РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Варна, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900649 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Ю. М. С., с ЕГН
**********, с адрес: ******, чрез адв.П. Н., с адрес: ******, против “Застрахователно
дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., действащо чрез адв.М. Г., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 60000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и негативни психични изживявания, в резултат от травматични увреждания
причинени при ПТП настъпило на 05.10.2019г. в с.Бозвелийско, общ.Провадия, обл.Варна,
на кръстовището между ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“ където ищецът е блъснат от
водача на лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег.№*****, който към момента на инцидента е
бил застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с Полица №******, със срок на валидност от 31.07.2019г. до 30.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2023г.-датата на подаване на
застрахователна претенция до окончателното й изплащане. Сочи се банкова сметка за
доброволно плащане на претендираното обезщетение, а имено сметка с IBAN: *******.
Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал в резултат от гореописаното ПТП,
поради което на 05.10.2019г. около 22 ч. бил е приет в Клиника по неврохирургия към
МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД. Сочи се, че след извършени прегледи, са установени мозъчно
1
сътресение, счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, счупване на костите на
носа, двустранен околоочен хематом, кръвоизлив под конюнктивите на двете очни ябълки,
ожулвания в областта на гръдния кош, левия долен крайник, кръвонасядане в областта на
гръдния кош и лявата мишница. Сочи се, че пострадалият е изписан от болничното
заведение на 08.10.2019г. Твърди се, че по повод пътният инцидент е образувано и водено
наказателно производство, а именно ДП №239/2019г. по описа на РУ на МВР Провадия,
Пр.пр.№1215/2019г. по описа на Районна прокуратура Варна, ТП Провадия и НОХД
№173/2023г. по описа на Районен съд Провадия, приключило с влязло в сила споразумение
по силата на което водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№***** е признат за виновен за
настъпване на процесното ПТП, респективно за причиняване на травматични увреждания на
ищецът, изразяващи се в счупване на голяма туберкулна лява раменна кост, обусловило
трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за период от около два месеца и
счупване на горна челюст и дъгата на лява скула, обуславящи трайно затруднение във
функцията на дъвчене и говора за около 1.5 - 2 месеца. Изрично се уточнява, че горе
описаните травми са получени при инцидента на 05.10.2019г. и са обективирани в
Медицинско удостоверение №1062/2019г., издадено от МБАЛ “Св.Анна-Барна“ АД и нямат
връзка с травмите, причинени при нанесен на ищеца побой на 11.10.2019г., като последните
не са предмет на настоящото производство. Поддържа се, че възстановяването на ищеца от
получените при процесното ПТП травми, е било съпроводено от силни болки и страдания,
като за един продължителен период от време той не е можел да се храни нормално и да
използва лявата си ръка, което го е направило зависим от грижите на своите близки. Твърди
се, че преживеният стрес е оказал негативно влияние и върху психическото и емоционално
състояние на ищеца, който след инцидента е бил подтиснат, неспокоен и напрегнат. Сочи се,
че поради естеството на травмите през периода на възстановяване ищецът не е можел да
комуникира нормално с други хора, което е довело до ограничаване на социалните му
контакти. Поддържа се, че болките и страданията, които е преживял ищецът не могат да
бъдат измерен в пари, но все пак подлежат на репарация, като са развити подробни
съображения за реда за определяне на дължимото обезщетение. Поддържа се, че деликтната
отговорност на водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№***** към датата на процесното ПТП е
била застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Твърди се, че ищецът е предявил пред ответното дружество писмена
претенция на 31.05.2023г., като с отговор от 08.06.2023г. застрахователят е отказал
плащането на обезщетение, което е мотивирало предявяването на настоящия иск.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се
поддържа становище за неоснователност на претенцията. Не се оспорва факта, че към
датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№*****, е
била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, както
и че по искане на ищецът в ответното дружество е заведена преписка за изплащане на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Оспорва се наличието на предпоставките за
заплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищецът не е получил твърдените от него
увреждания в следствие от процесното ПТП, а че същите са резултат от нанесен му побой на
2
05.10.2019г. и последващ такъв на 11.10.2019г. В условията на евентуалност се поддържа, че
дори в резултат от инцидента да са настъпили увреждания, то те не са с характер, интензитет
и в обем, които да обосноват обезщетение в претендираният размер. Развити са доводи за
приложимостта на критерият за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и се поддържа, че
търсеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 60000лв. е необосновано
завишено. Поддържа се още, че ищецът е съпричинил вредоносният резултат, тъй като е
нарушил нормативно установените правила за движение на пешеходци и по конкретно
чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл и в условията на
евентуалност се претендира за редуциране на размера на обезщетението при отчитане на
приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат. На последно място се
оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за забава, като се поддържа, че
застрахователят не дължи такава.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват
С подаденият от ответникът отговор на допълнителната молба, се поддържат
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба.вече
заявените възражения и оспорвания.
По искане на ответника е конституирано трето лице помагач-Т. Р. Т., с ЕГН
**********, с адрес: ******, срещу което в условията на евентуалност, е предявен частичен
обратен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ за осъждане на виновният водач,
който е причинил умишлено процесното ПТП, да възстанови на застрахователят
присъденото в полза на увреденото лице обезщетение по застраховка “Гражданска
отговорност“ до размера от 26000лв. от общо 60000лв., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба.
В продаденият от ответният застраховател обратен иск, против третото лице помагач,
се поддържа, че процесното ПТП е реализирано, тъй като Т. Р. Т., в качеството си на водач на
л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№ В 5250РХ умишлено е блъснал намиращите се на платното платно
пешеходци Н. М. А. и Ю. М. С., мотивиран от съществуваща свада между семействата на
участниците в пътният инцидент. Поддържа се още, че на основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ
застрахователят има право да получи обратно от виновният водач заплатеното
застрахователно обезщетение. Ето защо за ответното дружество е налице правен интерес от
предявяване на обратен иск, като в случай, че предявеният от Ю. М. С. иск срещу ЗД “Бул
Инс“ АД бъде уважен, да бъде осъден Т. Р. Т. да заплати на застрахователя сумата от
26000лв. съставляваща частична претенция от пълната такава в размер на 60000лв., ведно
със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното й
изплащане, както и съдебни разноски.
С подаденият от третото лице помагач отговор на обратния иск на ответника, се
излагат доводи за неоснователност на претенцията, поради неумишленото поведение на
водача причинил процесното ПТП, което се установява от крайния съдебен акт, постановен
в наказателното производство по повод инцидента. Поддържа се, че в проведеният
3
наказателен процес е установена форма на вината-непредпазливост, която констатация е
задължителна за гражданския съд разглеждащ последиците от Д.ието по силата на чл.300 от
ГПК. В подкрепа на това становище са развити подробни аргументи и се сочи относима
съдебна практика.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявеният иск и моли
за неговото уважаване. Претендира съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатско
възнаграждение. Представя писмени бележки, с които се доразвива доводите за
основателност на иска.
Ответникът по главният иск и ищец по обратният такъв, чрез процесуален
представител, оспорва претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение,
поддържа отговора и възраженията си, както и обратният си иск, срещу третото лице
помагач. Претендира съдебно-деловодни разноски. С писмени бележки излага допълнителни
доводи в подкрепа на взетото становище.
Третото лице помагач и ответник по обратният иск, чрез пълномощникът си,
поддържа становището за неоснователност на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеният към делото заверен препис от Протокол №44 от 10.05.2023г. по
НОХД №173/2023г. по описа на Районен съд Провадия, е видно, че делото е приключило с
влязло в сила споразумение по силата, на което Т. Р. Т., в качеството на водач на л.а.“Алфа
Ромео“, с рег.№*****, е признат за виновен за извършено по “непредпазливост”
престъпление по чл.343, ал.3, б.”а” вр. ал.1 б.“б” вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно за
предизвикване на процесното ПТП, респективно за причиняване на травматични
увреждания на ищецът, изразяващи се в счупване на голяма туберкулна лява раменна кост,
обусловило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за период от около два
месеца и счупване на горна челюст и дъгата на лява скула, обуславящи трайно затруднение
във функцията на дъвчене и говора за около 1.5 - 2 месеца.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на
процесното ПТП-05.10.2019г. лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег.№***** е бил е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в Полица №******, със срок на застрахователно покритие
от 31.07.2019г. до 30.07.2020г. Също така, че на 31.05.2023г. ищецът е сезирал
застрахователят с искане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени в
следствие от процесното ПТП, като с отговор от 08.06.2023г. последният е отказал плащане.
Установява се от представената по делото медицинска документация, че
непосредствено след настъпване на процесното ПТП на ищецът е оказана спешна
медицинска помощ по повод на горецитираните травми, след което същият е престоял за
лечение до 08.10.2019г. в Клиника по неврохирургия към МБАЛ “Св.Анна Варна“ АД.
От приетото по делото заключение на СПЕ, което се кредитира от съдът, като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че търпените след инцидента
4
тревожни преживявания от ищеца, са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното
му състояние. Установява се още, че негативните усещания от физическите наранявания са
отшумели по бързо, а тези свързани с психологичното му възстановяване са продължили
по-дълго, като основните страхове на пострадалият са обусловени от продължителното му
възстановяване от травмите, които са имали за последица загуба на трудова ангажираност и
възстановяването на работоспособността едва след 4-5. Вещото лице заключава, че ищецът
не е претърпял психотравма в следствие от процесното ПТП.
Според заключението на назначената комплексна СМАТЕ, което се цени от съда, като
компетентно и добросъвестно дадено и кореспондиращо с останалите доказателства по
делото, вследствие от процесното ПТП ищецът е претърпял мозъчно сътресение, счупване
на горния край на раменната кост в ляво, счупване на горната челюст и дъгата на лявата
зигоматична кост, разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, кръвонасядания по
лицето, двустранни суб-конюнктивалени кръвоизливи, кръвонасядания в областта на
гръдния кош и левия горен крайник, ожулвания в областта на гръдния кош и левия долен
крайник. Установява се, че болките в резултат от травматичните увреждания в областта на
главата, гръдния кош, левия горен крайник, са отзвучали в рамките на две седмици с
прилагане на обезболяващо лечение, като възстановяването на функцията на левия горен
крайник и на дъвченето и говора във връзка със счупването на горната челюст и лявата
зигоматична кост, е протекло за около два месеца. Установеният от експертизата механизъм
на процесното ПТП е, че след загуба на управление от водача на автомобила и изминаване
на път по пътното платно със скорост на движение на автомобила до 40 км/ч, е настъпил
удар с двама пешеходци-Ю. М. С. и Н. М. А., които са се движили спрямо кръстовището на
ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“. Вещите лица сочат, че няма данни за наличие на
мястото на инцидента на пътни знаци и маркировка, в частност на пешеходна пътека.
По делото по искане на ищецът са разпитани свидетелите П. Х.П., И.А.А. и Н. М. А.,
чийто показния се кредитират от съда като при условията на чл.172 от ГПК с отчитане на
възможната им заинтересованост, но като изградени на база лични възприятия и
кореспондиращи с останалият доказателствен материал по делото.
В показанията си свидетелят П. П. сочи, че преди процесният инцидент ищецът и Н.
А., са стоели на улицата пред къщата на техен приятел, когато срещу тях се задала кола
марка “Алфа Ромео“, която след непредизвикана и неочаквана промяна на траекторията на
движението си, ги ударила. Сочи още, че след удара ищецът “хвръкнал“, ударил се в стената
на съседната къща и паднал. След инцидента пострадалият бил откаран с линейка до
болнично заведение в гр.Варна, където било установено счупване на лявата ръка в областта
на рамото и на пръстите. Лечението в болницата продължило три-четири дни, след което
ищецът би изписан за домашно лечение като за около месец ръката му била имобилизирана
и се налагало да ползва помощ от близки за задоволяване на ежедневните си нужди. Според
свидетеля след катастрофата ищецът имал отоци по лицето и синини по цялото тяло, имал
затруднения с говора и дъвченето, като приемал храна със сламка повече от една седмица.
Травмите попречили на ищеца да се завърне на работа в Германия, като лечението му
5
продължило над два месеца. След приключване на оздравителният процес ищецът не
изпитвал дефицити в движението на наранената ръка и възстановил работоспособността си.
По думите на свидетеля няколко дни след процесното ПТП, ищецът претърпял друг
инцидент-бил му нанесен побой
Според свидетелят И.А., на 05.10.2019г. ищецът и няколко негови приятели, сред
които Н. А., решили да посетят роднина на първия, живуща в с.Цонево. Ищецът поканил и
друг свой приятел С. да дойде с тях, поради което се отправили към неговата къща за да го
“вземат“. Когато се ищецът и неговият приятел Н. се намирали на около 30-40 метра от
къщата на С., към тях неочаквано и рязко се насочила кола марка “Алфа Ромео“, която ги
блъснала. След удара ищецът “хвръкнал“ на около 4м.-5м., ударил се в стената на съседната
къща и паднал в безсъзнание. В последствие ищецът бил откаран с линейка в болница,
където установили, че е със счупени ляво рамо счупени и пръсти, пукната глава и рани по
лицето и по гърдите. Лечението в болницата продължило 4-5 дни стоя в болницата, след
което се прибрал в къщи, като ръката му била обездвижена за около месец. Също така не
можел да говори и да се храни, тъй като имал счупени зъби, като за около три седмици
приемал храна през сламка. През периода на възстановяване, от около 2-3 месеца, ищецът не
можел да се грижи сам за себе си, поради което останал в България и бил обгрижван от свои
близки, след което се върнал да работи в Германия.
Свидетелят Н. М. А., сочи, че ищецът се прибрал от Германия в България, тъй като
му се родило дете. Сочи още, че ищецът бил събрал приятели за да почерпи, като в някакъв
момент празнуващите решили да отидат в с.Цонево. Ищецът поканил и друг свой приятел-
С. да тръгне с тях, поради което се отправили към неговата къща за да го “вземат“. Когато
свидетелят и ищецът били в близост до къщата на С., към тях се приближила кола, която
неочаквано сменила посоката си на движение и ги блъснала. След катастрофата,
пострадалите били откарани в болница, където се установили травми по главата на ищеца,
както и счупвания на пръстите и в рамото на лявата ръка, поради което ръката му била
имобилизирана за около месец. Три-четири дни по-късно ищецът бил изписан, но претърпял
друг инцидент и пак бил приет в болница. Според свидетелят възстановяването на ищеца от
травмите получени при катастрофата продължило два-три месеца, през които за него се
грижили неговите близки, тъй като той не можел да се обслужва и храни сам, като в
началото приемал само меки и течни храни, поради проблеми с челюстта. Три-четири месеца
след инцидента, ищецът се завърнал в Германия за да работи.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка
“Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
6
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“ между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В разглеждания случай по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното
ПТП по отношение на лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег.№*****, е имало действаща
застраховка “Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Наред с това са налице и
елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от
клаузите на застраховка “ГО“, а именно извършено виновно противоправно Д.ие, причинна
връзка между Д.ието и вредоносния резултат-увреждане на здравето на ищеца, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.10.2019г. Последните обстоятелства, са
установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по НОХД №173/2023г.
по описа на Районен съд Провадия и съобразно чл.300 от ГПК, са задължителни за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието. Ето защо се налага
извода, че иска за заплащане на застрахователно обезщетение, е доказан по основание.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: вида,
характера и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начина на
извършване на увреждането; вида и начина на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и други.
По несъмнен начин от приетата по делото медицинска документация, от
заключенията на вещите лица по СМАТЕ и СПЕ, и от показанията на свидетелите, се
установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки, страдания и негативни
психически изживявания, вследствие на получените при процесното ПТП увреждания,
изразяващи се в мозъчно сътресение, счупване на горния край на раменната кост в ляво,
счупване на горната челюст и дъгата на лявата зигоматична кост, разкъсно-контузна рана по
окосмената част на главата, кръвонасядания по лицето, двустранни суб-конюнктивалени
кръвоизливи, кръвонасядания в областта на гръдния кош и левия горен крайник, ожулвания
в областта на гръдния кош и левия долен крайник. Установи се, че счупването на лявата
раменна кост е наложило обездвижване на горният крайник за период от около два месеца, а
счупването на челюстта и дъгата на лява скула е причинило затруднение във функцията на
7
дъвчене и говора за около 1.5 - 2 месеца. Установи се още, че по време на възстановяването,
ищецът не е могъл да се грижи пълноценно за себе си и да задоволява ежедневните си
потребности, също така е загубил работоспособността и трудовата си ангажираност за
период от около 3-4 месеца.
От друга страна се установи, че след проведеното лечение движението в областта на
раменната става и в челюстта не страда от дефицити, като претърпяното ПТП не е дало
тежко и трайно отражение върху психиката и личността на ищеца.
С оглед гореизложеното и като съобрази вида на уврежданията, както и периода, през
който същите са предизвиквали негативни психически и физически преживявания у ищецът,
и отражението на получените травми върху ежедневието му, съдът счита, че за репариране
на претърпените от него неимуществени вреди, е необходима сумата от 30000лв.
По изложените съображение, съдът приема, че претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, се явява основателна и следва да бъде уважена до
размерът от 30000лв., като за разликата до претендираните 60000лв., следва да се отхвърли.
За да достигне до горният извод, съдът съобрази и обстоятелството, че възражението
на ответника за съпричиняване от пострадалия на вредоносният резултат остана недоказано,
доколкото не се установи ищецът да е нарушил нормативно установените правила за
движение на пешеходци, визирани в чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата,
респективно това да е причина за ПТП.
Предвид основателността на главната претенция за неимуществени вреди,
основателна се явява и претенцията с правно основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата. Според актуалната съдебна
практика застрахователят дължи мораторна лихва върху обезщетението, считано от момента
на сезирането /уведомяването/ му, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
деликвента. В случая е безспорно, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на
31.05.2024г., респективно това е и датата, от която ответникът дължи мораторна лихва върху
обезщетението.
С оглед уважаването на главният иск, съответно поради сбъдване на
вътрешнопроцесуално условие, следва да се разгледа предявения в условията на
евентуалност обратен иск от ответният застраховател, против подпомагащото го лице-Т. Р.
Т..
Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.4 от ЗК поражда право за застрахователят да се
освободи от финансовата тежест на поетия застрахователен риск по задължителна
застраховка гражданска отговорност, в случай, че виновният водач умишлено е предизвикал
произшествието, като поиска осъждане на последният да възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение.
Съобразно с посоченото по-горе с одобреното от наказателния съд споразумение по
НОХД №173/2023г. по описа на РС-Провадия, Т. Р. Р. е признат за виновен за извършването
по “непредпазливост” на престъпление. Влязлата в сила присъда /или съдебен акт, с
характер на присъда/, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ правните последици
от Д.ието, относно установената форма на вината, при която е осъществен състава на
престъплението, тъй като същата представлява елемент от състава на инкриминираното
Д.ие.
Наред с това по делото не се ангажираха убедителни доказателства за умишлени
действия от страна на виновния водач, довело до реализиране на процесното ПТП.
Доказателствата по делото еднозначно сочат внезапна промяна на посоката на движение на
8
автомобила, но липсват такива, които да установяват, че това е станало умишлено от страна
на водача.
По изложените съображения съдът намира за недоказан фактическия състав на
чл.500, ал.1, т.4 от ЗК, съответно че предявеният обратен иск се явява неоснователен и като
такъв, следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се
дължат деловодни разноски, но поради липса на направени такива, разноски не следва да се
присъждат. На основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА в полза на
процесуалният представител на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита по делото, чиито размер изчислен съразмерно с уважената
част от иска и при условията на НМРАВ възлиза на 3050лв.
На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК в полза на ответникът, се следват деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и според доказателствата за направени
такива. Изчислени по посоченият начин разноските възлизат на 3680лв.
С оглед отхвърляне на обратният иск, в полза на ответника по същия, следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3250лв.
Във връзка с освобождаването на ищецът от заплащане на държавни такси и
разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати
дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на 1200лв., както и
650лв. за сторените разноски от бюджета на съда, или общо сумата от 1850лв. На основание
чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да
заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Ю. М. С., с ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от
30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и негативни психични изживявания, в резултат от травматични
увреждания причинени при ПТП, настъпило на 05.10.2019г. в с.Бозвелийско, общ.Провадия,
обл.Варна, на кръстовището между ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“, където ищецът е
блъснат от лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег.№*****, който към момента на инцидента е
бил застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с Полица №******, със срок на валидност от 31.07.2019г. до 30.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2023г.-датата на подаване
на застрахователна претенция до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 30000лв. до претендираните
60000лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Застрахователно дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., против Т. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: ******,
9
обратен частичен иск за осъждане на виновният водач, който е причинил умишлено
процесното ПТП, да възстанови на застрахователят, присъденото в полза на увреденото лице
обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“ до размера от 26000лв. от общо
60000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К., да заплати на адвокат П. Б. Н., с адрес: ****** сумата от 3050лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца
Ю. М. С., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Ю. М. С., с ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
“Застрахователно дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.,
сумата от 3680лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Т. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от
3680лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд Варна, сумата от 1850лв., представляваща дължими държавна такса и разноски в
производството, и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението е постановено при участието на Т. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес:
******, в качеството на трето лице помагач страната на ответника “Застрахователно
дружество “Бул Инс““ АД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10