Решение по дело №686/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 92
Дата: 17 март 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20197100700686
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

92

 

17.03.2020 г., град Добрич

 

                                 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на четвърти март, две хиляди и двадесета година, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

                                                             

при участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 686 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на „***“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор К.В.С., подадена чрез адв.Б.К.-*** срещу Решение № 22/10.10.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № 51042444/20.08.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич, с което е приета за трудова злополуката, станала със С.А.А. на 20.07.2019 г. в х-л „Фламинго“, кк “***“.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ Добрич и на потвърденото с него разпореждане. Оспорва се квалифицирането на злополуката като „трудова“ като в тази връзка се излагат твърдения, че г-жа А. на длъжност “камериерка“ в хотел „Фламинго“ по време на злополуката се намирала във външния район на хотела, не изпълнявала никаква работа, нито се била подхлъзнала. Не било доказано, че увреждането на здравето на г-жа А.,  има внезапен характер и че се явява следствие от работа, а органите на  ТП на НОИ - Добрич извършили формално проверката без да изяснят причините, довели до злополуката. В тази връзка оспорващият твърди наличие на болест, довела до възникване на злополуката и че затова увреждането било нетравматично. Позовава се на чл.60, ал.2 от КСО и чл.72 и чл.73, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза на нетрудоспособността и изразява становище, че компетентни да се произнесат са органите на ТЕЛК/НЕЛК, които следвало да установят наличие на причинна връзка между увреждането и извършваната от пострадалата работа. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорващият заявява, че поддържа жалбата  и моли решението на ответника да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответната страна, Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата и изразява становище, че решението на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна, С.А.А., лично и  чрез процесуалния си представител, адв.Е.В.- ДАК, счита жалбата за неоснователна. Позовава се на доказателствата по делото и излага твърдения, че в деня на злополуката е била на работа и е изпълнявала преките си трудови задължения. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и да й се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Подадена е в 14-дневния срок за обжалване, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Добричкият административен съд приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане № 51042444/20.08.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич, с което е приета за трудова злополуката, станала със С.А.А. на 20.07.2019 г. в х-л „Фламинго“, КК“***“. Разпореждането е мотивирано с настъпило по време на извършваната работа и в пряка връзка с нея счупване на глезена /вътрешния медиален малеолус/.

Разпореждането е връчено на 26.08.2019 г. на заинтересованата страна и на нейния осигурител, „***“ АД. То е оспорено от осигурителя с жалба от 09.09.2019 г., т.е. в законоустановения 14 дневен срок по чл.117, ал.2 от КСО.

Жалбата е разгледана в производство по чл.117, ал.1, т.2 от КСО, в което директорът на ТП на НОИ-Добрич е постановил Решение № 22/10.10.2019 г., с което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането като неоснователна.

Решението на директора е съобщено на 19.10.2019 г. на упълномощен служител на „***“ АД. Жалбата срещу решението е подадена по пощата на 28.10.2019 г.

От доказателствата в административната преписка се установява, че заинтересованата страна, С.А.А., е наета от жалбоподателя „***“ АД с безсрочен трудов договор № 2058/03.06.2019 г., считано от 03.06.2019 г., да изпълнява длъжността „камериерка“ с място на работа хотел „Фламинго“, комплекс „Фламинго“ в курортния комплекс. Преди постъпване на работа С.А. се е подложила на предварителен медицински преглед в ЕООД „ИППМП Д-р Манолова“, при който е установено, че е клинично здрава / неврологично здрава и хирургично здрава/, видно от представената по делото Карта за предварителен медицински преглед от 01.04.2019 г.

На 22.07.2019 г. комисия, назначена от работодателя с изрична заповед, е изготвила Протокол за разследване на трудова злополука. Комисията е установила, че на 20.07.2019 г. около 15,15 часа С.А. е пострадала в района на външните тоалетни на хотел „Фламинго“ като е паднала. Първа помощ й била оказана в Медицински център „*** ***“ ЕАД, където е констатирано счупване на глезена на десния й крак. Комисията е счела, че инцидентът не може да се квалифицира като трудова злополука, като съображенията за това са идентични с изложените в жалбата, а именно: работничката паднала на земята без в момента да е извършвала никаква работа и без да се е подхлъзнала; от 03 юли до 16 юли ( преди инцидента) С.А. била в болничен с диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“; започнала отново работа на 17 юли; работничката сама решила да продължи да работи до планираното й постъпване в болница на 24 юли.

Доказателства за панирано постъпване в болница не са представени.

На 26.07.2019 г. осигурителят, „***“ АД, е подал  до ТП на НОИ Добрич декларация за трудова злополука.

На 19.08.2019 г. комисия от служители при ТП на НОИ Добрич е изготвила Протокол № 51032412 от 19.08.2019 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 20.07.2019 г. със С.А..

Комисията при ТП на НОИ - Добрич е обсъдила преките трудови задължения на заинтересованата страна по длъжностната й характеристика, взела е предвид обстоятелството, че в деня на възникване на злополуката С.А. е изпълнявала обичайните си трудовите задължения, съответстващи на длъжностната й характеристика и че в резултата на извършваните трудови дейности г-жа А. внезапно пада и счупва десния си глезен.

Въз основа на тези констатации длъжностното лице по чл.50, ал.1 от КСО  е издало разпореждането от 20.08.2019 г., с което злополуката е призната за трудова.

В съдебно заседание заинтересованата страна, С.А., по искане на жалбоподателя дава обяснения за настъпването на инцидента, като отговаря и на поставените й въпроси. Според обясненията на г-жа А., същата на 20 юли 2019 г около 14,00 часа била на работното си място и й е било възложено първо да почисти тоалетната във фоайето, а след това да почисти външните тоалетни към хотела около Бистрото до басейна. След като измела пясъка в тоалетните, отишла до намиращото се в близост помощно помещение да остави инструментите (метла и лопатка) и при навеждането си паднала и усетила, че й се счупил крака. Опитала се да стане, но не могла и по мобилния си телефон повикала старшата камериерка. Отзовалите се служители й помогнали и я настанили в количка за инвалиди, с която я завели до медицинския център „*** ***“ в курортния комплекс. В лечебното заведение била направена ренгенова снимка, счупеният крак бил временно бинтован. След това с линейка г-жа А. била отведена до Медицински център Добрич в гр.Добрич, в отделението по ортопедия, където й бил сложен силиконов гипс и била изпратена за домашно лечение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че оспорения административен акт не страда от визираните в жалбата пороци.

Решение № 22/10.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е издадено в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Разпореждане № 51042444/20.08.2019 г. е акт, който подлежи на обжалване по административен ред, тъй като е от категорията на актовете по чл.117, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО.

Разпореждането е издадено от компетентен орган, на валидно правно основание чл.60, ал.1 от КСО, според който длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

Спазено е изискването за форма на акта. Директорът на ТП на НОИ –Добрич е изложил изчерпателни мотиви в решението си, в които е посочил ясно всички фактически основания, въз основа на които е приел, че правилно с акта по чл.117, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО злополуката със С. А. е квалифицирана като трудова.

Решението и потвърденото с него разпореждане са съобразени с материалния закон и нормата на чл.55, ал.1 от КСО.

Съгласно чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

В случая са налице всички елементи на хипотезата на правната норма, при които се приема, че злополуката е трудова. Увреждането на г-жа А. е станало по време на извършвана от нея работа в интерес на предприятието, което я е наело и на негова територия.

Неоснователно е възражението в жалбата, че увреждането не било травматично, поради което органите, осъществяващи експертизата на работоспособността ТЕЛК/НЕЛК следвало да издадат съответното разпореждане. Съгласно чл.60, ал.2 от КСО, действително, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В случая е настъпило травматично увреждане, тъй като то е причинено от явна травма - счупване на десния глезен на работничката на жалбоподателя, поради което е неприложим реда по чл.60, ал.2 от КСО. По същите причини, поради настъпило травматично увреждане, са неотносими и всички изложени възражения в жалбата за наличие на други заболявания на заинтересованата страна. Същите биха имали значение при определяне вида на злополуката само в случай на нетравматично увреждане, какъвто не е настоящия.

По делото не се установиха допуснати процесуални нарушения при издаването на актовете, с които се констатира настъпване на трудова злополука.

По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, при правилно прилагане на материалния закон, при спазване на процесуалните правила, при липса на нарушения към изискванията за форма на административните актове. Поради липса на основания за отмяна на оспорения административен акт, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Ответникът претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноски на ответника се дължат на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК. Видно от материалите по делото, проведени са три съдебни заседания, на които се е явявал и е осъществявал процесуално съдействие и защита представителят на директора на ТП на НОИ Добрич. Затова юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 200 лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Разноски се дължат и на заинтересованата страна, на основание чл.143, ал.3 от АПК, като оспорващият следва да бъде осъден да й заплати сумата от 600 лева, направени от нея разноските за адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 00033902 от 22.02.2020 г.

Съгласно чл.119 от КСО, решението подлежи на касационно обжалване.

 Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІІ състав

 

                                Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ АД срещу Решение № 22 от 10.10.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Добрич.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Оброчище, община Балчик, КК „***“ , административна сграда, представлявано от изпълнителния директор К.В.С., да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –Добрич сумата от 200 (двеста) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Оброчище, община Балчик, КК „***“ , административна сграда, представлявано от изпълнителния директор К.В.С., да заплати на С.А.А. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, сумата от 600 (шестстотин) лева - разноски за юрисконсултско адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: