Р Е Ш Е Н И
Е №
260133
гр. Пловдив, 11.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав,
в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря К. МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева
въззивно търг. дело № 88 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.П.М. ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника и адв. Г.Г., със съдебен адрес:*** против решение №260019 от 13.10.2020г.,
постановено по т.д. №135/2019г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката
К.П.М. против „Д.З.“ АД – гр. С., бул. „К.Д.““ №68, ЕИК ..иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
претърпени от нея болки
и страдания от смъртта на сина и
Р. А.З.,
настъпила на 31.07.2016г. в резултат
на ПТП на 10.07.2016г. в гр. Х., на кръстовището на ул. „Х. С.“ и ул. „Б.“ с
лек автомобил марка
„.“, с ДКН ., управляван от И.С.И. за
разликата над 120 000 лева до пълния претендиран размери от 150 000
лева, ведно със законна
лихва считано от 30.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
По съображения, развити в жалбата, се иска решението да
бъде отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с
което претенцията бъде уважена в пълния и предявен размер като се твърди, че
единствено обезщетение в подобен размери би обезщетило справедливо търпените
вреди. Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство и определяне
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Постъпил е отговор по въззивната жалба на ищцата, с който
„Д.З.“ АД – гр. С., бул. „К.Д.““ №68, ЕИК .. - чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт
В.Т. изразява становище за нейната неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба от „Д.З.“ АД – гр. С., бул. „К.Д.““
№68, ЕИК .. – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт В.Т. против решение №260019
от 13.10.2020г., постановено по т.д. №135/2019г. по описа на Окръжен съд –
Хасково, в частта, с която е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на К.П.М. сума
над 85 000 лева до уважения
размер от 120 000 лева, ведно със законната лихва
върху сумата до окончателното и изплащане, в частта, с която е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на З.А.З.
ЕГН ********** сумата 5 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие
смъртта на брат му Р. А.З., настъпила на 31.07.2016г. в резултат на ПТП на
10.07.2016г. в гр. Х., на кръстовището на ул. „Х.С.“ и ул. „Б.“ с
лек автомобил марка
„.“, с ДКН …, управляван от И.С.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.08.2019г. до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени решението в
обжалваните му части и да отхвърли предявения иск на К.М. над посочения размер,
който намира за прекалено завишен, а уважаващото го решение – несъобразено с
критериите за справедливост, както и да отхвърли изцяло претенцията на З.З.
като счита, че по отношение на него не е налице изключението претърпените вреди
да са сравними по интензитет с тези на лицата от най-близкия кръг.
Въззиваемата страна К.П.М. ЕГН ********** *** с писмен
отговор от 28.01.2021г. изразяват становище за неоснователност на жалбата на „Д.З.“
АД.
Въззиваемата страна З.А.З. ЕГН ********** *** с писмен
отговор от 28.01.2021г. изразяват становище за неоснователност на жалбата на „Д.З.“
АД.
Третото лице – помагач И.С.И. ЕГН ********** не изразява
становище по жалбите.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Ищците К.П.М. ЕГН ********** *** и З.А.З. ЕГН ********** ***
твърдят, че на 10.07.2016г., в гр. Х., на кръстовището на улиците „Х. С.“ и „Б.“
е настъпило пътно – транспортно произшествие, в резултат на което на 31.07.2016г.
е починал сина на К.М. и брат на З.З. – Р. А.З.. Твърдят, че автомобилната
катастрофа е причинена от И.С.И. при
управление на лек автомобил марка „..“, модел .. с ДКН ... Твърдят, че ПТП е причинено от водача И., поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата. Твърдят, че смъртта на сина /брат им е
пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят,
че вследствие на причинената смърт на сина и, респ. брат му са понесли неимуществени
вреди –силна тъга, мъка, болка от загубата, скръб, която не утихва, нежелание
за общуване. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя
на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
„Д.З.“ АД. Твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба
вх. №310В036567/15.07.2019г. /З.З./ и с молба вх. №310В068654/08.08.2016г. /К.М./.
След допуснатото изменение на предявените искове молят
съда да осъди ответника „Д.З.“ АД – гр. С. да заплати на К.П.М. ЕГН ********** ***
сумата 150 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания от
смъртта на сина и
Р. А.З.,
настъпила на 31.07.2016г. в резултат
на ПТП на 10.07.2016г. в гр. Х., на кръстовището на ул. „Х.См.“ и ул.“ Б.““ с
лек автомобил марка
„.“, с ДКН., управляван от И.С.И., чиято отговорност е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица …, вадидна до 29.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2019г. до
окончателното и изплащане, да заплати на З.А.З. сумата 5 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от смъртта
на брат му Р. А.З., настъпила на 31.07.2016г. в резултат на ПТП на
10.07.2016г. в гр. Х., на кръстовището на ул. „Х.См.“ и ул.“ Б.““ с
лек автомобил марка
„.“, с ДКН ., управляван от И.С.И., чиято отговорност е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“по полица .., вадидна до 29.06.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.07.2019г. до окончателното и изплащане, както и
разноските по делото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА на адв. Г.Г. за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищците.
Ответникът „Д.З.“ АД – гр. С., бул. „К.Д.““ №68, ЕИК .. оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача на лекия
автомобил „..“. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
травмите, получени при ПТП и настъпилата смърт на пострадалото лице 21 дни
по-късно. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, с оглед пътуването му в автомобила без предпазен обезопасителен
колан. Оспорва претенцията на З.З. – брат на починалия в резултат на ПТП Р. З..
Счита, че подобен иск е неоснователен, тъй като не се твърди наличие на особена
близост между двамата. Претенцията та К.М. намира за прекалено завишена.
Третото лице – помагач И.С.И. не изразява становище по
исковете.
Видно от представените два броя молби - молба вх.
№310В036567/15.07.2019г. /З.З./ и молба вх. №310В068654/08.08.2016г. /К.М./ ищците
са заявили своите претенции пред застрахователя. Не се оспорва както
получаването на двете молби, така и обстоятелството, че не е определена и
изплатена сума за обезщетение на нито един от двамата ищци. От това може да се
направи извод, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция до „Д.З.“
АД – гр. С. за заплащане на застрахователни обезщетения за всеки от тях. Не се
спори, че такива не са изплатени на ищците. Горното води до извод за наличие на
предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на
ищците против застрахователя.
Видно от представената Присъда №15/28.03.2019г. по НОХД 49/2018г.
на ОС – Хасково водачът И.С.И. е признат за виновен в това, че на 10.07.2016г.
при управление на лек автомобил марка „..“ ., с ДКН .. е нарушил правилата за движение по пътищата – /чл.6
т.1 от ЗДвП като не е спазил знак Б1 „Пропусни движещите се с предимство“,
визиран в чл.45 ал.2 от ППЗДвП /и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. А.З.,
настъпила на 31.07.2016г., като деянието е извършено в пияно състояние, за
което деяние му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години и шест месеца и е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години.
Както причината и механизма на ПТП, така и противоправното
поведение водача на лекия автомобил са предмет на цитираната влязла в сила
присъда. От представената такава се установява, че процесното ПТП е причинено в
резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил марка „..“ ., с ДКН .. – И.С.И.. С действията си той е нарушил конкретни
изисквания и норми, предвидени в ЗДвП. Същото се отнася и за извършеното
съставомерно деяние – причинена смърт по непредпазливост при управление на МПС
в пияно състояние и при нарушаване на правилата за движение. Предмет на
влязлата в сила присъда е именно това деяние като е приета причинна връзка
между травмите, получени при ПТП и настъпилата смърт на Р. З.. Прието е, че се
касае за цялостна масивна и тежка гръдна травма, на фона на която се е развила
пневмония и която се дължи на голямата кинетична енергия от сблъсъка. При удара
на пострадалия са причинени контузия на гръдния кош /счупване на 2, 3, 4 и 5
ребро в ляво, счупване на лявата лопатка, съченани с тежка контузия на левия
бял дроб и посттравматична пневмония, както и счупване на лява срамна кост с
контузия на меките тъкани около нея. Прието е, че смъртта е настъпила в
резултат на масивна стволова двустранна тромбоемболия от комплексните
травматични увреждания.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че смъртта на Р.
З. е в пряка причинно-следствена връзка
с травмите, които той е получил при ПТП на 10.07.2016г., при което е пострадал,
както и че ПТП се дължи на противоправното поведение на водача на лекия
автомобил „БМВ“ И.С.И..
Обстоятелството, че ищцата К.М. е майка на починалия в
резултат на ПТП Р. З., се установява от представеното удостоверение №1748/1/08.08.2016г.,
издадено от Община Х.. Обстоятелството, че ищеца З.З. е брат на Р. З. се
установява също от представеното удостоверение за родствени връзки.
Показанията на разпитаните свидетели Т. З. П., А.И. Д. и В.
В. Ч. са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че
са били налице близки отношения и дълбока привързаност между майката и починалия,
както и между братята. Те са живели заедно в общо домакинство, в една къща в Х..
Много тежко са преживели смъртта на Р., тъй като са били много близки. И до
настоящия момент страдат, много са променени, разстроени. Не могат да
превъзмогнат загубата. Свидетелката П. споделя, че К. много плаче, нарежда
снимки на Р., не излиза никъде и казва „Моят живот е свършил“. Свидетелят Д.
описва К. като съсипана, човек, който не е на себе си. От гласните
доказателства може да се направи извод за съществуващите близки отношения между
ищците и починалия Р. З., основани на обич и взаимна привързаност.
Относно наличието на сключен застрахователен договор за
лекия автомобил марка „.“ ., с ДКН ., управляван от И.С.И., от представената справка от Гаранционен фонд
/стр.3 от делото на ОС/ се установява, че отговорността на водача е
застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица .. д начална дата на
покритие 30.06.3016г. и крайна дата на покритие 29.06.2017г. Срокът на действие – следователно обхваща и
датата на процесното ПТП. Налице е застрахователно правоотношение между
ответника и причинителя на увреждането. И.С.И. като водач на лекия автомобил се
явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските
показания, че ищцата К.М. е претърпяла значителни болки и страдания, свързани със
загубата на сина и. Те е била и все още е в състояние на стрес, отчаяние, изпълнена
с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявения от ищцата М. иск за заплащане на обезщетение за репарация на
търпените болки и страдания за основателен. Същата е претърпяли значителни по
степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, обстоятелството,
че се касае за загуба на най-близък човек – син, който е бил все още млад, съдът
счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за ищцата
М. от 120 000 лева е занижен. Според настоящата инстанция искът се явява
основателни до пълния им предявен размер от 150 000 лева.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с която е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на К.П.М.
сума над 85 000 лева до
уважения размер от 120 000 лева.
Решението следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателката К.П.М. против „Д.З.“ АД – гр. С. иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на сина и Р. А.З., настъпила на 31.07.2016г. в резултат на ПТП на
10.07.2016г. в гр. Х., на кръстовището на ул. „Х.См.“ и ул.“ Б.““ с
лек автомобил марка
„.“, с ДКН .., управляван от И.С.И. за
разликата над 120 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000
лева, ведно със законна
лихва считано от от 30.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това искът на К.М. се уважи в пълния му
предявен размери от 150 000 лева.
По отношение на жалбата на „Д.З.“ АД против решението в
частта, с която е осъдено „Д.З.“ АД
да заплати на З.А.З. ЕГН ********** сумата 5 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие
смъртта на брат му Р. А.З., настъпила на 31.07.2016г. в резултат на ПТП на
10.07.2016г. в гр. Х., на кръстовището на ул. „Х.См.“ и ул.“ Б.““ с
лек автомобил марка
„..“, с ДКН .., управляван от И.С.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.08.2019г. до окончателното изплащане:
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки
ищецът З.А.З. е брат на починалия в резултат на ПТП Р. А.З..
Съдебната практика, обективирана в Постановления
№4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на
Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да
получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД
за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата
съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са
изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че
това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда.
Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения - родители, изоставили децата си,
съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е
допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи
на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД
предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от
загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия
-неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени
условия. Съгласно Директива 2012/29/ЕС
от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са
пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято
смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат
на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално
определение на понятието „членове на
семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по пряка линия, братята и сестрите,
и издържаните от жертвата лица. Директивата също така обаче позволява
държавите-членки да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да
се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от
принципите на Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската
правна доктрина и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга
лица имащи право на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С
него е решено, че материално легитимирано
да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък
освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение
може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е
посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Следователно, като се
имат предвид и мотивите на самото тълкувателно решение, за да бъде обезщетено
едно лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице следва да е налице
силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка създала
степен на близост, която по принцип е присъща на роднините от най-близкия
наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън
този най-близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата
от най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус
претенцията за обезщетение е отправена от брата на починалото лице. Обичайно е между братята да се изградят и да съществуват
отношения на обич, привързаност и топлота. Нормално е така създадената връзка
да продължи да съществува и след като те пораснат, станат пълнолетни, започнат
свой самостоятелен живот. Тези обичайни отношения обаче според приетото в
споменатото Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се формира извода, че
преживелите роднини по права линия от втора степен имат право на обезщетение за
неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че тази привързаност е
по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между прекия кръг
лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищеца с починалия
му брат по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
Установява се от показанията на свидетелката Т. П., че ищецът
и неговия брат са имали много близки отношения, разбирали са се, винаги са били
заедно. Свидетелката П. посочва, че като по-голям брат З. е водил Р. на училище
и се е грижил за него. Пак З. е направил ремонт на етажа от къщата, за да живее
Р. в него. З. винаги се е грижил за по-малкия си брат и го е закрилял. Той е
бил непрекъснато до него и след катастрофата. Един ден свидетелката го е
заварила в коридора за плаче. Много тежко е приел загубата му. Случвало се е,
когато свидетелката го види, той да я прегърне и да каже „Лельо, няма го Р.“. Според
свидетеля Д. Р. и З. са били в отлични отношения, даже Р. е кръстил сина си на
своя брат, което е било голяма радост на ищеца. От тези гласни доказателства
може да се направи извод за съществуващите много близки отношения между починалия
и неговия брат, основани на обич и взаимна привързаност. Налага се извода, че е
налице близост над обичайната. Той е претърпял болки и страдания, свързани със
загубата на своя брат, които подлежат на обезщетяване, тъй като се установи
тази привързаност да е по-силна от обичайната. Следва претенцията му да бъде
уважена в пълния и предявен размер от 5000 лева.
Ето защо следва да бъде потвърдено решението в частта, с
която е осъдено „Д.З.“ АД да заплати
на З.А.З. ЕГН ********** сумата 5 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие
смъртта на брат му Р. А.З., настъпила на 31.07.2016г. в резултат на ПТП на
10.07.2016г. в гр. Х., на кръстовището на ул. „Х.См.“ и ул.“ Б.““ с
лек автомобил марка
„..“, с ДКН .., управляван от И.С.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.08.2019г. до окончателното изплащане.
Следва да се присъдят допълнително още 150 лева на адв. Г.Р.
Г., представляващи възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъщественото от него
представителство на ищците пред първоинстанционния съд – съобразно изменения
размер на определеното обезщетение на К.М. от Апелативен съд.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемите страни К.М. и З.З. се дължат разноски,
които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Те са представлявани
безплатно от адв. Г.Р.г.. На основание чл.38 от ЗА на адв. Г.Р.Г. следва да се
определи адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство и пред въззивния съд. С оглед уважената и
отхвърлена част от жалбите и исковете и обжалваемия интерес, на адв. Г. са дължими
общо 1 730 лева - адвокатско възнаграждение за представителството на страните К.М.
и З.З. пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.271 и чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260019 от 13.10.2020г., постановено по т.д. №135/2019г. по описа на Окръжен
съд – Хасково в частта, с която е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на К.П.М.
сума над 85 000 лева до уважения размер от 120 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи
претърпени от нея болки
и страдания от смъртта на сина и
Р. А.З.,
настъпила на 31.07.2016г. в резултат
на ПТП на 10.07.2016г. в гр. Х., на кръстовището на ул. „Х.См.“ и ул.“ Б.““ с
лек автомобил марка
„..“, с ДКН.., управляван от И.С.И., ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното и изплащане, както и в частта, с която е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на З.А.З. ЕГН ********** сумата
5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него
вследствие смъртта на брат му Р. А.З., настъпила на 31.07.2016г. в резултат на ПТП на
10.07.2016г. в гр. Х., на кръстовището на ул. „Х.См.“ и ул.“ Б.““ с
лек автомобил марка
„..“, с ДКН .., управляван от И.С.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение
№260019 от 13.10.2020г., постановено по т.д. №135/2019г. по описа на Окръжен
съд – Хасково в частта, с която с която е отхвърлен предявеният
от жалбоподателката К.П.М. против „Д.З.“ АД – гр. С., бул. „К.Д.““ №68, ЕИК ..
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от
нея болки и страдания от смъртта на сина и Р. А.З., настъпила на 31.07.2016г. в резултат на
ПТП на 10.07.2016г. в гр. Х.., на кръстовището на ул. „Х.См.“ и ул.“ Б.““ с лек автомобил марка „..“, с ДКН .., управляван от И.С.И. за разликата над 120 000 лева
до пълния претендиран размер от 150 000 лева, ведно със законна лихва считано от 30.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД – гр. С., бул.
„К.Д.““ №68, ЕИК.. да заплати на К.П.М. ЕГН ********** *** допълнително над
присъдения от ОС – Хасково размер още 30 000 лева /или общо 150 000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от
нея болки и страдания от смъртта на сина и Р. А.З., настъпила на 31.07.2016г. в резултат на
ПТП на 10.07.2016г. в гр. Х.., на кръстовището на ул. „Х.См.“ и ул.“ Б.““ с лек автомобил марка „…“, с ДКН .., управляван от И.С.И., ведно със законна лихва считано от 30.08.2019г до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД
– гр. С., бул. „К.Д.““ №68, ЕИК… да заплати на адв. Г.Р.Г., със съдебен адрес:***
допълнително още 150 лева, представляващи възнаграждение по чл.38 от
ЗА за осъщественото от него безплатно представителство на ищците пред
първоинстанционния съд – съобразно изменения размер на определеното обезщетение
от Апелативен съд.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД
– гр. С., бул. „К.Д.““ №68, ЕИК… да заплати на адв. Г.Р.Г., със съдебен адрес:***
сумата 1 730 лева - адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъщественото
безплатно представителството на страните К.М. и З.З. пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на третото лице –
помагач И.С.И. в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: