Р
Е Ш Е Н И Е
№
07.11.2016 година, град Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският Районен
съд, гражданска колегия, ІІ състав,
на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: КРЕМЕНА
СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Р.И.
като разгледа докладваното от
Председателя Гражданско дело номер 423 по описа на Съда за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от Закона
за собствеността (ЗСоб).
Съдът е сезиран с Искова
молба, подадена от С.М.К.
с ЕГН ********** ***, Д.М.Н. с ЕГН ********** ***, А.М.Н.
с ЕГН ********** *** и И.М.Н. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Х., против М.К.А. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис №4,
чрез адвокат В.Д..
Ищците твърдят, че са наследници по закон на М.И.А. (явно
се има предвид Н.) (техен баща), бивш жител ***, починал на 17.08.2015 година.
Приживе на 16.04.2002 година техният баща и общ наследодател закупил от ЗК „Михалич” – село Михалич,
стопанска сграда „Хамбар” със застроена площ от 563 кв.м., построена в имот №000206 в землището на село Михалич, област Хасково, ЕКАТТЕ
48533, с площ на имота от 1 991
кв.м. и с начин на трайно ползване – стопански двор, в местността „Бай дере”,
при граници на имота: имот №000226, имот №000204, имот №000205 и имот №000384. Сделката не била формализирана. Съставен
бил Протокол за участие в търга, Договор за покупко-продажба и била издадена
Фактура за платената цена. От този момент ищците
твърдят, че имотът се владее
и ползва по предназначение непрекъснато повече от 14 години, първоначално от наследодателя
им, а след неговата смърт – от тях, и необезпокоявани от никой, поради което
считат че са налице условията на чл.79 от ЗСоб и
били придобили
сградата по давност. Наскоро разбрали, че
ответникът се сдобил с Нотариален акт (НА) за собственост върху същата сграда
по давност. С тези си действия ищците твърдят, че ответникът оспорвал
правото им на собственост, поради което за тях бил налице правен интерес за депозиране на настоящия
иск. В тази връзка намират издадения НА в частта,
касаеща процесната сграда за неправилно съставен.
От Съда се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесната сграда и да бъде отменен НА №157 от 21.04.2015
година, том ІІІ, рег.№2101, дело №246/2015 година на М.
Митев – Нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република
България в частта му, касаеща процесния имот.
Претендират разноски по делото. Не
е представен Списък на разноските.
В срока за Отговор е постъпил
такъв от ответника М.К.А. чрез
процесуален представител – адвокат В.Д., в който се сочи, че искът е
неоснователен, тъй като през последните 12 години стопанската постройка –
предмет на исковата претенция владеел той и бил собственик съгласно НА №157 от
21.04.2015 година, том ІІІ, рег.№2101, дело №246/2015 година на М.
Митев – Нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република
България. Сградата владеел и ползвал във връзка с осъществяваната от него
дейност като земеделски производител първоначално чрез фирмите на баща му, а
по-късно чрез негова фирма. Твърди, че използвал сградата за съхраняване на
различни видове земеделска продукция. Дори предприел действия за закупуване на
земята под сградата. Ответникът твърди, че никога не бил виждал общия
наследодател на ищците, респ.самите тях в имота – те нямали имоти в село
Михалич, не стопанисвали земя в землището на село Михалич, не били и родом от
това село, поради което нямали обективна възможност да ползват и стопанисват
имота по предназначие, както твърдят в Исковата молба. Сочи, че към 2004
година, когато установил владение върху имота, той бил безстопанствен. Оспорва
авторството на подписите, положени в Протокол №19 от 16.04.2002 година и
Договор №19 от същата дата, както и отразената в тях дата на издаване, при
условие, че бъдат приети като доказателства по делото.
Претендират се разноски по
делото под формата на адвокатско възнаграждение. Не е представен Списък на
разноските.
В съдебно заседание, ищците, редовно призовани,
не се явяват. Чрез процесуалния си представител – адвокат М. Х., поддържат
предявените искове и се пледира Съдът да ги уважи. В дадения срок адвокат Х.
представя Писмени бележки, в които обосновава исковите претенци.
В съдебно заседание, ответникът М.К.А.,
редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител – адвокат В.Д., пледира
за отхвърляне на исковете. В дадения срок адвокат Д. представя Писмено становище,
в което обосновава неснователността на исковите претенции.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
Исковата молба е вписана в книгите на Агенцията по
вписванията, Служба по вписванията – град Свиленград на 29.08.2016 година с
дв.вх.рег.№3966, Акт 151, том 4.
Видно от
Протокол №19 и Договор №19, двата от дата 16.04.2002 година ЗК „Михалич” – в
ликвидация е продала на търг процесния имот – хамбар за сумата от 3 600
лв. на М.И.Н.. Посочено е, че след заплащане напълно и в броя на сумата от
3 600 лв., имотът се предава на спечелия търга Н.. Видно от приложеното в
кориците на делото Удостеверение за наследници, М.И.Н. е починал на 17.08.2015
година и е оставил за свои наследници една дъщеря и трима сина – ищците по делото.
С констативен
НА №602, том ІV, рег.№4178,
дело №408 от 2002 година на Величка Василева - Нотариус
с рег.№354 с район на действие района на Районен съд –
Свиленград, ЗК
„Михалич” – село Михалич е призната за собственик на процесния имот - хамбар.
Като
документ, легитимиращ ответника М.А. като собственик на процесния имот е
представен НА №157, том ІІІ, рег.№2101, дело №246 от
2015 година на М. Митев - Нотариус с
рег.№420 с район на действие района на Районен съд – Свиленград.
Представени
са актуални Скица и Данъчна оценка на процесния обор; както и Регистрационна
карта на земеделския производител „Ани-агро” ЕООД с положени печати за 2011,
2013, 2014, 2015 и 2016 година и „Агро-мак 2015” ЕООД с положен печат за 2015
година; Трудов договор №1 от 28.12.2011 година между „Ани-агро” ЕООД и М.А. и
Допълнително споразумение към него от 01.03.2015 година, Заповед №2 от 01.09.2015 година за прекратяване на трудовия
договор на М.А. с „Ани-агро” ЕООД, считано от 01.09.2015 година; справка от
Търговския регистър относно „Агро-мак 2015” ЕООД с управител ответника М.А.; Удостоверение
за актуално състояние на ЕТ „Ани-Колю К.”; Декларация
по чл.14 от ЗМДТ, подадена от Министреството на земеделието и храните, Искане
за издаване на Удостоверение за данъчна оценка, подадено от Министреството на
земеделието и храните и Удостовериние за данъчна оценка, издадено на
Министреството на земеделието и храите, всички от дата 14.10.2015 година и
касаещи имот с №000206.
По делото бяха допуснати и
изслушани в процесуалното качество на свидетели лицата Г.К.К. и Д.А.А.. Свидетелят Г.К. установи пред
настоящия Съдебен състав, че живее в село Сладун, но много често ходи в село Михалич - поне четири пъти в месеца. От
2001 година работи в ЗПК „Михалич” – село Михалич като от 2002 година била
Председател на Ликвидационния съвет и започнали ликвидацията. Преди вписване на Решението й за член на Ликвидационния съвет, взела
участие в търговете, тъй като Председателят към онзи момент не изпълнявал
задълженията си. През 2002 година провели
търг за процесния хамбар,
спечелен от общия наследодател на ищците, който платил цената и подписали
Договор, след което М. Н. и семейството му ползвали хамбара като склад да съхраняване на тютюн, там
давали и рентата под формата на фураж или зърно, тъй като гледали земята на
хората, около 2004-2005 година М. Н. и семейството му
направил ремонт на течащия покрив, отключвали и заключвали хамбара. Разказа подробно какви точно сгради кооперацията е
продала на търг и кои не е продала. Установи,
че никога не е виждала М.А. или негови родственици при хамбара, не знае М.А. да е имал ключ от хамбара
и въпроизведе разговор с М.А., в който последният се интересува от хамбара.
Установи, че свидетелят Д.А. до 2005 година не е живял в село Михалич. На
свидетеля К. бяха предявени Договор
№19 и Протокол №19,
двата от 16.04.2002
година, която заяви че това са документите, които са съставили във връзка с
проведения търг и че подписите, положени в
документите са на участвалите и поименно посочени в тях лица.
Свидетелят Д.А.А. установи, че живее
постоянно в село
Михалич от 2003 година. Не познавал част от ищците по делото, а друга част виждал рядко в село
Михалич. Сочи, че хамбарът се ползва от ответника М.А.. Не може да отговори на
въпроси, касаещи лично неговата правна сфера.
При така установената
фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Съдът
счита, че първо следва да се произнесе относно истиността (автентичността на
подписите и верността на датата) на оспорените документи – Протокол №19 и
Договор №19, двата от 16.04.20102 година:
Оспорването на
документ е особено производство, развиващо се в рамките на процеса, което
приключва с нарочено Определение, респ.с произнасяне за истинността на
оспорения документ в мотивите на Решението.
Доказателствена тежест в производството по оспорване
истинността (автентичността на подпис и верност на дата) на частни документи (чл.193, ал.3
от ГПК) в конкретния случай лежи върху страната, която ги е
представила
предвид факта, че оспорените документи не носят подписа на
оспорилата ги страна (на ответника М.А.) и в тежест на ищците е да докажат неистинността
на оспорените документи.
Съгласно показанията на разпитания по
делото свидетел Г.К., които Съдът кредитира като последователни, логични,
вътрешно непротивирочеви и кореспондиращи на другите събрани по делото
доказателства, става ясно, че подписите, положени в двата документа са на
лицата, посочени в тях – Т.С., П.К., Г.К. и М.И.Н. и че на 26.04.2002 година е
вписана като член на Ликвидационния съвет Г.К., която до тогава е изпълнява
длъжността Главен счетоводител в ЗК „Михалич” – в ликвидация, от което следват
логичните изводи, че тези документи се явяват истински досежно подписите,
положени в тях и че посоченото в тях съдържание съответства на волята на
подписалите ги лица. С оглед на изложеното по отношение автенничността на
положените подписи, Съдът признава оспорените документи за истински. Не така стоят
нещата по отношение на датата на съставянето на оспорените документи, тъй като
се установи, че в тях са дописвани данни с по-късна дата, което ги прави
неистински по отношение на посочената в тях дата на съставяне.
По
иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79
от ЗСоб:
При
всяка една искова претенция в тежест на всяка от страните по делото е да докаже
обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК.
При положителен
установителен иск за собственост предмет на доказване е правото на собственост
или ограниченото вещно право на ищеца върху имота. При предявен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК в тежест на ищците е да установят и докажат правото си на собственост
върху процесния имот и основанието за придобиването му, т.е. в тежест на ищците
е да докажат това право, което твърдят, че е възникнало на посоченото в Исковата
молба основание - в този смисъл е Решение №253 от 25.09.2012 година по
гр.д.№501 от 2011 година на ВКС, І г.о., поставено по реда на чл.290 от ГПК; а
в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията
на ищците и докаже наведените в Отговора на исковата молба твърдения. В
този смисъл е и изнесения по делото Доклад, приет от страните без възражения.
Установителен иск е този, с
който се иска само да се установи съществуването или несъществуването на дадено
право, както е в случая да се установи, че ищците са собственици на даден имот, ако ответникът оспорва това (положителен установителен иск). Предпоставка за неговата допустимост е наличие на
правен интерес за ищците от предявяването му. Години наред съдебната практика приемаше, че правен интерес
от предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърненото
материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск
считайки, че ако ответникът владее имота на ищеца, установителен иск за
собственост е недопустим - налице е интерес от предявяване на осъдителен иск по
чл.108
от ЗСоб, с който да се поиска собствеността на ищеца да бъде
призната, като се осъди ответникът да предаде имота. Актуалната преобладаваща задължителна
съдебна практика
приема обратното - Решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - например Решение
№665 от 12.11.2010 година по гр.д.№ 1921 от 2009 година на ВКС, І г.о., Решение
№110 от 30.06.2011 година по гр.д.№746 от 2010
година на ВКС, ІІ
г.о., Решение №201 от 11.05.2011 година по гр.д.№449 от 2010
година на ВКС, І г.о.,
Решение №362 от 28.11.2011 година по гр.д.№8 от 2011
година на ВКС, І
г.о., Решение №405 от 20.12.2011 година по гр.д.№6 от 2011
година на ВКС, І
г.о. и др., според
които допустим е установителен иск за собственост, дори когато имотът се
владее от ответника и поради това
ищецът може да предяви ревандикационен иск. Приема се, че ищецът има право да
избере каква форма на защита на правото си на собственост да предяви: осъдителен
иск по чл.108 от ЗСоб или само установителен иск по чл.124, ал.1
от ГПК. Приема се, че макар и ако
предяви осъдителен иск, ищецът ще получи по-пълна по обем защита на правата си,
той би могъл да не желае такава, тъй като счита, че получаваната от Решението по установителния иск по-малка защита му е
достатъчна. Ищецът може да
не желае да си възстанови владението върху имота (да не желае да го ползва
например поради това, че заплащането на разноските за имота е прекалено
обременително за него) и поради това да не се противопоставя на това имотът да
се ползва от ответника, а да иска чрез предявяването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК само да прекъсне течащата в полза на ответника придобивна давност за имота. Т.е. собственикът не може да бъде задължен да владее постоянно имота си
и при накърняване на владението му за него винаги стои възможността да избере
дали да поиска отстъпване на собствеността и предаване на владението или да
поиска само установяване на неговата собственост, което е претенция, включена в
иска по чл.108 от ЗСоб най-малкото с цел прекъсване на давността на ответника.
Предявеният
иск е процесуално допустим.
В конкретния случай правният
интерес на ищците по
установителния иск се подчертава и от факта, че ответникът се е снабдил с НА по
давностно владение на процесния имот. Тяхната цел (на ищците) е да
установят със сила на присъдено нещо
собствеността си по
отношение на имота. Индивидуална собственост на ответника е възникнала при признат от Нотариуса оригинерен способ на
придобиване на собствеността чрез придобивна давност. Оттук се налага извода,
че за начало на придобивна давност по отношение на ищците, респ. за евентуалното
придобиване на собствеността върху този имот на оригинерно основание (придобивна давност) би могло да се говори само и единствено
при положение, че ищците са владеели имота, отблъсквайки владението
на ответника. В същото време ищците трябва да са манифестирали по един открит и недвусмислен
начин своето намерение спрямо ответника, а именно, че отричат правото му на собственик и тази тяхна воля обезателно трябва да е достигнала до съзнанието на ответника.
Наличието на НА на ответника от една страна
означава, че правото на ищците е било смутено, така че за последните е
налице правен интерес от предявяване на иск за собственост, но от друга страна
означава също, че тежестта на доказване е изместена – сега пред ищците стои
задължението да установят, че са упражнявали лично,
респ.наследодателя им, фактическа власт върху имота, ако не
непрекъснато през десетте години, предхождащи датата на подаване на Исковата
молба, то поне спорадично, че не са били дезинтересирани и не са
отстъпили с бездействието си имота на друго лице.
В същото време
следва да се има предвид, че констативният НА не се ползва със сила на присъдено
нещо и констатациите в него са поначало оспорими и в случая са оспорени от ищците с
предявяването на настоящия иск за собственост, а опровергаването на тези
констатации може да се осъществи с всички допустими доказателствени средства,
вкл. и със свидетелски показания – в тази насока е Решение №234/2006 година ІV
г.о. на ВКС.
Разгледан
по същество предявеният иск се явява и
основателен.
Съображенията
на Съда са следните:
Съгласно разпоредбата на
чл.18 от ЗЗД, собствеността върху недвижим имот може да се придобие с Договор, оформен
с НА. В случая
обаче не се твърди придобиване на имота с Договор, а на базата на изтекла в
полза на ищците 10-годишна придобивна давност, поради което няма да се
коментират специалните
норми на ППЗСПЗЗ, уреждащи придобиване собственост върху недвижим имот чрез
търг.
Дори
да се приеме, че в случая са приложими посочените норми, то сделката би била
нищожна, тъй като в състава на Ликвидационния съвет, продал имота на ищеца е
участвало лице, което не е било надлежно вписано в Регистрите на Окръжен съд –
Хасково. Нищожната
сделка не може да породи права и задължение за страните, а е само основание за
упражняване на давностно владение. Владение, основано на нищожно юридическо основание,
е недобросъвестно и за да се придобие имота по давност, следва същото да е
осъществявано в законоустановения 10-годишен срок. В тази
насока има константна съдебна практика.
Според правната доктрина
придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗСоб
гласи: „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.”. За да се признае на едно лице правото на
изключителна собственост по отношение на един недвижим имот, цитираната
разпоредба установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е
упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на
конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време по-дълго от
6 месеца и да е демонстрирал по отношение на имота поведение на пълноправен
собственик (animus), т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено
за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от
ЗСоб са налице по отношение на претендиращия собствеността в рамката на едно
пълно и пряко доказване в хода на процеса, претенцията му за изтекла придобивна
давност може да бъде уважена. Т.е. доказването на условията
на закона - елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗСоб за
признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва
да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. Оттук
се налага изводът, че за начало на придобивна давност, респ. за
евентуалното придобиване на собствеността на този имот на оригинерно основание от
ищците би
могло да се говори само и единствено при положение, че те,
респ.наследодателя им
са
започнали да владеят имота само за себе
си, като в същото време ищците, респ.наследодателят им трябва
да са манифестирали по един открит и
недвусмислен начин намерението си да своят имота като свой.
Както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение правото на собственост не се придобива по
давност автоматично след изтичане на определения в закона давностен срок.
Необходимо е както бе посочено по-горе в мотивите, владелецът да се позове на
този придобивен способ, чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение, или чрез снабдяване с констативен НА, като при наличието на такова позоваване
правните последици - придобиване на правото на собственост, се зачитат от
момента на изтичане на срока по чл.79, ал.1 от ЗСоб (в този
смисъл ТР №4 от 17.12.2012 година на ОСГК на ВКС), което ищците сториха със завеждане на настоящото дело.
По делото се установи, че от месец май 2002 година (предвид факта, че Договорът и Протоколът са
признати са неистински по отношение на датата им на съставяне, Съдът приема
последната възможна дата за начало на давностното владение, а именно 26.04.2002
година, в който смисъл са и показанията на свидетеля К.) до настоящия момент (в продължение на повече от 10 години) ищците, респ.наследодателят им са упражнявали фактическа власт върху процесния имот (сграда-хамбар) явно, непрекъснато,
необезпокоявано и с намерението, че своят обекта, което
намерение са довели до знанието на всички и
никой не се е противопоставил. В тази
насока са и показанията на свидетел Г.К., които както вече бе посочно Съдът
кредитира като вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на другите събрани
доказателства. От
разпита на посочения свидетел се установи, че след провеждане
на търга от месец май 2002 година до настоящия момент ищците,
респ.наследодателят им заедно със семейството са упражнявали владение
върху имота, като ремонтирали
покрива му като сменили интернитовите плоскости, използвали го да съхраняват
тютюн, фураж, зърно, отключвали го и го заключвали, в момента бил в добро
състояние. Всичко изложено води до извода, че е изтекла предвидената 10-годишна
придобивна давност. Намерението си ищците,
респ.общият им наследодател да своят процесния
обект са довели до знанието на
всички и не е имало спорове в селото относно това на кого е
собственост процесния хамбар, т.е. ищците са придобили правото на
собственост по давност (аргумент от чл.79, ал.1 от ЗСоб),
като към тяхното владение следва да се присъедини и това на общия им
наследодател съгласно чл.82 от ЗСоб.
Не се установиха трърденията на ответника, че
е ползвал имота от 2004 година - в този смисъл са показанията на свидетеля К., които Съдът цени поради изложените вече
съображения и тъй като са прибодити в резултат на непосредствени
и лични възприятия, не се установи някаква обективна
причина, която да наведе на мисълта за пристрастност, заинтересованост и
необективност от страна на свидетеля. За разлика от тях
показанията на свидетеля Д.А. звучат непоследователни и дадени с цел доказване
тезата на ответника. За да достигне до този извод Съдът съобрази отговорите,
които даде свидетеля А. – от една страна сочи, че не е давал за обработка от
страна на М. Н. на имоти срещу рента, а от друга – че е посещавал процесния
хамбар и е получавал от М. Н. рента. Отделно от това не можа да даде отговор на
много въпроси, свързани с неговата лична правна сфера, отговаря уклончиво или
едносрично без да посочва какви и да било допълнителни данни. Не се установи по
делото ответикът да е използвал хамбара за съхраняване на различни видове
земеделска продукция, така както сочи в Отговора на исковата молба. Изложените
от А. в Отговара на исковата молба твърдения, касаещи владение и ползване чрез
фирми не бе установено. Действително в кориците на делото се съдържат
Регистрационни карти на земеделски производители, които обаче по никакъв начин
не навеждат Съда на мисълта, че за осъщесвяване на дейносттта си са ползвали
именно процесния хамбар. Твръдението, изложено в Отговра на исковата молба, че
ответникът бил предприел действия за закупуване на земята под хамбара, която
била държавна, също не се установи – приложените в кориците на делото Удостоверение
за данъчна оценка, Искане за данъчна оценка и Декрарация, касаещи поземления
имот, в който се намира процесния хамбар не променят този извод на Съда, тъй
като е посочено че тези документи са необходими във връзка с продажба на поземления
имот, но не и името на евентуалния купувач.
При тези съображения, Съдът намира,
че предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от
ЗСоб е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По
иска с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК, Съдът
намира следното:
Константната
практика на съдилищата приема, че когато
охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е
за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при
уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменяването на НА няма самостоятелно
значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за
удостоверено с него материално право. В
подобна насока е Тълкувателно решение №178 от 30.06.1986 година по гр.д.№150/1985 година, ОСГК,
което е издадено като такова въз основа на чл.431, ал.2 от ГПК (отм.), но не е загубило правната си стойност и до днес.
В тази връзка независимо от факта дали е предявен или не иск по чл.537, ал.2 от ГПК, Съдът при уважаване на главния иск и при наличие на
акт, с който се засягат правата на третите лица – ищци в процеса следва да се
произнесе и по чл.537, ал.2
от ГПК, като отмени акта.
Поначало
доказателствената сила на констативния НА,
удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но
тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на
охранителен акт, НА не се ползва със силата на присъдено
нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената
сила на НА за собственост, може да докаже, че
титулярът на НА не е собственик. Оборването на НА за собственост може да стане инцидентно по повод
на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по
чл.537, ал.2 от ГПК, целящ да се отмени НА, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е
собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че
искът по чл.537, ал.2 от ГПК може да бъде предявен само при условията на
обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в
последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването
му.
Следователно,
с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск,
чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от
изхода на делото по отношение на главния иск.
В
настоящия случай предявеният установителен иск, който е главен, обуславящ иск е
уважен като основателен, което логично води до същия правен резултат и по
отношение на обусловения от него акцесорен иск по чл.537, ал.2 от ГПК
– за отмяна на НА за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно
владение №157, том ІІI, рег.№2101, издаден по нот.дело №246/2015 година на Нотариус М. *** действие
- Районен съд – град Свиленград, в частта
относно процесния имот, с
който НА ответникът е признат за
собственик по давностно владение, при извършена от Нотариуса
обстоятелствена проверка на процесния хамбар.
Относно разноските:
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна ищците в общ размер на 1 106.40
лв., от които 1 000 лв. за адвокатски хонорар, 5 лв. за Съдебно удостоверение, 100
лв. за държавни такси за образуване на делото и 1.40 лв. за преписи (10 лв.
държавна такса за вписване на Исковата молба не се взеха предвид, тъй като в
кориците на делото няма данни от кога са заплатени); а на ответника – 1 200 лв.
за адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото и на основние чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на
ищците да се присъдят изцяло направените по делото разноски в размер на 1 106.40
лв., а исканията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставено
без уважение.
По отношение на Решението в
частта за разноските страните не могат да се искат изменение, тъй като по
делото не бяха представени Списъци на разноските въпреки изрично дадените
указания в тази насока. За пълнота следва да се посочи, че съгласно т.2 на
Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело №6/2012 година на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, страната
следва да представи Списък за разноски по чл.80 от ГПК, дори
когато е направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство, поради което Съдът приема, че ответникът не е представил
Списък на разноските, тъй като процесуалният му представител само в Писменото
си становище сочи, че претендира разноски под формата на адвокатско възнаграждение без да сочи цифровото
му изражение.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.124, ар.1 от ГПК,
вр.чл.79 от ЗСоб, за установено по
отношение
на ответника М.К.А. с ЕГН ********** ***, че ищците С.М.К. с ЕГН ********** ***, Д.М.Н.
с ЕГН ********** ***, А.М.Н. с ЕГН ********** *** и И.М.Н. с ЕГН ********** ***,
са собственици по
давностно владение на следния
недвижим имот: стопанска сграда „Хамбар” със
застроена площ
от 563 кв.м., построена в поземлен
имот
№000206 в землището на село Михалич, област Хасково,
ЕКАТТЕ 48533, с площ на поземления имот от 1 991 кв.м. и с начин
на трайно ползване – стопански двор, в местността „Бай дере”, при граници и
съседи на
поземления имот:
имот №000226 – стопански двор на МЗГ,
кад.№000204 –
полски път на Община Свиленград, имот №000205 – стопански двор на МЗГ и
имот №000384 – стопански двор на МЗГ.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, НА №157, том ІІI, рег.№2101, издаден по нот.дело №246/2015 година на Нотариус М. Митев с рег.№420 по Регистъра на нотариалната камара на
Република България и с район
на действие - Районен съд – град Свиленград, с който ответника М.К.А. с ЕГН ********** ***, е признат за собственик по
давностно владение, при извършена от Нотариуса обстоятелствена проверка, на следния имот: стопанска сграда „Хамбар” със
застроена площ
от 563 кв.м., построена в поземлен
имот
№000206 в землището на село Михалич, област Хасково,
ЕКАТТЕ 48533, с площ на поземления имот от 1 991 кв.м. и с начин
на трайно ползване – стопански двор, в местността „Бай дере”, при граници на
поземления имот:
имот №000226, кад.№000204, имот №000205 и
имот №000384.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3,
вр.ал.2, вр.чл.193, ал.2 от ГПК, по
заявеното от ответника М.К.А. с ЕГН ********** ***, оспорване на автентичността на подписите, положени в представените от ищците С.М.К.
с
ЕГН ********** ***, Д.М.Н.
с ЕГН ********** ***, А.М.Н. с ЕГН ********** *** и И.М.Н. с ЕГН ********** ***, Протокол №19 и Договор №19, двата от 16.04.2002 година, че не е доказано.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2,
вр.чл.193, ал.2 от ГПК, по заявеното от ответника М.К.А.
с
ЕГН ********** ***, оспорване доставерността
на датата на съставяне на представените от ищците С.М.К.
с
ЕГН ********** ***, Д.М.Н.
с ЕГН ********** ***, А.М.Н. с ЕГН ********** *** и И.М.Н. с ЕГН ********** ***, Протокол №19 и Договор №19, двата от 16.04.2002 година, че документите са неистински в
тази част,
като на основание чл.194, ал.2 от ГПК не ги зачита като доказателства по
делото в частта относно датата на съставянето им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.К.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.К. с
ЕГН ********** ***, Д.М.Н. с ЕГН ********** ***, А.М.Н.
с ЕГН ********** *** и И.М.Н. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 106.40 лв. (хиляда сто и шест лева и четиридесет
стотинки), представляваща направените по делото разноски пред първата
инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника М.К.А. с ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд - Хасково от връчването му на
страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на
страните по делото на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
На основание чл.115, ал.2 от ЗСоб,
УКАЗВА на ищците С.М.К. с ЕГН ********** ***, Д.М.Н. с ЕГН ********** ***, А.М.Н.
с ЕГН ********** *** и И.М.Н. с ЕГН ********** ***, че в шестмесечен срок от влизане в сила на Решението следва да го впишат, като предупреждава, че след изтичане на
този срок вписването на Исковата молба губи
действието си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)