Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Ловеч, 29.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 267 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 31-0000026/19.02.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, са наложени на М.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000,00 лева; на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП – глоба в размер на 200,00 лева; на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП – глоба в размер на 200,00 лева, и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП – глоба в размер на 2000,00 лева, за това, че на 08.02.2019 г., около 14.10 часа, ж.к. „Младост” до бл.324, вх. А, като водач на лек таксиметров автомобил Шевролет Авео с рег. №ОВ 1470 ВС, собственост на М.М.А. ***, извършва таксиметров превоз на пътници с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, без поставена табела „Не работи”, като допуска следните нарушения: 1. Водача извършва таксиметров превоз на пътници с автомобил, за който няма издадено Разрешение от общината, автомобила е вписан в списък към Удостоверение да регистрация – след направена справка в Областен отдел „Автомобилна администрация” Ловеч. 2. Водача извършва превоз без поставен знак „Такси”. 3. Извършва превоз без пътна книжка. 4. Извършва превоз без удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта за неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и целите на чл.12 от ЗАНН издавам настоящето наказателно постановление, като считам, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН и издавам настоящето наказателно постановление, като считам, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен случай. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта за неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и целите на чл.12 от ЗАНН издавам настоящето наказателно постановление, като считам, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен случай, с което виновно е нарушил: чл.24, ал.1 от ЗАвП, чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ и чл.18, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М.М.А., който го обжалва в законоустановения седем дневен срок чрез адв. Н. от ЛАК, и излага, че НП е незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Излага, че в АУАН и НП няма пълно и ясно описание на нарушението. Сочи, че няма информация, че когато е бил спрян от служителите на пътна полиция не е извършвал таксиметров превод, не е имал поставен знак „такси”, и не е бил включен апарата. Излага, че при съставянето на акта и издаването на обжалваното НП са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Излага, че няма пълно описание на нарушението, и че то не кореспондира с посочените за нарушени правни норми. Излага, че нито актосъставителят, нито другият служител на ОО „АА” Ловеч са присъствали при извършената проверка от страна на служители на Пътна полиция. Излага, че е налице неяснота и противоречие в описанието на нарушението по т.1 от НП, където от една страна е записано, че автомобила е вписан в списък към Удостоверение за регистрация, а в същото време се твърди, че няма разрешение за такава дейност. Излага, че и в АУАН, и в НП е записано, че е нарушил Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, от което не ставало ясно за какъв нормативен акт се говори в случая. Излага, че АНО неправилно е определил санкционната разпоредба за извършеното нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАвПр и чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, като е приложил чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП и е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Излага, че това е така защото този текст предвижда отговорност за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, когато нарушението е за първи път. Излага, че в настоящия казус такова нарушение не е установено и описано в преписката. Излага, че деянието на жалбоподателят се изразява в това, че не е носил и не е представил пред контролния орган един от документите посочени в чл.31, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, а именно този по т.5. Излага, че за това нарушение законодателят не е предвидил наказание по чл.93, ал.2 от ЗАвП. Сочи, че друга възможност за налагане на глоба е санкционният текст на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Излага, че ако се приеме, че жалбоподателят няма право да извършва таксиметрова дейност, тъй като не е регистриран надлежно, то съответно за него са неотносими изискванията на Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ. Сочи, че дори да се приеме, че има формално извършено административно нарушение, предвид липсата на вредоносни последици, обстоятелството, че до момента не наказван за нарушение по ЗАвП, то са налице условията на чл.28 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Н. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основание, които доразвива в с.з.
Ответникът – ОО „АА” гр. Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И., И.Д.И. и М.Б.Й., от становището на процесуалният представител на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.02.2019 г. бил съставен акт с бл. №259857 за установяване на нарушение от св. Д.П.И. в присъствието на св. И.Д.И. и св. М.Б.Й., срещу М.М.А., ЕГН **********,***, за това, че на 08.02.2019 г., около 14.10 часа, ж.к. „Младост” до бл.324, вх. А, като водач на лек таксиметров автомобил Шевролет Авео с рег. №ОВ 1470 ВС, собственост на М.М.А. ***, извършва таксиметров превоз на пътници с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, без поставена табела „Не работи”, като допуска следните нарушения: 1. Водача извършва таксиметров превоз на пътници с автомобил, за който няма издадено Разрешение от общината, автомобила е вписан в списък към Удостоверение да регистрация – след направена справка в Областен отдел „Автомобилна администрация” Ловеч. 2. Водача извършва превоз без поставен знак „Такси”. 3. Извършва превоз без пътна книжка. 4. Извършва превоз без удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, с което виновно е нарушил: чл.24, ал.1 от ЗАвП, чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ и чл.18, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ. С акта са иззети като доказателства: к.т. към СУМПС №6141447. В акта в графа „Възражение” е вписано „Нямам”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д.П.И. за когото не се спори, че е служител на ОО„АА” гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-249/15.05.2015 год. на Министъра на МТИТС и заповед №227/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”, се установява, че Директорите на РД „АА” са определени от Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвП, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът намира, че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпнена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че жалбоподателят не е осъществил виновно съставите на чл.24, ал.1 от ЗАвП, чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ и чл.18, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ. В преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът приема, че анализа на представените от АНО материали съдържащи се в административно наказателната преписка предмет на настоящето дело, сочи, че не са представени достатъчно доказателства в подкрепа на издаденото наказателно постановление. Такива доказателства не са представени и в съдебно заседание. Свидетелските показания също не допринасят за изясняване на фактическата обстановка. На първо място актосъставителят и служителят на ОО „АА” Ловеч, който е вписан като първи свидетел при съставяне на АУАН твърдят в показанията си пред съда, че те не са установили пряко първото нарушение, за което е съставен процесния АУАН, а че акта е съставен след като автомобила е бил спрян от полицейски служители. Актосъставителят в с.з. заяви, че когато отишли на място в автомобила „…имаше една жена, но не съм снемал самоличността на тази жена, и не сме искали жената да пише обяснение….Аз не съм разговарял с тази жена…”. От показанията на служителят на ОО „АА” Ловеч, който е вписан като първи свидетел в акта се установи „…Явно в автомобила трябва да е имало пътник, защото колегата е отразил, че водача извършва таксиметров превоз, но в момента не си спомням дали е имало. По принцип нас пътника не ни интересува…Бяхме извикани от служители на КАТ…те са го спрели и установили, че извършва дейността, явно пътника е бил вътре и са ни извикали при това положение…”. От показанията на втория свидетел по акта – св. Й., който е служител на ОД на МВР Ловеч, и е присъствал на извършването на полицейската проверка на жалбоподателят, в следствие на което са били извикани служителите на ОО „АА” Ловеч, се установи, че им направило впечатление спи спирането на жалбоподателят, че вътре има пътник, който им потвърдил, че си е извикал такси. Установи се, и че не е записал имената на пътника, и че не е снел обяснение от него, и че това било възможно да са го направили колегите му от ОО „АА” Ловеч. С оглед така събраните по делото доказателства, съдът намира, че твърдението, че е бил извършен таксиметров превоз на пътници, не се доказа в хода на съдебното производство. С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът счита, че пълно и категорично доказване на твърдяното нарушение не бе извършено, каквито са изискванията на Постановление на Пленума на ВС № 10/1973 година. Поради това следва и логичният извод, че НП е незаконосъобразно, доколкото не бе доказан фактът на извършеното административно нарушение по чл.24, ал.1 от ЗАвП. Съдът намира, че АНО не доказа осъществяването на процесните нарушения, техния автор и наличието на вина. Както в административно наказателната преписка, така и в съдебното производство не са ангажирани доказателства в подкрепа на направения извод от АНО за извършване на таксиметров превоз на пътници от страна на жалбоподателяг. Не е представено обяснение от лицето, за което се твърди, че е открито в лекия автомобил, управляван от ответника, за това, че е било договорен таксиметров превоз с уличеното като нарушител лице, а разпитаните свидетели не изнесоха убедителни показания за наличието на такъв. След като не е осъществен таксиметров превоз, то липсват предпоставките и за останалите три твърдени нарушения. Поставянето на знак „Такси”, наличието на пътна книжка и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил е необходимо на таксиметров шофьор, който извършва таксиметров превоз на пътници, а в случая не е доказано, че жалбоподателят е действал като такъв.
На следващо място и от самото съдържание на процесния АУАН не се установява, жалбоподателя да е извършвал превоз на пътници. Контролния орган (а впоследствие и наказващия орган) са приели, че нарушението е осъществено, тъй като е вписан в списък към удостоверение за регистрация, но не са посочили номера на това удостоверение за регистрация на таксиметров превоз, както и кой е превозвачът. В този смисъл от фактическа страна нямаме нарушение на материалната норма и съответно не е осъществен състава на нарушението по чл. 24, ал.1 от ЗАвП. Ако се приеме, че в случая има нарушение, то по този начин може да бъде санкционирано всяко лице, което е вписано в списък към удостоверение за регистрация на таксиметров превоз, дори и да не осъществява таксиметрова дейност в момента, а просто да управлява автомобила си. Към материалите по АНП няма никакви доказателства относно това, че към момента на извършване на проверката жалбоподателя е извършвал превоз на пътници, още повече срещу заплащане. По този начин остава недоказано и осъществяването от обективна страна на състава на нарушение на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАвП, която регламентира кои лица имат право да извършват таксиметров превоз на пътници. От друга страна не пълното описание на фактическия състав на нарушението, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателят, което от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на НП.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000026/19.02.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което са наложени на М.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000,00 лева; на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП – глоба в размер на 200,00 лева; на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП – глоба в размер на 200,00 лева, и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП – глоба в размер на 2000,00 лева за нарушения на чл.24, ал.1 от ЗАвП, чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ и чл.18, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: