№ 1876
гр. Варна, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500902 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №9981/15.02.2022г. на ИВ. СТ. К.,
ЕГН **********, чрез адв. П.Т., против Определение № 1147/31.01.2022г. по
гр.д. № 11485/2021г. по описа на ВРС, 47 състав, с което е прекратено
производството по делото.
В частната жалба се сочи, че за ищеца липсва интерес да уточнява
правен интерес от иска си. Изложено е, че след прекратяване на делото по
перемпция и след влизане в сила на специалния ОУИ по чл.439 ГПК, с което
е прието, че изпълнението е прекратено по силата на закона, е отправена
покана до ищеца да заплати разноски. Настоява се, че разноските по
изпълнението в този случай не са за сметка на длъжника. Твърди се и че след
заплащане от длъжника на дължимите вземания по изп. лист по сметка на
ответника, последният е приложил чл.76, ал.2 ЗЗД относно разходи по
прекратеното изпълнително дело. Моли се за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за продължаване на производството.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирала отговор на частната жалба, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решаващият
състав е имал основание да прекрати делото поради неизпълнение на
дадените указания за обосноваване на правен интерес. Настоява, че
предявеният иск е недопустим поради наличие на други, предвидени в закона
възможности, а именно чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Сочи се, че изп. дело
1484/2020г. е прекратено на 29.09.2021г. поради приетото в мотивите на съда,
че изпълнителното дело е прекратено поради перемпция. Излага, че с оглед
прекратяване на изпълнителното дело, разноските в размер от 352.35лв. се
явяват недължими, тези разноски не са заплатени и не се претендират от
ответника. Сочи се, че заплатената сума от длъжника по сметка на взискателя
е послужила за погасяване на задължения по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. С оглед
на изложеното, се поддържа липса на правен интерес за ищеца от предявения
иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение и обжалваното
1
определение потвърдено.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. №11485/2021г. по описа на РС – Варна е
образувано по искова молба на ИВ. СТ. К. срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД за установяване недължимост на разноски по изп.д.
1484/2010г. по описа на ЧСИ Даниела Янкова в уточнен размер от 352.85лв по
ТТРЗЧСИ. В исковата и уточняващите молби са въведени твърдения, че със
съдебно решение е прието, че изпълнителното дело е прекратено на осн.
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което е налице визираното в разпоредбата на
чл.79, ал.1 ГПК изключение, при което разноските по делото не са за сметка
на длъжника. Представена е покана за принудително изпълнение от
06.10.2020г. до ищеца, в качеството му на длъжник по изп. дело, от която е
видно, че оспорената сума е начислена като такси и разноски по ТТРЗЧСИ
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск като недопустим по съображения,
идентични на изложените в отговора на частната жалба. Изложил е, че по
молба на длъжника, с представяне на съдебното решение, в което е прието, че
делото е прекратено, изпълнителното дело е прекратено от съдебния
изпълнител на 29.09.2021г., поради което посочените в исковата молба
разноски се явяват недължими.
Първоинстанционният съд е изискал и служебно информация от ЧСИ Д.
Янкова относно прекратяването на изп.д. 1484/2010г. В отговор е постъпило
писмо, с което ЧСИ е уведомил съда, че изпълнителното дело е прекратено на
осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 29.09.2021г.
Установителният иск е субсидиарна форма на защита и допустимостта
му е обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита.
В процесния случай съставът на въззивния съд намира, че липсва
правен интерес за ищеца от търсената защита. За да достигне до този извод,
съдът съобразява, че начисляваните в изпълнителното производство разноски
са последица от предприетото принудително изпълнение, по която съдебният
изпълнител се произнася в зависимост от изхода на изпълнителното дело, т.е.
разноските по принудително изпълнение са изцяло функция на вземането по
изпълнителния лист. Поради това, самостоятелен иск за тяхната недължимост
е недопустим.
Ведно с изложеното, както беше посочено установителният иск е
субсидиарна форма на защита, която не следва да се прилага, когато за ищеца
е налице друг път за защита. В случая процесуалният закон предвижда
специален ред за оспорване от длъжника на разноските по изпълнението, а
именно чрез обжалване действията на съдебния изпълнител на основание
чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Отделно от горното, правен интерес липсва и тъй като не е спорно нито
извънсъдебно, нито в хода на размяна на книжа по делото, че изпълнителното
2
производство е прекратено на на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК по молба на
длъжника след отправяне на представената към исковата молба покана за
принудително изпълнение от 06.10.2020г. Видно от гореизложената
фактическа обстановка, ответникът по иска не оспорва недължимостта на тези
разноски при прекратено изпълнително производство на посоченото
основание в съответствие с разпоредбата на чл.79 ГПК.
Горните изводи не се променят и от безспорния факт, че в полза на
взискателя са заплатени суми от длъжника за погасяване на вземанията по
изпълнителния лист, като взискателят не оспорва, че е отнесъл заплатената
сума и към погасяване на разноски. Касае се обаче за разноски по делото, по
което е издаден самият изпълнителен лист, а не за оспорените разноски по
изпълнителното дело.
Изложеното налага извод за недопустимост на образуваното исково
производство, респективно неоснователност на сезиралата съда частна жалба,
поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1147/31.01.2022г. по гр.д. №
11485/2021г. по описа на ВРС, 47 състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.274,
ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3