№ 156
гр. Варна, 31.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20243100900325 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. А. Н. с ЕГН
********** с адрес ***********, срещу И. В. Р. с ЕГН ********** с адрес
**************, действащ като ЕТ“Дом – Игнат Раденков“ с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Чаталджа“ 5.
При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът
констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК
и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими. Предвид естеството на
предявените искове производството по делото следва да се разгледа по реда на
глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
Възражението на ответника за разглеждане на делото по общия исков ред
е неоснователно, доколкото на основание чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т. 8 от ТЗ
записът на заповед е абсолютна търговска, поради което възникналият във
връзка с него правен спор също има търговски характер.
По делото не е осъществена пълна двойна размяна, поради липса на
подадена от ищеца допълнителна искова молба.
Обективираното в отговора искане на ответника за прекратяване на
производството по делото като второ заведено се явява неоснователно, тъй
като предмет на гр.д. №260/2024г. на ВОС е вземане по каузална сделка, чиято
връзка с процесния запис на заповед е въпрос по основателност, а не по
допустимост на менителничния иск.
По искането за спиране на производството съдът следва да се произнесе в
първото по делото заседание.
С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране
на доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към
1
разглеждане на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за спиране на делото
до приключване на гр.д. №260/2024г. на ВОС за първото по делото заседание.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
28.02.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
им се връчи копие от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е образувано по предявен от С. А. Н. с ЕГН ********** с
адрес ***********, срещу И. В. Р. с ЕГН ********** с адрес **************,
действащ като ЕТ“Дом – Игнат Раденков“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Чаталджа“ 5, иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.505, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 29000 лева, представляваща главница по запис на заповед
от 09.09.2022 г. с падеж 09.12.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 08.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №14469/2023 г. на ВРС.
Ищецът поддържа, че в негова полза ответникът е издал на 09.09.2022 г.
запис на заповед, с който едностранно и безусловно се е задължил да му
заплати сумата от 29000 лева, платима на падеж 09.12.2022г. Записът на запис
е с падеж на определена дата, поради което не е необходимо предявяването му
за плащане. Непредявяването му за плащане не рефлектира върху
възможността за принудително изпълнение. Поради изпадане на длъжника в
забава, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която
ответникът е подал възражение. В тази връзка ищецът обективира искане за
съдебно установяване на вземането си.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
оспорва иска с твърдения, че записът за заповед обезпечава сключен между
ответника и ищеца в качеството му на адвокат договор за правна защита и
съдействие от 15.05.2022г. за осъществяване на представителство по
изпълнителни дела №20218950400423 и №20218950400056 с уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 29000 лева. Вземането по каузалната
сделка е предмет на гр.д. 260/2024г. на ВОС. Поддържа доводи за нищожност
на договора и анексите към него поради противоречие със закона, заобикаляне
на закона и накърняване на добрите нрави, а евентуално за тяхната
2
унищожаемост поради измама и крайна нужда. Твърди, че уговорката между
страните е била ищецът да предостави безплатна правна помощ по чл.38 от
ЗАдв. Ищецът уверявал ответника, че предоставената му защита за него ще е
безвъзмездна, а възнаграждението на адвоката ще бъде от присъдените му
съдебно-деловодни разноски. Същевременно ищецът е съставял документи за
множество високи възнаграждения и ги предявявал на ответника за подпис,
под предтекст, че трябва да се представят пред съда или ЧСИ,
злоупотребявайки с доверието му и възползвайки се от затрудненото му
материално положение и напредналата му възраст (80 години), които
ответникът подписвал. Твърди, че клаузата за възнаграждение от 29000 лева
по срочния договор от 1 година, противоречи на уговорката за предоставяне
на безплатна правна помощ и води до нарушаване на добрите нрави.
Възнаграждението е едностранно определено от ищеца, а не по общо съгласие
на страните, тъй като ищецът е бил въведен в заблуждение, че за него
представителството ще е безплатно. Търсеният хонорар не съответства на
изискването на чл.36, ал.2 от ЗАдв. възнаграждението да е справедливо и
обосновано. Същият надхвърля размера на исковите суми. Изпълнителните
дела не са с висока правна сложност и няма основание за завишаване размера
на възнаграждението многократно над минимума по наредбата от 450 лева.
Размерът не съответства и на реално извършените от ищеца процесуалния
действия. Правно регламентираните възможности за адвоката да осъществи
правна защита са изчерпателно изброени в закона – да бъде заплатено
авансово възнаграждението, да бъде разсрочено на вноски, да бъде
предоставена безвъзмездна правна помощ, да бъде уговорен резултативен
хонорар. В случая възнаграждение не е заплатено авансово, нито е
разсрочено, следователно е предоставена правна помощ на лице в затруднено
материално положение. Приемането на обратното, би означавало сключване
на договора при заобикаляне на закона. Съставеният от ищеца договор
заобикаля закона и поради това, че при наличието на уговорка за предоставяне
на безплатна правна помощ, размерът на адвокатското възнаграждение следва
да се определи съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В условията
на евентуалност, в случай, че договорът бъде приет за действителен, се
навежда възражение за неизпълнен договор. Твърди се, че ищецът не е
предоставил защита по делата, не е направил искане да бъдат присъдени
направените от клиента му деловодни разноски, не е представил списък с
разноски, не е защитил в пълнота интересите на клиента си, а е злоупотребил с
доверието му. Поддържат се доводи и за некачествено изпълнение на
задълженията на ищеца по сключения договор. Ответникът останал изненадан
от множество заведени от негово име съдебни искове с различни искания от
адв. Н.. Ищецът не оттеглил подадена от името на ответника жалба, въпреки
изричното несъгласие на ответника производството по нея да продължи с
оглед утежняването му с разноски. Едва месеци по-късно ответникът
самостоятелно оттеглила жалбата, както и пълномощията си от адв. Н..
Оспорва истинността на процесния запис на заповед по отношение на
датата и вписаното място на издаване, с твърдения, че на 09.09.2022г.
ответникът не е бил на посочения в записа административен адрес. В тази
връзка се поддържат доводи за недействителност на записа на заповед поради
липса на вписани действителни дата и място на издаване. В случая не е налице
хипотезата на чл.536, ал.3 от ТЗ, тъй като до името на издателя няма посоченo
място. Поддържат се доводи и за нищожност на записа поради заобикаляне и
противоречие със закона, по-конкретно с нормата на чл.3, ал.1, т. 1 от Закона
3
за ограничаване на плащанията, забраняваща разплащания в брой на суми,
надвишаващи 10000 лева. С издаването на ценната книжа ищецът е целял
заобикаляне на закона – да бъде направено плащане в брой в размер над 10000
лева в нарушение на данъчните закони и Закона за ограничаване на
плащанията. Твърди се, че вземането по договора не е включено в данъчната
декларация на ищеца пред НАП за 2022г. Поддържа се, че ако ищецът не
докаже друго основание за дължимост на сумата от 29000 лева, това също би
направило ценната книга недействителна, тъй като обещанието за дарение
всякога е нищожно. Оспорва се ответникът да е получавал от ищеца сумата по
записа на заповед по какъвто и да е повод.
Прави се възражение за измамно намерение (Еxception doli), тъй като
ищецът не е действал добросъвестно. Приносителят на ценната книга, който е
страна по каузалното правоотношение, е по правило недобросъвестен, защото
той не може да не знае за наличието на възраженията по каузалната сделка,
релевирани по гр.д. 260/2024г. на ВОС. В случая поемателят на записа на
заповед търси вземане срещу издателя, произтичащо от менителничното
правоотношение, независимо от идентичността между двете сделки,
изразяваща се в съвпадение на фигурите на кредитора и длъжника по записа
на заповед и по договора за правна помощ, на менителничната сума и
уговореното адвокатско възнаграждение. Липсата на каузално
правоотношение е релевантна за менителничните отношения, като издателят в
този случай може да откаже плащане. С оглед на липса на вземане,
произтичащо от каузалното правоотношение, на издателя на записа на заповед
не може да се вмени плащане на менителничната сума. Ето защо е
основателно възражението exception doli, което се базира на понятието за
недобросъвестността на приносителя на менителничния ефект да осъществи
права, които не би следвало да бъдат предявени. Ищецът е предявил два иска
за удовлетворяване на един и същи правен интерес на две различни основания
– на основание каузалната сделка и на основание менителничната сделка,
което противоречи на един от основните принципи на правото за
недопустимост на неоснователното обогатяване.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК ,
указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже: 1./ факта, че се явява
приносител по валиден и редовен от външна страна менителничен ефект; 2./
наличието на каузално правоотношение между страните, по силата на което
ответникът се е задължил със записа на заповед, както и че ищецът е изправна
страна по каузалното правоотношение.
Ответникът, от своя страна, е длъжен да докаже: 1./ твърдяните пороци
на записа на заповед; 2./ наличието на връзка на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил с цената
книга, 3./ твърдяните пороци на каузалната сделка; 4./ твърденията си за
некачествено изпълнение на ищеца по каузалната сделка; 5./ факта, че
вземането на ищеца по каузалното правоотношение е предмет на висящо
исково производство.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на каузално
правоотношение между страните, по силата на което ответникът се е
задължил със записа на заповед, както и за качеството си на изправна страна
по каузалното правоотношение, на основание чл.146, ал.2 от ГПК.
4
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за твърденията си за
некачествено изпълнение на ищеца по каузалната сделка, на основание чл.146,
ал.2 от ГПК.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните
писмени доказателства.
ДА СЕ РАЗШИЯТ от делото нечетливите преписи от документи към
отговора на исковата молба и на тяхно място да се приложат представените с
молба №31795/11.12.2024г. копия.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ответника исканото съдебно удостоверение за
снабдяване със заверени преписи от материалите по гр.д. №260/2024г. на ВОС,
посочени в т. 2 от доказателствените искания, след представяне на
доказателства за заплатена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 5
лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ответника исканото съдебно удостоверение
със съдържанието по т. 4 от доказателствените искания, след представяне на
доказателства за заплатена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 5
лева.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в първото по делото заседание да
ангажира гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на
водене за установяване на връзка на процесния запис на заповед с твърдяния
договор за правна защита от 15.05.2022г., като оставя без уважение
доказателственото искане в останалата му част на основание чл.159, ал.2 от
ГПК и поради недопустимост на доказването на отрицателни факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание
чл.183 от ГПК за задължаване на ищеца да представи процесния запис на
заповед в оригинал, доколкото видно от удостоверителното изявление на л.10
от ч.гр.д. №14469/2023г. на ВРС, същият е предаден на Административния
секретар на ВРС и заведен в нарочния регистър с №196/09.11.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаването му
да отговаря на въпроси относно каузалната сделка, доколкото обяснения по
чл.176 от ГПК са допустими само по искане на насрещната страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за постановяване
изслушване обясненията на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, доколкото
същото не се явява необходимо предвид липсата на подадена допълнителна
искова молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание
чл.186 от ГПК за изискване на данъчни декларации на ищеца за 2022г., поради
неотносимост на публичноправните правоотношения на ищеца към предмета
на гражданскоправния спор.
5
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6