СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Йорданка Петрова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 5690 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
20028472 от 01.02.2021 по гр.д.№ 38078/2020г. по описа на Софийски районен съд II ГО 56 състав е осъдил З. „Л.И.“ АД ЕИК********да заплати на З. “Е.“ АД ЕИК: ******** по
предявен иск с правно основание чл. 411, ал.1 от КЗ сумата от 430,32 лв.
представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за разходи за наем на заместващ автомобил,
вследствие на ПТП настъпило на 14.01.2019г. в гр. София на кръстовището на бул.
„Сливница“ и ул. „Адам Мицкевич“ ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда 18.08.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 498,74лв. С
решението е разпределена отговорността за разноски съобразно уважената част от
иска.
Срещу решението
в частта, в която предявеният иск е уважен е депозирана въззивна жалба с вх. №
25031559/22.02.2021г. на З. „Л.И.“ АД ЕИК:********. Процесуалният представител
счита че решението е неправилно тъй като обезщетение за заместващ автомобил не
се дължи, тъй като то противоречи с разпоредбите на чл. 411 от КЗ и чл. 20а от ЗЗД. Изтъква че обезщетението за имуществените вреди е безспорно но съдът
неправилно към него е включил в размера на обезщетението и разходите за заместващ
автомобил. Сочи че искането за заплащане на обезщетение за заместващ автомобил
се явява искане за пропуснати ползи, което
излиза от нормативно определения обхват на обезщетението по чл. 411 от КЗ. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго с което искът се
отхвърля.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор от З.“Е.“ АД ЕИК: ********.
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на
застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за
имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската
отговорност на деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване
на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между
ищеца и Посолство на Република Гърция бил сключен валиден договор за
имуществено застраховане „КАСКО“ обективирана в застрахователна полица № 00500100239511
с обект на застраховане лек автомобил “фолксваген голф“ с Рег. № *****и със
срок на застрахователно покритие от 12.00 ч. на 23.02.2018 г. до 11:59 ч. на 23.02.2019
г.
От приложените по делото документи се установява,
че към застрахователната полица е сключен добавък „КЛАУЗА Е +“ за заместващ
автомобил за срок от 30 дни.
Доказано е също така, че в срока на действие на
договора за имуществено застраховане - на 14.01.2019 г. е настъпило
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. София на кръстовището
на бул. „Сливница“ и ул. „Адам Мицкевич“, предизвикано от лек автомобил „БМВ
530 ХД“ с рег. № ********който движейки се по ул. „Адам Мицкевич“ от ул.
„Търново“ и на кръстовището с бул. „Сливница“ при наличието на пътен знак Б-1,
водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се срещу пътен знак Б-3
“фолксваген голф“ с Рег. №*****. По механизма на настъпилото ПТП не се спори, а
същият се установява от доказателствата по делото.
Застрахователят /ищецът/ е възложил
възстановяването на застрахования автомобил “фолксваген голф“ с Рег. № *****на
автосервиз „А.“ ЕООД. Стойността на ремонта била в размер на 3798,08 лв. -
фактът на осъщественото от ищеца заплащане на разходите за възстановяване на
автомобила не е бил спорен между страните.
Чрез представената в производството фактура № **********/
20.02.2019г. и констатациите на експерта по САТЕ, приета пред първата
инстанция, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл. 202 ГПК се
установява, че за времето, в което е бил извършен ремонт на увредения автомобил
/единадесет дни/ застрахован при ищеца от страна на сервиза „Авто юнион сервиз“
ЕООД е бил предоставен на застрахования друг заместващ автомобил рент а кар за
времето от 28.01.2019 г. до 07.02.2019 г., за което е заплатена сума в размер
на 498,74 лв.
Безспорно е между страните и съществуването на
валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
ответното дружество и собственика на лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. № ********със
застрахователно покритие към датата на ПТП до 14.01.2019 г.
С регресна покана, ищецът поканил ответника да му
възстанови сумата от 4296,82 лв., Не се спори, че ответното дружество заплатило
на ищеца сумата от 3798,08 лв.
Спорният въпрос по делото е дали в
застрахователното обезщетение се включват и разходите за заместващ автомобил,
платени от ищеца, докато увреденият автомобил е бил ремонтиран, респ. подлежат
ли на възстановяване от ответника.
Съгласно чл.
493, ал. 1 т. 2 и т. 3 КЗ застрахователят по "Гражданска отговорност"
дължи вредите причинени на чуждо имущество, както и пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. В случая е
засегнато имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права, задължения,
фактически състояния и пр./ - ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се
наложи ремонта му и собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият
ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да се
ползва, което представлява загуба за собственика. В случая ответникът не е
оспорил срока за извършване на ремонт, а видно от САТЕ наем е начислен за около
10 дни, което е разумен срок за ремонт на автомобил от оторизиран сервиз.
Също според Съдебно-автотехническата
експертиза средната наемна цена за автомобил с техническите характеристики на
процесния възлиза на 20 евро за ден или 430,21 лв. за целия период. За същата
сума е уважен и предявения иск.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС - потвърдено, като правилно.
По отношение на
разноските.
При този изход
на производството въззивникът няма право на разноски.
На основание чл.
280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното СГС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20028472 от 01.02.2021 по гр.д.№ 38078/2020г. по описа на Софийски районен съд II ГО 56 състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.