Р Е Ш Е Н И Е
№ 1561
гр. Пловдив, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 631 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 253, ет. 10, представлявано
от управителя З.Г., чрез пълномощник адв. О., против Ревизионен акт (РА) № 81
от 30.11.2021 г., издаден от Г.М.М. на длъжност Началник отдел „Местни приходи
и контрол“ и В. Н. Н. на длъжност главен инспектор от отдел „Местни приходи и
контрол“, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Садово, с който на
дружеството-жалбоподател са определени допълнителни задължения за довнасяне за данък
върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, ведно с прилежащите лихви
за забава в общ размер на 5 538,12 лв. Твърди се незаконосъобразност на РА
и се иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството
разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община Садово чрез процесуален представител
намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и разноски. Допълнителни съображения излага в
депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд, Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
РА е обжалван от лице с правен интерес и в предвидения за това срок пред
контролния орган по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, който мълчаливо го е
потвърдил в хипотезата на чл. 156, ал. 4
от ДОПК, с което изискването на чл. 156, ал. 2 от ДОПК за задължително
обжалване на акта по административен ред като предпоставка за допустимост на
съдебното му обжалване, е спазено. Така постановеният от Кмета на Община Садово
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Не е спорно между страните, че от „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД е подадена декларация
по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти с вх. №
31/20.03.2008 г. (л. 126-128), с която е декларирано УПИ V-2.4, 2.5, 2.6 и 2.20, стопанска дейност, кв. 2 стопански двор с. Болярци,
състоящ се от земя 10 610 кв.м. и отчетна стойност 21 000 лв., сграда
954 кв.м. и отчетна стойност 24 728 лв., начин на придобиване – покупка,
съгласно нотариален акт (НА) № 44, рег. № 4374, дело 395/2006 г. Видно от
приложения по делото НА (л. 197), на 21.07.2006 г. дружеството-жалбоподател е
закупило УПИ V-2.4, 2.5, 2.6 и 2.20 от кв. 2 - стопанска дейност, по плана на с. Болярци,
одобрен със Заповед № 78/19.12.1994 г. с площ на УПИ 10 610 кв.м., ведно
с построените в имота 4 (четири) масивни сгради с обща застроена площ 954 кв.м.
за сумата от 45 728 лв. Отразено е също така, че данъчната оценка на имота
е 45 728,70 лв., съгласно Удостоверение за данъчна оценка № 1055/13.07.2006
г. на Община Садово, което е вписано като представено при съставянето на акта,
ведно със Скица № 382/07.06.2006 г. на Кметство с. Болярци. Към декларацията е
приложена счетоводна справка с посочени материални дълготрайни активи земя и сгради
с отчетни стойности, съответстващи на посочените в декларацията (л. 129).
За имота е открита партида с № М31_080320.
Последвало е подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти с вх. № 240/29.06.2010 г., с която са
декларирани земя и сгради, както следва: земя 10 610 кв.м., в т.ч. застроена
площ 954 кв.м., от които – Обект № 1 - производствен, придобит на 21.07.2006
г., построен 2003 г., етаж 1, РЗП на обекта 756 кв.м., височина 7,60 м. и Обект
№ 2 - офиси и битови, придобити на 21.07.2006 г., построени 2003 г., етаж 1,
РЗП на обекта 198 кв.м., височина 3,30 м., като за двата обекта е посочено общо
РЗП 954 кв.м. и конструкция ПМ (полумасивна), електроснабдени, водоснабдени.
Посочен е начин на придобиване покупка, съгласно нотариален акт № 44, том III, рег. № 4374, дело 395/2006 г. (л.130-137).
Размерите на данъка и на таксата за имот с партиден № М31_080320 са определяни въз основа на декларираните отчетни стойности на земя
и сгради с декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 2008 г. и декларираните
технически параметри на земя и 2 бр. обекти с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от
2010 г.
От дружеството-жалбоподател е подадено Искане за прихващане и
възстановяване вх. № 09-00-230/20.05.2021 г. в Община Садово, с което е
поискано възстановяване на данък върху недвижимите имоти в размер на 511,76 лв.
и такса за битови отпадъци в размер на 1 472,75 лв. (л.1708).
След извършени проверки, органите по приходите са констатирали
несъответствия в подадените от лицето декларации, а именно: декларирана е само
1 сграда с два обекта, а с Нотариален акт № 44 от 21.06.2006 г. на нотариус К.Б.
е прехвърлена собствеността на „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД на 4 бр. сгради, който брой
съответства и на плана на с. Болярци конкретно за УПИ V-2.4, 2.5, 2.6 и 2.20 от кв. 2 стопанска дейност; декларираната конструкция
на декларираната 1 сграда (производствен обект и обект „офиси и битови“ е ПМ
(полумасивна), вместо съответстващата на означенията на плана – МсБС, а именно
М3 (масивна монолитна); не е декларирана оградата на имота в раздел 7.4
Подобрения върху земята. В тази връзка до лицето е изпратена покана с изх. №
09-00-250/31.05.2021 г. да отстрани констатирани несъответствия в подадените
декларации, чрез вписване на всички притежавани земя и сгради с реалните
технически параметри – наименование, година на построяване, разгъната застроена
площ, височина, конструкция, техническа инфраструктура, година на извършване на
основен ремонт, наличие на инсталации, лукс. дограма, изолации и други,
съобразно образеца на декларацията за всеки един обект (сграда) поотделно,
както и отчетните им стойности. Указано е също така, че като подобрение на
земята следва да бъде декларирана и оградата, за която заедно с металното хале
и санитарно-битовата сграда с гараж е издадено разрешение за ползване № 13 от
07.02.2003 г. от ДНСК (л. 138-139).
В указания срок от задълженото лице е депозиран отговор с рег. индекс №
09-00-281/17.06.2021 г., в който е посочено, че Нотариален акт № 44 от
21.06.2006 г. е съставен на база на първоначално придобитите по Договор за
покупко-продажба сгради и некоректно са посочени 4 сгради, като две от тях към
момента на продажба (2006 г.) и през целия период до момента на депозиране на
отговора включително представляват неизползваеми и самосрутващи се постройки, а
останалите – производствено хале и санитарно-битова сграда с гараж (обслужващи
офиси и битови помещения към тях), са декларирани с декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 2008 г. Сграда „Производствено хале“ се сочи, че е
сглобяемо/разглобяемо на болтови връзки с възможност произволно пренасяне на
други терени, поради което отговаря на понятието ПМ, както е декларирано (л.
140).
Подадена е и Данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/18.06.2021
г., с която дружеството е декларирало недвижим имот в с. Болярци, стопански
двор № 2, УПИ V-2.4, 2.5, 2.6 и 2.20, кв. 2 със следните обекти: земя с площ 10 610
кв.м., в т.ч. застроена площ 954 кв.м. и подобрения върху земята масивна ограда
с височина 2,40 м. и дължина 510 м.; производствен обект с дата на придобиване
21.07.2006 г., година на построяване 2003 г., етаж 1, РЗП 756 кв.м., височина
7,60 кв.м., конструкция ПМ (полумасивна), електроснабден и водоснабден; офиси и
битови с дата на придобиване 21.07.2006 г., година на построяване 2003 г., етаж
1, РЗП 198 кв.м., височина 3,30 кв.м., конструкция М1 (масивна), електроснабден
и водоснабден. За производствения обект и офиси и битови е посочена обща
отчетна стойност 24 728 лв. (л. 141-150).
Във връзка с така депозираното искане за прихващане и възстановяване и новоподадената
декларация, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 73 от 18.06.2021 г.,
издадена от Г.М. - Началник отдел „Местни приходи и контрол“ в Община Садово, на
дружеството-жалбоподател е възложена ревизия за установяване на задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от
01.01.2016 г. до 30.06.2021 г., като е определен срок за приключване на
ревизионното производство до 18.08.2021 г., а като ревизиращи органи са
определени В. Н. Н. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и И.Р.П. – главен специалист „Местни данъци и такси“. Последвало е
издаването на ЗВР № 78 от 18.08.2021 г. от същия орган по приходите, с която срокът
за приключване на ревизията, е продължен до 18.10.2021 г., като заповедите са редовно
връчени на ревизираното лице (л. 119-125).
В хода на ревизията, след извършен оглед на разположените сгради в УПИ V-2.4, 2.5, 2.6 и 2.20, стопанска дейност в кв. 2 в стопански двор на с.
Болярци в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, ревизиращите
органи са констатирали, че в имота са разположени общо 5 бр. сгради –
санитарно-битова сграда, която се използва по предназначение; метално хале –
механична обработка на ламарина, което се използва за производствена дейност; паянтова
стопанска сграда (в южната част на имота), която по думите на управителя не се
използва, но не е унищожена; масивна стопанска сграда (в западната част на
имота), която по думите на управителя не се използва, но не е унищожена; сграда
до източния вход (условно наречена КПП), като всички сгради са едноетажни.
Констатациите са обективирани в констативен протокол от 22.06.2021 г. (л. 229).
Отново в хода на ревизията на жалбоподателя е връчено Искане за представяне
на документи и сведения от задължено лице изх. № 74/21.06.2021 г., с което са
изискани: геодезическо заснемане на обектите, на които е разрешено ползването с
Разрешение № 13/07.02.2003 г. на ДНСК; преоценка на земята и сградите в
спорното УПИ, извършена по реда на приложимите счетоводни стандарти, ако такава
е правена; извлечение от счетоводна сметка „земи“ и счетоводна сметка „сгради“
за годината на завеждането на дълготрайните активи и годината на тяхната
преоценка, ако такава е правена, включително на аналитичните сметки по сметки
„земи“ и „сгради“ на земите и сградите в обследваното УПИ; писмени сведения за
неналичие на исканите документи и причините за това; всички други данни,
сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства,
отнасящи се до правата и задълженията на ревизираното дружество или до фактите
и обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство;
писмени сведения от всички трети лица, органи и учреждения, у които се намират
данни, сведения, документи и книжа и други доказателства, отнасящи се до
правата и задълженията на дружеството или до фактите и обстоятелствата,
подлежащи на установяване в ревизионното производство (л. 188-190).
В отговор със заявление вх. № 09-00-316/05.07.2021 г. са представени доказателства
с опис, в който се сочи, че се представят: Геодезическо заснемане на обектите,
на които е разрешено ползването с Разрешение № 13 от 07.02.2003 г. на ДНСК в
УПИ V-2.4, 2.5, 2.6 и 2.20, стопанска дейност, кв. 2 Стопански двор в с. Болярци
и извлечение от счетоводни сметки Земя и Сграда от момента на покупката до
22.06.2021 г. с уточнение, че към 22.06.2021 г. не е правена преоценка на
същите ДМА (л. 191 и сл.).
Констатирано е от органите по приходите, че в геодезическата снимка не са
вписани застроената площ на сградите, както и данни за тяхната конструкция; в
хронологичната ведомост за периода 01.01.2006 г. – 30.06.2021 г. за сметка 201
Земя са посочени обороти дебит и салдо 21 000 лв., за сметка 203 Сграда са
посочени обороти дебит и салдо 24 728 лв.; с Разрешение за строеж № 9 от
19.04.1995 г. е разрешено от страна на Община Садово на Г.И.Г. да извърши
предвидените в одобрения проект от 19.04.1995 г. строително-монтажни работи за
метално хале и санитарно-битова сграда с гараж в имот № 2.4, 2.5, 2.6, 2.20 кв.
№ 2 стопански двор № 2 по плана на с. Болярци, община Садово; с Разрешение за
ползване № 13 от 07.02.2003 г. на ДНСК Началник отдел „Териториална инспекция“
Пловдив е разрешено ползването на строеж „Метално хале – механична обработка на
ламарина; Санитарно битова сграда с гараж и ограда“. В разрешението е вписано,
че строежът е заснет и нанесен в кадастралния план на с. Болярци, община
Садово, съгласно писмо № 16-94-65/04.02.2003 г. от Агенцията по кадастъра,
Служба по кадастъра – Пловдив; с Нотариален акт № 44, том III, рег. № 4374, дело 395 от 21.07.2006 г. на нотариус К.Б. с район на
действие района на Асеновградския съд, рег. № 277 по регистъра на Нотариалната
камара (вписан на 21.07.2006 г. в Служба по вписванията) е прехвърлена чрез
покупко-продажба от продавачите Г.И.Г. и Т.П.Г. на „ФАВОРИТ 2000“ ООД
собствеността върху УПИ V-2.4, 2.5, 2.6, 2.2,
стопанска дейност в кв. 2 по плана на с. Болярци, община Садово, обл. Пловдив,
одобрен със Заповед № 78 от 19.12.1994 г. и 4 (четири) масивни сгради.
В отговор на отправено Искане за представяне на документи и сведения от
трети лица изх. № 75/14.07.2021 г., адресирано до Отдел „Специализирани
дейности“ на Община Садово, са представени изисканите документи (л. 151-187),
от които е установено, че по плана на Стопански двор № 2 в с. Болярци, в УПИ V-2.4, 2.5, 2.6, 2.2, стопанска дейност в кв. 2 по същия план са отразени
4 сгради – МсБС (разположена в бивши парцели 2.20 и 2.5) с площ 159,5
кв.м., МсБС (разположена в бивши парцели 2.20 и 2.5) с площ 807,5 кв.м., МС
(разположена в бивш парцел 2.4) с площ 484,2 кв.м., МС (разположена в бивши
парцели 2.20 и 2.6) с площ 325 кв.м.; от Работен проект за обект „Метално хале
и санитарно-битова сграда с гаражи“ – металното хале е предвидено като система
от корави възли между ригел-колона и колона-фундамент, а като материал за
конструкция е използвана стомана, ниската част е решена с монолитни фундаменти,
колони и железобетонни пояси, върху които се монтират стоманени столици.
Санитарно-битовата сграда е предвидено да се изгради с бетонови блокчета с
монолитни колони и железобетонни пояси; в Обяснителната записка за обект
„Генерален план за предприятие с механична обработка на ламарина“ е посочено,
че северно от Цех 1 са предвидени сгради за санитарно-битови помещения и гараж
за транспорта на предприятието; в Генералния план на предприятие за механична
обработка на ламарина е посочена общата площ на имота – 10 611 кв.м.; в
Разрешение за ползване № 13 от 07.02.2003 г., издадено от Началник отдел
„Териториална инспекция“ Пловдив при ДНСК е посочено, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти на 19.04.1995 г., разрешенията за строеж и
изискванията към строежите чл. 169, ал. 1 от ЗУТ.
След извършена справка в Търговския регистър на публикуваните от
дружеството-жалбоподател счетоводни баланси към 31.12.2007 г., 31.12.2016 г.,
31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 31.12.2020 г. и справката за
дълготрайните активи към 31.12.2007 г. (л. 206-228), органите по приходите са
констатирали, че е налице съвпадение на сумите 21 000 лв. за земята и
24 728 лв. (обща сума) за сградите, които дружеството сочи в декларациите
за отчетни стойности. Констатирано е, че сумите като общ сбор съответстват и на
нотариалния акт от 21.07.2006 г. като преоценки в съответствие с приложимите
счетоводни стандарти е установено, че не са правени.
С оглед липсата на безспорни доказателства за вида на конструкцията на
сградите, техния брой и точни параметри за ревизирания период и необходимостта
от специални знания, съгласно доклад от 29.09.2021 г. (л. 230) на ръководителя
на ревизията, със Заповед № 284/30.09.2021 г. на Кмета на Община Садово, на основание
чл. 68, ал. 1 от ДОПК, Б.З.Д. – главен специалист „Архитектура и
благоустройство“, е определена да осъществи функцията на технически помощник
при ревизията на „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД (л. 231).
Видно от Констативен протокол от 01.10.2021 г. (л. 232-233), след извършен
оглед и измерване на разположените сгради в процесното УПИ в присъствието на
представител на ревизираното лице, е установено следното: в УПИ V-2.4, 2.5, 2.6, 2.20, стопанска дейност, кв. 2 стопански двор в с. Болярци
са разположени общо 5 бр. сгради:
1) по действащия план на Стопански двор № 2, с. Болярци, община Садово,
одобрен със Заповед № 78/19.12.1994 г. на Кмета на Община Садово (наричан
по-долу „План“), сградата, означена като МсБС и разположена в бивши парцели
2.20 и 2.5 с квадратура по плана 159,50 кв.м., е с размери 27,00 м. на 5,80 м.,
т.е. 156,60 кв.м., височина 2,90 м, конструктивни елементи, под бетон, стени
бетонни тухли, стоманобетонови колони, т.е. конструкцията е масивна
стоманобетонна, съответстваща на означението в плана, електрефицирана,
водоснабдена. Сградата по проект и разрешение за ползване е наречена
Санитарно-битова сграда;
2) по план сградата, означена като МсБС и разположена в бивши парцели 2.20
и 2.5 с квадратура по план 807.5 кв.м. е с вътрешни размери 42,73 м. на 18,70
м., т.е. 799,05 кв.м. с височина 8,10 м., конструктивни елементи, под бетон,
стени стоманена рамка, съставена от 2Т горещовалцуван профил, т.е. конструкция
масивна стоманобетонна, съответстваща на означението в плана, електрефицирана,
водоснабдена. Сградата по проект и разрешение за ползване е наречена „Метално
хале – механична обработка на ламарина“;
3) по план сградата, означена като МС и разположена в бивш парцел 2.4 с
квадратура по план 484,2 кв.м. е напълно разрушена към 01.10.2021 г. с купища
материали от кирпич и керемиди, конструкцията е била паянтова;
4) по план сградата, означена като МС и разположена в бивши парцели 2.20 и
2.6 с квадратура по план 325 кв.м. е напълно разрушена към 01.10.2021 г. с
купища материали от тухли и керемиди, конструкцията е била масивна;
5) сграда, която не е нанесена в плана – състояща се от две помещения –
първото с размери 6,00 м. на 4,00 м., РЗП 24 кв.м., второто – с размери 9,50 м.
на 2,90 м., РЗП 27,55 кв.м., общо РЗП за двете помещения 51,55 кв.м. с
конструктивни елементи, под бетон, стени тухла, каратаван, т.е. конструкция
масивна. Условно наименование на сградата „КПП“, дадено от ревизиращите органи
и специалиста – технически помощник. Сградата е полуразрушена.
Установено е, че всички сгради са едноетажни.
Искания за представяне на документи и сведения от трети лица са отправени и
до Отдел „Финансово-стопански дейности и материално осигуряване“ на Община
Садово (справки за изплатени суми от Община Садово на Община Асеновград за
депониране на твърди битови отпадъци и за отчисления по Закона за управление на
отпадъците, както и справки относно разходите на Община Садово за почистване на
териториите за обществено ползване и справки за извозване на битовите отпадъци
от сметосъбирачните автомобили в Община Садово – всички за ревизирания период),
до Кмета на кметство село Болярци (справки относно вида, броя и
местонахождението на осигурените съдове за битови отпадъци за обслужване на
процесното УПИ – за ревизирания период) и до Главен специалист „Административно
обслужване проекти и програми“ на Община Садово (справки относно лицата,
работили по трудови правоотношения с Община Садово по програми и проекти в
дейността по почистване териториите за обществено ползване в с. Болярци в
ревизирания период), като от третите лица са постъпили изисканите доказателства
(л. 342 и сл.).
Въз основа на събраните доказателства, е съставен РД № 80/01.11.2021 г. (л.
98 и сл.), връчен на ревизираното лице на 02.11.2021 г. (л. 96-97), срещу който
няма данни да е депозирано възражение. Така съставеният РД е послужил като
основание за издаване на РА № 81/30.11.2021 г., с който на лицето са определени
процесните задължения (л. 75 и сл.).
За да сторят това, органите по приходите са констатирали, че имотът, обект
на данъчно облагане УПИ V-2.4, 2.5, 2.6 и 2.20,
стопанска дейност с разположените сгради в него, е със следните параметри:
- изградена инфраструктура общо за имота: електрификация и водопровод има в
имота, канализация и топлофикация няма в имота и около него, не граничи с пътна
мрежа с трайна настилка (асфалт или бетон);
- имотът се намира на разстояние до 1 км. от национална пътна мрежа
(разстоянието, измерено чрез Google Maps от имота до републикански път 804 Поповица – Болярци – Асеновград при
движение с автомобил е 500 м.);
- имотът се намира на разстояние до 15 км. от населено място втора
категория (град Асеновград) – разстоянието е 10 км. от имота до центъра на
Асеновград при движение с автомобил;
- площ на земята – 10 611 кв.м. (площта е приета по утвърдената
кадастрална карта и регистри със Заповед № РД-18-738 от 22.10.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, в която фигурират 4 поземлени имота с
идентификатори 05339.58.604, 05339.58.605, 05339.58.606, 05339.58.620, чиято
обща площ е 10 611 кв.м. като сбор между площите им 2949, 2627, 2147 и
2888 кв.м.;
- подобрения на земята – масивна ограда с височина 2,40 м. и дължина 510
м., декларирана от дружеството с декларация, регистрирана под № ********** от
18.06.2021 г.;
- сграда 1, представляваща производствен обект – Метално хале – механична
обработка на ламарина с година на построяване 2003, етаж 1, електроснабден и
водоснабден (параметри, декларирани от дружеството), РЗП – 807,5 кв.м. (площ,
отразена на плана на стопанския двор и потвърдена с вътрешно измерване на
сградата на 01.10.2021 г.), височина 8,10 м. (измерена на 01.10.2021 г.), конструкция
М3 (масивна монолитна – потвърдена от утвърдения проект, означението на плана –
МсБС и от становището на техническия помощник от 01.10.2021 г.);
- сграда 2, представляваща санитарно-битова сграда с година на построяване
2003, етаж 1, електроснабден и водоснабден (параметри, декларирани от
дружеството), РЗП 156,6 кв.м. (площ, определена с измерване на сградата на
01.10.2021 г.), височина 2,9 м. (определена чрез измерване на 01.10.2021 г.), конструкция
М3 (масивна монолитна – потвърдена от утвърдения проект, означението на плана –
МсБС и от становището на техническия помощник от 01.10.2021 г.);
- сграда 3, представляваща селскостопански обект с приета година на
построяване 1954 (година, която е преди 1971 г. и има едно и също значение за
данъчното облагане съгласно чл. 10 от Приложение № 2 Норми за данъчна оценка на
недвижимите имоти към ЗМДТ), със сигурност съществуваща и неунищожена до
22.06.2021 г., етаж 1, РЗП – 484,2 кв.м. (по план), височина 2,8 м.,
конструкция ПН (потвърдена от техническия помощник на 01.10.2021 г.), приет е
за неелектроснабден и неводоснабден и без стопанска цел в съответствие с
писменото заявление на управителя на дружеството, че сградата е била
неизползваема;
- сграда 4, представляваща селскостопански обект с приета година на
построяване 1954 (година, която е преди 1981 година и има едно и също значение
за данъчното облагане съгласно чл. 10 от Приложение № 2 Норми за данъчна оценка
на недвижимите имоти към ЗМДТ) със сигурност съществуваща и неунищожена до
22.06.2021 г., етаж 1, РЗП – 325 кв.м. (по план), височина 2,8 м., конструкция
МС (потвърдена от техническия помощник на 01.10.2021 г., както и от означението
МС на плана), приет е за неелектроснабден и неводоснабден и без стопанска цел в
съответствие с писменото изявление на управителя на дружеството, че сградата е
била неизползваема;
- сграда 5, наречена условно КПП, с приета година на построяване 1973
(година, която е преди 1981 година и има едно и също значение за данъчното
облагане съгласно чл. 10 от Приложение № 2 Норми за данъчна оценка на
недвижимите имоти към ЗМДТ), със сигурност съществуваща и неунищожена до
22.06.2021 г., етаж 1, РЗП – 51,55 кв.м. (измерена на 01.10.2021 г.), височина
2,5 м., конструкция МС (потвърдена от техническия помощник на 01.10.2021 г.),
приет е за неелектроснабден и неводоснабден и без стопанска цел в съответствие
с писменото изявление на управителя на дружеството, че сградата е била
неизползваема.
Определени са данъчни оценки за съответните години, както следва:
- за 2016 г. – 119 526,60 лв.;
- за 2017 г. – 119 159,60 лв.;
- за 2018 г. – 118 792,40 лв.;
- за 2019 г. – 118 425,30 лв.;
- за 2020 г. – 118 058,30 лв.;
- за 2021 г. – 117 691,20 лв., като е прието, че отчетната стойност от
45 728,00 лв. (декларирана от дружеството и потвърдена от ГФО и от
стойността в НА) не служи за база при изчисляване на данъка върху недвижимите
имоти, тъй като е по-ниска от данъчната оценка, определена по Приложение № 2
към ЗМДТ.
При определянето на ДНИ органът е цитирал разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция),
съгласно която с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според ПУП имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Посочено е, че на
основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти, както и че съгласно чл. 13 от ЗМДТ данъкът
върху недвижимите имоти се заплаща, независимо дали недвижимите имоти се
използват или не. Съответно съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя
върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на
годината, за която се дължи, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2. Мотивирано е, че на
основание чл. 22 от ЗМДТ Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2
размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот, както и че съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът върху
недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и
до 31 октомври на годината, за която е дължим. Съгласно чл. 2 от Наредба № 10
за определяне размера на местните данъци при условията, реда и в границите,
определени от ЗМДТ и чл. 2 от изменената като заглавие Наредба № 10 за
определяне размера на местните данъци в Община Садово е посочено, че данъкът
върху недвижимите имоти се определя в промили върху данъчната оценка на
недвижимите имоти в размер на: за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. – 3
промила и за периода след 01.01.2020 г. – 4,5 промила (л. 244 и сл.).
Така, с оглед нормативно определената ставка на данъка и определената
данъчна оценка за съответната година, е определен следният дължим данък върху
недвижимите имоти:
- за 2016 г. – 358,59 лв. (119 526,60 лв. х 3 промила), в т.ч. първа вноска
179,29 лв. и втора вноска 179,30 лв.;
- за 2017 г. – 357,48 лв. (119 159,60 лв. х 3 промила), в т.ч. първа и
втора вноска по 178,74 лв.;
- за 2018 г. – 356,38 лв. (118 792,40 лв. х 3 промила), в т.ч. първа и
втора вноска по 178,19 лв.;
- за 2019 г. – 355,28 лв. (118 425,30 лв. х 3 промила), в т.ч. първа и
втора вноска по 177,64 лв.;
- за 2020 г. – 531,26 лв. (118 058,30 лв. х 4,5 промила), в т.ч. първа
и втора вноска по 265,63 лв.;
- за 2021 г. (периода 01.01.-30.06.) – 264,80 лв. (117 691,20 лв. х
4,5 промила/2), съвпадаща с първата вноска.
За прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че за 2016 г. дължимият
данък се явява такъв от 358,58 лв., т.е. с 0,01 лв. по-малко, но доколкото за
ревизирания период на 2021 г. дължимият данък се явява такъв от 264,81 лв., а
не 264,80 лв., т.е. с 0,01 лв. повече, констатираните технически грешки от една
страна са незначителни и не биха повлияли на крайния резултат, а от друга - се
неутрализират, поради което установените от ревизиращите задължения ще бъдат
взети предвид така, както са определени.
Констатирано е на следващо място от ревизиращите органи, че ежегодно на
дружеството са определяни в по-малък размер суми за дължим данък, тъй като
същото не е декларирало изначално с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ (вх. № 240
от 29.06.2010 г.) 3 бр. сгради, разположени на територията на имота, както и е
декларирало неправилно конструкция на посочените в декларацията сгради като
полумасивни (ПМ), вместо действителната конструкция масивна монолитна (М3), в
резултат на това, дружеството е заплатило суми за данък върху недвижимите имоти
в по-малък размер от действително дължимия. Посочено е, че съгласно чл. 4, ал.
2 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци по закона се събират заедно с лихвите по
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, както
и че съгласно чл. 169, ал. 3а от ДОПК (в приложимата редакция), до заявяването
им за принудително събиране, задълженията за съответния вид (в случая ДНИ),
установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се
отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
При така установеното от фактическа и правна страна, органите по приходите
са определили на дружеството-жалбоподател задължения за ДНИ, както следва:
- за 2016 г. – годишно задължение 358,59 лв., от които е посочено, че са погасени
на 15.04.2016 г. – 162,06 лв. от първата вноска и са останали дължими 17,23 лв.
от първата вноска и цялата втора вноска – 179,30 лв., платената сума на
02.03.2017 г. е прието, че погасява 161,25 лв. и са останали 35,28 лв. от
втора вноска. Лихвите на забавената част от първата вноска (17,23 лв.) за
периода 01.07.2016 г. до 02.03.2017 г. (погасяването й), са установени в размер
на 1,17 лв., които са погасени на 13.06.2018 г. А лихвите на забавените части
от втората вноска са установени в размер на 10,61 лв. (4,84 лв. за периода от
01.11.2016 г. до 02.03.2017 г. върху 144,02 лв. и 5,77 лв. за периода от
01.11.2016 г. до 13.06.2018 г. върху 35,28 лв.), които е прието, че са погасени
на 13.06.2018 г.;
- за 2017 г. – годишно задължение 357,48 лв., като е прието, че е налице
погасяване на 13.06.2018 г. в размер на 121,83 лв. от първата вноска и са
останали 56,91 лв. от нея и цялата втора вноска – 178,74 лв., като на
04.04.2019 г. е погасен остатъкът от първата вноска 56,91 лв. и 102,72 лв. от
втората вноска, като са останали 76,02 лв. от нея. Лихвите на забавената първа
вноска са установени в размер на общо 21,89 лв. (11,74 лв. за периода от 01.07.2017
г. до 13.06.2018 г. върху 121,83 лв. и 10,15 лв. за периода от 01.07.2017 г. до
04.04.2019 г. върху 56,91 лв.), които е установено, че са погасени на
30.06.2020 г., както и 76,02 лв. – остатък от втора вноска и лихвите за забава
на втората вноска общо 43,54 лв. (23,01 лв. за периода от 01.11.2017 г. до
04.04.2019 г. върху 159,63 лв. и 20,53 лв. за периода от 01.11.2017 г. до
30.06.2020 г. върху 76,02 лв.);
- за 2018 г. – годишно задължение 356,38 лв., което е констатирано, че е
погасено на 30.06.2020 г., заедно с лихвите в размер на 66,07 лв. (36,03 лв. за
периода от 03.07.2018 г. до 30.06.2020 г. върху 178,19 лв. и 30,04 лв. за
периода от 01.11.2018 г. до 30.06.2020 г. върху 178,19 лв.);
- за 2019 г. – годишно задължение 355,28 лв., от тях 177,64 лв. първа
вноска (погасена изцяло на 30.06.2020 г. и 177,64 лв. втора вноска (погасена
част 8,46 лв. на 30.06.2020 г.), като е
останала непогасена част от 169,18 лв. Дължими са и лихви за забавените части върху сумите общо в размер на 53,63 лв.
(17,96 лв. за периода от 02.07.2019 г. до 30.06.2020 г. върху 177,64 лв., 34,35
лв. за периода от 01.11.2019 г. до 01.11.2021 г. върху 169,18 лв. и 1,32 лв. за
периода от 02.11.2021 г. до 30.11.2021 г. върху 169,18 лв.). Т.е. за 2019 г. са установени задължения за
довнасяне за ДНИ в размер на 169,18 лв. и лихви в размер на 53,63 лв.;
- за 2020 г. - годишно задължение
531,26 лв., в т.ч. първа и втора вноска по 265,63 лв., както и лихви общо в
размер на 66,92 лв. (36,01 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 01.11.2021 г.
върху 265,63 лв., 26,78 лв. за периода от 03.11.2020 г. до 01.11.2021 г. върху
265,63 лв. и 4,13 лв. за периода от 02.11.2021 г. до 30.11.2021 г. върху 531,26
лв.), които е констатирано, че са непогасени към 30.11.2021 г. Т.е. за 2020 г. са установени задължения
за довнасяне за ДНИ в размер на 531,26 лв. и лихви в размер на 66,92 лв.;
- за 2021 г. – първа вноска в размер на 264,80 лв. и лихви 9,05 лв. за
периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г. и 2,06 лв. за периода от 02.11.2021
г. до 30.11.2021 г., които е установено, че са непогасени към 30.11.2021 г. Т.е. за 2021 г. са установени задължения за
довнасяне за ДНИ в размер на 264,80 лв. и лихви в размер на 11,11 лв.
По отношение на определените задължения за ТБО е цитирана разпоредбата на
чл. 62 от ЗМДТ, съгласно която ТБО се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения за битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка
услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за обществено
ползване. А съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година. На основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ
е посочено, че таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон,
както и че съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ се определя в годишен размер за всяко
населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка
за всяка дейност, включваща необходимите разходи, а когато до края на
предходната година общинският съвет не е определил размер, таксата за текущата
година се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година, а съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ,
таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Посочено е още, че в изпълнение
на чл. 9 от ЗМДТ Общински съвет Садово, е приел Наредба № 4 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услугите в Община Садово (л. 310 и
сл.). Съответно със Заповеди № 437/21.10.2015 г., № 423/20.10.2016 г., № 398 от
27.10.2017 г., № 369/19.10.2018 г., № 389/25.10.2019 г. и № 276/28.10.2020 г.
Кметът на Община Садово на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е определил районите
и границите им, в които се организира сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци на територията на Община Садово за ревизираните периоди, като в района
на село Болярци са включени за сметосъбиране и сметоизвозване и застроени
поземлени имоти, собственост на юридически лица и еднолични търговци,
включително имотите в Стопански дворове. Видовете предлагани услуги за всички
райони на общината са сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Заповедите е посочено, че са обявени публично, като са
поставени на информационните табла в общината и в кметство Болярци и са
публикувани на сайта на общината в раздел „Обявления“ (л. 273 и сл.).
Констатирано е, че от страна на „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД не са подавани
декларации за вида и броя на необходимите съдове за битови отпадъци, както и
декларации, че няма да ползва имота през съответната следваща година, поради
което за дружеството е прието, че е приложим редът за определяне на таксата
изцяло на база промили върху основата, върху която се заплаща ДНИ.
В тази връзка е посочено, че с Решение № 23, взето с Протокол № 3 от
заседание на Общински съвет Садово, проведено на 14.12.2015 г., е определен
годишен размер на ТБО за Община Садово за 2016 г. в промили върху основата,
върху която се заплаща данъкът върху недвижимото имущество, като за село
Болярци за юридически лица общият промил е 12,42, в т.ч. за сметосъбиране,
сметоизвозване, осигуряване на съдове – 4,15, за депониране на битови отпадъци,
поддръжка и закриване на депа – 2,51 и за почистване на територии за обществено
ползване – 5,76 (л. 329-333). Съгласно Решение № 173, взето с Протокол № 13 от
заседание на Общински съвет Садово, проведено на 09.12.2016 г., общинският
съвет е приел размерът на ТБО за 2017 г., да бъде равен на размера на ТБО за
2016 г. (л. 334-335). Съгласно чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като до края на 2017
г. и до края на 2018 г. общинският съвет не е определил размери за ТБО
съответно за 2018 г. и 2019 г., таксата за същите години е прието, че следва да
се събира на база действащите размери съответно за 2016 г. и 2017 г., а именно
– определения с посоченото решение № 23. С Решение № 18, взето с Протокол № 3
от заседание на Общински съвет Садово, проведено на 09.12.2019 г., е определен
годишен размер на ТБО за Община Садово за 2020 г. в промили върху основата,
върху която се заплаща ДНИ, като за село Болярци за юридически лица общият
промил е 13,05, в т.ч. за сметосъбиране, сметоизвозване, осигуряване на съдове
– 3,39, за депониране на битови отпадъци, поддръжка и закриване на депа – 5,74
и за почистване на територии за обществено ползване – 3,92 (л. 336-340).
Съгласно Решение № 128, взето с Протокол № 15 от заседание на Общински съвет
Садово, проведено на 04.12.2020 г., общинският съвет е приел размерът на ТБО за
2021 г. да остане непроменена в размерите, които са утвърдени за 2020 г. (л. 341).
Относно фактическото предоставяне на услугите е установено следното:
От справка относно вида, броя и местонахождението на осигурените съдове за
битови отпадъци за обслужване на процесното УПИ в ревизирания период, е
установено, че през целия период на разстояние от 3 до 5 метра от входната
врата на имота, е бил наличен железен контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1100
литра (така справка на л. 363). А от справка относно обслужването на района на
село Болярци за извозване на битовите отпадъци от сметосъбирачните автомобили
на Община Садово за процесния период е установено, че районът на село Болярци е
обслужван през целия период с регламентираната кратност, като в счетоводството
са налични пътни листове, удостоверяващи тези обстоятелства (така справка на л.
345 и сл. и пътни листове на л. 462 и сл.). В тази връзка е прието, че не са
налице обстоятелствата по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ.
От справки относно изплатените суми от Община Садово на Община Асеновград
за депониране на твърди битови отпадъци в Регионален център за обезвреждане на
битови отпадъци – Асеновград за ревизирания период е установено, че ежемесечно
са изплащани суми на Община Асеновград за обезвреждане на битовите отпадъци,
генерирани от територията на Община Садово, вкл. и землището и територията на
село Болярци, и извозени до депото, за което са налични в счетоводството на
общината фактури с подробно описани реквизити в справката и съответните
платежни документи. А от справки относно изплатените суми от Община Садово на
Община Асеновград за отчисления по Закона за управление за отпадъците за ревизирания период е установено, че Община
Садово ежемесечно прави отчисления за Община Асеновград във връзка с
поддържането на депото за обезвреждане на битовите отпадъци (така справки и
фактури на л. 364 и сл.).
От справка относно разходите на Община Садово за почистване на териториите
за обществено ползване в района на село Болярци за ревизирания период е
установено, че Община Садово е извършвала през целия период услугата
„почистване на териториите за обществено ползване“ на територията на село
Болярци, като е наемала лица и им е заплащала възнаграждение по граждански
договори за извършени услуги по почистването на териториите, както и е
закупувала материали, необходими за почистването на териториите (л. 377 и сл. и
л. 1267 и сл.). А от справка относно лицата, работили по трудови правоотношения
в Община Садово по програми и проекти в дейността по почистване на териториите
за обществено ползване в село Болярци през ревизирания период, е установено, че
в същата дейност са работили лица, назначени по проекти „Обучение и заетост на
младите хора“, „Активни, мотивирани и заети в Община Садово“, „Работа“ – 14
работници през 2016 г., 26 работници през 2017 г., 7 работници през 2018 г., 1
работник през 2019 г. и 3 работници през 2021 г. (така справка на л. 423 и
сл.).
При така установеното е прието, че не са налице обстоятелствата по чл. 71,
т. 2 от ЗМДТ.
Така, с оглед определените размери на таксата и определената данъчна оценка
за съответната година, са определени следните дължими ТБО:
- за 2016 г. – 1 484,52 лв. (119 526,60 лв. х 12,42 промила), в
т.ч. първа и втора вноска по 742,26 лв.;
- за 2017 г. – 1 479,97 лв. (119 159,60 лв. х 12,42 промила), в
т.ч. първа вноска 739,98 лв. и втора вноска по 739,99 лв.;
- за 2018 г. – 1 475,40 лв. (118 792,40 лв. х 12,42 промила), в
т.ч. първа и втора вноска по 737,70 лв.;
- за 2019 г. – 1 470,85 лв. (118 425,30 лв. х 12,42 промила), в
т.ч. първа вноска 735,42 лв. и втора вноска по 735,43 лв.;
- за 2020 г. – 1 540,65 лв. (118 058,30 лв. х 13,05 промила), в
т.ч. първа вноска 770,32 лв. и втора вноска по 770,33 лв.;
- за 2021 г. (периода 01.01.-30.06.) – 767,93 лв. (117 691,20 лв. х
13,05 промила/2), съвпадаща с първата вноска.
По идентичен начин и тук, както при ДНИ се констатират допуснати технически
грешки при изчисляване на задълженията, които отново са незначителни, доколкото
са с по-една стотинка по-малко за 2020 г. и 2021 г., съответно с една стотинка
повече за 2017 г. и 2019 г.
Констатирано е от ревизиращите органи, че ежегодно на дружеството са
определяни в по-малък размер суми за дължима такса, тъй като същото не е
декларирало изначално с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ (вх. № 240 от 29.06.2010
г.) 3 бр. сгради, разположени на територията на имота, както и е декларирало
неправилно конструкция на посочените в декларацията сгради като полумасивни
(ПМ), вместо действителната конструкция масивна монолитна (М3), както и не е
подало декларация за вида и броя на необходимите съдове за битови отпадъци, в
резултат на това, дружеството е заплатило суми за ТБО в по-малък размер от
действително дължимия. Посочено е, че съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ,
невнесените в срок такси по закона се събират заедно с лихвите по Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, както и че
съгласно чл. 169, ал. 3а от ДОПК (в приложимата редакция), до заявяването им за
принудително събиране, задълженията за съответния вид (в случая ТБО),
установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се
отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
При така установеното от фактическа и правна страна, органите по приходите
са определили на дружеството-жалбоподател задължения за ДНИ, както следва:
- за 2016 г. – годишно задължение – 1 484,52 лв., от което е налице
погасяване на 15.04.2016 г. в размер на 670,94 лв. от първата вноска и са
останали 71,32 лв. от първата вноска и цялата втора вноска – 742,26 лв.,
съответно платената сума на 02.03.2017 г. е погасила 667,58 лв. и са останали
146,00 лв. от втората вноска. Лихвите на забавената част от първа вноска
(71,32 лв. за периода от 01.07.2016 г. до 02.03.2017 г. (погасяването) са 4,83
лв. (погасени на 13.06.2018 г.). Лихвите на забавените части от втората вноска
са общо 43,93 лв. (20,04 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 02.03.2017 г. върху
596,26 лв. и 23,89 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 13.06.2018 г. върху
146,00 лв.) са погасени на 13.06.2018 г.;
- за 2017 г. – годишно задължение 1 479,97 лв., като е налице погасяване на
13.06.2018 г. в размер на 504,44 лв. от първата вноска и са останали 235,54 лв.
от нея и цялата втора вноска – 739,99 лв., като на 04.04.2019 г. са налице
погасени 660,89 лв. (остатък от първата вноска 235,54 лв. и 425,35 лв. от
втората вноска), като са останали 314,64 лв. от втората вноска, които са
погасени на 30.06.2020 г. Лихвите на забавената първа вноска са общо 90,62 лв.
(48,62 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 13.06.2018 г. върху 504,44 лв. и
42,00 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 04.04.2019 г. върху 235,54 лв.) са
погасени на 30.06.2020 г. Лихвите за забава на втора вноска са общо 146,27 лв.
(61,32 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 04.04.2019 г. върху 425,35 лв. и
84,95 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 30.06.2020 г. върху 314,64 лв.) и са
погасени на 30.06.2020 г.;
- за 2018 г. – годишно задължение 1 475,40 лв., което е погасено на
30.06.2020 г., заедно с част от лихвите (173,07 лв.) в общ размер на 273,56 лв.
(149,18 лв. за периода от 03.07.2018 г. до 30.06.2020 г. върху 737,70 лв. и
124,38 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 30.06.2020 г. върху 737,70 лв.). Останали
са непогасени лихви в размер на 100,49 лв. върху втората вноска. Т.е. за 2018 г. са установени задължения за
довнасяне за лихви в размер на 100,49 лв.;
- за 2019 г. – годишно задължение 1 470,85 лв., от тях 735,42 лв. първа
вноска и 735,43 лв. втора вноска, както и лихви за забавените части върху
сумите общо в размер на 335,02 лв. (174,25 лв. за периода от 02.07.2019 г. до
01.11.2021 г. върху 735,42 лв., 149,33 лв. за периода от 01.11.2019 г. до
01.11.2021 г. върху 735,43 лв. и 11,44 лв. за периода от 02.11.2021 г. до
30.11.2021 г. върху 1 470,85 лв.), които не са погасени към 30.11.2021 г. Т.е. за 2019 г. са установени задължения за
внасяне за ТБО в размер на 1 470,85 лв. и лихви в размер на 335,02 лв.;
- за 2020 г. – годишно задължение 1 540,65 лв., от тях 770,32 лв.
първа вноска и 770,33 лв. втора вноска, както и лихви за забавените части върху
сумите общо в размер на 194,07 лв. (104,42 лв. за периода от 01.07.2020 г. до
01.11.2021 г. върху 770,32 лв., 77,67 лв. за периода от 03.11.2020 г. до
01.11.2021 г. върху 770,33 лв. и 11,98 лв. за периода от 02.11.2021 г. до
30.11.2021 г. върху 1 540,65 лв.), които не са погасени към 30.11.2021 г. Т.е. за 2020 г. са установени задължения за
внасяне за ТБО в размер на 1 540,65 лв. и лихви в размер на 194,07 лв.;
- за 2021 г. – първа вноска 767,93 лв., както и лихви 26,24 лв. за периода
от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г. и 5,97 лв. а периода от 02.11.2021 г. до
30.11.2021 г., които не са погасени към 30.11.2021 г. Т.е. за 2021 г. са установени задължения за внасяне за ТБО в размер на 767,93
лв. и лихви в размер на 32,21 лв.
При тази фактическа и правна обстановка е издаден оспореният в настоящото
производство РА.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК същият е обжалван пред Кмета на Община
Садово, който в законоустановения срок не се е произнесъл, поради което е
налице формирано мълчаливо потвърждаване.
В хода на настоящото съдебно производство е прието заключение по съдебно-техническа
експертиза, частично оспорено от ответника, вещото лице по която, след
запознаване с приетите по делото доказателства, извършена проверка на място и
информация от публични източници (сателитни снимки от Google Earth Pro), е установило, че не може да се определи състоянието на трите сгради
(означени като сгради 3, 4 и 5 в РА) към 31.12.2015 г., а от сателитните снимки
на определени дати в годините назад във времето е констатирало, че въпросните
сгради към 07.11.2015 г. са имали покрив – запазени са дървената им покривна
конструкция и керемидите, като на следващата сателитна снимка от 24.02.2017 г.
сгради 3 и 4 са в същото запазено състояние, а на сграда 5 е съборена северната
половина, като никоя от трите сгради няма колони. Към 01.10.2021 г. от
сателитните снимки вещото лице е установило, че по отношение на сграда 3, на
23.11.2020 г. липсват почти ½ от дървената покривна конструкция и
керемидите, липсва част от северната стена, а към 06.11.2021 г. – сградата е
напълно съборена, но дали към 01.10.2021 г. сградата е била вече напълно
съборена, не може да се определи. По отношение на сграда 4 вещото лице е
установило, че на 23.11.2020 г. сградата е запазена с носещи стени и керемиди,
а на 06.11.2021 г. тя е напълно съборена, но дали към 01.10.2021 г. сградата е
била вече напълно съборена, не може да се определи. За сграда 5 е установено,
че на 23.11.2020 г. е съборена северната половина от сградата, южната има
покрив и керемиди, а на 06.11.2021 г. тя е напълно съборена, но дали към
01.10.2021 г. сградата е била вече напълно съборена, не може да се определи. Между
31.12.2015 г. и 01.10.2021 г., според показаното състояние на сградите в
сателитните снимки, експертът е установил следните разлики: за сграда 3 – от
напълно запазено състояние към началната дата с покривна конструкция и
керемиди, към крайната дата е възможно сградата да е била вече напълно
съборена; за сграда 4 – от напълно запазено състояние към началната дата с
покривна конструкция и керемиди, към крайната дата е възможно сградата да е
била вече напълно съборена; за сграда 5 – сградата е напълно запазена на
07.11.2015 г., но на 04.02.2017 г. вече северната половина е съборена и е
възможно към 01.10.2021 г. тя да е била вече напълно съборена, като за
онагледяване на заключението е представен и снимков материал. Вещото лице за
всяка една от сградите е определило и видът на конструкциите по следния начин:
- Сграда 1: Код МЗ (стоманена конструкция);
- Сграда 2: Код МЗ (масивна – рамкови стоманобетонни конструкции);
- Сграда 3: ПМ (полумасивна – с външни тухлени стени от цяла тухла, без ст.
б. елементи);
- Сграда 4: Код ПН (паянтова – с частично кирпичени стени);
- Сграда 5: Код ПМ (полумасивна – с външни тухлени стени от цяла тухла, без
ст. б. елементи).
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че за да е масивна
една сграда, тя трябва да има носеща конструкция, а сграда 5, макар и силно
разглобена, има стени и дървени греди с дървена покривна конструкция, но няма
стоманобетонни елементи, това твърдение на вещото лице е под условие, че
огледът е направен, когато са останали само остатъци от сградите.
Съдът кредитира съдебно-техническата експертиза като компетентна и
безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при необходимост при
разглеждане на спора по същество.
Прието е и заключение по ССЕ, частично оспорено от ответника, вещото лице
по която, след запознаване с наличните по делото доказателства, е установило,
че в РА и РД данъчната оценка е определена математически вярно на база
изчисленото от „Калкулатор – ДО по обекти“. Експертизата не е успяла да
установи как са постигнати от ревизиращите някои от коефициентите по Приложение
№ 2 от ЗМДТ, но изчисленията на експертизата се сочи, че са във вреда на
жалбоподателя, поради което не следва да се прави преизчисление в тази посока.
Определените ДНИ и ТБО също се сочи, че са математически верни, но по отношение
на лихвите е констатирано, че има допуснати технически грешки, като
изчерпателно е посочено на какво се дължат различията в изчисленията. На
следващо място, при съобразяване с определените от СТЕ кодове на видовете
конструкции за всяка една от процесните сгради, вещото лице е определило
данъчната оценка на процесните сгради, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ „Норми
за данъчна оценка на недвижимите имоти“ и дължимите ДНИ и ТБО, направено е и
преизчисление каква част от тях от платени, съответно какви биха били
задълженията на дружеството-жалбоподател за довнасяне за ДНИ, ТБО и лихви към
датата на издаване на РА, а именно 30.11.2021 г., както следва: общо задължения
за ДНИ 2 355,60 лв., от които общо главница ДНИ 2 123,81 лв. и общо
лихви 231,79 лв.; общо задължения за ТБО 8 811,73 лв., от които общо
главница ТБО 7 850,17 лв. и общо лихви 961,56 лв., или общо задължения
съгласно изчисленията на СТЕ – 11 167,33 лв., от тях платени 6 300,44
лв. и остатък задължение 4 866,89 лв.
Съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза като компетентна и
безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при необходимост при
разглеждане на спора по същество
Като свидетели по делото са разпитани:
Д.Г.Ч.– същият заявява, че работи във фирма „Ламарина 2005“ и работят с
дружеството-жалбоподател в един двор, като самият той от 2002 г. работи в
Стопански двор № 2 и ползват един и същ двор и една и съща сграда, което е
бившият стопански двор. Твърди, че през 2002 г. е имало построена основна
сграда на един етаж, конструкцията на която е метална, имало е и едни сгради,
които са били много опасни – две сгради и едно КПП, които са от времето на
кооперативните стопанства. За сградата, която е била от южната страна, заявява,
че е много стара – от кирпич и е била опасна, северната страна на сградата е
била срутена преди 10 години, в момента няма покрив, като през есента на 2020
г. изцяло е рухнала – самосрутила се е от липса на поддръжка, като всичко е
обрасло там от растителност и няма достъп. Свидетелят посочва, че всеки ден е
там – сградите са обрасли, не са ползвани от 20 години, а преди това е имало
частични такива срутвания на покрива, като около 1/3 от покрива е бил срутен и
преди това. На западната сграда в началото на 2021 г. твърди, че покривът при
нея също е паднал, а когато е правено халето, тази сграда е била разрушена, за
да може да се направи ново хале, имало някакви запазени основи от нея, но все
едно е отрязано – само едни основи има и сега няма покрив. От КПП-то посочва,
че има останала една стена, покривът също е срутен изцяло, като никога не са
използвани тези сгради. Присъствал е есента на 2021 г., когато са дошли да
направят замерване от общината, не е могло да се измерят сградите, защото са
били рухнали. През 2017 г. твърди, че е започнало сметоизвозване, а в началото
на 2018 г. са поставили контейнери, а до тогава всичко са събирали в чували –
двете фирми, които са единствените ползватели, са събирали отпадъците в чували
и не знае къде са хвърляли шефовете. Посочва, че са близо до населеното място и
че не са били контейнери, а нещо като варели за битовите отпадъци на жилищните
сгради в населеното място. Близо до стопанския двор не е имало контейнери, в
центъра на населеното място е имало такива за разделно събиране и от 2018 г.,
доколкото си спомня, един път седмично са минавали да събират боклука.
Свидетелят работи на трудов договор в „Ламарина 2005“ като оператор на машина и
работното му място е в закрито помещение. Работело се на една смяна, като
работниците са общо около десетина, имали само обедна почивка и по принцип за
обед си носели храна от вкъщи и нямат отпадъци, тъй като си ги връщат вкъщи. Заявява,
че преди 2018 г. от тяхната фирма не е изнасян боклук. За сграда 3 посочва, че
няма преградна стена, сграда 4 е имала стени, но част от покрива е паднал,
пропаднал е бил таванът, имало 2-3 дупки, нямало прозорци, врати, като има
предвид това, което е след 2016 г. в частта, която е останала от тази сграда.
Не е виждал някой да е събарял сградата. Сграда 3 представлявала една купчина,
а другата имало останала конструкция и имало запазени стени. Покрай КПП-то,
покрай пътя е имало колове с мрежа, за да не се влиза, имало една стена от юг
на КПП-то, като от последните 10 години било така - нямало покрив. Свидетелят
влизал от източната страна на имота, като северният вход бил товарен. Оградата
била ламаринена. Заявява, че в началото на 2018 г. са поставили контейнер.
В. Н. Н. – главен инспектор в отдел „Местни приходи и контрол“ в Община
Садово. Същият заявява, че е посещавал три пъти обекта за обработка на ламарина
във връзка с ревизията на дружеството-жалбоподател в село Болярци, като първият
път е било през втората половина на м. юни 2021 г. за връчване на ЗВР, когато
са били заедно с колежката си И.П. и в присъствието на управителя са извършили
оглед на имота, при който са установили, че в имота има 5 бр. сгради, първата,
от които била метално хале. На 22.06.2021 г., когато свидетелят е посетил
имота, сграда 1 е представлява метално хале, в което фирмата е извършвала
дейността си, нова сграда, изцяло от метална стоманена конструкция, масивна,
която се използва за стопанската дейност на фирмата. До нея се намирала сграда
2, която служела за битова сграда, изградена от бетонна конструкция със
стоманено-бетонни колони и там са разположени офиси. За сграда 3 посочва, че
видимо е с кирпичени елементи и частично на тази сграда е имало липсващ покрив.
След предявяване на сателитна снимка от 2019 г., свидетелят заявява, че
липсващият покрив е бил така, както липсва и на снимката – 1/3 от него, на
място е имало стени на тази част, от която е липсвал покривът, а другата част
си е била с покрив и нормални стени, тази сграда, според свидетеля, е била
видимо паянтова – четирите стени на тази сграда са си били съществуващи, не са
били срутени, само е липсвал покрив и видимо не се е ползвала. Имало е частични
разрушения по покрива, но не може да каже дали е имало прозорци и врати, като
това, което е наблюдавал, е било дали има кабели за електричество и дали е
имало водопровод, защото това било от значение за данъчната оценка, като са се
виждали кабели и остатъци от водопроводи, имало е разделени помещения. За
сграда 4 свидетелят посочва, че същата видимо е била тухлена сграда с цялостен
покрив и видимо също не се е ползвала, нямало е разрушения по нея, покривът и
стените видимо са си били на мястото. Не е влизал вътре в сграда 4, отвън са я
гледали и е била във видимо нормално състояние, не са проверявали сградите от
всички страни, не са обикаляли около тях. За сграда 5, след предявяване на
приложена скица към СТЕ, свидетелят заявява, че това е КПП, което видимо е
изглеждало в съвсем нормално състояние – покрив и тухлени стени са си били на
място, видимо тази сграда се е състояла от две части – едната с покривна
конструкция стандартна, а другата – с равен покрив и се е ползвала като КПП, тя
се е намирала срещу другия изход на имота и отвън погледнато свидетелят не може
да прецени дали се ползва тази сграда. За КПП-то посочва, че сградата била съвсем
нормална – основната сграда, която е била с триъгълен покрив, а до нея е била
сградата, която е била с равен покрив, която е част от КПП-то и отвън погледнато
от вида на покрива, свидетелят разделя КПП-то на две части –две помещения, като
върху едното имало покрив, а на другото имало плосък покрив и тези две
помещения били залепени едно до друго. Второто посещение на свидетеля на обекта
е било някъде около м. август, когато са отишли, за да връчат ЗВР за удължаване
срока на ревизията, но имотът е бил заключен и е имало съобщение, че са в
отпуск и е нямало никой. Третото посещение е било в началото на м. октомври в
присъствието на технически помощник, като тогава при огледа на имота вече
сграда 3 и сграда 4 са били разрушени и на тяхно място е имало купчина
строителни отпадъци. На мястото на сграда 3 видимо е имало кирпич и керемиди, а
на сграда 4 – тухли и керемиди, КПП-то – сграда 5 също е била частично
разрушена, като част от стените все още си стояли там. Когато свидетелят е
посещавал обекта, твърди, че никъде е нямало купчини строителни материали,
нямало е ограждения, че определени сгради са били опасни. Около сградите е
имало избуяла трева, дръвчета не му е направило впечатление да има, но със
сигурност е имало зелена растителност.
Х. Т. Х. – шофьор в Община Садово от 2014 г. Заявява, че още работи като
шофьор на камиона, който е сметосъбирач и извозва отпадъци от стопанския двор в
село Болярци. От 2014 г. до датата на съдебното заседание, в което е разпитан,
твърди, че извозва отпадъци от стопанския двор в село Болярци, като в маршрута
на камиона били включени посещения на имот за преработка на ламарина в
стопанския двор и знае този имот, тъй като той самият е от село Болярци. Имотът
бил собственост на дружеството-жалбоподател и имал два входа, които са от две
различни страни. След предявяване на скица, приложена към СТЕ, свидетелят заявява,
че кошът се намирал от левия край на ламаринения цех, като не знае чия
собственост е цехът, само един бил контейнерът и го обслужвали три пъти в
месеца, като в него се изхвърляли битови отпадъци. Контейнерът твърди, че бил приблизително
три-четири до пет метра от входа на имота – от страна на стопанския двор, не от
другата страна на улицата и от както бил шофьор, този контейнер е бил там и бил
от стария модел – железен, не знае дали е сменян, но ако се разваляли
колелетата, се вземали, кметът ги оправял и ги връщали. От 2014 г. твърди, че
контейнерът бил тип „Бобър“. Когато бил по този маршрут на Болярци, винаги
минавал покрай цеха, минимум три пъти в месеца и доколкото знае, друг камион,
освен на Община Садово, не идвал в Болярци, както и че всички стопански дворове
и производствени цехове използвали услугите на общината и не са ползвали
сметоизвозване по друг начин. Когато е ходил до този цех, може да каже, че
контейнерът се използвал, дори е имало случаи, когато го прибирали вътре, за да
не го пълни някой друг, но им казали, че им е трудно да го вземат, това е било
по-миналата година и сега контейнерът бил отвън. Преди 2017 г. контейнерът,
който бил на общината, се е използвал само от този цех, през 2017 г. си е бил
там, а преди е стоял отвън и се е ползвал от цеха за ламарини.
Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи
на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, но същите ще се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната заинтересованост на всяко едно от разпитаните лица.
Като доказателство по делото е приета молба от управителя на
дружеството-жалбоподател, в която дава отговор на отправени от ответника по
реда на чл. 176 от ГПК въпроси, а именно, че в качеството си на управител на
„Ламарина 2005“ ЕООД, „Фаворит 2000“ ЕООД, „Промишлени имоти“ ЕООД, „Парцели“
ЕООД, „Пловдивски парцели“ ЕООД и/или „Облицовъчни системи“ ЕООД, не е
разпореждал човешка намеса от наетия персонал и не е наемал техника и не
използвал собствена такава за събаряне на сгради в процесното УПИ в (л. 1676).
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи
по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП,
в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на
ревизията. В тази насока са представени Акт № 3/18.09.2018 г. за определяне на
длъжностно лице, което да възлага ревизии, издаден от Ръководител на звеното за
местни приходи Началник отдел „Местни приходи и контрол“ и Заповед №
284/01.08.2018 г. на Кмета на Община Садово (л. 72-74).
Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на
ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в
хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. От
жалбоподателя не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са му били
надлежно връчени, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност
да упражни правото си на защита в пълен обем.
В случая жалбоподателят оспорва определената от органите по приходите нова
данъчна оценка, в т.ч. приетият вид на конструкциите на сградите за целите на
данъчно облагане по ЗМДТ и определените задължения за ДНИ и ТБО, както и
престирането на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване преди м. януари 2018
г. (т.е. за 2016 г. и 2017 г.).
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция), с данък върху недвижимите имоти се
облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
В чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ са уредени хипотезите, при които
имоти не се облагат с ДНИ, а именно: поземлените имоти, заети от улици, пътища
от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до
ограничителните строителни линии; поземлените имоти, заети от водни обекти,
държавна и общинска собственост; земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен;
недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са
регламентирани в чл. 11 от ЗМДТ, като първата от тях е лицето да е собственик
на конкретен недвижим имот, ползвател, концесионер или лице, на което имотът да
е предоставен за управление. И най-сетне, случаите, при които
данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ, са изчерпателно изброени
в чл. 24, ал. 1, т. 1 до т. 19 ЗМДТ.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между
страните, че с НА № 44, рег. № 4374, дело 395/2006 г. (л. 197), на 21.07.2006
г. дружеството-жалбоподател е закупило УПИ V-2.4, 2.5, 2.6 и 2.20 от кв. 2 - стопанска дейност, по плана на с. Болярци,
одобрен със Заповед № 78/19.12.1994 г. с площ на УПИ 10 610 кв.м., ведно
с построените в имота 4 (четири) масивни сгради с обща застроена площ 954 кв.м.
за сумата от 45 728 лв.
Не е спорно също така, че от жалбоподателя са декларирани две, а не четири
сгради, с обща площ от 954 кв.м.
От извършени проверки на място, както от ревизиращите органи – в
присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, така и от вещото лице,
се установява, че в действителност във въпросното УПИ са били налични не две
(колкото са декларирани), не четири (колкото са вписани в НА), а пет сгради с
обща застроена площ от 1 824,85 кв.м.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно трайно установената съдебна
практика, когато собственикът на застроен поземлен имот, прехвърли правото на
собственост върху него, без изрично да отбележи, че построените в имота сгради,
не са предмет на прехвърлянето, се счита, че по силата на приращението (чл. 92
от Закона за собствеността), новият собственик на земята става собственик и на
построеното върху нея (така Решение № 183/18.06.2012 г. на ВКС – Второ г.о., Решение
№ 529/09.07.2010 г. на ВКС – Първо г.о. и др.). В този смисъл и следва да се
приеме, че дори и не всички построени в процесното УПИ сгради да са били вписани
в НА, доколкото друго не е договорено, следва да се приеме, че същите на
21.07.2006 г. са станали собственост на дружеството-жалбоподател. А като техен
собственик, дружеството-жалбоподател се явява и данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, както за ДНИ, така и за ТБО.
Все в тази насока и с оглед наведените от жалбоподателя възражения, следва
да се отбележи, че дължимостта на данъка не зависи от ползването или
неползването на подлежащия на облагане недвижим имот. Фактическото ползване не
е елемент на фактическия състав, пораждащ дължимостта на данъка за недвижими
имоти и както правилно е посочил ответният административен орган, единствената
възможност задълженото по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ лице да не дължи данък
върху недвижим имот е, ако имотът попада в някоя от изчерпателно изброените
хипотези в нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ. По делото обаче, нито се твърди,
нито се установява да е налице което и да е от изключенията, визирани в тази
разпоредба.
Фактът, че „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД не е посочило в подадената декларация по чл.
17 от ЗМДТ (в приложимата редакция) коректно вида на имота и всички други
обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, сред които безспорно
са и видът и състоянието на всяка една от придобитите от него сгради, също не
влече след себе си недължимост на ДНИ и ТБО. За същия имот дружеството е подало
и декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ, в който отново не е отразило всяка една
от сградите поотделно със съответните характеристики, имащи значение за
определяне на данъчната оценка.
Все в тази насока следва да бъде съобразено още и че съгласно чл. 16, ал. 1
и ал. 2 от ЗМДТ при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при
преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно, данъчно
задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по
реда и в срока по чл. 14, ал. 1 от с.з., като задължението за плащане на данъка
възниква от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.
Или, дори и в случай коментираните тук сгради да не са се използвали и са били
самосрутващи се, както към датата на тяхното придобиване – 2006 г., така и към
момента на декларираното от управителя на дружеството-жалбоподател (17.06.2021
г.), то същият е следвало да декларира всички тези обстоятелства в подадените
от него декларации и/или да подаде нарочни такива. Щом като това не е било
сторено, то следва да се приеме, че същият дължи както ДНИ, така и ТБО за тях,
поради което и наведените в тази връзка възражения от страна на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
По отношение на следващия спорен въпрос, а именно новата данъчна оценка, в
т.ч. приетият вид на конструкциите на сградите за целите на данъчно облагане по
ЗМДТ, следва да бъде съобразено на първо място, че в спорното съдебно
производство двете страни - данъчно задълженото лице и административният орган
са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да
реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като
го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата - чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
независимо от това дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви
доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда
означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и от приетото заключение по
СТЕ, което съдът кредитира в тази му част, се установява по отношение на сграда
№ 1 „Метално хале“, че същата е изпълнена с конструктивни елементи, под –
бетон, стени – стоманена рамка, съставена от 2 Т горещовалцуван профил и е с
вид на конструкцията за целите на данъчното облагане по ЗМДТ – М3.
По идентичен начин и по отношение на сграда № 2 „Санитарно-битова“ се
установява, че е с вид на конструкцията за целите на данъчното облагане по ЗМДТ
– М3. Това от своя страна води до извод за некоректно деклариране от страна на
жалбоподателя на въпросните сгради като полумасивни (ПМ), съответно за
неоснователни, наведените в тази връзка възражения в жалбата.
По отношение на сграда № 3 органите по приходите са установили, че по план
същата е означена като МС, но към момента на огледа – 01.10.2021 г. е била
напълно разрушена и от нея са останали купища материали – кирпич и керемиди,
поради което и са приели, че конструкцията й е била паянтова (ПН). В своето
заключение по СТЕ вещото лице е приело, че сградата е със смесена конструкция,
поради което и същата е определена като полумасивна – с външни тухлени стени от
цяла тухла, без стоманобетонни елементи (ПМ). Този факт, обаче, ако бъде съобразен,
ще доведе до влошаване положението на жалбоподателя, тъй като данъчната оценка
би била по-висока, а това от своя страна ще доведе до определяне на задължения
за ДНИ и ТБО в по-големи размери, ето защо, с оглед забраната, възведена в чл.
160, ал. 6 от ДОПК, определената с РА данъчна оценка ще следва да бъде зачетена
така, както е определена от ревизиращите органи.
По отношение на сграда № 4, която с РА е определена като масивна следва да
се посочи, че същата е означена по план като МС, към момента на огледа в хода
на ревизионното производство е била напълно разрушена, но на нейно място са
били останали материали – тухли и керемиди. От заключението по СТЕ се
установява, че тази сграда е била изградена от тухлена зидария, без
стоманобетонови елементи, с дървена покривна конструкция и покритие от
керемиди. Доколкото в ЗМДТ липсва определение на понятието „паянтова“, то
следва да се приеме, че една сграда е паянтова тогава, когато не може да бъде
определена като полумасивна или масивна – в трите й разновидности. Като
полумасивни практиката приема постройките с външни носещи тухлени стени с
дебелина на стените най-малко една тухла или каменна зидария с дебелина най-малко
45 см. на глинен или варов разтвор и вътрешни носещи паянтови стени (дървен
скелет и пълнеж). Масивните пък биват: масивна без стоманобетонни елементи или
от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични
стоманобетонни елементи (М1), масивна – едропанелна (М2) и масивна с носещи
тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови
конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции,
пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови
конструкции, специална конструкция (стоманени и др.) (М3). Въпреки, че определя
сграда № 4 като паянтова, вещото лице, както вече се посочи и по-горе,
установява, че тя е била изградена от тухлена зидария, като допълнително в
съдебно заседание уточнява от една страна, че не приема ЗМДТ за много коректен
по отношение характеристиките на конструкциите, а от друга – че в момента на
огледа е имало само отпадъци и не е видяла чиста конструкция. В този смисъл и
съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му част, доколкото същото
от една страна противоречи на останалите, събрани по делото доказателства, в
т.ч. и действащия план на Стопанския двор, а от друга – същото е изготвено на
база предположения – каква е била конструкцията на една сграда, която към
настоящия момент е разрушена. От наличните по делото данни, съдът намира, че
същата сграда отговаря на конструкция М1 – каквато е и конструкцията, въз
основа на която е определена данъчната оценка, макар и да не била посочена
изрично като такава в РА.
По идентичен начин стои въпросът и със сграда № 5, която дори не е нанесена
в плана, експертът в ревизионното производство установява, че е с конструктивни
елементи, под – бетон, стени – тухла и каратаван, т.е. отговаря на
определението за масивна конструкция – М1. До извод в обратната насока не води
заключението по СТЕ, изготвено в хода на съдебното производство, доколкото от
една страна, както вече се посочи и по-горе, същото е изготвено на по-късен
етап, към който въпросната сграда е била напълно разрушена.
С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че
дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице за притежавания от него
недвижим имот, състоящ се от земя и 5 бр. сгради с конструкции, както следва:
сграда № 1 – М3, сграда № 2 – М3, сграда № 3 – ПН, сграда № 4 – М1 и сграда № 5
– М1 и съответно определени данъчни оценки – за 2016 г. – 119 526,60 лв.,
за 2017 г. – 119 159,60 лв., за 2018 г. – 118 792,40 лв., за 2019 г. –
118 425,30 лв., за 2020 г. – 118 058,30 лв. и за 2021 г. –
117 691,20 лв., които вещото лице по ССЕ е установило, че са математически
вярно определени и за които не се спори, че са по-високи от отчетните стойности.
За пълнота е необходимо да се посочи, че действително в РА конструкциите на
сгради № 4 и № 5 са посочени като МС, какъвто код липсва в ЗМДТ, но доколкото
данъчната оценка е направена на база код М1, на който същите отговарят, т.е.
същите са приети за масивни, то съдът приема, че този факт сам по себе си не е
ограничил правото на жалбоподателя да разбере каква е приетата от
административния орган конструкция.
Както вече се посочи и по-горе, жалбоподателят от момента на придобиването
на земята, ведно с построените в нея 5 бр. сгради, е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, без оглед на обстоятелството дали
същият ги е декларирал в сроковете по чл. 14 от ЗМДТ, както и без значение дали
ги е ползвал в процесния период – чл. 13 от ЗМДТ. Заплащаните от задълженото
лице данъци за ревизирания период са съобразени и приспаднати от органите по
приходите, а и същите от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че
са математически вярно изчислени, поради което и наведените в тази връзка
възражения, съдът намира за неоснователни. От друга страна, процесният имот не
попада и в никоя от хипотезите на чл. 24 от ЗМДТ, т.е. не е освободен от
заплащане на местния данък. При тази фактическа и правна обстановка съдът
намира, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя са определени задължения
за довнасяне за ДНИ, както следва: за 2019 г. в размер на 169,18 лв., за 2020
г. в размер на 531,26 лв. и за периода 01.01.2021 г. – 30.06.2021 г. в размер
на 264,80 лв.
По отношение на определените за довнасяне задължения за ТБО следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ в приложимите й редакции. Така, чл.
62 от ЗМДТ (в приложимата редакция за периода 2016 г. – 2018 г.) предвижда, че
таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, съответно размерът
на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съответно чл.
62 от ЗМДТ (в приложимата редакция за периода 2019 г. – 2021 г.) предвижда, че
таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1.
събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината. А съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за
имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и
извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови
отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.
При тази нормативна уредба следва да се приеме, че таксата за битови
отпадъци съдържа следните елементи: 1) сметосъбиране и сметоизвозване; 2)
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и 3)
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Тоест, за да бъде
един правен субект задължен за таксата в обхвата на посочените елементи е
необходимо: 1) да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ;
2) общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите за
битови отпадъци и да е определил начина на определяне на размера на таксата и
размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ; 3) кметът на общината да е
определил на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите, в които
общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4) имотите на
правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя
услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата.
По делото няма спор, че като собственик на процесния имот жалбоподателят
има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Не се спори също,
че задълженото лице не е подавало декларации относно обстоятелството, че
имотите няма да бъдат ползвани, респ. че от тях няма да се генерират отпадъци,
както и не е посочило необходимите съдове за отпадъци, за да може таксата да
бъде определена въз основа на конкретно количество, а не на база промили върху
данъчната оценка на имотите.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място въз основа на одобрена план-сметка от общинския съвет за
всяка дейност по предоставяните услуги. Съгласно ал. 3 от същия член, когато до
края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за
битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер
към 31 декември на предходната година. По делото са налице доказателства, че Общински
съвет - Садово за 2016 г. и 2020 г. с надлежни решения е одобрил план-сметки и
съответните промили на таксата за битови отпадъци за всяка дейност по
предоставяните услуги, съответно 12,42 промила и 13,05 промила, а за 2017 г.,
2018 г., 2019 г. и 2020 г., са прилагани, тези, действащи за предходния период
(л. 329 и сл.).
При съществуващата правна уредба, с оглед чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на
административния орган е да докаже както принадлежността на процесния имот към
територията на населеното място, в която се предоставят услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване, така и реалното им извършване. Обстоятелството,
че имотите на оспорващия попадат в района на село Болярци, където е
предоставяна и услугата по чл. 62 от ЗМДТ, се установява от съдържанието на
заповедите на Кмета на Община Садово, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където изрично са посочени имотите в Стопански дворове, какъвто безспорно
е и процесният такъв (л. 273 и сл.), а извършването на дейностите и по трите
елемента се доказва с представените по делото пътни листи, договори и справки за
извършени разходи за целия ревизиран период (л. 345 и сл.), т.е. налице е
релевантният за спора факт - фактическо престиране на услугата в трите й съставни
части. Съдът не намира основание да поставя под съмнение показанията на
свидетеля Х., че сметосъбиране и сметоизвозване е извършвано три пъти в месеца,
респ. че в района на процесния имот са били разположени необходимите съдове.
Тези обстоятелства се потвърждават и от събрания по делото писмен
доказателствен материала. Що се отнася до твърденията на свидетеля Ч., че
сметосъбиране не е имало, същите са прекалено общи и некореспондиращи със
съвкупния доказателствен материал, поради което се възприемат критично от съда,
още повече, че след извършена справка в Търговския регистър се установява, че
дружеството, чийто служител е Ч., а именно „ЛАМАРИНА 2005“ ЕООД е с управител З.Г.Г.–
управител и на дружеството-жалбоподател. Все в тази насока и следва да се
посочи, че съдът не кредитира показанията и на разпитания по делото свидетел – Н.,
доколкото същият се констатира, че е част от ревизиращия екип. Отделно от това,
тук следва да се отбележи, че видът на съдовете за отпадъци би имал значение
при определяне на задължението с оглед декларирани обстоятелства за
генерираното от имота количество отпадък и нужният тип на съдове, което в случая
не е сторено от жалбоподателя.
Тъй като услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са обвързани с фактическото
ползване на имота, за нейното начисляване е без значение дали конкретно около
имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е
безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената
услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в
населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът
или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по
презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти
на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Представени
са и доказателства за реално предоставяне на услугата поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване, в т.ч. граждански договори, протоколи за
приемане на договорената работа, изразяваща се в почистване и събиране на
боклуци в района на село Болярци (кметство, пенсионерски клуб, площада,
тротоари и т.н.), ремонт на кофи за боклук, почистване на канали от наноси,
тревна растителност и храсти, товарене и изхвърляне на събраните боклуци и др.
под., фактури за закупени консумативи (лопати, ръкавици, вила, цимент и т.н.) (л.
1267 и сл.). Налице са и справки за лицата, работили по трудови правоотношения
в Община Садово по програми и проекти в дейността по почистване териториите за
обществено ползване в с. Болярци за ревизирания период.
Или, представени са надлежни доказателства, установяващи реалното
предоставяне на услугата „Поддържане на чистота на териториите за обществено
ползване“.
По делото не се формира и спор по обстоятелството, че в ревизирания период
Община Садово е извършвала разходи за извозване и депониране на отпадъците до
депо за битови отпадъци в Регионален център за обезвреждане на битови отпадъци
– Асеновград, както и за отчисления по Закона за управление на отпадъците във
връзка с поддържането на депото за обезвреждане на битовите отпадъци (л. 364 и
сл.).
При това положение съдът намира за доказано престирането на трите услуги в ревизирания
период, поради което за притежавания от жалбоподателя имот по правило се дължи
заплащането на такса за битови отпадъци. От друга страна нито се твърди, нито
се установява жалбоподателят да е бил освободен от заплащане на таксата от
общинския съвет, каквато възможност е предвидена в чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Заплащаните
от задълженото лице ТБО за ревизирания период са съобразени и приспаднати от
органите по приходите, а и същите от заключението на вещото лице по ССЕ се
установява, че са математически вярно изчислени, поради което и наведените в
тази връзка възражения, съдът намира за неоснователни. При тази фактическа и
правна обстановка съдът намира, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя
са определени задължения за довнасяне за ТБО, както следва: за 2019 г. в размер
на 1 470,85 лв., за 2020 г. в размер на 1 540,65 лв. и за периода 01.01.2021 г.
– 30.06.2021 г. в размер на 767,93 лв.
Изложеното до тук налага извод за законосъобразност на оспорения РА досежно
определените ДНИ и ТБО.
Що се касае до акцесорните задължения за лихви за забава – съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са публични общински
вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се
дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете
за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок
задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Предвид посоченото, правилно с РА
е установено, че невнесените ДНИ и ТБО се събират заедно с лихвите по Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От жалбоподателя
не е оспорено, че посочените в РА лихви върху главниците са правилно изчислени.
Независимо от това и доколкото в заключението по ССЕ вещото лице е констатирало
някои несъответствия, е необходимо да се посочи, че този факт също ще доведе до
влошаване положението на жалбоподателя, а с оглед забраната, възведена в чл.
160, ал. 6 от ДОПК, определените с РА лихви ще следва да бъдат зачетени така,
както са определени от ревизиращите органи.
Или, жалбата на „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД против РА № 81 от 30.11.2021 г.,
издаден от Г.М.М. на длъжност Началник отдел „Местни приходи и контрол“ и В. Н.
Н. на длъжност главен инспектор от отдел „Местни приходи и контрол“, мълчаливо потвърден
от Кмета на Община Садово, с който на дружеството-жалбоподател са определени
допълнителни задължения за довнасяне за ДНИ и ТБО, ведно с прилежащите лихви за
забава в общ размер на 5 538,12 лв., следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на спора, на Община Садово се дължат разноски, които се
констатираха в размер на 1 053,81 лв., от които 200 лв. възнаграждение за
вещо лице и 853,81 лв. възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, определено
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 253, ет. 10, представлявано от
управителя З.Г., против Ревизионен акт № 81 от 30.11.2021 г., издаден от Г.М.М.
на длъжност Началник отдел „Местни приходи и контрол“ и В. Н. Н. на длъжност
главен инспектор от отдел „Местни приходи и контрол“, мълчаливо потвърден от
Кмета на Община Садово, с който на дружеството-жалбоподател са определени
задължения за довнасяне за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци, ведно с прилежащите лихви за забава, както следва: ДНИ за 2019 г. в
размер на 169,18 лв., ведно с лихви в размер на 53,63 лв.; ДНИ за 2020 г. в
размер на 531,26 лв., ведно с лихви в размер на 66,92 лв.; ДНИ за периода
01.01.2021 г. – 30.06.2021 г. в размер на 264,80 лв., ведно с лихви в размер на
11,11 лева; лихви за невнесени в срок ТБО за 2018 г. в размер на 100,49 лв.;
ТБО за 2019 г. в размер на 1 470,85 лв., ведно с лихви в размер на 335,02 лв.;
ТБО за 2020 г. в размер на 1 540,65 лв., ведно с лихви в размер на 194,07 лв.;
ТБО за периода 01.01.2021 г. – 30.06.2021 г. в размер на 767,93 лв., ведно с
лихви в размер на 32,21 лв.
ОСЪЖДА „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 253, ет. 10, представлявано от управителя З.Г. да
заплати на Община Садово сумата от 1 053,81 (хиляда петдесет и три лева и
осемдесет и една стотинки) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: