Определение по дело №1281/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                    14.12.2020 г.                         Бургас

 

                                 В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

След като се запозна с материалите по ч. н. д. № 1281/2020 г. по описа на БОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК.

С постановление от 26.11.2020 г. Окръжна прокуратура гр. Бургас е прекратила на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № 338-401/2019 г. по описа на Пето РУ на МВР гр.Бургас водено срещу Т.В.У., за престъпление по чл. 354а, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 от НК.

Срещу така постановения прокурорски акт е постъпила жалба от обвиняемата Т.У., чрез упълномощения защитник адвокат Мария Николова от БАК.  Постановлението се обжалва и от обвиняемия Н.А., срещу когото производството не е било прекратено. Според него, фактите по делото не са правилно установени, като неоснователно не е дадена вяра на твърдението му , че наркотиците намерени в квартирата на А. са били донесени и съхранявани от У. без негово знание и съгласие. Това довело и до неправилния правен извод, за липса на осъществен състав на престъпление от обвиняемата У.. Последното, от своя страна логически означавало, че именно той-А. е държал без разрешение в жилището си цитираното от прокурора количество метамфетамин и следва да понесе наказателна отговорност за това свое противозаконно деяние. 

Разследването според А. не е проведено обективно, всестранно и пълно , което довело и до необосновани и незаконосъобразни  фактически и правни изводи в прокурорското постановление. Иска се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на производството, като бъдат дадени указания на разследващия орган.

Бургаският окръжен съд, по допустимостта на всяка от жалбите, за да се произнесе, взе предвид следното:

Досъдебното производство е образувано на 02.07.2019г. от прокурор при БОП,   за извършено на 25.06.19г. в гр.Бургас престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. На 12.09.19г. в качеството на обвиняем е привлечен Н. К. А., а впоследствие за същото престъпление обвинение е повдигнато и на Т.У., за това, че на посочената дата в апартамент-ляв на бл.15ѝб върху керемиди под прозорец над легло тип спалня в стая срещу входната вратана апартамента и зад блок 15Б при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП с цел разпространение държал високорискови наркотични вещества, а именно метамфетамин с общо нето тегло 4.424гр. на обща стойност 110.60лв.

След като провел разследване, прокурорът установил, че освен самоуличаващите признания на обвиняемата, по делото не са събрани други доказателства, които да свързват У. с установените в квартирата на А. наркотични вещества-метамфетамин. Затова и счел, че обвинението спрямо нея е лишено от основание и поддържането му би било в противоречие със закона. По тези съображения, като приел, че не е извършила престъпление по смисъла на закона, прокурорът прекратил производството срещу обвиняемата Т.У. .

Правото на жалба срещу прекратителния акт на прокурора е неразривно свързано с наличието на правен интерес от промяната в основанието или мотивите му. Такъв би бил налице, ако прокурорът беше прекратил производството срещу У. поради недоказаност на обвинението. Случаят обаче не е такъв, тъй като освобождаването от наказателно преследване, поради липсата въобще на извършено от същата престъпление в пълна степен защитава нейния интерес. Затова и частната жалба на обвиняемата Т.У. се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

По допустимостта на жалбата на обвиняемия Н.А., съдът намери следното:

Независимо, че повдигнатото спрямо А. обвинение не е за извършено в съучастие с У. престъпление, при данните в делото за установени само две лица в жилището на А., то логичен и нелишен от основание се явява извода му, че отговорността за държане на установените там наркотични вещества остава да понесе  той. В този смисъл, жалбата на А. се явява допустима, поради наличие на правен интерес от отмяна на прокурорския акт .При липса на данни за връчването лично на обв.А. , същата следва да се счита подадена в срок.

След като прецени доводите изнесени в същата, както и след цялостна служебна проверка на постановения прокурорски акт, намери същата за неоснователна.

След приключване на разследването, Окръжна прокуратура гр. Бургас, въз основа на правилни анализ и преценка на събраните по делото доказателства е приела за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2019г. св.Ж.-полицейски инспектор получил информация, че обв.А. държи високорискови наркотични вещества в жилището си в гр.Бургас, ж.к.*******.  На 25.06.2019г. около 10.00ч. Св.Н. заедно със св.П. и св.К.-също полицейски служители отишли на адреса, като първия останал зад блока , а другите двама се качили по стъпалата до апартачента. Пред входната врата на жилището установили св.Й.И., при проверката на когото и след запитване дали държи в себе си наркотични вещества, получили утвърдителен отговор , след което той им предал прозрачна пластмасова кутийка с бял капак и една черна пластмасова сламка. В полицейското управление веществото съдържащо се в кутийката било установено като 0.030гр. метамфетамин, а по сламката имало следи от същото вещество.

Междувременно, още докато се намирали на етажа на жилищния блок, св.Ж. почукал по входната врата извикал „Полиция„. Виковете стреснали обв.А., който бързо изхвърлил през прозореца три полиетиленови пликчета с високорисково наркотично вещество. Едното от тях паднало върху керемиди под прозореца, намиращ се над легло тип спалня, а другите две паднали на земята. Св.Н., който в това време се намирал зад блока, възприел татуираната ръка на обвиняемия да изхвърля пликчетата през прозореца и незабавно позвънил на колегата си –св.Ж., на когото съобщил за видяното. В пликчето паднало на керемидите имало метамфетамин с нетно тегло 0.252гр., със съдържание на метамфетамин 59.70%, на стойност 6.30лв., а в останалите две, както следва: в едното-метамфетамин с тегло 0.507гр. и съдържание на метамфетамин 53.00% на стойност 12.68лв. , а във второто метамфетамин с тегло 3.487гр. със съдържание на метамфетамин 53.40% на стойност 87.18лв.

След задържането на обв.А., в жилището му било извършено претърсване и изземване. По повърхността на електронна везна било намерено наркотично вещество –метамфетамин с нето тегло 0.004гр. на стойност 0.10лв. Върху капак от йенско стъкло -метамфетамин 0.084гр. със съдържание на метамфетамин 58.90% на стойност 2.10лв. и върху карта на сладкарница „Неделя“-метамфетамин с нето тегло 0.020гр. със съдържание на метамфетамина 57.10% на стойност 0.50лв. Върху нож с черна на цвят дръжка  бил установен метамфетамин с нето тегло 0.015гр. със съдържание на метамфетамин 44.50% на стойност 0.37лв., а в бурканче метамфетамин с тегло 0.055гр. със съдържание на метамфетамина 11.70% на стойност 1.37лв.

Прокурорът е посочил, че самопризнанието на обвиняемата У. не се подкрепа от останалите съобрани доказателства, затова и не кредитира същото , поради неговата недостоверност. Причината за поддържане на такава самоуличаваща теза според БРП се корени в приятелските й отношения с другия обвиняем –обв.А. и желанието , да му помогне да избегне наказателно преследване .

Тези фактически положения са установени въз основа на преценката на всички доказателства, събрани по реда, предвиден в НПК и при спазване разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК. Установени са всички обстоятелства, имащи значение за предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК. Действително, в прокурорското постановление  не е било обсъдени поотделно всяко от събраните в хода на разследването доказателства. В случая обаче, предвид обхвата на произнасянето, това не се и налага. Посочено изрично в атакуваното постановление, че твърдение за извършване на престъпление се съдържа единствено в обясненията на обв.У.. В този контекст,  обобщението, че сред доказателствената съвкупност не присъстват данни за съпричастност на У. към вмененото й престъпно държане на високорискови наркотични вещества е ясно и недвусмислено. Поради това и липсата на подробен анализ на доказателствата не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила , с което да е засегнато правно гарантирано право на който и да е от двамата обвиняеми.

Възражения от обв.А. и защитата му за недостатъчна процесуална активност на прокурора, за необходимост от допълнителни действия по разследване  и за неизясненост на фактите , не е правено при предявяване на материалите по делото след неговото приключване /Протокол за предявяване на разследване от 10.11.2020г. на л.253 от ДП/ .

Конкретно по възраженията на обв.А., че прокурорът не е положил дължимото усърдие да събере доказателства в насока да подкрепи обвинението срещу У. , доверявайки се безрезервно на показанията на полицейските служители-св.Ж., Н. и К., съдът намира следното:

В досъдебното производство е проявена необходимата процесуална активност, за установяване на онези обстоятелства от предмета на доказване на такова престъпление като държане без надлежно разрешение на високорискови наркотични вещества и за установяване наличието или липсата на специалната цел същите да бъдат разпространени-като относно деянието, така и относно авторството му. Разпитани са всички известни на разследването свидетели, които биха дали сведения относими към случая. Извършен е щателен оглед на местопроизшествие, назначени и извършени са две дактилоскопни експертизи, три химически експертизи и три ДНК експертизи.

Единствените установени по делото свидетели, намирали се на адреса и непосредствено до него и възприели случващото се, са именно полицейските служители-св.К., Ж. и П., а зад блока, под прозореца на спалнята на обитаваното от обв.А. жилище –св.Н.. По делото не са налични данни, които да сочат на необективност или недостоверност на дадените от тях показания.  Освен тях, св.Иванов е установен на стълбите пред вратата на същия апартамент, а в жилището обвиняемия А. и обвиняемата У.-която понякога оставала да спи при своя приятел-обв.А..

В обясненията си обвиняемия А. заявява, че едва по-късно, след случилото,  се научил от обвиняемата У., че е донесла в неговото жилище намерените там наркотични вещества . Това твърдение се явява оборено от показанията на св.Н., възприел изхвърлянето на трите полиетиленови пликчета през прозореца на спалнята , разпознавайки ръката на А.. В този смисъл потвърдената от У. теза на А. в хода на проведената на един късен етап от разследването очна ставка между двамата  не би могло да бъде приета за достоверна.

На установяване в случая подлежи кой от двамата обвиняеми е държал инкриминираните вещества. Видно е от показанията на св.Иванов, че не познава обв.У., а знае само, че там живее обв.А., когото посещава понякога. Св.Н. е възприел именно обвиняемия А. да подава ръка през прозореца и да изхвърля от там трите полиетиленови плика, съдържащи наркотично вещество-метамфетамин. Наред с това, според заключенията по дактилоскопните експертизи, по трите полиетиленови плика не са открити дактилоскопни следи, годни за идентификационно изследване.

Ето защо съдът счита, че първоначалните данни, послужили за привличането на У. като обвиняема , съдържащи се само в обясненията на същата, не са били потвърдени в хода на разследването, поради което и правилно наказателното производство по досъдебното производство спрямо нея е било прекратено. Липсата на доказателства, че едно лице –обвиняемата Т.У. е държала в квартирата на своя приятел наркотични вещества изключва ангажирането на наказателна отговорност за деяние квалифицирано по този престъпен състав.

Крайният извод на Окръжна прокуратура гр. Бургас се явява правилен и законосъобразен, а жалбата на обвиняемия А. – неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.  

Действително, в атакуваното постановление прокурорът е направил своя коментар относно действията на обвиняемия А., във връзка с които е провеждано разследване в същото досъдебно производство. 

Дали прокурорът ще продължи да поддържа обвинението спрямо другия обвиняем , дали ще промени обвинението в по-леко , това в случая няма отношение към преценката за отговорността на обвиняемата У..

По тези съображения Бургаският окръжен съд намира постановлението на БОП за прекратяване на наказателното производство за правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

Предвид гореизложеното  и на осн. чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 26.11.20 г. на Окръжна прокуратура гр. Бургас, с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 338-401/2019 г. по описа на Пето РУ на МВР гр.Бургас водено срещу Т.В.У. за престъпление по чл. 354а, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр. Бургас в 7-дневен срок от съобщението на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: