№
гр. София, 20.05.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Анета
Илчева в. гр. д. № 12803 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 35994 от 25.06.2018 г., постановено по
гр. д. № 32527/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, са отхвърлени предявените от
Р.Б.П. срещу М. на В.Р.кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
следните суми: сумата от общо 330 лева, представляваща възнаграждение за труд,
положен през време на официални празници за периода 01.04.2013 г. – 30.06.2014
г. и на 06.09.2014 г.; сумата от 60 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 01.07.2013 г. – 20.05.2016 г.; сумата от 196 лева, представляваща
възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.04.2013 г. – 30.06.2014 г.;
сумата от 36 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2013 г. –
20.05.2016 г.; сумата от 747 лева, представляваща възнаграждение за извънреден
труд, получен вследствие на приравняването на нощен труд към дневен труд с
коефициент 1,143; сумата от 136 лева, представляваща мораторна лихва за периода
01.07.2013 г. – 20.05.2016 г.
Подадена въззивна жалба от ищцата Р.Б.П. срещу
решението в цялост, в която се излагат
съображения за необоснованост и неправилност на крайния съдебен акт. Сочи се,
че ЗМВР предвижда изплащането и на други възнаграждения, извън тези в чл. 202 ЗМВР, тъй като изброяването там не е лимитативно. Счита, че субсидиарно
приложение намира ЗДСл относно изплащането на държавните служители на допълнително
възнаграждение за нощен труд и работа през официалните празници, тъй като
общият закон намира приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, тъй
като в противен случай ще е налице поставянето на въззивницата в
по-неравностойно положение спрямо другите държавни служители. Намира, че
Европейската социална харта и Международният пакт за икономически, социални и
културни права изискват компенсиране на служителите за полагане на нощен труд и
труд по време на официални празници. Претендира разноски.
В представени писмени бележки ответникът М. на В.Р.оспорва като
неоснователна жалбата и изтъква, че ищцата е работила на смени. Излага, че ЗМВР
не препраща към ЗДСл и работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд. Намира, че не следва да се заплаща за нощен
труд и труд по време на официални празници, когато той се включва в редовната
смяна. Намира, че ищцата не е полагала труд на официални празници през исковия
период. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт и възраженията на насрещната страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС, 87 състав, е бил сезиран с кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДСл, чл.
67, ал. 7, т. 3 ЗДСл и чл. 67, ал. 7, т. 2 ЗДСл.
По арг. от чл. 169 ЗМВР (отм.) следва да се приеме, че служителите на М.то
са две категории - държавни служители и лица, работещи по трудово
правоотношение. Статутът на държавните служители се урежда по ЗМВР, а този на
работещите по трудово правоотношение - по същия закон и по реда на KT. ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл, на
който се позовава ищцовата страна при обосноваване на вземанията си, на първо
място тъй като урежда отношенията на държавните служители, престиращи труд само
в посоченото М. и на второ място поради обстоятелството, че със ЗИД на ЗМВР (ДВ,
бр. 69/2008 г.) е приет §1а на ДР на ЗМВР, където е посочено, че за неуредените
въпроси по глава XV, XVI, XVIII и XIX се прилагат съответно разпоредбите на
ЗДСл. Налице е била изрична препратка за съответно приложение на общите
разпоредби към неуредените въпроси от специалната материя и това е засягало
включително въпросите за получаваните възнаграждения на държавните служители в
системата на МВР. Последните са уредени в раздел VІ на Глава XV на ЗМВР, отм. със ЗИД на МВР (ДВ бр. 88/2010
г., в сила от 01.01.2011 г.). Безспорно е, че при наличието на нормативни
актове с една и съща юридическа сила и обхват, специалният нормативен акт
дерогира общия.
С оглед
на заеманата от въззиваемата длъжност следва да се приеме, че същата работи
като държавен служител в МВР. Ето защо правоотношенията между нея и нейния
работодател, включително и за претендираните допълнителни възнаграждения за
положен нощен, извънреден труд и труд по време на официални празници се уреждат
от ЗМВР (отм.).
На
основание чл. 202, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.) на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, като размерът,
условията и редът за изплащане се определят с акт на министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл. 202, ал. 5 ЗМВР служителите на МВР получават и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС. Изричното
уреждане в специален закон на видовете, размерите и условията, при които могат
да бъдат изплащани допълнителни възнаграждения на служителите на МВР, които не
са ангажирани по трудов договор, изключва, според настоящия съдебен състав,
приложението на общия закон, по-конкретно на чл. 67, ал. 7, т. 1 и 3 ЗДСл, предвиждащи изплащането на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд и допълнително възнаграждение за труд,
положен на официални празници.
На основание чл. 211, ал. 1 ЗМВР (отм.) нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в системата на МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5 дневна работна седмица. Предвидено е изчисляването на
работното им време като подневно, а за работещите на 8, 12 и 24 часови смени -
сумарно на тримесечен период. Компенсирането на работата извън редовното
работно време е уредено в чл. 211, ал. 5 ЗМВР (отм.), при което за отработените до 50
часа на отчетен период се заплаща възнаграждение за извънреден труд, а за
отработено време над 50 часа компенсацията включва и допълнителен отпуск за
служителите, работещи на смени, каквато е ищцата по делото. Редът за
разпределението на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време се определят с акт
на министъра на В.Р.- Инструкция № Із-2453 от 04.12.2012 г. (отм.) за реда за
разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането и
компенсиране на работата извън установеното работно време. В съответствие с
уреденото работните смени се организират в седмичен и месечен график, изготвен
от началника на съответната структура или от служител, определен със заповед на
ръководителя на съответната структура. В раздел ІV подробно е уреден редът за
отчитане и заплащане на положения извънреден труд, а в раздел V и VІ е залегнал
механизмът на полагане и отчитане на извънредния труд.
На
основание чл. 211, ал. 7 ЗМВР (отм.) редът за разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра
на вътрешните работи. При изрична разпоредба в ЗМВР (отм.), то този закон
следва да намери приложение по отношение на служебните правоотношения, а не
ЗДСл, респ. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и Наредба
за заплатите на служителите в държавната администрация.
Съгласно вече отменения §1а от ДР на ЗМВР (ДВ, бр.69/2008 г., отм., бр. 88/2010 г., в
сила от 1.01.2011 г.) за неуредените в глави XV, XVI, XVIII и XIX въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗДСл. В разпоредбите на чл. 202, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 7 ЗМВР (отм.) е дадена изчерпателна
регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители към МВР извънреден труд, а именно съответната инструкция, издадена по
изрична законова делегация. В този смисъл препращане към ЗДСл, респ. към
горепосочените две наредби, не следва да се прави. От друга страна, както вече
беше отбелязано, § 1а от ДР на ЗМВР е отменен, считано от 01.01.2011 г. и
препращане към ЗДСл е недопустимо дори и за неуредени в ЗМВР (отм.) въпроси.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че в ЗМВР (отм.) липсва уреждане на
отношенията, свързани с полагане на нощен труд, извънреден труд и труд по време
на официални празници следва извода, че суми за допълнителни трудови
възнаграждения за положен такъв не се следват, понеже се касае за специфична
дейност, уредена от специален закон. В този смисъл следва да се приеме, че
исковете за заплащане на допълнителни възнаграждения за положен нощен труд,
извънреден труд и за труд по време на официални празници са неоснователни и правилно
са били отхвърлени, като същият извод следва да се направи и по отношение на
свързаните с тях акцесорни искове за заплащане на обезщетения за забавено
плащане върху претендираните главници.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно, а оплакванията на въззивницата във
въззивната жалба оставени без уважение като неоснователни.
При този изход на правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК право на разноски в производството има въззиваемата страна, която е
направила искане за присъждането им. Поради неподаване на отговор на въззивната
жалба и неявяване в съдебно заседание юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде присъдено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП а именно в размер на 100 лева. Юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство е присъдено от районния съд,
поради което такова не следва да бъде присъждано повторно в настоящото
производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК и съобразно цената
на предявените искове настоящото въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35994 от 25.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 32527/2016 г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА Р.Б.П.,
ЕГН **********, да заплати на М. на В.Р.на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП сумата от 100
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.