Решение по дело №1622/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260184
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Калин Георгиев Колешански
Дело: 20203630101622
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260184/15.4.2021г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на дванадесети април 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1622/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

 

Искова молба от З.И.И., ЕГН : **********; В.К.И., ЕГН : **********,***; Р.И.М., ЕГН : **********; В.П.М., ЕГН : **********,***, срещу Р.С.П., ЕГН : **********, с адрес *** и Х.К.К., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. 

Ищците сочат, че са собственици на ПИ с идентификатор ***, с адрес ***, с площ от 2362 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана и начин на трайно ползване : ниско застрояване(до 10м), съседи : 10176.501.360; 10176.501.107; 10176.501.476; 10176.501.477; 10176.501.59; 10176.501.111; 10176.501.105; ***. Имотът им съставлявал дворно място образуващо парцел VII-44, кв. 25, по плана на ***. По силата на поредица изменения на дворищно регулационните планове, към датата на одобряване на КК за селото, имота им бил с площ от 2682 кв.м.. Така 320 кв.м. от собствения им имот били грешно заснети като част от ПИ с идентификатор ***, собственост на ответниците. Поради установен в производството по АД № 353/2018г., по описа на ШАС, спор за материално право касаещ реална част, с посочените размери искат да се признае за установено по отношение на тях, че са собственици на реалната част и тя погрешно е заснета като част от имота на ответниците.  Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба, подава отговор, само ответницата Р.П.. Счита иска допустим и основателен. Заявява, че го признава. Иска уважаването му и освобождаването и от разноски.

 

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищците чрез представител искат изменение на иска, чрез увеличаване на размера му, което е допуснато, за реална част от 363 кв.м., вместо за първоначално предявения размер от 320 кв.м., и желаят постановяване на решение при признание на иска по отношение ответника Р.П. и неприсъствено решение по отношение на ответника Х.К.. Ответниците, не се явяват и не изпращат представители.

 

Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са основателни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът, основавайки решението си на признание на иска, следва да уважи предявения, предвид наличието на предпоставките за постановяване на такъв вид решение, като се признае за установено, по отношение ответницата, че ищците са собственици на 363 кв.м., означени със зелен цвят на комбинирана скица – приложение № 2 към заключение на СТЕ/л. 261/, с граници между точките А, Б, В, Г, Д, Е и Ж, погрешно нанесени в действащата КК на ***, като част от съсобствения на ответниците поземлен имот с идентификатор ***, вместо в границите на съсобствения на ищците поземлен имот с идентификатор *** .   Същевременно според разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът /Хр. К./ е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат придобиване на описаната реална част от ищците, по силата на приложена улична и дворищна регулация, съответно грешка в кадастралната карта, изразена в отразяването и като част от имота на ответниците, вместо като част от този на ищците.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, само ответника Хр. К. следва да заплати на ищците, само част от извършените от тях разноски, а именно половината, както следва : на  З.И. – 456,55 лева; на В.И. – 155 лева; на Р.М. 150 лева и на В.М. – 150 лева.

 

Ответницата Р. П., поради основателност на възражението и по чл. 78, ал. 2 от ГПК, не следва да заплаща разноски в производството, като принципно дължимите от нея – половината от извършените от ищците, съобразно претенциите им, в тази насока, следва да им се възложат. Тя, не само е признала иска, но не е дала повод за завеждането му, както твърди ищцовият представител. Обжалването на административен акт, като незаконосъобразен, не може да е поведение даващо повод за завеждане на гражданско дело. Конкретния, няма нито вещно, нито конститутивно действие и отмяната му като незаконосъобразен, не е причина за водене на настоящото дело, едва в което и самите ищци получават ясното за обема на правата си, които, не са оспорвани от ответницата.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по отношение на Р.С.П., ЕГН : **********, с адрес *** и Х.К.К., ЕГН : **********, с адрес ***, че З.И.И., ЕГН : **********; В.К.И., ЕГН : **********,***; Р.И.М., ЕГН : **********; В.П.М., ЕГН : **********,***, са собственици на реална част от 363 кв.м., очертана със зелен цвят на комбинирана скица на л. 261 от делото – приложение към приета СТЕ, с координати на гранични точки А : Х-4791529.640, У-624184.990; Б : Х-4791529.510, У-624205.078; В : Х-4791545.956, У-624207.455; Г : Х-4791545.851, У-624208.379; Д : Х-4791543.710, У-624224.286; Е : Х-4791527.760, У-624227.094 и Ж : Х-4791528.084, У-624184.991, неразделна част от настоящото решение, както и, че описаната реална част погрешно е отразена в кадастралната карта на ***, като част от поземлен имот с идентификатор ***, съсобствен на ответниците, вместо като част от поземлен имот с идентификатор ***, съсобствен на ищците, с адрес ***, с площ от 2682 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана и начин на трайно ползване : ниско застрояване(до 10м), съседи : 10176.501.360; 10176.501.107; 10176.501.476; 10176.501.477; 10176.501.59; 10176.501.111; 10176.501.105; ***.

 

ОСЪЖДА Х.К.К., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на З.И.И., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от  456,55 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА Х.К.К., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на В.К.И., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от  155 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА Х.К.К., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Р.И.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от  150 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА Х.К.К., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на В.П.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от  150 лева разноски в производството.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: