Решение по дело №2483/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1618
Дата: 9 септември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20195330202483
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1618

гр. Пловдив, 09.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 2483/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 405337-F446215/06.02.2019 г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, с което на А.П. с ЛНЧ ********** на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) са наложени  четиринадесет на брой глоби в размер всяка на 2444,79 лв. за четиринадесет нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ.

Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за липсата качеството субект на нарушението по чл. 3 от ЗОПБ, евентуално за неяснота във фактическата обстановка, свързана с неустановяване на всички релевантни факти, нарушаване на правилото на чл. 18 от ЗАНН, разлика в сбора на всички РКО от НП и сумата по решението на еднолични собственик на капитала, за несъбиране на всички значими доказателства и непредприемане на действия по установяване на обективната истина, както и за несъставомерност на установеното деяние.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, в съдебно заседание подробно обсъжда събраните доказателства и възраженията на жалбоподателя, като моли да бъде потвърдено НП.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

По повод на подаване на документи за издаване на удостоверение за реализирани доходи от чуждестранно физическо лице, жалбоподателят А.П., с вх. № 70-00-12949/09.11.2018 г. било разпоредено с резолюция № П16001618198114-0РП-001 от 09.11.2018 г. от висшестоящ орган на В.Н. в качеството ѝ на *** да извърши проверка. Затова тя осъществила контакт с пълномощник на заявителя - М.Д., която в това ѝ качество е подала заявлението. Поискала от нея документи, които да ѝ послужат при проверката. На по-късен етап отново поискала документи, в това число и разходни касови ордери за изплащането на дивиденти. Всичките изискани документи ѝ били изпратени по служебната електронна поща в незаверени копия. На 21.11.2018 г. установила, че лицето, от името на което е подадено искането, а именно жалбоподателят А.П. не е приел чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащания от „Алкастел Фуудс“ ЕООД с ЕИК *********, представляващи част от парична престация на стойност над 10 000 лв., а именно част в размер на 128 592,17 лв. от разпределен дивидент в размер общо на 370 028,20 лв. (равностойността на 189 192,41 евро), съгласно протокол от 06.07.2017 г. на едноличния собственик на капитала на „Алкастел Фуудс“ ЕООД, като плащанията са извършени, както следва:

1.        На 28.11.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 3/28.11.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

2.        На 29.11.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 4/29.11.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

3.        На 06.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 5/06.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

4.        На 07.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 6/07.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

5.        На 08.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 7/08.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

6.        На 11.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 8/11.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

7.        На 12.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 9/12.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

8.        На 13.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 10/13.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

9.        На 14.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 11/14.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

10.   На 15.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 12/15.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

11.   На 18.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 13/18.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

12.   На 19.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 14/19.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

13.   На 20.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 15/20.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

14.   На 28.12.2017 г. „Алкастел Фуудс“ ЕООД е изплатило на А.П. в брой сумата от 5 000 евро /в левова равностойност на 9 779,15 лв./, за което е издаден разходен касов ордер № 16/28.12.2017 г. с основание „изплатен дивидент“.

За констатираните нарушения е съставен протокол № П-16001618198114-073-001/16.11.2018 г. от В.Н., в качеството ѝ на главен инспектро по приходите.

За установеното нарушение бил съставен АУАН бл. № F446215/21.11.2018 г., в който са описани всичките 14 на брой нарушения, както и че жалбоподателят е нарушил чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ за всички от нарушенията. Актът е съставен в присъствието на упълномощено лице, което не е направило възражения в него. Подадено е допълнително писмено възражение. При съставянето на акта са и заверени изпратените по електронна поща преди това и разпечатани документи, в това число и протокол, декларация, РКО, движение на сметка 425 „Разчети дивиденти“, 454 „Разчети за дан. на физ. лица“.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя са били наложена четиринадесет глоби всяка в размер на 2444,79 лв. на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ. Обсъдено е подаденото писмено възражение.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Н. - актосъставител, М.Д. и Д.Т., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, пълномощно с рег. № 2230 от 07.07.2016 г. по описа на Ж. Н., *** в района на Районен съд Пловдив, възражение вх. № 70-00-13645/26.11.2017 г., протокол от решение на едноличен собственик на капитала на „Алкастел Фуудс“ ЕООД от 06.07.2017 г. и от 20.06.2017 г., 14 бр. РКО, декларация във връзка с искане за издаване на документ по чл. 58 от ЗДДФЛ, препис на документ за самоличност и заверен официален превод, заверен препис на български документ за самоличност, извлечение по разплащателна сметка, разпечатка на движение на сметка 425 „Разчети дивиденти“ и сметка 454 „Разчети за дан. на физ. лица“, протокол № П-16001618198114-073-001/16.11.2018 г., удостоверение № 70-00-12949/16.11.2018 г., искане за издаване на документ вх. № 70-00-12949/09.11.2018 г., декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. Назначена и приета е съдебнопочеркова експертиза, обективирана в протокол № 507 на експерт от БНТЛ при ОД на МВР Пловдив..

Разпитана в съдебно заседания свидетелката Н. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че тя лично е извършвала проверка по повод подаденото от жалбоподателя искане и вътрешната резолюция. Посочва, че едва след предоставяне на РКО е констатирала, че е извършено плащане. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Същите съответстват на съставения АУАН и на изготвения протокол.

Съдът оцени като достоверни показанията на свидетелите Д. и Т.. Д. в качеството си на пълномощник на жалбоподателя изцяло се е занимавала с хода на административнонаказателната преписка. От своя страна Т. като служител на обслужваща компания, занимаваща се със счетоводни услуги, лично е попълвала и полагала подпис на процесните РКО. Предаването им е станало на трето лице с малко име В., който ги е взел от офиса на свидетелката. Показанията им съдът счете за обективни поради тяхната последователност, непротиворечивост и логичност, за което и им се довери.

Приетата в съдебно заседание експертиза установява, че в изследваните документи  няма подпис, положен за „Ръководител/Получил сумата“, който да е изпълнен от А.П.. Съдът отчете, че заключението е изготвено съобразно професионалната квалификация на вещото лице, което има необходимия опит и познания в съответната област на науката, поради което го прие за пълно и обосновано.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които са извършени те. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези  (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за разплащания в брой.

За неоснователни съдът намери възраженията свързани със съдържанието на НП и по-конкретно с описанието на фактическата обстановка. Единствено в правомощията на актосъставителя и в последствие административнонаказващия орган /АНО/ е да прецени за кои нарушения ще бъде издавано и дали ще бъде издадено НП. Спазени са правилата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като за всяко нарушение е наложена отделна санкция, независимо, че всички са инкорпорирани в един документ. Това по никакъв начин не може да наруши правата на санкционираното лице и да доведе до някаква неяснота. Напротив, така се постига прегледност и в по-голяма степен за охраняват правата му.

Относно възражението, че не са събрани всички доказателства и не е изслушан нарушителят, съдът намира, че в съдебното производство той може да разгърне в пълнота правата си и чрез активната си роля да допринесе за разкриване на обективната истина.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Административнонаказателният състав на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ. Съответно нормата на чл. 3 от ЗОПБ императивно регламентира плащанията на територията на страната над определена стойност или по договори над определена стойност, да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Изхождайки от разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК и разглеждайки плащането като задължение за предаване на пари или други заместими вещи, следва изводът, че субектът на това задължение и в частност субектът на задължението за предаване на пари, е субект /адресат/ и на административното задължение по чл. 3 от ЗОПБ. Доколкото регламентираният състав на административното нарушение по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, се свързва с неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, субектът на задължението за плащане и в това си качество и адресат на задължението по чл. 3 от ЗОПБ, е субект на нарушението по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ. В този смисъл за субект на административнонаказателна отговорност по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ като извършител на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ следва да се приеме платецът на паричната престация. Форма на съставомерното изпълнително деяние по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл. 3 от ЗОПБ или безразличие към извършването на такова действие /допускане на извършване на плащане/. По аргумент за противното получателят на паричната сума не е годен субект на извършване на нарушението, тъй като няма активно поведение в изпълнение на задължение за предаване на заместими вещи. В този смисъл Решение № 77 от 11.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3098/2018 г. на XIX с. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2315 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2693/2018 г. на XXIII с. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2736 от 19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2481/2018 г. на XXI с. на Административен съд – Пловдив и др.

От установените по делото обстоятелства е видно, че жалбоподателят е наказан именно като получател на паричната сума и както точно е отбелязано в АУАН и НП „не е приел“ сумата по надлежен начин. Тоест той не е изпълнител на задължението за предаване, а приемател/получател на заместимите вещи. Това негово качество го отличава от субектите, които могат да носят отговорност по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ. Въпреки това АНО го е санкционирал именно за поведението му на приемане на предназначената за него сума, което настоящият състав счита за незаконосъобразно. Отделен е въпросът, че той би могъл да носи отговорност като управител на дружеството за това, че е нарушил същата разпоредба, но при съществената разлика, че именно той може да се окаже лицето извършило или допуснало да се извърши плащане в брой, когато е забранено, и в което му качество да бъде наказан. Същото обстоятелство обаче не е предмет на установяване в настоящото производството и е ирелевантно.

Следователно жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, а оттам и като е наказан с НП именно за това нарушение, то наложената му санкция е незаконосъобразна. АНО неправилно е приложил материалния закон като не е преценил поведението на нарушителя коя норма осъществява и дали е противоправно и го е подвел под фактически състав, чиито елементи не се установява да са настъпили в обективната действителност. В този смисъл не се доказва да е извършено нарушение в смисъла на извършено плащане от страна на жалбоподателя.

Въпреки че се прие неправилен изводът на АНО за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, не следва да бъдат подкрепени възраженията му по недоказване на извършените от него деяния. Съдът счита, че доказателствата по делото еднозначно сочат на извод за действително разпределение на дивидент и получаването му, доколкото всички предприети действия са свързани с отчитането му, осчетоводяването му, признаването му в страната на произход на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът счита, че НП е незаконосъобразно издадено като е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Следователно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 405337-F446215/06.02.2019 г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, с което на А.П. с ЛНЧ ********** на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) са наложени  четиринадесет на брой глоби в размер всяка на 2444,79 лв. за четиринадесет нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

 

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

            И. Й.