Р E Ш Е Н И Е
№ 496
гр.Плевен, 31.10.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина
Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 797 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 103 от 13.06.2022 г., постановено по НАХД
№ 279 по описа за 2021г., Районен съд – Ловеч е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0906-001683
от 18.12.2019 г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч, с което на Д.И.В. ***, са
наложени административни наказания на основание чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за
срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба
№ 1з-2539 на МВР, за нарушение на чл.174, ал.З от ЗДвП. Със същото решение е
отхвърлено искането на Д.И.В. за присъждане на направените по делото разноски.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Д.И.В.,
чрез адвокат С.С. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен
и неправилен. Твърди се, че В. не е имал качеството на водач на МПС, тъй като същото вече е
било технически неизправно и дори и да е имал желание да го управлява е било технически
невъзможно Твърди се още, че това обстоятелство се потвърждава и от единия
служител на МВР, който заявява “Влязох в автомобила и се опитах да го запаля, но
не успях“. В заключение се моли решението да бъде отменено, както и да бъдат
присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Д.И.В. не се явява, представлява се от
адв.С., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Моли за
отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, поради липса на
субективен елемент-лицето не е било водач на МПС.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Ловеч, сектор „Пътна
полиция“, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно наказателната отговорност на В. за това, че на 09.12.2019г. в
16:15часа в гр.Ловеч, жк.“Червен бряг“ до блок №122 с посока на движение към
блок №108, управлява л.а. Алфа Ромео 156 с рег******, собственост на
„Технотранс“ ЕООД, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер
Алкотест с фабр.№ARBB-0039 за употреба на алкохол в кръвта, чрез метода на
издишания въздух; издаден талон за медицинско изследване №0043387 и стикери за
сигурност и валидност на пробата №А017030. Нарушението е квалифицирано по чл.174
ал.3 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се установява, че на посочените в НП място, дата и час В. е управлявал
процесния л.а., т.е. е притежавал качеството „водач“ по смисъла на §6 т.26 от
ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. В тази
връзка е приел за неоснователни възраженията на пълномощника на В., като е
анализирал показанията на свидетеля очевидец А., както и е счел нейните
показания за достоверни и обективни. Съдът е анализирал и другите свидетелски
показания, като ги е съпоставил с тези на св.А. и е счел, че макар и да не са
очевидци на момента на управление на МПС от В., лицата са единодушни в това
какво им е споделила веднага след видяното св.А.. Въз основа на изложеното
съдът е направил извод, че непосредствено преди да бъде проверен и поканен да
даде проба за алкохол с техническо средство, В. е управлявал л.а. Алфа Ромео,
т.е. имал е качеството на водач на МПС. За безспорна установено съдът е счел
още, че В., в качеството на водач, е отказал да даде проба за алкохол с
техническо средство, а в последствие не е изпълнил и предписанието за
предоставяне на кръвна проба. Направил е извод, че с последното е осъществил от
субективна и обективна страна вмененото му нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Районният
съд е посочил, че правилно за това нарушение са му отнети и 12 контролни точки.
При този изход на делото правилно искането на пълномощника на В. за присъждане
на разноски е оставено без уважение.
Решението на Районен съд Ловеч е съответно на
доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и
в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод, че В.
има качеството на „водач“ по смисъла на §6 т.26 от ДР на ЗДвП и оттам е годен
субект на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, което е безспорно доказано.
Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния
съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Същите се свеждат единствено до твърдението, че В. няма качеството на водач на
МПС, поради което не може да носи отговорност по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя правните изводи на районния съд
относно качеството "водач" на В., като по безспорен начин от
свидетелските показания в тяхната съвкупност се установява, че преди св.А. да
се обади на тел.112 В. е управлявал МПС Алфа Ромео, което в последващ момент е
дало техническа неизправност. Факт е, обаче, че В. е управлявал л.а. към
момента на подаване на сигнала и е годен субект на нарушението по чл.174 ал.3
от ЗДвП. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постанови
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 13.06.2022 г.,
постановено по НАХД № 279 по описа за 2021 г. на Районен съд – Ловеч.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/