Р Е Ш Е Н И Е

                                     

№……..…/…………..

 

Гр. София, 25.02.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и на прокурора…..като разгледа т.д.№ 2114 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ.

Молителят „Б.П.Б.“ АД моли да бъде открито производство по несъстоятелност на „Е.Е.К.Д.“ ЕООД, ЕИК ********. Твърди, че 19.06.2008 г. между „Б.П.Б.” АД като кредитор от една страна, „Д.Е.Е.2000” ООД като кредитополучател, „Е.Е.К.Д.” ЕООД, ЕИК: ******** като поръчител, и С.А.Е.като солидарен длъжник, е сключен договор за кредит № 719/2008 от 19.06.2008 год. /, към който са сключени и следните анекси: Анекс А01-719/2009 от 22.06.2009 год., Анекс А02-719/2010 от 21.06.2010 год.,  Анекс А03-719/2010 от 15.09.2010 год., Анекс А04-719/2011 от 14.07.2011 год., Анекс А05-719/2011 от 31.10.2011 год., като по договора и анексите били отпуснати 200 000 евро. Твърди се, че  начална дата на забава на плащането е 31.07.2011 г., а изискуемостта на всички вземания на «Б.П.Б.” АД  е настъпила на 01.12.2011 г., съгласно чл. 3 от Анекс А08-719/2019 от 31.10.2011г. Твърди се, че задълженията по договора са кредит за периода 18.08.2008 г. до 22.02.2012 г. са следните: 200 000 евро главница; 13 603,96 евро договорена лихва в просрочие; 2 036,97 евро - наказателна лихва или общо 215 640,93 евро - дължими суми към 22.02.2012 г. Твърди, че за събиране на вземането му е било образувано изпълнително дело № 20127930400610, като след публична продан по същото и постъпили суми, е намален размера на главницата и към датата на молбата задълженията по процесния договор за кредит възлизат на главница в размер на 100 497,46 евро, законова лихва в размер на 99 600,42 евро, изчислени от програмния продукт на банката за периода от 22.02.2012 г.  до 09.10.2018 г., както и сумата от 2 029,30 лв. – съдебни такси и разноски. Твърди, че ответникът е в състояние на неплатежоспособонност, която се и презюмира, тъй като вземането му е останало неудовлетворено в течение на повече шест месеца от образуване на изпълнително дело. Предвид горното претендира откриване на производство по несъстоятелност на ответника, ведно с последиците. В хода на съдебното производство поддържа молбата чрез процесуалния си представител – юриск.Т. като претендира уважаването й и присъждането на разноски. Депозирал е и писмени бележки, в които уточнява, че счита, че началната дата на неплатежоспособността следва да е 31.12.2015г., като е поискал и назначаване на синдик при откриване на производството.

Ответникът „Е.Е.К.Д.“ ЕООД не изразява становище по молбата и не е подал отговор.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 С молбата е представен сключения договор за кредит договор за кредит № 719/2008 от 19.06.2008 год., както и анексите към него: Анекс А01-719/2009 от 22.06.2009 год., Анекс А02-719/2010 от 21.06.2010 год.,  Анекс А03-719/2010 от 15.09.2010 год., Анекс А04-719/2011 от 14.07.2011 год., Анекс А05-719/2011 от 31.10.2011 год., с които е продължаван срока за издължаване на кредита, последно до 30.11.2011г. Съгласно договора е предоставен кредит в размер на 200 000 евро, целево за закупуване на недвижим имот в гр. София, като са уговорени съответните лихви и такси, а като обезпечение на кредита в чл.14 е уговорена и да се учреди ипотека върху описаните имоти. Съгласно чл. 17 от договора, поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения по договора.

С молбата е представена издадената в полза на банката заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 02.03.2012г. по ч.гр.д.№8986/2012г. и изпълнителен лист от същата дата срещу посочените солидарни длъжници, включително и ответника, за описаните суми, а именно главница в размер на 200 000 евро, възнаградителна лихва 3 872,02 евро за период от 31.07.2011г. до 30.11.2011г., наказателна лихва в размер на 11 768,91 евро, административна такса в размер на 861,84 евро и 13 153,28 лв. – разноски. Представена е молбата от банката от 06.02.2012г., въз основа на която при ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело под описания номер, както и отправената до ответника покана за доброволно изпълнение от 14.09.2012г., оформена като връчена чрез залепено съобщение на 04.10.2012г. Представени са съобщения за насрочени публични продани по процесното изпълнително дело № 20127930400610 за имот в гр. Божурище, м. Черна бара.

На съда са предоставени от НАП с писмо № 02-24-00- 45/09.01.2019 г. на ТД на НАП София офис Красно село изисканите ГФО и ГГД за процесния период.

От полученото от НАП писмо с изх. № 20-00-8/11.01.2019 г. е отразено, че в масивите на НАП няма заведени задължения и наложени обезпечителни  мерки

С писмо от СДВР –ПП с изх. 433200 – 3317/11.01.2019г. съдът е уведомен, че ответникът няма данни за регистрирани пътни превозни средства, а от писмото на АВ с изх. № 10/08.01.2019 г. е видно, че липсват данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата му.

По делото е изслушано заключение на ССЕ от вещото лице Р.Г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, и от което се установява, че ответното дружество „Е.  Е.  К.  Д.” ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано по ф.д. № 4699/2006 г. с капитал в размер на 5000 лв. Поради неосъществен контакт със ръководството на „Е.Е.К.Д.” ЕООД вещото лице е посочило, че няма достъп до счетоводните регистри на длъжника и е работило въз основа на данните от НАП и тези по ТР. Структурата на дълготрайните материални активи е показана в Таблица №1 от заключението и е видно, че 84% от активите  на дружеството са отчетени като земя. През 2017 г. в отчета за приходи и разходи е отразена балансова стоиност на продадени активи в размер на 185 х.лв., като с тази стойност е  намаляла стоиността на ДМА през 2017 г. и относителната стойност на активите е 81%. На този вид активи не се начисляват амортизации, поради което тяхната стойност не е намалявана през процесния период. Вещото лице е представило структурата на пасивите на ответното дружество в Таблица № 2 от заключението и от същата е видно, че записаният капитал през процесния период е в размер на 5 х.лв., стойността на задълженията е постоянна величина през целия период и е в размер на 1166 х.лв. През 2017 г. в Отчета за приходи и разходи е отчетена загуба от отчетени разходи от  балансова стойност на продадени активи в размер на 185 х.лв., други разходи в размер на 7 х.лв. , или общо 192 хил.лв., което е довело до декапитализиране на капитала на дружеството. В следната таблица вещото лице е посочило съотношението между имуществото и задълженията на дружеството  за периода  2012 г. и за 2017 г.

Показатели (в хил. лв.)	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
1.Имущество (активи)	984	984	984	977	977	792
2. Задължения	1166	1166	1166	1166	1166	1166
Съотношение имущество /задължения (1/2)	0,84	0,84	0,84	0,83	0,83	0,68

Експертизата е представила и структурата на краткотрайните активи на ответника по години в следната таблица

Материални запаси
Вземания	128	11	128	11	128	11	128	11	128	11	129	16
Парични средства	59	5	59	5	59	5	58	5	58	5	51	5
В брой
Общо раздел В	187	16	187	16	187	16	186	16	186	16	180	19

Вещото лице сочи, че от приложените към ГФО отчети за паричните потоци е видно, че няма отчетени  постъпления и плащания за процесния период, като за 2017 г. има отразени плащания за 7 х.лв., което е довело  до намаление на паричните средства от 58 х.лв. на 51 х.лв. Според експерта за процесния период е видно, че длъжникът не е извършвал търговска дейност, като за 2012 г. са отчетени 7 х.лв. в раздела „Други приходи” без да се конкретизират от какво са и през 2017 г. са отчетени 1 х.лв. приходи от продажба на ДМА. В заключението вещото лице сочи, че в раздел VI  Деклариране на взаимоотношения със свързани лица на Годишната данъчна декларация  по чл.92 от ЗКПО за 2016 и 2017 г.  на „Е.Е.К.Д.” ЕООД е отразено в т. 3 Вземания от свързани лица 107 570.65 лв. и в т. 4.Задължения към свързани лица 391 166,00 лв. Въз основа на данните по делото вещото лице е съставило таблицата: изчисляване на показателите за ликвидност на ответното дружество:

Показатели	Към 31.12. 2012г. хил. лв.	Към 31.12. 2013 хил. лв.	Към 31.12. 2014 хил. лв.	Към 31.12. 2015 хил. лв.	Към 31.12. 2016 хил. лв.	Към 31.12. 2017 хил. лв.
Краткотрайни активи	187	187	187	186	186	180
Краткосрочни вземания,    краткосрочни  финансови   активи и парични средства	187	187	187	186	186	180
Краткосрочни финансови активи и парични средства	187	187	187	186	186	180
Парични средства	59	59	59	58	58	51
Краткосрочни задължения	1166	1166	1166	1166	1166	1166
Коефициент на обща   ликвидност	0.16	0.16	0.16	0.16	0.16	0.15
Коефициент на  бърза   ликвидност	0.16	0.16	0.16	0.16	0.16	0.15
Коефициент на незабавна ликвидност	0.16	0.16	0.16	0.16	0.16	0.15
Коефициент на абсолютна   ликвидност	0.05	0.05	0.05	0.05	0.05	0.04

Експертът е представил въз основа на изходните данни от счетоводните баланси и резултатите от изчисленията на показателите за финансова автономност и задлъжнялост на търговеца в следващата таблица:

Отчетен период	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Собствен капитал	5	5	5	-3	-3	-194
Задължения	1166	1166	1166	1166	1166	1166
КФА	0.004	0.004	0.004	-0.002	-0.002	-0.17
К ЗАДЛ	233	233	233	-388	-388	-6

Видно от представените в таблицата резултати от изчисленията,  стойностите на показателите за финансова автономност и задлъжнялост на „Е.Е.К.Д.” ЕООД  са значително по-неблагоприятни от тези, приети като общи нормативи и по двата показатели. Към  31.12.2015 г. дружеството е  декапитализирано, т.е. не  притежава собствен капитал и е  изцяло зависимо от кредиторите. Вещото лице сочи, че по данни от електронна справка от НАП към 30.11.2015 г. е видно, че „Е.Е.К.Д.” ЕООД няма данъчно осигурителни задължения и наложени обезпечителни мерки. Вещото лице сочи, че показателите за брутна, оперативна и нетна рентабилност за всеки един от анализираните периоди не може да бъдат изчислени, тъй като през процесния период дружеството не е било активно и няма отчетени приходи, разходи и печалба. Сочи, че същото важи и за коефицентът на обръщаемост на запасите, който представлява съотношение между годишния размер на продажбите и средната наличност на краткотрайните активи. Вещото лице сочи, че в справка за история на транзакциите на клиент „Д.Е.Е.2000” – кредитополучателя са отразени усвоените кредити и плащане на вноските и е видно, че последната вноска по банков път е на 1.11.2011 г. – плащане на вноска –частично в размер на 33,54 евро, а последната вноска на каса е в размер на 7000 евро е от  9.02.2012 г., и с нея е погасена част от наказателна лихва в размер на 6946,38 евро. Експертът сочи, че начална дата на забава на плащането е 31.07.2011 г. Изискуемостта на всички вземания на «Б.П.Б.” АД  с договор за кредит № 719/2008 г. от 19.06.2008 г., изменен и допълнен със сключените анекси към него е  настъпил на 01.12.2011 г., съгласно чл. 3 от Анекс А08-719/2019 от 31.10.2011г. и към 22.02.2012 г. са следните: 200 000 евро главница; 13 603,96 евро договорена лихва в просрочие; 2 036,97 евро - наказателна лихва или общо  215 640,93 евро. Сочи, че въз основа на протокол от 18.07.2014 г. за обявяване на постъпили наддавателни  предложения и купувач на недвижими имоти, изнесени на публична продан по изпълнително дело № 20127930400610, е намален размера на главницата, като е извършено погасяване на главницата в размер на 99 502,54 евро, след което главницата възлиза на 100 497,46 евро, като към задължението са начислени законова лихва за периода от 22.02.2012 г. до 09.10.2018 г. в размер на 99 600,42 евро и до 18.01.2019 г. в размер на 102475,76 евро, като лихвата е начислявана до 26.11.2015 г. върху главница 200000 евро и от 27.11.2015 г. върху главница 100 497,46 евро, както и съдебни такси и разноски  към датата на подаване на исковата молба е 2029.30 лв. Вещото лице сочи, че поради липса на достъп до счетоводните регистри не може да заключи осчетоводено ли е вземане, но сочи, че в приложените ГФО не са отразени задължения към финансови институции, включително и «Б.П.Б.” АД. Изводът на вещото лице въз основа на изследваните показатели е, че през 2015, 2016 и 2017 г. задълженията превишават сбора на дълготрайните и краткотрайните активи. Извършените изчисления по данни от счетоводните баланси сочат, че през анализирания период дружеството не разполага  със собствен и оборотен капитал. Декапитализация на търговеца според представените ГФО е настъпил в края на 2015 г., размерът на собствения капитал е -3 х.лв., през 2016 г. е -3 х.лв. и през 2017 г. е -194 х.лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение в разпоредбата на чл.608 ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В случая от данните по делото се установява горното, тъй като в полза на банката-молител е издадена заповед по чл. 417 от ГПК, която съгласно приложеното по делото съобщение е връчена, ведно с покана за доброволно изпълнение на ответника на 04.10.2012г. по образуваното по представената молба от 06.07.2012г. изпълнително дело при ЧСИ Д., като не се спори, че въпреки публичната продан на имот по делото, вземането е останало частично неудовлетворено и горното е за период много по-дълъг от относимия шестмесечен по ТЗ. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения както към кредитора молител, така и към другите си кредитори, които са установени по общ размер по следния изготвен баланс към 31.12.2017г. в общ размер на 1 116 хил. лв. – краткосрочни задължения и то без да са отразени такива към финансови институции, т.е. не е ясно, предвид непредставянето на аналитичните сметки от ответника, въпреки задължаването му, дали в този размер са включени и задълженията към банката –молител, които към настоящия момент възлизат съгласно експертното заключение и справката на сумата от 100 497,46 евро – главница, 99 600,42 евро – лихва и 2029,30 лв. – съдебни такси и разноски.  Съдът намира, че се установи и че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи. В настоящия случай съдът намира, че следва да се възприеме заключението на вещото лице, като съдът намира, че коефициентът на обща ликвидност на ответника е под 1, а именно 0,15 към 31.12.2017г., като извън нормативите са и другите коефициенти на ликвидност, като тези на незабавна и абсолютна ликвидност са отрицателни. Предвид горното съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно, под норматива са показателите не само за последната година, но и за предходните няколко и не са налице временни затруднения на ответника, поради което искането на за откриване на производство по несъстоятелност е основателно. В случая дори и без да е  категорично ясно, че в краткосрочните задължения се включват и вземанията на кредитора- молител, показателите на ответното дружество са под норматива и говорят за състояние на неплатежоспособност. Евентуалното включване на тези вземания по алтернативен вариант на баланса би влошило показателите, което категорично сочи, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. С оглед натрупаните задължения, които не са с изменен размер, т.е. липсва погасяване, както и отчетената загуба и декапитализация на дружеството, не може да се възприеме състоянието за временно, напротив, налице е трайно състояние на неплатежоспособност, поради което молбата за обявяването му е основателна.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. В случая падежът на задължението по договора за кредит е 01.12.2011г., а през 2012г. е  и последното частично плащане по договора за кредит, макар да не се установява от експертизата дали плащането е от кредитополучателя или от ответника, който е солидарен длъжник. Същевременно съдът намира, че се установи, че за вземането на молителя е издадена заповед за изпълнение от 02.03.2012г., която е връчена с поканата за доброволно изпълнение на 04.10.2012г., макар и при условията на чл. 50 от ГПК. Въпреки че самият падеж на договора за кредит е бил 30.11.2011г., по делото не са налице данни за финансовото състояние на ответника към този момент, а и следва да се има предвид и че той е поръчител, а не кредитополучател, т.е. дължи солидарно с друг длъжник. Предвид горното до датата на насочване на изпълнението срещу него чрез връчването на поканата за доброволно изпълнение и заповедта, която се установи, че е 04.10.2012г., съдът намира, че не се установи за ответника като кредитополучател да е било налице уведомление от банката, че главният длъжник не е изпълнил и претенциите се насочват към него.  Следователно най-късно към тази дата ответното дружество е следвало да отрази и задълженията си към молителя, които не е ясно дали са осчетоводени поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да представи аналитичните документи и липса на проверка на неговото счетоводство, но доколкото в задълженията не са отразени такива към финансови институции може да се предположи, че не са отразени и тези към банката. Началната дата на неплатежоспособността, обаче, освен, че следва да е свързана с наличието на конкретно неизпълнено вземане по търговска сделка, трябва да установява и обективното състояние на невъзможност за изпълнение на ответника. В случая по делото е изслушана експертиза, като съдът след справка с конкретните представени финансови документи – ГФО установява, че по счетоводните баланси към 31.12.2012г., 31.12.2013г. и 31.12.2014г. не са отразени краткосрочни задължения на ответника. В пасива му са отразени задължения към други кредитори – 1666 хил.лв., но те са със срок над 1 година, а не до 1 година, поради което вещото лице погрешно е отчело същите като краткосрочни и за периода до 31.12.2014г. изчислените от експерта показатели относно ликвидността в заключението не могат да бъдат кредитирани, тъй като очевидно е налице грешка. Предвид горното и като не кредитира тази част от експертното заключение, а съдът установи, че като краткосрочни задължения при ответника е налице осчетоводяване на такива едва към 31.12.2015г., съдът намира, че към тази дата се установява изчисления от вещото лице показател на обща ликвидност 0,15. По делото не са налице данни дали при изчисляване на показателите по алтернативен вариант и включване след 2012г. като краткосрочни задълженията към молителя, ответникът би бил с показатели под нормативите, като следва да се има предвид, че за процесния период той е отчел краткотрайни активи на стойност над 187 х.лв., т.е. само и единствено включването като краткосрочни на задълженията към молителя, а не другите осчетоводени задължения, е спорно дали показателите биха били под норматива от 1. При това положение и като съобрази, че са налице данни за декапитализация на дружеството към 31.12.2015г., съдът намира, че това е началната дата на неплатежоспособността, поради което същата следва да бъде възприета и обявена.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 12.02.2019г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под №3727, т.62, стр.90, с което съдът е определил разноски за привнасяне от кредиторите на ответника, но такива не са привнесени към настоящия момент, а дадения срок е изтекъл. Няма данни към момента на приключване на устните състезания ответникът да има налично имущество, което да е бързоликвидно и в състояние да покрие началните разноски по несъстоятелността, тъй като не е извършвана проверка по каса, а това, че са отразени някакви активи по последен баланс, който е към 31.12.2017г., не означава, че същите са налични, поради което съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ ведно със законните последици. Синдик не следва да бъде назначаван, тъй като производството се спира, а по това искане съдът ще се произнесе при евентуално възобновяване на производството.

С оглед изхода на спора на молителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които включват сумата от 250 лв. – държавна такса, 850 лв. – депозит за вещо лице и сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в размер на 1400 лв. Воден от горното съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.Е.К.Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.А., и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА -31.12.2015г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Е.Е.К.Д.“ ЕООД, ЕИК ********.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Е.Е.К.Д.“ ЕООД, ЕИК ********.

ОБЯВЯВА „Е.Е.К.Д.“ ЕООД, ЕИК ******** в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Е.Е.К.Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.А., да заплати на „Б.П.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1400 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

                                                                       СЪДИЯ: