№ 83
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20221800900022 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Ищецът „Н.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„Иван
Страцимир“ № 2, представлявано от Б.П., чрез адвокат Д.Т. от ВАК е предявил иск срещу
ХР. ХР. Б., ЕГН ********** от с. Ш., общ. С., ул. „32-ра“ № 5, за признаване за установено
съществуване на вземането в общ размер на 59 431,12 лева, представляващо неплатени
задължения по два договора за заем, както следва: 29500,00 лева – неплатена главница по
договор за заем № 191-ИХ от 20.06.2018 г.; 2 228,89 лева–лихва върху сумата по главницата,
изчислена към датата на прекратяване на договора 15.11.2019 г.; 5 211,67 лева – наказателна
лихва по същия договор; 17 700 лева – договорна неустойка съгласно същия договор; 147,50
лева – законна лихва по договор за заем № 191-ИХ от 20. 06. 2018 г. върху главницата, за
периода от 04.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК; 2 500 лева -
неплатена главница по договор за заем № 188-ИХ от 19.06.2018 г.; 188,89 лева – лихва върху
главницата по договора № 188-ИХ от 19.06.2018 г.; 441,67 лева - наказателна лихва по
договора; 1 500 лева - договорна неустойка по същия договор; 12,50 лева – законна лихва
върху сумата – главница по договор № 188-ИХ от 19.06.2018 г. за периода от 04.11.2019 г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1305/2019 г. на Районен съд
– гр.С..
В исковата си молба ищецът посочва, че с ответницата ХР. ХР. Б. сключили два
договор за заем - № 191-ИХ-20. 06. 2018 г. от 20.06.2018 г. за предоставена сума в размер на
29 500 лева и № 188-ИХ-19. 06. 2018 г. от 19.06.2018 г. за сумата 2 500 лева, които
дружеството прекратило едностранно, поради неплащането им от страна на
заемополучателя, като за станалите изискуеми и неплатени задължения ищецът се снабдил
1
със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 1305/2019 г. на Районен съд – гр. С..
От страна на длъжника в законоустановения срок постъпило писмено възражение
срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което за ищеца възникнал правният
интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване
съществуването на вземането му срещу ответницата.
Ищецът посочва, че съгласно договор за заем № 191-ИХ от 20.06.2018 г. предоставил
на ответницата сумата от 29 500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент – 20 %, като
заемополучателят следвало да заплаща ежемесечно само дължимата лихва, в размер на
месечна вноска от 491,67 лева на всяко 21-во число на месеца с първа вноска на 21.07.2018
г., а главницата в пълния размер се дължала в края на срока, уговорен между страните за
изтичане на договора. Твърди се, че след 21.06.2019 г. длъжникът преустановил плащанията
и съгласно чл. 2.7 от договора при забава в погасяване на дължимата вноска с повече от 30
дни след изтичане на срока, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателя има
право да прекрати договора за заем и да иска предсрочно погасяване на цялата сума по
договора. Твърди се, че изявлението за прекратяване на договор и покана за доброволно
изпълнение с предсрочна изискуемост на вземанията били връчени лично на ответницата на
04.11.2019 година.
Ето защо, по цитирания договор ищецът претендира сумите 29 500 лева – главница
по договора; 2 228,89 лева – лихва върху главницата в размер на 20 % годишна база;
5 211,67 лева – наказателна лихва за забава 5 %, считано от датата на настъпване на забавата
21.07.2019 г. до датата на прекратяване на договора – 04.11.2019 г.; 17 700 лева – договорна
неустойка в размер на 60 % от сумата – главница; 147,50 лева – законната лихва по договора
върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК, както и законната лихва върху главницата от 21. 11. 2019 г. до окончателното
изплащане.
По силата на сключения между страните договор за заем № 188-ИХ от 19. 06. 2018 г.
ищецът предоставил в заем на ответницата сумата от 2 500 лева, при фиксиран лихвен
годишен процент – 20 %. По същия договор длъжникът следвало да изплаща ежемесечно
съгласно погасителен план към договор дължимата лихва в размер на 41,67 лева – месечна
вноска, платима ежемесечно до 21-во число, с първа вноска на 21.07.2018 г., а главницата в
пълния размер била дължима в края на срока, уговорен между страните за изтичане на
договора. Твърди се, че длъжникът платил само първите дванадесет вноски за дължима
лихва, след което преустановила плащанията, поради което ищецът обявил цялото вземане
за предсрочно изискуемо и прекратил едностранно договор, което изявление и покана за
доброволно изпълнение заемополучателят получил лично на 04.11.2019 г.
По втория договор за заем ищецът претендира сумата 2 500 лева – главница, 188,89
лева – лихва в размер на 20 % на годишна база; 441,67 лева – наказателна лихва за забава 5
% на месечна основа, считано от 21.07.2019 г. до 04.11.2019 г.; 1 500 лева – договорна
неустойка в размер на 60 % върху сумата – главница, както и 12,50 лева – законна лихва по
2
договор за заем, считано от датата на прекратяване на договора – 04.11.2019 г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
По отношение направеното от ответницата възражение за нищожност на клаузите от
договорите, регламентиращи наказателни лихви и неустойки, ищецът счита, че с
подписването на договорите страните са се споразумели, че при забава в погасяването на
дължима вноска дори с един просрочен дел или при частично погасяване на дължима вноска
в размер по-малко от определената в погасителния план, заемодателят ще начислява лихвен
процент в размер на 5 % месечно върху заемната сума.
В чл. 2.7. от договора страните се споразумели, че при забава в погасяването на
дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане на срока за плащане, цялото вземане
става предсрочно изискуемо и заемодателят има право да прекрати договора, като иска
предсрочно погасяване на заемната сума, както и да претендира неустойка в размер на 60 %
от нея.
Претендира и присъждането на направените в заповедното производство разноски в
размер на 1 189 лева – държавна такса и 2000,00 лева – адвокатско възнаграждение, както и
тези, направени по настоящото производство в общ размер на 4469,00 лева (1189 – за
държавна такса; 280 лева – за ССчЕ и 3000 лева – платен адвокатски хонорар).
С писмения отговор ответникът, чрез адвокат Б. оспорва исковите претенции
като неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, със
съответните последици от това и присъждане на разноски за настоящото и заповедното
производството в размер, определен от съда съгласно чл.38 от ЗА.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че е сключила двата процесни договора с
дружеството-ищец, но твърди, че не е настъпило основанието, на което основава
претенциите си дружеството – настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Заявява, че вземанията на ищеца за наказателни лихви за забава, договорна неустойка и
договорена лихва се основават на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
поради което твърди, че същите са недължими.
Ответницата твърди, че посочените суми – главници – 29 500 и 2 500 лева,
действително били включени в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, от който
се установявало, че заемополучателят сключил два договор за заем – договор за заем № 188-
ИХ от 19.06.2018 г. за сумата от 2 500 лева и договор за заем № 191-ИХ от 20.06.2018 г. за
29 500 лева, които суми били дължими в края на погасителния план – 21.06.2023 година.
Предвидено било заемодателят да ги претендира в пълен размер преди тази дата ако
заемополучателят не внесе гаранционна вноска по двата договора или ако заемодателят
обяви кредитите за предсрочно изискуеми, като се твърди, че гаранционните вноски по
двата кредита бил внесени от нея в уговорените размери и срок, поради което не било
налице неизпълнение от нейна страна, водещо до претендиране на отпуснатите суми на това
основание.
3
Ответницата оспорва и настъпването на второто основание за предсрочна
изискуемост на кредитите, тъй като твърди, че не е била уведомявана от кредитора за това
обстоятелство, каквото задължение има в каквато насока е и задължителната съдебна
практика. Твърди, че представените с исковата молба два броя уведомления не са подписани
от нея, като оспорва същите и моли съда да задължи дружеството да представи същите в
оригинал, в противен случай - да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
Ответницата твърди, че като се има предвид, че предсрочната изискуемост на сумите по
двата договора не е настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, то изискуемостта им ще настъпил на
21.06.2023 година, поради което и претенциите били неоснователни. Посочва, че
дружеството-ищец към момента вдигнало възбраните от имотите на ответницата и
ипотеките върху тях заличени, от което също се установявало, че не е в неизпълнение на
договорите.
Ответницата заявява, че сумите, представляващи договорни лихви за периода от
21.06.2019 г. до 04.11.2019 г., а именно 2 228,89 лева по договор за заем с главница в размер
на 29 500 лева и 188,89 лева по договора за заем с главница в размер на 2 500 лева, същите
били заплатени от нея преди да бъде уведомена за образуваното заповедно производство по
ч.гр.д.№ 1305/2019 г. на РС–С..
Посочва още, че съгласно договорите е следвало да заплати гаранционни вноски за
първите дванадесет месеца, считано от сключването им, които тя внесла с платежно
нареждане от 21.06.2018 г., като тези вноски служели за погасяване на сумите по
погасителните планове до месец юни 2019 година. С друго платежно нареждане ответницата
погасила и следващите шестмесечни вноски според плана в размер на 3 200,04 лева,
съгласно платежно нареждане от 29.11.2019 г., с оглед на което вземанията на ищеца за
договорни лихви били изцяло погасени.
Ответницата прави възражение за нищожност на клаузите в договорите, касаещи
наказателните лихви и договорните неустойки, тъй като противоречат на добрите нрави.
Претендираните суми за неустойки, съответно 17 700 лева за договор за заем за 29 500 лева
и 1 500 лева за договора за заем за 2 500 лева, счита за прекомерни, още повече, че
договорите били обезпечени и с ипотека.
В заключение, ответницата моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани, като претендира присъждане на разноски за
производството.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от представените с исковата молба, с отговора на ответника и от съдържащите
се в ч.гр.д.№ 1305/2019 година, по описа на РС–С. доказателства, по силата на договор за
заем № 191-ИХ -20-20.06.2018 година ищецът в качеството си на заемодател предоставил на
ответницата ХР. ХР. Б. - заемополучател заемната сума в размер на 29500,00 лева, а въз
основа на договор за заем № 188-ИХ-19.06.2018 година й била предоставена заемна сума в
размер на 2500,00 лева.
Съгласно погасителния план заемополучателят ХР. ХР. Б. е трябвало да погасява по
491.67 лева месечно по първия договор за заем от 29500.00 лева и по 41,67 лева по втория
договор за заем от 2500.00 лева.
4
Размерът на дължимата лихва съгл. чл. 2.2 б. ”б” и „ж” и „б” и „з” и по двата договора за
заем, считано от датата на предоставяне на заемната сума - 21.06.2018 година до датата на
прекратяване на договора – 04.11.2019 година се изчислява както следва:
Според чл. 2.6, при забава в погасяването на дължимата вноска дори и с един
просрочен ден или при частично погасяване на дължимата вноска в размер на по-малко от
определената в погасителния план, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент
/наказателна лихва/ в размер на 5% месечно начислена върху остатъчната заемна сума.
По силата на чл.2.8 от договора, при предсрочното му прекратяване поради забава,
погасяването на дължимата вноска съгл. чл. 2.7 заемополучателя дължи наказателна лихва в
размер на 5% месечно върху стойността на заемната сума /главницата/ към датата на
прекратяване на договора, като наказателната лихва се дължи до пълното погасяване на
главницата и всички други лихви, дължими по силата на заемния договор.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните се установява, че размерът на заемната сума по чл. 2.2 „б” от договора възлиза на
29500.00 лева. Фиксираният годишен лихвен процент по заема възлиза на 20%.
Дължимата от заемополучателя по Договор 191-ИХ-20.06.2018 година лихва е
разпределена в погасителния план от 491.67 лева и се дължи ежемесечно до 21-во число на
месеца, считано от 21.07.2018 година. Дължимата лихва, съгл.чл. 2.2, т. ”ж” по договор 191-
ИХ -20.06.2018 година е както следва: 29500,00 лева /главница/ х 20% /ГЛП/ = 5900.00 лева:
360дни = 16.388 лева на ден. От 21.06.2019 година до 04.11.2019 година /прекратяване на
договора/ за 136 дни х 16.388 лева = 2228.89 лева.
Размерът на другата заемна сума по чл. 2.2 „б” от договора възлиза на 2500.00 лева.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 20%. Дължимата от заемополучателя
по Договор 188-ИХ-19.06.2018 година лихва е разпределена в погасителния план от 41.67
лева и се дължи ежемесечно до 21-во число на месеца , считано от 21.07.2018 година.
Дължимата лихва, съгл. чл. 2.2 т”ж” от договор 188-ИХ - 19.06.2018 година е: 2500,00 лева
/главница/ х 20% /ГЛП/ = 500.00 лева: 360дни = 1.388 лева на ден. От 21.06.2019 година до
04.11.2019 година /прекратяване на договора/ за 136дни х 1.388 лева = 188.89 лева.
Размерът на дължимата наказателна лихва съгл. чл. 2.6 и чл. 2.8 и по двата договора,
считано от датата на настъпване на забавите до данните на евентуалните плащания и/или
до датата на прекратяване на Договорите се изчислява като следва: чл. 2.7 от договорите
повелява, че при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни след
изтичане на сроковете за плащане определени в чл.2.2 „б” и „з” от настоящите договори,
произтичащи от цялото вземане, става предсрочно изискуемо и заемодателя освен правата
по чл. 2.6, има право да прекрати настоящите договори, като иска предсрочно погасяване на
остатъка от заемната сума по договора, ведно с неустойката в размер на 60% от
изчислената върху пълния размер на заемната сума.
Върху заема по договор 191-ИХ-19.06.2018 година от 29500.00 лева, за периода от
21.07.2019 година до 04.11.2019 година, от 106дни, или 29500.00 лева по 5% на месец по
106дни, от 30дни в месеца се равнява на 5211.67 лева.
5
Върху заема по договор 188-ИХ- 19.06.2018 година от 2500.00 лева, за периода от
21.07.2019 година до 04.11.2019 година, от 106 дни, като 2500.00 лева х 5% на месец х
105дни от 30дни, възлиза на сумата от 441.67 лева.
Съгл. чл. 2.7 от договорите, неустойката в размер на 60% от заемната сума по чл. 2.7
от договора за заем № 191-ИХ-20.06.2018 година възлиза на 29500.00 лева х 60% = 17700.00
лева.
Договорената неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл. 2.7 от договора
за заем № 188-ИХ-19.06.2018 година възлиза на 2500.00лв х 60% = 1500.00 лева.
Законната лихва по договор 191-ИХ-20.06.2018 година върху главницата от 29500.00
лева, изчислена считано от датата на прекратяване на договора от 04.11.2019 година до
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е в размер на 147.50 лева, съгласно
приложената справка към заключението.
Законната лихва по договор 188-ИХ-19.06.2018 година върху главницата от
2500.00 лева, изчислена считано от датата на прекратяване на договора от 04.11.2019 година
до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е в размер на 12.50 лева, съгласно
приложената справка към заключението.
Размерът на дължимата главница от ХР. ХР. Б. по договор 191-ИХ-20.06.2018 година
към ищеца по счетоводни документи е 29500.00 лева, а по договор 188-ИХ-19.06.2018
година - 2500.00 лева.
Общата сума по рекапитулацията по двата договора според вещото лице възлиза на
59431.12 лева, както следва:
За дължимите суми по Договор 191-ИХ- За дължимите суми по Договор 188-ИХ-
20.06.2018год. 19.06.2018год.
Неплатена главница 29500.00лв. Неплатена главница 2500.00лв.
Лихви 2228.89лв. Лихви 188..89лв
Наказателна лихва 5211.67лв. Наказателна лихва 441.67лв.
Договорна неустойка 17700.00лв. Договорна неустойка 1500.00лв.
Законна лихва 147.50лв. Законна лихва 12.50лв.
Сбор: 54788.06лв Сбор : 4643.06лв
В последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 12.07.2022 година,
ищецът не представи, при условията на чл.183, ал.1, вр.чл.161 от ГПК оригиналите на двете
уведомления за прекратяване на договорите за заем, съдържащи и два броя покани за
доброволно изпълнение с предсрочна изискуемост на вземанията от изх. № 83 и изх.№ 84
от 04.11.2019 година (л.47 и л.48 от делото), които според ответницата не й били връчени
лично. Възражението за това оспорване е било инвокирано своевременно – с отговора на
исковата молба (л.79, стр.2 от отговора, втори абзац, находящ се в приложеното към
настоящото дело гр.д. № 930/2020 година, по описа на РС-С.). Ето защо съдът с протоколно
6
определение от 12.07.2022 година ги изключи от доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни
изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК е допустим,
тъй като е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417
от ГПК пред районния съд срещу длъжника по договора за заем, чийто упълномощен по
ч.гр.д.№ 1305/2019 г., на РС-С. процесуален представител адв.Б. е възразила в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе установяването на
твърдяното с исковата молба възникнало между него и ответницата облигационно
правоотношение с източници: два договор за заем, по които заемодателят – ищец е
предоставил на заемателя – ответник, както следва: по договор 191-ИХ-19.06.2018 година,
сумата от 29500.00 лева и по договор 188-ИХ- 19.06.2018 година, сумата от 2500.00 лева.
Горното бе установено по несъмнен начин както от представените по делото писмени
доказателства, така и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
С т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20 а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. /Така Решение № 139 от
05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І
т. о./
В решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о. е посочено, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора и ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата
молба може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще
настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В решение № 114/07.09.2016 г. по
т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. също е прието, че исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
7
длъжника. Тази постановка е относима обаче при предявяване на самостоятелни осъдителни
искове, не представляващи продължение на инициирано заповедно производство.
Следователно, релевантно по изясняване и решаване на настоящия правен спор се
явява възприетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК за вземането,
произтичащо от заемно правоотношение, което става изискуемо ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора – в случая е уредена и предвидена в чл.4.5 и чл.4.6 от двата договора
за заем, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В настоящия случай
това не е било сторено своевременно и надлежно от страна на кредитора – ищец спрямо
длъжника - ответник.
Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на
представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит или както в случая – нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека по заемно правоотношение на отпуснати парични средства, в който
размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание /решение №
420/11.02.2015 год. на ВКС по гр.д. № 3079/2014 год., IV г.о./.
Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната
твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с
правно основание чл.422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно
изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца по заемно правоотношение,
както в случая. Нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на
срока в хипотезата на постигната между страните по договор за банков кредит или заем
предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит/заем при определените
в договорените клаузи условия, следва да е достигнало до знанието на длъжника, за да бъде
уважен иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита/заема, като
основание за предявяване на иска. Нарочното волеизявление следва да е конкретно – същото
следва да съдържа и размера на сумите – главница, договорни и наказателни лихви, др.,
които кредиторът обявява за изискуеми. В случая това не е сторено надлежно, което
обуславя неоснователността на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ето защо съдът счита, че в настоящия казус по отношение на претендираните
главници по двата договора за заем исковите претенции се явяват недоказани, както по
основание, така и по размер, и следва да бъдат отхвърлени изцяло в първоначалните им
пълни предявени размери.
С оглед неоснователността на главните искови претенции за признаване
8
съществуване на вземането за главниците, следва да бъдат оставени без уважение и
акцесорните претенции за на ищеца за дължимост на възнаградителните и наказателните
лихви по двата договора за заем, както и за неустойките по тях
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора и на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат КР. ИГН. Б. сумата от 2313,00 лева, за осъществено безплатно
адвокатско представителство на ответницата по настоящото исково производство,
изчислено съгл. съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на
830,00+1483,00 лева = 1483,00 лева (минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при разгледан и
отхвърлен интерес от 59431,12 лева), както и съгл.чл.7, ал.7, вр.ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на
половината сума от 1483,00 лева, равняваща се на 741,50 лева – дължими за осъществена
защита от адвокат Б. по заповедното производство пред РС-С. по ч.гр.д.№ 1305/2019
година.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на осн.чл.422, ал.1 от
ГПК по отношение на ХР. ХР. Б., ЕГН ********** от с. Ш., общ. С., ул. „32-ра“ № 5,
съществуването на вземането на „Н.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.В., ул.„Иван Страцимир“ № 2, представлявано от Б.П. в общ размер на 59 431,12 лева,
представляващо неплатени задължения по два договора за заем, както следва: 29500,00 лева
– неплатена главница по договор за заем № 191-ИХ от 20.06.2018 г.; 2 228,89 лева–лихва
върху сумата по главницата, изчислена към датата на прекратяване на договора 15.11.2019
г.; 5 211,67 лева – наказателна лихва по същия договор; 17 700 лева – договорна неустойка
съгласно същия договор; 147,50 лева – законна лихва по договор за заем № 191-ИХ от 20.
06. 2018 г. върху главницата, за периода от 04.11.2019 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК; 2 500 лева - неплатена главница по договор за заем № 188-ИХ
от 19.06.2018 г.; 188,89 лева – лихва върху главницата по договора № 188-ИХ от 19.06.2018
г.; 441,67 лева - наказателна лихва по договора; 1 500 лева - договорна неустойка по същия
договор; 12,50 лева – законна лихва върху сумата – главница по договор № 188-ИХ от
19.06.2018 г. за периода от 04.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК, по ч.гр.д. № 1305/2019 г. на Районен съд – гр.С..
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, „Н.“ ООД, ЕИК .78 да заплати на адвокат КР.
ИГН. Б. сумата от 2313,00 лева, за осъществено безплатно адвокатско представителство на
ответницата по настоящото исково производство и сумата от 741,50 лева – дължими за
осъществена защита от адвокат Б. по заповедното производство пред РС-С., по ч.гр.д.№
1305/2019 година.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10