Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.08.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Андрей
Георгиев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5908 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 24.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 60333/ 2016 г.
на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, са отхвърлени предявените от М.К.М. /ЕГН
**********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ срещу Н.К. „Ж.И.”*** /ЕИК *********/ и ОБЛАСТНИЯ
УПРАВИТЕЛ на СОФИЯ- ГРАД искове за осъждането им да възстановят държането на
ведомствено жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. София,
бул.”*********, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения. Със същото
решение Н.К. „Ж.И.”*** /ЕИК *********/ и ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ на СОФИЯ- ГРАД са
осъдени да предадат на М.К.М. /ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/
владението върху иззетите на 17.06.2016 г. въз основа на Заповед № РД-15-102/ 19.05.2016
г. на Областния управител на област София- град от апартамент № 6, находящ се в
гр. София, бул.“*********, ВЕЩИ, а именно: скрин, гардероб, холна масичка,
легло, масичка на колелца, 6 бр. столове, ел. печка, ел. печка „Раховец“, шкаф,
чинии и прибори, табуретка, кожен куфар, куфар за инструменти, дипломатически
куфарчета, 2 бр. чанти, 3 бр. сакове, 2 бр. чанти за документи, 2 бр. ел. радиатор,
акумулаторен телефон, чинии, 2 легла с пружини, 15 чувала с дрехи, като са отхвърлени
исковете на М.К.М. /ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ за осъждане на Н.к.
„Ж.и.” /ЕИК *********/ и Областния управител на София- град да им заплатят
стойността на движимите вещи, вкл. стойността на два броя златни халки, иззети
на 17.06.2016 г. въз основа на Заповед № РД-15-102/ 19.05.2016 г. на Областния управител
на област София- град от апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул.“*********,
както следва: 4 000 лева- на ищцата М.М., и 2 000 лв.- на ищеца Т.Т., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от деня на завеждане на делото-
26.10.2016 г., до окончателното им изплащане. Отхвърлени са и исковете на М.К.М.
/ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ за осъждане на Н.к. „Ж.и.” /ЕИК *********/
и Областния управител на София- град да им заплатят обезщетения за причинени
неимуществени вреди, „изразяващи се в болки и страдания“, както следва: 4 000
лева- на ищцата М.М., и 1 000 лева- на ищеца Т.Т., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от деня на завеждане на делото- 26.10.2016 г., до
окончателното им изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Н.к. „Ж.и.”
/НКЖИ/ и Областен управител на София- град са осъдени да заплатят на ищцата М.М.
сумата 50 лв.- разноски по делото /за адв. възнаграждение/, и на ищеца Т.Т.
сумата 100 лв.- разноски /за адв. възнаграждение/, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците М.М. и Т.Т. /поотделно/ са осъдени да
заплатят на всеки от ответниците НКЖИ и Областен управител на София- град суми
от по 100 лв.- разноски по делото /за юриск. възнаграждения/, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от М.К.М. и Т.Р.Т.
/ищци по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявените от тях
искове, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Н.к. „Ж.и.”*** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Въззиваемата
страна Областен управител на София- град /ответник по делото/ оспорва жалбата и
моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски
за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.76 ЗС, чл.108 ЗС и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Процесуално недопустима
е в частта,
насочена срещу решението на СРС, с което исковете на М.М. и Т.Т. за предаване
владението върху находящите се в имота при изземването движими вещи са уважени, в резултат
на
което
са отхвърлени претенциите им за присъждане на тяхната равностойност,
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 5908/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
поради липсата на обжалваем за същите интерес. Това е така, тъй като търсената от
тях искова защита, целяща връщане на движимите вещи, намиращи се в имота при
принудителното изпълнение, е удовлетворена, като исковете им по чл.108 ЗС са
уважени. Постановеното от СРС решение не съдържа отхвърлителен диспозитив за
движими вещи, чието предаване е поискано от ищците на основание чл.108 ЗС,
поради което и липсва предмет за осъществяването на инстанционен контрол за
правилност на това решение от въззивния съд. Същевременно уважаването на
исковете за връщане на вещите на ищците препятства възможността да бъде
присъдена тяхната равностойност, претендирана от тях при условията на
евентуалност.
Тъй
като предявените срещу ответниците осъдителни искове с предмет ревандикация на
намиращите се в процесния имот при изземването му по реда на чл.80, ал.1 ЗДС движими
вещи са уважени, липсва интерес за ищците от обжалване както на постановеното
от СРС в този смисъл решение, така и срещу отхвърлителната му част, с която е
отказано присъждане стойността на тези вещи, доколкото претенциите им за това
са заявени като евентуални. Жалбата на М.М. и Т.Т. като процесуално недопустима
в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, съответно- образуваното
въз основа на нея производство пред въззивния съд следва да бъде прекратено.
Независимо
от горното, следва да се отбележи, че липсва основание за присъждане
равностойността на присъдените с обжалваното решение движими вещи, тъй като не
са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците както на
основание чл.57, ал.2 ЗЗД, така и съобразно чл.45 ЗЗД. Според съставения при
изземването протокол задължение да полага грижи за запазване на вещите е имал
ответникът НКЖИ /като ведомство, в чието оперативно управление е иззетият
имот/, като не се установява по делото негови служители да са имали
противоправно поведение- действие или бездействие, довело до погиването на тези
вещи. Поради това и същият не дължи обезщетение на ищеца на нито едно от
посочените основания. Същевременно, за да е налице основание за плащане на
претендираните от ищците обезщетения, следва да е установено в процеса
задължение на ответниците за връщането на тези вещи, която материално- правна
предпоставка е в доказателствената тежест на ищците, които не са доказали
главно и пълно, каквото доказване дължат в процеса /чл.154, ал.1 ГПК/, че
процесните движими вещи, намиращи се в държане на ответниците, е следвало да им
бъдат върнати от последните, че ищците са отправили покана за това преди
завеждане на делото, а също и че вещите са погинали или са били отчуждени или
изразходвани от ответниците.
В
останалата част жалбата на ищците, насочена срещу решението на СРС, с което са
отхвърлени исковете им по чл.76 ЗС и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, е процесуално
допустима /при наличен интерес от обжалването/, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в горепосочената обжалвана
част.
По
същество решението е правилно в тази част /като краен резултат/ и следва да
бъде потвърдено.
Посесорната
защита по чл.76 ЗС, имаща за предмет владението или държането върху вещи и
имоти като фактическо състояние, може да бъде предоставена срещу всеки, чието
поведение се квалифицира по посочените в закона два начина- когато самоволното
или самоуправно установяване на фактическа власт върху вещта е извършено от
нарушителя чрез насилие или по скрит начин, включително и срещу собственик.
Претенцията следва да се предяви в шестмесечен срок, който започва да тече от
деня на нарушението, респ. отнемане на владението/държането. По своя характер
този срок е преклузивен- с изтичането му отпада притезанието на владелеца или
държателя, поради което и съдът е длъжен служебно да следи за неговото
спазване. Отнемането е нарушение на владението/държането, което се състои в
еднократно действие, с което се отнема фактическата власт от владелеца или
държателя на имота и от деня на извършването му започва да тече шестмесечния
срок, в който владението може да бъде защитено с иска по чл.76 ЗС.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод
на въззивния съд, че от страна на ответниците Н.к. „Ж.и.“ /НКЖИ/ и Областен
управител на София- град е реализирано самоволно или самоуправно установяване
на фактическа власт чрез насилие или по скрит начин върху държан от ищците М.М.
и Т.Т. недвижим имот: апартамент № 6 на ІІ етаж в бл.*********на бул.*********”
в гр. София, което води до отхвърляне на исковете им по чл.76 ЗС като
неоснователни.
Установява
се от събраните в процеса писмени доказателства, че процесният недвижим имот
представлява частна държавна собственост и е актуван като държавен първоначално
с Акт за държавна собственост /АДС/ № 5265/ 10.07.1970 г., а в последствие с Акт
за частна държавна собственост /АЧДС/ № 06956/ 30.01.2009 г., като през 2001 г.
е бил предоставен за оперативно управление
на Н.к. „Ж.и.“, от която е предоставян за ползване под наем като ведомствено
жилище.
Не
е спорно, а е видно и от доказателствата, че от 1971 г. наемател на жилището е
бил Т.Л.М.- дядо на ищеца Т.Т. и свекър на ищцата М.М., който починал на 5.07.2004
г. /акт за смърт и удостоверения за наследници- л.33-37 от делото на СРС/, с когото
е водена кореспонденция за предоговаряне на наемното право-
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 5908/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
отношение /писмо на НКЖИ- л.17 от делото на
СРС/, последно е сключен наемен договор на 9.12.2002 г. /мотиви на решение по адм.д. № 5930/ 2005 г. на ВАС, 5- членен
състав/ и по отношение на когото двукратно е давано съгласие за закупуване на
жилището през 1993 г. от „БДЖ“ /писмо- л.16 от делото на СРС/ и през 2002 г. от
НКЖИ /писмо- л.15 от делото на СРС/. Според посоченото в мотивите на цитираното
решение по адм.д.№ 5930/ 2005 г. на ВАС, настаняването под наем през 1971 г.
„касае цялото четиричленно семейство“ на Т.М., вкл. непълнолетния към този
момент негов син Р.М.. Последният е бил съпруг на ищцата М.М. /бракът- сключен
през 1985 г./, който починал през 2014 г.
С
издадена след смъртта на наемателя Т.М. Заповед № РД-15-015/ 14.01.2005 г. на
Областния управител на област София е постановено изземване на процесния имот- частна
държавна собственост: апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул.“*********ет.2,
от ищцата М.М. и съпруга й Р.Т.М.. Заповедта е обжалвана и отменена с Решение №
3042/ 22.03.2006 г., постановено по адм.д. № 5930/ 2005 г. на ВАС, 5- членен
състав /окончателно/.
След
постъпили на 15.10.2015 г. и 17.05.2016 г. сигнали за самонастаняването на лица
с неустановена самоличност в имота /сигнал от НКЖИ до Софийска районна
прокуратура/ и за нарушаване на обществения ред от същите /сигнал от живущи в
бл.108б до НКЖИ/ е инициирано административно производство, в рамките на което
с писмо изх.№ 4439/ 26.11.2015 г. /получено лично на 1.12.2015 г./ ищцата М.М.
е уведомена от НКЖИ, че обитава процесния имот без правно основание и следва да
го освободи и предаде на НКЖИ, за което й е предоставен 1- седмичен срок за
изпълнение, изтекъл на 8.12.2016 г.
Въз
основа на направено от НКЖИ искане вх.№ 53/30/ 30.12.2015 г. от Областната управа
на област София град е образувано административно производство за принудително
изземване на процесния имот по реда на чл.80, ал.1 ЗДС, по което на 19.05.2016
г. е издадена Заповед № РД-15-102/ 19.05.2016 г. на Областния управител на
област София, с която е постановено изземване на имота от М.К.М., определен е
срок за доброволното му освобождаване и е насрочено принудително изпълнение за
17.08.2016 г., като е допуснато предварително изпълнение на заповедта.
Изземването
е извършено на 17.06.2016 г. в присъствието на служител на 2 РУ на СДВР, като е
изготвен протокол за това от назначената със Заповед № 1229/ 14.06.2016 г. на Ген.
Директор на НКЖИ комисия, в който са отразени обстоятелствата по принудителното
изпълнение на заповедта по чл.80, ал.1 ЗДС и изнасянето на намиращите се в
имота движими вещи /описани в протокола/, вкл. лични вещи /пакетирани в чували/,
сред които не е имало пари и ценности, като е посочено, че същите са
транспортирани за съхранение в ЖП Секция- София. Протоколът е подписан от
членовете на комисията и от представителя на 2 РУ на СДВР, разпитан като
свидетел по делото, поради което и представлява противопоставимо на ищците
доказателство за извършените в присъствието на полицейски служител действия по
изземването и за изнасянето на конкретно количество движими вещи от жилището,
за които не е спорно, че са транспортирани и съхранявани в склад на ответника
НКЖИ.
При
така установената фактическа обстановка не може да се приеме, че е налице самоволно
или самоуправно установяване на фактическа власт върху процесния апартамент,
отнета от ищците М.М. и Т.Т.- негови държатели, чрез насилие или по скрит
начин. Напротив- изземването /отнемането/ на имота е извършено в изпълнение на
издадена от Областния управител на София- град по предвидените в закона- чл.80,
ал.1 ЗДС, ред и форма заповед за принудително изземване на имот- държавна
собственост, който се владее или държи без основание, чиито адресати са ищците-
държатели на същия по прекратено наемно правоотношение.
Доколкото
с цитираната заповед по чл.80, ал.1 ЗДС е постановено предварително изпълнение
и е насрочено изземване за 17.06.2016 г., на която именно дата същото е
извършено, ирелевантно в случая е влизането в сила на заповедта за изземване, в
която насока са изложени съображения от първоинстанционния съд. Не се и твърди
от ищците заповедта по чл.80, ал.1 ЗДС да е била обжалвана от тях и по повод на
нея да е образувано съдебно- административно производство по чл.145 и сл. АПК,
както и да е подадена от същите самостоятелна жалба по чл.60, ал.5 АПК срещу
допуснатото от административния орган предварително изпълнение. Съгласно приложимите
разпоредби на ЗДС и АПК обжалването на заповедта по чл.80, ал.1 ЗДС не спира
изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго- на чл.80, ал.3 ЗДС; разпореждането,
с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва
чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му,
независимо дали административният акт е бил оспорен- чл.60, ал.4 АПК /в
приложимата редакция- с изм. и доп. ДВ- бр.27/ 25.03.2014 г./; жалбата се
разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на
страните; тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го
спре до окончателното ѝ решаване- чл.60, ал.5 АПК /в посочената по- горе-
редакция/. Следователно пречки от посоченото по- горе естество за законосъобразно
извършване на изземването не се установява да са били налице, поради което и
действията на комисията по изземването, при това извършени със съдействието на
полицията- съгласно чл.80, ал.2 ЗДС, нямат противоправен характер.
Ирелевантно
за приемане изводите по съществото на спора е и наличието на влязло в сила
решение на ВАС по адм.д. № 5930/ 2005 г. за отмяната на предходна заповед за
изземване на процесния апартамент, издадена през 2005 г. от Областния управител
на област София /Заповед
Л.4 на Реш. по гр.д.№
5908/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
№ РД-15-015/ 14.01.2005 г./, тъй като
наличието на това решение не препятства издаването
на следваща заповед за изземване, датираща 10 години след това, когато
фактическото и правно положение между страните е вече променено. Същевременно влезлите
в сила решения на административен съд, постановени в производство по чл.145 и
сл. АПК, не се ползват със сила на присъдено нещо /арг. чл.177 АПК/, както
влезлите в сила решения на гражданските съдилища, с които се разрешават по
същество материално-правни спорове между граждански субекти, която именно СПН
препятства повторното разглеждане и разрешаване на същия правен спор /чл.299 ГПК и чл.298 ГПК/.
Без
правно значение в случая са и липсата или наличието на материално- правни
предпоставки за издаването на посочения индивидуален административен акт-
заповед по чл.80, ал.1 ЗДС, тъй като същите подлежат на проверка при обжалване
на акта по реда на АПК и извършването на преценка за неговата законосъобразност
от административния съд, и съответно са извън обхвата на осъществяваната от
гражданския съд преценка за основателността на иска по чл.76 ЗС, както и на
осъществяваната от въззивния съд инстанционна проверка за правилност на
обжалваното решение.
При
това положение действията по изземването, извършени в изпълнение на валидно
издаден индивидуален административен акт, подлежащ на изпълнение, не биха могли
да имат противоправен характер, което обосновава извод, че не е налице и самоуправно
отнемане на имота от държането на ищците по насилствен или скрит начин.
При
тези съображения исковете на М.М. и Т.Т. по чл.76 ЗС като неоснователни
правилно са отхвърлени с обжалваното решение.
Правилно
е решението на СРС и в останалата обжалвана част, в която са отхвърлени исковете
на М.М. и Т.Т. по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Отговорността
по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, която има гаранционно- обезпечителен
характер. За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по чл.49 ЗЗД,
следва да бъдат установени общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на
работа от ответниците на делинквента и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Непозволеното
увреждане- чл.45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща
от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост
на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/
вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/ вина, и 5/ причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се
предполага до доказване на противното- чл.45, ал.2 ЗЗД.
С
оглед приетите по- горе изводи за липса на противоправност в действията по
изпълнение на заповедта за изземване на процесния апартамент на насрочената от
административния орган дата, съответно липса на деликтно поведение на служители
на ответниците, само на това основание исковете по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД подлежат
на отхвърляне като неоснователни, тъй като липсва един от кумулативно
изискуемите елементи от приложимия фактически състав.
Следва
да се отбележи наред с това и че въз основа на събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин ищците да са
претърпели неимуществени вреди- болки и страдания от физическо и психическо
естество, явяващи се пряка и непосредствена последица от реализирано от
служители на ответниците при изземването на имота на 17.06.2016 г. деликтно
поведение. Относно ищеца Т.Т. доказателства в тази насока изобщо не са
ангажирани и събрани, а относно ищцата М.М. не се установява от
доказателствата, вкл. експертно решение на ТЕЛК, заключение на съдебно-
медицинска експертиза и гласни доказателства /св. показания на М. П. и В.
Стефанова/, да е понесла болки и страдания, предпоставени именно от извършеното
на посочената дата изземване на имота. Действително принудително изпълнение,
каквото е отразено в приложения протокол за изземване, без присъствие на
лицата, обитаващи жилището, с разбиване на входната врата и изнасяне на
намиращите се в него вещи, при всички случаи би се отразило негативно на
засегнатите от тези принудителни действия лица, но тъй като в случая ищцата М.
е била неколкократно предупреждавана за такива последици от действията й по ползването
на имота без основание /писмо от 26.11.2015 г., получено лично на 1.12.2015 г.,
и неоспорена саморъчна декларация от 1.12.2015 г./, то понасянето на тези
неблагоприятни за преживяванията й последици не може да предпостави анжажиране
гаранционно- обезпечителната отговорност на ответниците по чл.49 вр. чл.49 ЗЗД.
Освен това проблемите й от здравословен характер датират от период, предхождащ
с повече от 10 години извършеното на 17.06.2016 г. изземване /инвалидизирането
й според приложеното ЕР на ТЕЛК е от 2004 г./, поради което и не могат да бъдат
приети за неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с него.
При
тези съображения, поради неоснователност на релевираните в жалбата доводи за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение- в обжалваната
отхвърлителна част, същото следва в тази част да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство право на разноски- съгласно чл.273 вр.
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, имат въззиваемите страни, на които двамата въззивници
/общо/ следва да заплатят разноски от по 100 лв. на всеки- за юрисконсултски възнаграждения.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Л.5 на Реш. по гр.д.№
5908/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на М.К.М. /ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/
срещу Решение от 24.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 60333/ 2016 г.
на СРС, ГО, 128 състав, в частта му,
в която Н.к. „’Ж.и.”*** /ЕИК *********/ и Областният Управител на София- град са осъдени да предадат на М.К.М. /ЕГН **********/
и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ владението върху иззетите на 17.06.2016 г. въз основа
на Заповед № РД-15-102/ 19.05.2016 г. на Областния управител на област София-
град от апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул.’’*********, ВЕЩИ, а именно: скрин, гардероб, холна
масичка, легло, масичка на колелца, 6 бр. столове, ел. печка, ел. печка „Раховец“,
шкаф, чинии и прибори, табуретка, кожен куфар, куфар за инструменти,
дипломатически куфарчета, 2 бр. чанти, 3 бр. сакове, 2 бр. чанти за документи,
2 бр. ел. радиатор, акумулаторен телефон, чинии, 2 легла с пружини, 15 чувала с
дрехи; в частта, в която са отхвърлени
/оставени без разглеждане/ предявените от М.К.М. /ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН
**********/ при условията на евентуалност
искове за осъждане на Н.к. „Ж.и.” /ЕИК *********/ и Областния управител на
София- град да им заплатят стойността на
гореописаните движими вещи, вкл. стойността на два броя златни халки,
иззети на 17.06.2016 г. въз основа на Заповед № РД-15-102/ 19.05.2016 г. на
Областния управител на област София- град от апартамент № 6, находящ се в град
София, бул.“*********, както следва: 4 000 лева- на ищцата М.М., и 2 000 лв.-
на ищеца Т.Т., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на
завеждане на делото- 26.10.2016 г., до окончателното им изплащане, а също и в
частта относно съразмерно присъдените на ищците М.М. и Т.Т. разноски по чл.78,
ал.1 ГПК, като процесуално недопустима,
и
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№ 5908/ 2018 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Б въззивен състав, в
горепосочената част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
24.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 60333/ 2016 г.
на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, в
останалата /обжалвана/ част, а
именно:
-
в частта, в която са отхвърлени
предявените от М.К.М. /ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ срещу Национална
компания „Железопътна инфра-структура”- гр. София /ЕИК *********/ и Областния
управител на София- град искове по чл.76
ЗС за осъждането им да възстановят държането върху ведомствено жилище,
представляващо АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в град София, бул.”*********, състоящ
се от стая, хол, кухня и сервизни помещения;
-
в частта, в която са отхвърлени
предявените от М.К.М. /ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за
осъждане на Н.к. ’’Ж.и.” /ЕИК *********/ и Областния управител на София- град
да им заплатят обезщетения за причинени
неимуществени вреди, „изразяващи се в болки и страдания“, както следва: 4
000 лева- на ищцата М.М., и 1 000 лева- на ищеца Т.Т., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от деня на завеждане на делото- 26.10.2016 г.,
до окончателното им изплащане; и
-
в частта относно присъдените на
ответниците НКЖИ и Областен управител на София- град разноски по чл.78, ал.3 ГПК от по 100 лв.- за юриск.
възнаграждения, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М.К.М. /ЕГН **********/
и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ да заплатят
на Н.к. „Ж.и.”*** /ЕИК *********/ общо сумата
100 лв. /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА М.К.М. /ЕГН **********/
и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ да заплатят
на Областния управител на София- град общо сумата
100 лв. /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението-
в прекратителната му част, подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба в
1- седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския апелативен съд.
Решението-
в частта му относно исковете по чл.76 ЗС може да се обжалва при условията на
чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Решението-
в останалата му част не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.