилошало, за което няма спомен и е повикан екип на спешна помощ,
като е предложена хоспитализация в психо-диспансер, като от тогава пациентът е
бил отпуснат, отказвал да изпълнява ежедневни дейности и трудно контактувал с
околните.
От разпита на свидетелката К.К.П., чиито показания съдът цени отчасти, тъй
като същата е дъщеря на К.Х.К., ищец по делото, в качеството му на председател
на настойническия съвет на поставения под пълно запрещение П. Х.К., се
констатира, че на 09.12.2017 г. бащата и сина на свидетелката са дошли в гр. П,
за да приберат П. Х.К., защото е бил в недобро състояние. Когато е видяла П. К.,
според свидетелката, той е бил мръсен, все
едно не се е къпал с месеци и е бил с рана на главата, като е говорел
глупости. Сочи, че К. е заведен в психиятрия, където е пролежал известно време,
като след изписването си е получил здравословни проблеми на дебелото черво и
рак на простата. Сочи, че П. К. и К.К. не са били в особено добри отношения,
заради съпругата на П. Х.К., което свидетелката знае от своя баща. Установява,
че П. К. е живял в ********, в София, а после в П, където е намерен от своя
брат К.К. в много тежко състояние. Според П., към декември 2017 г. П. К. е бил
неадекватен, като баща й и синът й са повикани от техен познат, заради факта,
че за П. К. не се е грижел никой, вещите му били в едно кашонче и мивката в
къщата не е работела. Сочи, че извършената през 2018 г. продажба на недвижими
имоти е извършена от нея, чрез упълномощаване от страна на П. Х.К. в
присъствието на К.К., понеже П. К. е бил абсолютно неадекватен и не е можел да
вземе сам решение. Свидетелката твърди, че едва когато е заведен, в деня на
откритото съдебно заседание в болница, П. Х.К. е разбрал, че се намира в
лечебно заведение, като изразява своите предположения, че К. осъзнава
ситуацията, в която се намира.
От разпита на свидетелката П.Г.К., които съдът цени изцяло, тъй като
свидетелката е Нотариус № 390, с район на действие Районен съд П се установява,
че П. Х.К. е съпруг на една от двете жени, които са сестри и макар и трудно
подвижни, са посещавали нотариалната й кантора няколко пъти. Сочи, че ако П. Х.К.
е бил неадекватен и по време на сделката е придобила впечатление за такова
негово състояние, е нямало да извърши нотариалния акт. Изяснява, че ако някоя
от страните по сделката не чува, чете пред лицето му, а след това го моли да
възпроизведе всичко прочетено. Свидетелката установява, че е изповядвала и
сделка по делба със същите страни и други лица от София, като е провеждала
множество разговори, питала е и е разпитвала, докато се убеди, че всяка една от
страните е нормален човек. Изяснява, че при изповядване на сделка, всяка една
от страните полага 10 пъти подпис и изписва имената си, а когато има хора с
физически недъзи, се поставя палец и се отразява обстоятелството, поради което
не може да се положи подпис. Нотариус К. изяснява, че прави справки в БДС за
евентуални ограничения или запрещения на всеки един от участниците в процеса. От
свидетелските показания на нотариуса се установява, че П. Х.К. е бил пенсионер,
обяснена му е отговорността по чл. 264 от ДОПК, както и за наличието на глоби
от КАТ, глоби от съд, заплащане на здравни и социални осигуровки.
От разпита на свидетелката Ц.П.И., чиито показания съдът цени от части, тъй
като същата е майка на ответника и сестра на покойната съпруга на П. Х.К., се
установява, че процесният недвижим имот представлява стара паянтова къща,
където П. Х.К. е живял около 25-26 г., заедно със своята съпруга. Свидетелката установява,
че половината от правото на собственост върху недвижимия имот и сградите е
нейно, но тя не ползва нищо в него. Сочи, че сестра й и П. К. са заживели в П
през 1990 г., като са си вземали от
София пенсиите и са заплащали данъците си. По-късно, тези пътувания са
прекъснали, тъй като всичко е преместено в гр. П, до преди 2 години, когато
сестра й е починала. Според И, П. Х.К. е взет от брат си, без да им бъде казано
за какво, както и къде го карат. Изяснява, че К. е живеел при ответника и
свидетелката, като именно те са полагали грижи за него, а К. никога не е губил
разсъдък, като винаги е правил всичко с желание, включително и извършената
сделка за дарение. Сочи, че когато е
тръгвал с брат си К.К., П. Х.К. нищо не е заявил нито на свидетелката, нито
на ответника. И изяснява, че когато ответникът е попитал К.К. къде карат П. К.,
той не му е отговорил нищо. Според сивдетелските показания, 2-3 дни преди К.К. и
неговия внук да пристигнат в П, П. Х.К. се е контузил заради факта, че ответникът
С.И. го е закарал до дома му, за да вземат за почистване шубата му. И изяснява,
чу П. К. забравил да вземе подплатата на шубата си. Когато К. се върнал, за да
я вземе, се спънал и паднал, скъсал си панталона на коляното и си ударил
главата. Когато тръгнали за Пазарджик, според свидетелката, ответникът И. го
завел на преглед, като в лечебното заведение промили раната и препоръчали
наблюдение. Изяснява, че през месец май 2017 г., когато е отишла да го види,
свидетелката И не заварила П. Х.К. в дома му. Сочи, че на масата, в една от
стаите на къщата, която е била изцяло отключена, намерила личната му карта. На
другия ден, когато отишла отново да го потърси, свидетелката научила, че К. е
приет в психиатрия, където го посетили, за да му занесат дрехи и храна. Установява,
че след изписването му, К. редовно си е пиел лекарствата, които тя му е
приготвяла и П. Х.К. се чувствал добре. Сочи, че П. К. е страдал само от херпес
зостер в годините, но от това заболяване е страдал много, като го изкарал много
тежко. Изяснява в показанията си, че преди време, при употреба на алкохол, се
напивал лесно и ставал заядлив. Твърди, че след 2017 г. и пребиваването му в
психиатрия, К. престанал да пие. Свидетелката изяснава, че още преди години
покойната й сестра и К. са приемали ответника С.И. като свой син, а К. е
прехвърлил процесния недвижим имот с пълното съзнание какво извършва и че
изпълнява волята на покойната си съпруга.
От показанията на свидетеля В. П К , чийто показания съдът цени изцяло,
защото свидетелят е съсед на процесния недвижим имот и показанията му
съответстват на събраните по делото други доказателства, се констатира, че
познава П. Х.К. от 90-те години на миналия век, когато К. се е преместил да
живее в гр. П. Свидетелят изяснява, че не знае кога и как П. Х.К. *** и е
напуснал гр. П. Свидетелят К установява, че срещал П. Х.К. поне 2-3 пъти
седмично, когато изхвърля боклука, но не е установявал неадекватно поведение у
него. Сочи, че са разговаряли за нормалните неща от живота. Установява, че П. Х.К.
сам е пазарувал, а понякога е правил услуги на К да пазарува и за домакинството
на свидетеля. Свидетелят сочи, че по съседски са си помагали с П. Х.К. за
дребни неща, като установява, че когато е помолил К. за нещо, той го е
извършвал веднага. Констатира, че К. не е агресивен човек и не го е виждал да
упротребява алкохол, нито да се кара с комшиите си. Сочи, че ответникът С.И. и
неговата майка, свидетелката И, са идвали в дома на П. К.. Изяснява, че
жилището и имота, в който е живеел П. Х.К. е бил собственост на дядо П. и баба Р,
родителите на съпругата на К. и на майката на ответника. Според свидетеля,
съпругата на П. Х.К. е починала през зимата, на 13 или 16 януари 2017 г., като
с П. К. се е виждал по повод 40 дни от смъртта на съпругата му. Сочи, че П. К.
не е боледувал, като със съпругата му са живеели добре. Свидетелят, като съсед, не е констатирал помежду им да
има кавги и разправии. Установява, че докато е бил в П, не е виждал П. Х.К. зле
облечен, а по-скоро е поддържан човек и никога не го е виждал да изглежда като
клошар.
По делото е приета и неоспорена от страните разширена съдебно- психиатрична
експертиза, съгласно която преценката на състоянието и годностите на П. К. към
31.05.2017 г.- датата на извършване на процесната сделка, е затруднена поради
различия в описанието на състоянието му в болничната документация и в
епикризата, издадена 3 и половина седмици преди това. В заключението се сочи,
че и по-нататъшните описания на психичното му състояние са противоречиви между
деменция и психичното здраве и дори изобщо отхвърлят хипотезата за дементни
прояви. Като по-вероятна преценка на състоянието следва да се приеме, че П. К.
не е бил в състояние пълноценно да разбира и ръководи своите действия и
пълноценно да се грижи за своите работи и техните правни последици, но в същото
време вещите лица изрично подчертават, че клиничните синдроми са били
преценявани като прояви на деменция и на органична психоза, като внимателният
анализ на фактлогията сочи и допуска алкохолна намеса. Вещите лица подчертават
методологичните несъвършенства на изследванията и диагностиката, които
омаловажават стойността на поставените диагнози. В заключението е посочено, че
на 26.08.2016 г., от ядреномагнитното- резонанасно изследване на главния мозък
на П. К. е установено, че има наличие на единични, неясно отграничени
хиподенсни зони, с различна форма и големина, разположени в бялото мозъчно
вещество. Посочено е, че е налице болест на малките съдове и начална корова
атрофия, като не личат други патологични промени. В заключението е посочено, че
на 27.08.2016 г., К. е бил без оплаквания, спокоен и контактен, но към 18,04
часа е станал неспокоен, направил е опит да напусне болницата, спрян е на
изхода от охраната и не е дал смислено обяснение на случилото се. На 28.08.2016
г. П. К. е бил леко объркан и се е оплаквал от постоянна замаяност. На
29.08.2016 г. е отговарял мудно и едносрично на поставените въпроси, като е бил
леко нестабилен в изправено положение и е имало лека неточност при изпълнение
на интенционните проби. На 30.08.2016 г. е отговарял мудно и едносрично на
поставяните въпроси и е имал ситен статичен тремор на двете ръце.
В заключението на вещите лица е посочено, че през периода от 12 до 26
септември 2016 г., при престоя му в
Държавна психиатрична болница Пазарджик, на П. К. е вписана диагноза: Органична
халюциноза и съдова деменция. Посочено е, че К. живее с жена си, която е трудно
подвижна, нямат деца. Посочено е, че има брат, с който не поддържа връзка, като
постъпва доброволно за първи път в болница. При употреба на алкохол, е
посочено, че К. става груб, враждебен, обиждал жена си, като е подчертано, че е
настъпила промяна в поведението му от месец май 2016 г., след простатна биопсия
и неврологично лечение. Посочено е също, че от няколко месеца е намалил приема
си на храна, излиза от дома, не казва къде отива, притеснява се, че го
преследват коли, полиция и искат да го отвлекат. Посочено е, че няма огнищна
неврологична симптоматика. От заключението е видно, че К. се чувствал застрашен, документите го
издават и затова винаги ги носи със себе си. При психологично изследване от
20.09.2016 г., е констатирана намалена концентрация и устойчивост на
вниманието, като е ограничена способността на К. за насочване и задържане на
процеса, както и селективното му внимание, но се установяват умерени нарушения
на паметта, въпреки че вербалната продукция е правилно структурирана,
регистрира се забавена скорост на обработка на информацията, но разбирането е
запазено. Споделил е за наличие на зрителни халюцинации, като е проявил
критичност към тях пред психолога и е посочил, че става дума за плод на
неговото въображенше и знае, че те не съществуват. Посочено е, че са ограничени
интересните и социалните умения, а интелектуалното функциониране е в границите
на средната норма 95 по Векслер. Посочено е, че има лека степен на когнитивен
дефицит, като психологическото изследване констатира интелектуално
функциониране в границите на средната норма и емоционално волева промяна.
В епикризата от Държавната психиатрична болница Пазарджик, сочи се в
заключението, за периода от 07.04-07.05.2017 г. К. е с диагноза: Съдова деменция,
състояние след мозъчен инсулт, органично налудно разстройство. Посочено е, че е
доведен от полиция, тъй като ходел по улиците на П чисто гол и си приказвал.
Посочено, че са налице налудности за отношение и за ограбване през първите две
седмици от лечението, но в хода на провежданата терапия психотичната продукция
е отзвучала, но е останал некритичан към състоянието си. П. К. е изписан с
подобрение, спокоен, с подредено поведение, без актуална психотична продукция.
При изписването липсва преценка, съгласно заключението на вещите лица, от
където да личи, че халюцинаторните изживявания са били дезактуализирани, но
отсъства оценка за налудностите. Липсват и данни от психологични изследвания и
преценки за когнитивните възможности, като същите са само клинични.
В заключението на вещите лица се сочи, че в епикризата от УМБАЛ „Света
Марина“ Варна, клиника по геронтопсихиатрия, в която П. К. е престоял за
времето от 12-17.02.2018 г., е поставена окончателна диагноза: Мултиинфарктна деменция,
като анамнезата е била снета по данни на пациента, близките и наличната
медицинска документация.
От проучването на допълнителни медицински документи, които вещите лица са
направили, се установява, че не е правена консултация с психиатър на 13.03.2016
г. в МБАЛ „Пълмед“ ООД, клон медицинска структура „Здраве“- Пазарджик, където
на П. К. е вписана диагноза: Биопсия на простата. В нея е отразено, че липсва
психично състояние и няма вписани психични отклонения.
В заключението се сочи, че в епикриза от „Евро Хоспитал“ Пловдив, където П.
К. е престоял от 19-22.09.2017 г., е вписана диагноза: Дискинезия на жлъчния
мехур с хроничен атрофичен гастрит, като анамнезата е снета по данни на
пациента и на неговия придружител, а относно психичното състояние е посочено,
че същият е адвекватен, ориентиран и психичният му статус е нормален.
В епикриза от Клиника по урология, отделение по урология на ВМА – ББАЛ
Варна, където П. К. е пролежал периода от 23-16.01.2018 г. е посочено, че няма
вписани психични отклонения и не са се налагали психиатрични консултации.
Съгласно заключението, в епикриза от МБАЛ „Св. Марина“ Варна, клиника по
урология, където П. К. е бил на болнично лечение през периода 18-20.10.2018 г.
е вписана диагноза СА на простатната жлеза, като анамнезата е снета по данни на
самия К. и наличната документация и при постъпването е преценен като адекватен
и контактен, поради което не е правена психиатрична консултация и при
изписването не е дадена препоръка за психиатрично проследяване.
Видно от заключението на експертизата, в епикриза, от МБАЛ „Св. Марина“
Варна, клиника по урология, където П. К. е бил на лечение през периода от
10-16.01.2019 г. с диагноза СА на простатната жлеза, е посочено, че анамнезата
е снета по данни на пациента и на наличната медицинска документация, като
отново не са описани психични отклонения и П. К. не е косултиран с психиатър
или невролог.
Съгласно заключението на вещите лица, при проследяването на биопатографията
на П. К. се установява, че той е придобил полувисше образование, имал е
квалифицирана професия, бил е семеен към датата на извършване на процесната
сделка, вече вдовец, като не се описват каквито и да било психични отклонения
преди август 2016 г., а вещите лица поставят съществен акцент върху
несистемните данни за проблеми с алкохол, когато при употреба се променя
поведението, но данните не са достатъчни, за да се приеме че са налице критерии
за болестна зависимост от алкохол. Вещите лица сочат, че при болничното
изследване и лечение в неврологична клиника през август 2016 г., описаните
прояви на П. К. повдигат хипотезата дали промените в състоянито на П. К., които
са необичайни за невролочино заболяване не са били дискретни прояви на
алкохолен делир. Тъй като сведенията за промени в поведението му при употреба
на алкохол, в съчетание с неизбежното внезапно спиране на консумацията при
влошаване на здравословното му състояние и постъпването в болница, дават
основание именно за такава хипотеза. Много типичен, според вещите лица,
клиничен елемент за сериозни проблеми с алкохола, са характерните описани по
време на психиатричното му лечение през месец април-май 2017 г., микрозоопсии,
в подкрепа на хипотезата за проблеми с употребата на алкохол и евентуалната
болестна зависимост от алкохола. Вещите лица сочат, че атрофията на стомашната
лигавица също би могла да има връзка с употребата на алкохол. Според експертите,
липсват много детайли при изясняване към датата 31.05.2017 г. налице ли е
алкохолна психоза и алкохолен делир.
Съгласно заключението, особеност на наличната информация е, че анамнезните
данни са много важен информационен източник, докато в наличната документация
няма достатъчно хронологично систематизирани и детайлизирани данни. Вещите лица
подчертават, че когато пациентът е годен да съобщава анамнезни данни, това
косвено илюстрира налична годност да разбира състоянието си, каквото П. К. в
повечето случаи е показвал при болничния си прием в различните периоди от
живота си.
Вещите лица сочат, че при болнично изследване през март 2016 г., в МБАЛ
„Пълмед“ ООД, при П. К. не са описани психични отклонения, при изследване в
неврологична клиника в края на август 2016 г., е констатирана неуточнена
деменция, но същата не е потвърдена нито при приемането му, нито при
окончателната диагноза на К., а при изписването си същият е бил контактен и
ориентиран. Най-същественият документ е психологичното му изследване, съгласно
вещите лица, от 26.08.2016 г. което сочи, че П. К. е бил занемарен, без
особености в лицевата експресия и външния вид, с редуцирана изразност, с
нормално социално поведение, като е емоционално съответен и абстрактното му
мислене е запазено. Имал е добра ориентация за простраство и време, макар да са
били налице императивни халюцинации, към които е бил критичен.
В заключението е посочено, че резултатите от ядрено магнитния резонанс са
регистрирали болест на малките съдове на мозъка и начална корова атрофия, а при
проследяване на състоянието му, при този болничен прием, е посочена друга
интензивна динамика. Първоначално е бил без оплаквания, спокоен и контактен, а
само 9 часа след това е станал неспокоен и е направил опит да напусне болницата
без обяснение, като е трябвало да бъде медициран допълнително. В заключението
си вещите лица сочат, че наличните противоречия допускат съмнение в
коректността на диагностичните заключения относно деменцията, като възниква
въпроса дали часове след настаняването в болницата, П. К. не е разгърнал
делирозно състояние или е начало на психотичен епизод, като при психологичното
изследване са вписани илюзии и халюцинации. Вещите лица сочат, че при
психологическото изследване има значимо логично противоречие в преценките –
експертите сочат, че при лек когнитивен дефицит не е възможно функциониране в
средните нива на нормата и има формално противоречие между резултатите по
Векслер, IQ95 - средна норма и MMSE – 20 лека
деменция, като следва да се доуточни, че когнитивен дефицит и деменция не са
еднозначни категории, за да фигурират в един и същи документ. Вещите лица
сочат, че съществува несигурност относно стабилността и коректността на
провежданите изследвания и оценки на резултатите, за да се прави експертен
анализ на същите. В заключението се сочи, че промяната на резултатите на MMSE от 22, на 26.08.2016 г. на 20 от 20.09.2016 г. не може да се обясни с
динамика на евентуален дементен процес, тъй като става дума за кратък срок от
25 дни.
Вещите лица сочат, че почти 2 месеца преди оспорваната сделка, П. К. е
влязъл в болница за периода 07.04 до 07.05.2017 г., като е доведен от полицията
и диагнозата е: Съдова деменция.
Състояние след мозъчен инсулт. Органично налудно разстройство. Сочи се,
че К. е ходил по улиците на П чисто гол и си е приказвал, като има изразени
паметови смушения и затруднена ориентация за място и време, като няма вписан
статус при приемането, като рисков фактор е определен алкохол, постепенно
психотичната продукция е отзвучала, а на втория ден от престоя е бил спокоен
при разговор, макар с изразени паметови смущения. Отново вещите лица
подчертават споделените зрителни халюцинации с характер на микрозоопсии, които
са характерни за алкохолната патология. При изписването, на 04.05.2017 г.
халюцинаторните изживявания са приключили, психотичната продукция е отзвучала, К.
е изписан с подобрение, спокоен, с подредено поведение и без актуална
психотична продукция. 26 дни след изписването му е извършена процесната сделка,
като вещите лица считат, че П. К. вече не е бил активно психотичен и следва да
се зачита астенията след боледуване, като не може да се изключи евентуалното
връщане към употреба на алкохол извън болницата.
През септември 2017 г., съгласно заключението на вещите лица, малко повече
от 3 месеца след оспорваната сделка, при лечение на П. К. в гастроентерологично
отделение, същият е бил в състояние да даде анамнеза, да сподели оплаквания,
бил е преценен като ориентиран, адекватен и изрично е вписано, че психичния му
статус е нормален, като не са правени консултативни психиатрични прегледи.
След още 3 месец, в края на 2017 г. в Университетската геронтопсихиатрична
клиника е приета диагноза: Мултиинфарктна
деменция, но пациентът П. К. е бил в състояние да сподели анамнеза, бил е
преценен като брадипсихичен и недоумяващ, но в същото време ориентиран за
собствена личност, време и място, със съзнание за неврологично заболяване.
Посочено е, че в мисленето са установени бледи параноидни идеи и е бил склонен
да дисимулира. Вещите лица сочат, че още на втория ден след постъпването
психологичното изследване констатира съвсем различни детайли – правилно
структурирана реч, при редуциран речеви потенциал и затруднена диференцияция на
значимото от маловажното, при запазена ориентация за време, пространство и
собствена личност, като съществуват сериозни различия между клиничните и
патопсихологичните данни.
В началото на 2018 г., клиниката по урология на ВМА – ББАЛ Варна не описват
психични отклонения и не е правена психиатрична консултация на П. К..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че на 31.05.2017 г. П. Х.К., заедно със свидетелката Ц.П.И., с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 59, том ІІ, нот.дело № 202/2017 г. по Общия регистър
на Нотариус 390 – П.К.,*** действие Районен съд П, са надарили ответника С.Л.И.
с поземлен имот, с идентификатор ***** *** ****, с площ от 712 кв.м., с начин на трайно ползване -ниско застрояване и
с трайно предназначение на територията -урбанизирана, ведно с построените в
недвижимия имот сгради, като П. Х.К. е дарил на ответника 1/3 ид.ч. от
притежавания в наследство от покойната му съпруга, недвижим имот.
Установи се, че на 18.10.2018 г., с влязло в сила решение на Окръжен съд
Варна, постановено по гр. дело № 1332/2018 г. по описа на Окръжен съд Варна, П.
Х.К. е поставен под пълно запрещение с диагноза: Дементен синдром с характер на
лаконарна деменция, като органът по настойничеството и попечителството е
назначил за настойник на П. Х.К. неговия брат К.Х.К..
От събраните гласни доказателства се установи, че основни грижи за П. Х.К.,
след смъртта на неговата съпруга, са полагали свидетелката И и ответника С.И.,
до момента, когато синът на свидетелката К. и брата на П. Х.К. – К.К., са го
взели със себе си и са го отвели в град Варна.
От гласните доказателства, събрани по делото се установи, че към 31.05.2017 г., при разговор с нотариуса,
изповядал нотариалния акт за дарение на недвижим имот, П. Х.К. не е показвал
никакви данни за липса на способност да разбира свойството и значението на
своите постъпки, както и да се грижи за своите работи, още повече, че
нотариусът сочи, че сделката е сключена след няколко поредни срещи, които са
продължили във времето и са започнали още приживе на съпругата на К..
Установи се също, че П. Х.К. е пребивавал два пъти в психиатрично болнично
заведение, като последният му престой е бил през месец април 2017 г., но същият
е изписан с подобрение, бил е апсихичен и макар при приемането си в лечебното
заведение да е бил с халюцинации, сочещи към системна алкохолна злоупотреба, е
много вероятно, търсейки начин за справяне с бедата след смъртта на съпругата
му, П. Х.К. да е злоупотребявал с алкохол. Съгласно епикризата, на втория ден
след приемането му в болничното заведение, К. е бил психично стабилен. От
заключението на съдебно- психиатричната
експертиза от три вещи лица, се установява, че са противоречиви данните в
медицинската документация, дали К. е бил активно психичен към датата на
извършване на процесната сделка – 31.05.2017 г. – 26 дни след изписването му от
болничното заведение. Психичният му статус, съгласно епикиризата, е нормален,
защото през месец февруари 2017 г., при прием в лечебно заведение, е бил
преценен като оринетиран за собствената си личност, място и време, като у него
е имало съзнание за наличие на неврологично заболяване. Същият е имал правилно
структурирана реч, ориентация за пространство, собствена личност, което сочи,
че не е бил дементен.
Предвид
противоречивите показания на свидетелите, съдът намира, че относно спорния по
делото въпрос, доколко П. К. е разбирал свойството и
значението на извършеното от него при сключване на процесната сделка, следва да се кредитира заключението
на комплексната тройна съдебно- психиатрична експертиза, според която в нито един от медицинските документи не е
описано състоянието му след системна алкохолна злоупотреба. Вещите лица изрично
посочиха, че няколко седмици преди процесната сделка на 31.05.2017 г., П. К. е имал халюцинации и мисловни болестни убеждения, като експертите
посочиха, при защитата на своето заключение, че е много вероятно тази
злоупотреба с алкохол да е била метод и път към справяне със стреса след
скорошната смърт на неговата съпруга. Вещите лица подчертават, че
стабилизираното състояние, в което е изписан П. К. през април 2017 г., не
означава абсолютно здраве, а възможност за едно приблизитално добро социално
функциониране и голямата вероятност алкохолът активно да се е намесил към този
момент, П. К. да е бил достатъчно годен да разбира постъпките си и не е бил
негоден напълно и толкова оглупял, че да не разбира същността на сделките,
които сключва.
Вещите лица посочиха, че ако се погледнат само изследванията в
интелектуален план, П. К. е бил напълно нормален. В открито съдебно заседание, експертите
посочиха ясно и категорично, че при употребата на алкохол и при съществуващи
емоционални колебания към момента на сключване на сделката, П. К. е бил не
дълбоко оглупял, а подтиснат. Посочи се изрично, че самата употреба на алкохол
и хроничната интоксикация с алкохол може
да доведе до дементно състояние, но в цялата медицинска документация преди
сключване на сделката, преддементното състояние, при което трябва да се е
намирал П. К., е много условно описано и е посочено, че има минимални мозъчни
смущения, докато няколко месеца по-късно, от изследванията, направени във
Варна, неговите показатели отново са високи и е налице само начално оглупяване,
поради което вещите лица приемат голямо влияние върху състоянието на К. на
употребата на алкохол.
От разпита на свидетелите, които очевидно си противоречат, се установява,
че П. К. е могъл да се справя самостоятелно със своите ежедневни житейски
задължения, можел е да се грижи сам за своите работи, а от друга страна, от
показанията на свидетелката П. се установява, че същият, на 09.12.2017 г.,
седем месеца след сключването на процесната сделка, е изглеждал като клошар,
мръсен, с рана на главата, говорел несвързани неща, говорел е глупости.
Съдът счита, че превес при вземане на решението следва да се даде на
показанията на свидетелката П.Г.К.,*** действие Районен съд П, която посочи, че
е придобила представи за един напълно адекватен, разбираш свойството и
значението на постъпките си, дарител, тъй като сделката по дарението е
изповядана след няколко срещи между П. К., свидетелката И и Нотариус К.. Същата
посочи, че е прочела на П. К. проекта за нотарилен акт, а след това е поискала
същият да го възпроизведе, като това не е първата сделка, изповядана от същия
нотариус, в която е взел участие П. К.. Нотариус К. посочи, че е направила с
правка в БДС за евентуални ограничения на П. К., получила е информация за
социални и здравни осигуровки, като не е посочено да се имали каквито и да било
задължения към държавата към датата на подписване на декларацииите по смисъла
на чл. 264 от ДОПК.
Съдът приема, че при проведения разговор и през продължителния период от
време, през който е пребивавал в нотариалната кантора, при наличието на
дезориентираност, неспособност да разбира акта, който извършва или смущения в
последователността на мисленето и наличието на преддементни усложнения, П. К. е
нямало да придобие представата, че се намира в нотариална кантора, както и ще
получи смущения при възпроизвеждането, от една страна на съдържанието на
нотариалния акт, от друга страна -при изразяване на съзнателната воля за
извършване на разпореждането. Установи се, че първата среща по повод сключения
договор за дарение, П. К. е осъществил в присъствието на своята съпруга, като
при изповядването на сделката на 31.05.2017 г., той е извършил разпореждането
със съзнанието, че изпълнява моралния си дълг спрямо своята съпруга.
Вещите лица по приетата съдебно- психиатрична експертиза сочат изрично, че
става дума за вероятна преценка на състоянието, при което П. К. не е могъл
пълноценно да разбира и ръководи своите действия, да разбира техните правни
последици и пълноценно да се грижи за своите работи. Същите посочиха, че е
затруднена преценката им, поради различия в описанието на състоянието на П. К.
в болничната документация и в епикризата три и половина седмици преди
извършване на сделката.
Съдебното решение не може да почива на вероятности и възможност за
тълкуване -можел ли е П. К. да разбира свойствата и значението на постъпките си
към момента на изповядване на сделката. Съдът приема, че към 31.05.2017 г.
същият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, тъй като и
5 месеца по-късно, при хоспитализацията си, същият не е проявявал сериозни
признаци на деменция и оглупяване, което може да доведе до разстройство на
съзнанието, причиняващо неспособност да разбира свойството и значението на
своите постъпки и неспособност да се грижи за своите работи. При липса на
безспорни доказателства за такава неспособност, съдът приема, че към момента на
извършване на нотариалния акт за дарение П. К. е разбирал свойството и
значението постъпките си, схващал е последствията на отчуждаване на недвижимия имот
в полза на ответника, каквато преценка е извършена и от нотариуса, изповядал
сделката. Съдът не установи налице трайни необратими промени, които да водят до
нарушени функции на П. К., тъй като в медицинската документация не е отразена
установената в заключението роля на употребата и злоупотребата с алкохол,
констатирана от вещите лица и посочена в свидетелските показания.
Съгласно трайната практика на ВКС, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, като чрез
израза „при сключването му“ законодателят е показал какъв да е той. В този случай не се акцентира
върху релевантния момент за преценката дали договорът е при основание за
недействителност. За всички този момент е един и същ – фактическият състав на
основанието за недействителност следва да е осъществен към сключването на
договора.
Разграничителният
критерий между основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, законът обвързва с
елементите, характеризиращи волеизявлението -интелектуален и
волеви, и го свързва с това, дали тяхното отсъствие е временно, преходно -дееспособното лице
само при сключването на договора е неспособно да разбере и/или ръководи
действията си,
или е трайно, характерно за дееспособните лица, страдащи от
душевно заболяване или старческо слабоумие.
Според ВКС първата група случаи
попадат в обхвата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД,
без значение каква е причината за временното и преходно състояние на
неспособност. Тя може да е обективна – патологичен афект, сомнамбулизъм,
хипноза, шок в следствие на травма, треска, нервна криза, а може и да е
субективна – пиянство, консумация на наркотици или други упойващи вещества.
Това обаче е без значение, тъй като каквато и да е, важното е, че след това ще
настъпи възстановяване на способността за разбиране и ръководене на действията.
Съдът счита, че следва да отхвърли предявения иск по смисъла на чл. 31, ал.1,
във връзка с чл.26 от ЗЗД, съгласно който К.Х.К. е предявил срещу С.Л.И. иск за
унищожаване на сключения с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59, том
ІІ, нот.дело 202/2017 г. по Общия регистър на Нотариус 390 – П.К.,*** действие Районен
съд П, договор за дарение, с който П. Х.К. дарява на С.Л.И. процесните
недвижими имоти, поради това, че при сключването му П. Х.К., макар и привидно
да е способен, не е можел да разбира и ръководи действията си.
Така мотивиран и на основание чл. 31, ал.1, във връзка с чл.26 от Закона за
задълженията и дотоворите, Панагюрският
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от К.Х.К., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат С.П. от
Варненска АК, в качеството си на председател на настойническия съвет на поставения
под пълно запрещение П. Х.К., с ЕГН -**********,***, срещу С.Л.И., с ЕГН- **********,***,
за унищоване на сключения с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59,
том ІІ, нот. дело № 202/2017 г., по Общия регистър на Нотариус № 390 – П.К.,***
действие Районен съд П, с който на С.Л.И., П. Х.К. е дарил получената като наследство от Д
ПК., 1/3 идеална част от следните недвижими имоти: Поземлен имот с
идентификатор ***** *** ****по кадастралната карта на гр. П, с площ от 712
кв.м., с административен адрес: гр. П,
ул. „*****************“, № 3, при съседи имот с идентификатор ***** *** ****;
имот с идентификатор ***** *** ****; имот с идентификатор ***** *** ****; имот
с идентификатор ***** *** ****и имот с идентификатор ***** *** ****; Сграда с
идентификатор ***** *** ****, представляваща жилищна сграда на един етаж, с
площ от 62 кв. м., с административен адрес: гр. П, ул. „*****************“ № 3,
с идентификатор ***** *** ****, построена в същия недвижим имот; Сграда с идентификатор
***** *** ****.*, с площ от 80 кв. м. на един етаж, построена в същия поземлен
имот; Сграда с идентификатор ***** *** ****.*, с площ от 52 кв. м., на един
етаж, построена в същия поземлен имот; Сграда с идентификатор ***** *** ****.*,
с площ от 21 кв. м. на един етаж, построена в същия недвижим имот и Сграда с
идентификатор ***** *** ****.*, с площ от 17 кв. м., на един етаж, построена в
същия недвижим имот, поради това, че при сключването му, макар и привидно да е
способен, П. Х.К. не е можел да разбира свойството и значението на своите
постъпки и да ръководи своите действия.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено
с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: