Решение по дело №1327/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              03.05.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1327 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 12.04.2018г., гр.д.21872/17г., СРС, 141 с-в признава за установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Н. Е. Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.01.2017г., ч.гр.д.1013/17г., СРС, 141             с-в, както следва: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 988,13 лв. - цена за доставена топлинна енергия и сумата 55,74 лв. - цена на услуга за дялово разпределение за топлоснабден имот с абонатен № 191393, дължими за периода 01.12.2013г. - 30.04.2016г., ведно със законна лихва от 09.01.2017г. до изплащане на вземанията; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 128,17 лв. - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2014г. - 28.12.2016г., отхвърля исковете за главниците за разликата до пълните предявени размери съответно от 1045,52 лв. и 82,26 лв., както и исковете за лихви съответно за разликата до пълния предявен размер от 149,28 лв. за топлинна енергия и през периода 31.01.2014г. - 28.12.2016г. и за сумата 19,98 лв. - върху главницата за дялово разпределение през същия период, осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 464,52 лв. - разноски за исково производство и сумата 294,53 лв.– разноски за заповедно производство, като разсрочва на основание чл.241, ал.1 ГПК изпълнението на дължимите суми за главници, лихва и разноски, чрез заплащане на по 80 лв. месечно до погасяване на общия размер на вземанията от 1 705, 18 лв. (поправено от 1 931,09 лв. с решение, постановено на 08.08.2018г. по същото дело, влязло в сила като необжалвано).

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по исковете Н. Е. Т.. Счита за недоказано количеството на доставената топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.

Срещу решението в частта, с която се допуска разсрочено плащане на вземанията постъпва „въззивна жалба“ с характер на частна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че ищецът не доказва да е в лошо материално състояние Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искането за разсрочване.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

         В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва. Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и мораторна лихва са основателни.

Според чл.241, ал.1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В случая е спазено условието, страната да предяви искане за разсрочване най-късно преди, а не след произнасянето с крайния съдебен акт, каквато възможност не е предвидена в действащия ГПК, за разлика от изключението на чл.191, ал.3 ГПК/отм./. Подобно искане е предявено от ответника  Н. Е. Т. още с отговора на исковата молба. В хода на процеса, същият представя декларация за материално и гражданско състояние, според която получава месечна пенсия от 337 лв., притежава апартамент, където живее и празно дворно място. Щом ответникът не декларира да получават доходи от наем, недвижимото имущество не може да се разглежда в този контекст като източник на допълнителен доход. Предвид влошеното имотно положение на ответника и по съображения за справедливост, следва еднократно да се приложи изключителната мярка на чл.241, ал.1, предл.2 ГПК за разсрочване на възложените в негова тежест суми по съдебното решение чрез изпълнение на части от по 80 лв. месечно, считано от влизането му в сила.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете и е допуснато разсрочване на плащането.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

Ответникът по частната жалба не претендира и не установява направени разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.04.2018г., гр.д.21872/17г., СРС, 141 с-в в частта, с която се признава за установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Н. Е. Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.01.2017г., ч.гр.д.1013/17г., СРС, 141 с-в, както следва: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 988,13 лв. - цена за доставена топлинна енергия и сумата 55,74 лв. - цена на услуга за дялово разпределение за топлоснабден имот с абонатен № 191393, дължими за периода 01.12.2013г. - 30.04.2016г., ведно със законна лихва от 09.01.2017г. до изплащане на вземанията; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 128,17 лв. - мораторна лихва за забава през периода 15.09.2014г. - 28.12.2016г., като разсрочва на основание чл.241, ал.1 ГПК изпълнението на дължимите суми за главници, лихва и разноски, чрез заплащане на по 80 лв. месечно до погасяване на общия размер на вземанията от 1 705, 18 лв. (поправено от 1 931,09 лв. с решение, постановено на 08.08.2018г. по същото дело).

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.