О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-260843 18. 11 .2020 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с.КРАСЕН
ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Темелкова частно
гражданско дело № 2680 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.413,ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ай тръст“ЕООД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление : гр.София,район
Триадица,бул.Витоша №146,ет.4 ,Бизнес център „България“,представлявано от
управителя Ива Шаламанова, действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Вероника
Маркова срещу разпореждане № 261268 от
02.10.2020г по ч.гр.д.№5862/2020г на Районен съд –Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на дружеството против С.П.П. за суми, дължими на основание договор
за кредит с № ***/17.11.2017г, сключен между длъжника и „Кредисимо“ЕАД, обезпечен с договор за
поръчителство, сключен на 17.11.2017г между „Ай тръст“ ЕООД и длъжника П..Обжалваното
разпореждане е връчено на заявителя на 15.10.2020г ,а жалбата е подадена чрез
куриер на 16.10.2020г,т.е. в рамките на преклузивния едноседмичен срок по
чл.275 ГПК и е допустима.Оспорено е обжалваното разпореждане като неправилно, поради
това, че длъжникът има актуален трудов договор с работодател, регистриран в
България и след като извършва трудова дейност тук, единственият извод ,който
може да бъде направен е, че той има адресна регистрация на територията на
страната .Счита също ,че е достатъчно една от посочените в чл.411,ал.2,т.4 или
т.5 ГПК връзки с територията на България да е налице, за да е допустимо
издаване на заповед за изпълнение.В случай ,че длъжникът няма настоящ адрес на
територията на страната, то същият следва да има постоянен такъв предвид
трудовата си заетост.Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се
разпореди на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение.Моли и за
присъждане на разноски в настоящото производство за държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,по
следните съображения:
Производството пред районен съд –Бургас е образувано
по подадено заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против
С.П.П., с посочен адрес в заявлението : гр.Средец, Туристически комплекс
„Странджа парк“, местност Божура.Съдът е постановил извършване на служебна справка по реда на
Наредба №14/2009г за адресната
регистрация на длъжника ,от която е установено, че същият няма регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на
страната.
Съобразно разпоредбата на чл.411,ал.1,т.4 ГПК заповед за изпълнение не се издава, ако
длъжникът няма постоянен адрес на територията
на РБ. В конкретния случай се установява именно тази отрицателна
предпоставка,която е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на
заявлението. Фактът ,че длъжникът има
регистриран в НАП трудов договор със работодател, със седалище в България, не е
достатъчен, за да се издаде такава заповед.Твърдението на жалбоподателя, че
това предполага наличие на постоянен адрес на длъжника в страната, представлява
именно предположение, още повече, че нито в заявлението, нито в жалбата не се
сочи какъв конкретно е този адрес.Заповедното
производство по чл. 410 от ГПК
предоставя на страните- кредитор и длъжник облекчен съдебен ред за внасяне на безспорност в
правните отношения помежду им. По тази причина производството е строго
формално.При липса на някоя от предпоставките ,предвидени в закона, заповед не
може да се издаде.В настоящата хипотеза заявлението е срещу потребител и следва
да се подаде до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса
на настоящ адрес –по постоянния/чл.411,ал.1,изр.2 ГПК/.Липсата на регистриран
постоянен адрес/ а и настоящ/ на длъжника
в страната прави невъзможно връчването на заповедта за изпълнение.Що се отнася до това ,че против
длъжника може да се издаде заповед за изпълнение, ако има обичайно
местопребиваване на територията на страната, тази хипотеза касае чуждестранно
физическо лице, какъвто длъжникът не е.
Поради това
обжалваното разпореждане е правилно, а жалбата –неоснователна.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261268 от 02.10.2020г по
ч.гр.д.№5862/2020г на Районен съд –Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: