О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
04.09.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 04
септември 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 6581 по описа за 2018 година:
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е установителен
иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът
„КРЕДИТ ИНС” ООД твърди в исковата си молба, че било търговско дружество, регистрирано като
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т. 3 от Закона за кредитните
институции. Дружеството притежавало удостоверение за дейността си от Българска
народна банка (БНБ) с № BG R00288, както и удостоверение
№
360363 за АДМИНИСТРАТОР НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ, воден към регистъра към Комисията за
защита на личните данни.
Основната
дейност на „КРЕДИТ ИНС” ООД била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски
заеми със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се
сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало
при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. - Закона за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
С
оглед изложеното Р.А.А., ЕГН ********** кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка и предоставените от Р.А.А. данни, служител на
ищцовото дружество се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил
самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да
получел от тях при условията на дружеството, кредит в размер на 500 лева. След
обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на
ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на
изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” ООД линк за потвърждение, сключването на Договор
за потребителски кредит „Екстра” № 76470/10.04.2018г. и желаната сума му била
преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис
на „Изипей” АД, срещу представена от Р.А.А. лична карта.
С
настоящата молба ищцовото дружество представят копие от заявката, изпратена до тях
от Р.А.А., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен
между страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано
на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлявало електронен документ (чл. З ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното
изявление било представено в цифрова форма словесно изявление, което можело да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕУУ). Същото се считало
за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се
считало всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните
посочени в заявката на ответника, в тях фигурирала информация, която логически
била свързана само и единствено с Р.А.А., която лично предоставил на
дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на
данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че бил неин
автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът
придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ към
който бил добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13 ал. З от ЗЕДЕУУ), но
допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен
подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се
свързвала с издателя й, какъвто бил настоящия случай. Когато посочените
предпоставки били налице, създаден бил подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписаният
писмен документ, ако се касаело за частен документ, той се ползвал с такава
сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГГТК). В настоящия случай
представят договора, сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променяло
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК той се представял по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като
преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в
системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия,
потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен е-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител,
обективиращ частни подписани от страните, документи. Съгласно чл. 180 ГПК, те
се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка
било и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014г. на Върховният
касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№
868/2012г.
Съгласно
формата за кандидатстване Р.А.А. имал възможност да избере опция да предостави
банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъдело
предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ имал сключен договор. С
оглед формата за кандидатстване избрал опция да му бъде осигурен гарант за
ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” ООД, с което на основание т. 4 от договора,
сключен между страните, се задължил към ежемесечната му вноска по кредита да
бъдела начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.
„КРЕДИТ
ИНС” ООД имал сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП” ООД, рег. номер 155538/23.10.2014г.,
съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се
задължавало да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски
кредити, съгласно сключени Договори за потребителски кредити между
КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция била избрана от съответния
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата
била одобрена. Съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения Договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължавал да събира от
името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант”
от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ.
В
чл. 1, ал. З било предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължавало да изплати
сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на
потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният положил
усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми,
включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната
им изискуемост.
Съгласно
разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника била предоставена
преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на
предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него е-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения
Договор, „КРЕДИТ ИНС” ООД поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ поел задължение
да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият
размер на задължението - 875.00 лева било платимо ведно с главницата на шест
равни месечни вноски със следните падежи: 10.05.2018г., 10.06.2018г.,
10.07.2018г., 10.08.2018г., 10.09.2018г., 10.10.2018г..
Към
дата 17.09.2018г. Кредитополучателят не погасил нито една от вноските по
кредита, падежите на които настъпили съответно на 10.05.2018г., 10.06.2018г.,
10.07.2018г., 10.08.2018г., 10.09.2018г. Служители на дружеството няколкократно
осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните е-mail-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани
били смс-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след
настъпване на падежните дати, но Р.А.А. не осъществил никакво плащане или
индикация, че желаел да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно
чл. 86 от ЗЗД Р.А.А. дължал на „КРЕДИТ ИНС” ООД обезщетение за забава в размер
на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на
заявлението възлизала на 13.72 лева.
Предвид
разпоредбата на т. 6 от договора сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ имал право да направи
кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две
поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор
погасителен план, както и да претендирал всички суми по кредита, ведно с
начислени лихви, главници, такса „Гарант” и разноски. С настоящата молба ищцовото
дружество представят извлечение от електронна система, представляващо копие от
изпратен имейл – електронно съобщение до ответника на посочения от него в
заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 11.07.2018г.
дружеството обявило за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия,
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички
уведомления и изявления от страните трябвало да бъдат направени в писмена форма
и щели да се считат за получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, посочени при сключване на Договора.
Ищцовото
дружество потърсил начин да защити интересите си, като на 19.09.2018г. подал на
основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Районен съд – Стара Загора образувал ч. гр. дело № 4666/2018г. и по същото дело издал заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане
на ищцовото дружество бил предявен настоящият иск на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК.
Общата
стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Р.А.А., ЕГН **********, към
датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение била в
размер на 888.72 лева / осемстотин осемдесет и осем лева и 72 ст./, от които
500 лева / петстотин лева/ главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра” № 76470/10.04.2018г., 90 лева /деветдесет лева/ договорна лихва
за периода 10.04.2018г.-17.09.2018г., 285 лева/ двеста осемдесет и пет лева/
договорна такса „Гарант” за периода 10.04.2018г.-17.09.2018г. и 13.72 лева
/тринадесет лева и 72 ст./ законна лихва за забава за периода
11.05.2018г.-17.09.2018г.
Към
задължението били направени допълнителни разноски за образуване на Заповедно
производство по чл. 410 от ГПК в размер на 325 лева /триста двадесет и пет
лева/, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на
325 лева /триста двадесет и пет лева/ и допълнително предстоящи разноски по
настоящото производство.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Р.А.А., че дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД следните суми:
· Сумата от 500
лева - главница на основание сключен Договор за потребителски кредит
„Екстра”
№ 76470/10.04.2018г.;
· Сумата от 90
лева - договорна лихва за периода 10.04.2018г.-17.09.2018г.;
· Сумата от 285
лева- договорна такса „Гарант” за периода 10.04.2018г.-17.09.2018г.;
· Сумата от
13.72 лева - законна лихва за забава за периода 11.05.2018г.-17.09.2018г.
· Законна лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Моли
съда да осъди ответника Р.А.А., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” ООД
разноски за образуване на Заповедно производство по чл. 410 от ГПК в размер на
325 лева, както и разноски за образуване на настоящото производство,
включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и допълнително
предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното
производство ще бъде представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Моли
съда в случай, че процесуалния представител не успее да се яви на първото
съдебно заседание по делото, да се даде ход на същото в тяхно отсъствие.
В
случай, че ответникът претендирал съдебните разноски, ищцовото дружество прави
възражение за прекомерност на същите.
Ищцовото
дружество представят банкова сметка, ***ните суми:
При
банка: УниКредит Булбанк АД
IBAN: ***: UNCRBGSF
В законоустановеният срок по делото е
постъпил отговор от ответника Р.А.А., чрез назначения му особен представител, в
който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Моли
съда по отношение на основателността на иска да и даде възможност да вземе
конкретно становище след събирането на всички доказателства по делото. В тази
връзка моли съда да удължи срока и до края на първото съдебно заседание за
вземане на становище по основателността на иска. От изложеното в исковата молба
се навеждали доводи за това, че Р.А. кандидатствал за отпускане на кредит
онлайн. От приложените с исковата молба доказателства не се установявало, че
сумата отпусната по кредита била усвоена от Р.А., нито, че същия се съгласил с условията
по договора. Също така не се съдържали данни в приложените документи, същият да
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, за да му
бъдели начислени съответно договорна лихва и договорна такса.
Заявява,
че не възразяват да бъдат приети, представените с исковата молба доказателства.
От изложените
в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането за мораторна лихва на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4666/2018г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, съществува. Ищецът носи доказателствена тежест относно твърденията в
исковата молба за наличието на каузално правоотношение и изпълнението на
задълженията си по същото.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Удостоверение за актуално състояние на
„Кредит Инс” ООД; Заявка за кредит от Р.А.А. – 2 бр.; Справка – банково
извлечение за извършения превод; Договор за потребителски кредит „Екстра” №
76470 от 10.04.2018г.; Извлечение от
кредитен софтуер – копие от изпратено електронно съобщение до ответника; Общи
условия на „Кредит Инс” ООД, приложими към Договорите за предоставяне на потребителски
кредит; Удостоверение, издадено от БНБ на „Кредит Инс” ООД № BG R00288;
Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 4666/2018г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и
пълномощно на адв. Р.Д..
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 08.10.2019г. от 10.00ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: