Р Е Ш Е Н И Е
№438 29.11.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова с
участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева адм. дело №590 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационната жалба на Началника на
затвора в град Стара Загора против Решение № 312/20.07.2021г, постановено по
ам.д.№336/21г по описа на АС Стара Загора, с което е отменен като
незаконосъобразен отказ от 20.05.2021г за получаване на трета хранителна пратка
за месец май, по време на свиждане, по изричното искане на М.Г.Х..
За да приеме жалбата за допустима, съдът се е позовал на
съществуващ изричен писмен акт, с който не се удовлетворява заявено от
жалбоподателя в първоинстанционното производство изрично искане по смисъла на
чл. 82 ал.3 от ППЗИНЗС. Искането е депозирано от Х. на 19.05.2021г и има за предмет
разрешаване да се получат на 22.05.2021г, по време на свиждане, общо три
хранителни пратки – една редовна, една за празника Великден и една за празника Рамазан
Байрам. С изрично писмено изявление от 20.05.2021г Началникът на затвора
разрешава получаването само на две хранителни пратки, с което имплицитно
отказва да удовлетвори заявено за упражняване лично право, а това волеизявление
има белезите на индивидуален административен акт, тъй като е постановено от
орган, който ръководи дейностите п реализиране на правата и задълженията на
лишените от свобода.
За да прецени, че
отказът е материално незаконосъобразен, съдът е посочил липсата на мотиви, въз
основа на които Началникът на затвора е преценил, че не следва да бъде
разрешено упражняването на правото на допълнителна хранителна пратка, което
препятства правото на защита и съдебния контрол. Представеното по делото
становище на инспектор „Социална дейност и възпитателна дейност“ е от
01.06.2021г тоест след изричното волеизявление на административния орган и не
може да се възприеме като мотиви, които са подготвили и послужили за издаване
на административния акт. При съобразяване с правните норми, съдържащи се в
чл.98 ал.1 т.3 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.82 ал.1 ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС съдът е
стигнал до правното заключение, че всички лишени от свобода имат право на
допълнителна хранителна пратка по случай религиозните празници, обявени с
Решение на Министерски съвет за съответната година, наред с изброените в
разпоредбата на чл. 82 ал.3 от ППЗИНЗС новогодишни, коледни и великденски
празници, които са традиционни за Република България. Изложил е съображения, че
от съвкупната преценка на уредбата на правото на хранителни пратки, не следва
извод за ограничаването им според изповядваната религия, а за един и същи режим
на правото. Обсъдил е отделно довода на
касатора в настоящото съдебно производство, че с разрешаване на хранителна
пратка трета по ред за месец май, ще се създаде положение на привилегия за
конкретния лишен от свобода. Според мотивите на съдебния състав това е така
само привидно, поради съвпадане на празника Рамазан байрам с официалния празник
Великден. Налице е императивна законова разпоредба, която поражда задължение за
затворническата администрация да създаде условия за упражняване на правото на
лишените от свобода на хранителни пратки за посочените празници – официалните и
тези в Решението на МС / всички посочени в чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС/.
Упражняването му не зависи от волята на Началника на затвора тоест не е нужно
да бъде изрично разрешено по негова преценка. Освен това правото на хранителна
пратка е по месечно и не се прехвърля за следващите, ако не бъде ползвано.
С касационната жалба се твърди, че решението е
недопустимо, алтернативно е незаконосъобразно с главния довод, че
допълнителната хранителна пратка е награда, а не право, а освен това
допълнителна хранителна пратка на основание чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС е получена от
Х. именно поради празника Рамазан Байрам, отнасящ се за изповядваната от него
религия. Началникът е на затвора в изпълнение на съдебно решение е отразил в
книжката на Х., че той се самоопределя като мюсюлманин и изповядва религия
ислям. В това решение № 124/-8.07.2015г постановено по адм.д.0535/2014г АС
Стара Загора е посочил, че изповядването на религия е основание за ползване на
редица права в това число правото по чл.166 и чл.167 от ЗИНЗС, по чл.82 ал.3 от
ППЗИНЗС и др., поради което вписването в съответния документ на
вероизповеданието, с което лишеният от свобода се е самоопределил, е от
значение за упражняването на тези права. Оттук и Началника на затвора е разчел
законовите разпоредби като свързани с изповядваната религия и е разрешил
допълнителна хранителна пратка за месец май 2021г за празника Рамазан Байрам,
но не и за празника Великден. Не е налице административен акт, защото не са
настъпили факти от хипотезата на правна норма, която да го задължава да се
произнесе, съответно не е налице отказ. Произнасянето на Началника на затвора
представлява вътрешно служебен акт, защото е насочено към служителите, които
прилагат мерките по изпълнение на наказанието. Алтернативно счита, че се касае
за правомощие при оперативна самостоятелност, за които не е предвидено
упражняване на контрол за законосъобразност. Поддържа становище за създаване на
привилегия спрямо един лишен от свобода, ако се възприеме тълкуването на закона
изложено в мотивите на обжалваното решение, а освен това, ще има основание за
всеки или някой от празниците, посочени в Решение №936/17.12.2020г на МС да се
иска допълнителна хранителна пратка. Броят на хранителните пратки на лицата,
изповядващи религия, различна от православната не може и не следва да бъде
повече от броя на същите пратки, които получават изповядващите източно
православие.
Ответника М.Г.Х.
иска от съда да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като в
писмена защита поддържа, че ако нормата на чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС се тълкува по
начина, посочен от касатора, то тогава принадлежащите към Арменската църква ще
бъдат в привилегировано положение спрямо мюсюлманите. Поддържа, че разпоредбата
разграничава две групи празници – Нова година, Коледа, Великден и тези, които
са посочени в Решението на МС – празниците на регистрираните в РБългария
религиозни общности. Счита, че има право да получава хранителни пратки и за
двете групи празници, посочени в чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС. В отговор на довода на
касатора, че се извършва злоупотреба с право, ответника твърди, че това е само
хипотеза, която докато не се случи не може да бъде основание за отказ.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за
законосъобразност на обжалваното решение и предлага на съда да бъде оставено в
сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.4 от АПК административните органи действат в
рамките на правомощията, установени със закон, като издават актовете за целите,
на основанията и по реда установени от закона. Субектите на административния процес, сред които и
ответника по касация, са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят
на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Оттук, за
да се даде отговор на първото посочено основание за недопустимост на съдебното
решение, следва да се провери дали в специалния ЗИНЗС е установено правомощие
на Началника на затвора с предмет претендираното от ответника право на
допълнителна хранителна пратка. Съгласно чл.15 ал.1 т.4 от ЗИНЗС Началникът на
затвора отговаря за спазването на законността в затвора тоест за прилагане на
всички нормативни разпоредби относно изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ и в тази връзка конкретно ръководи дейностите по реализиране на
правата и задълженията на лишените от свобода, социалната и възпитателната
работа. Началникът на затвора изпълнява функциите, възложени му със ЗИНЗС като
може и да делегира свои правомощия, очертани общо в чл.15 от същия закон. В ЗИНЗС се съдържа изрична уредба относно реда и предпоставките за упражняване на
изрично възложена компетентност на Началника на затвора да разрешава въпроси по
налагане на дисциплинарни наказания, предоставяне на награди, изменение на
режима, преместване от закрит в открит тип място на изтърпяване на наказанието,
но тази специална уредба не ограничава съдържанието на правомощията на
Началника на затвора, които има за реализиране правата и задълженията на
лишените от свобода. Специалната уредба на производство, което задължително се
развива преди да се постанови административен акт от Началника на затвора, не
дерогира правомощията му по реализиране правата и задълженията на лишените от
свобода и не означава, че те не са предмет на правоотношение между него и
лишените от свобода, което има административен характер по силата на закона.
Достатъчно е да се
вземе предвид съдържанието на чл.40 ал.2 т.4 от ЗИНЗС във връзка с чл.15 т.6 от ЗИНЗС, за да се отговори на въпроса дали Началника на затвора е компетентен,
разполага с властнически правомощия да издава актове или да извършва действия,
/ нормата на чл.4 от АПК обхваща и фактическите действия/, по повод реализация
на правата на лишените от свобода.
Съгласно чл.40 от ЗИНЗС, наказанието се изпълнява в местата за лишаване
от свобода, а лишените от свобода лица се подлагат на поправително въздействие,
включително с осигуряване на условия за упражняване на правата им, което по
силата на чл.15 т.6 от ЗИНЗС е в правомощията на Началника на Затвора.
Следователно с постъпване в местата за лишаване от свобода между Началника на затвора и лишените от
свобода възниква правоотношение по оста власт – подчинение с предмет, включително
техните права по ЗИНЗС и отправянето на искане за тяхното упражняване изисква
съответното волеизявление или извършване на действия, с които да се постигне
удовлетворяване на правото. Ето защо правилно първоинстанционния съд е приел за
допустима жалбата срещу отказа да се разреши трета хранителна пратка, но е
валиден и аргумент изведен и от чл.82 ал.2 от ППЗИНЗС, в който е посочено, че Началника на затвора разрешава
извънредна хранителна пратка тоест правомощията по чл.15 от ЗИНЗС имат
конкретно проявление на целта по чл.40 от ЗИНЗС, за която са предоставени –
осигуряването на условията за упражняване на правата, включително над минимално
предвидения обем, е средство за поправително въздействие. Тази разпоредба
потвърждава правния извод относно съдържанието на правните норми, извлечено от
посочените по-горе разпоредби на ЗИНЗС, а именно че Началника на затвора има
правомощията да осигури получаването на редовните, извънредните и
допълнителните хранителни пратки. Предмета на оспорения административен акт
–касае редовна, извънредна пратка като награда и се упражнява оперативна
самостоятелност, или има за предмет допълнителна, която се полага по силата на
закона и той може да откаже/ да не разреши получаването й с оглед правомощията
си по чл.15 вр. с чл.40 от ЗИНЗС да следи за законността, в това число равните
условия за упражняване на правата на всички лишени от свобода, е въпрос по
същество, но не и на допустимост. Няма основание за обезсилване на обжалваното
съдебно решение.
По приложението на
материалния закон: Искането на Х. е сезирало валидно компетентния орган с
разрешение да се получи хранителна пратка в приложение на чл.82 ал.3 от
ППЗИНЗС. На първо място Началника на затвора е следвало да прецени съдържанието
на искането, с което е сезиран, фактите по случая – съвпадение на два
религиозни празника, след което да се произнесе, дали всеки лишен от свобода
има право на хранителна пратка за Нова година, Коледа и Великден, а лицата,
които принадлежат към призната религиозна общност, имат право и за празниците,
обявени с Решение на МС, съответно само за тях. Началника на затвора не е сезиран с искане за извънредна хранителна пратка, за
да се обсъжда дали са налице условията за награда, която да се ползва при
свиждане или домашен отпуск. Според ответника по касация, хранителни пратки се
полагат за всички изброени в чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС празници, като конкретно за
първата група – Нова година, Коледа и Великден, получаването им е безусловно, а
за втората група се полага поради изповядваната религия. Касатора и Началник на
затвора в град Стара Загора твърди насрещно, че след като се изповядва религия
ислям, то за празника Великден не се полага хранителна пратка, а само една по
чл.86 ал.4 от ЗИНЗС и втора за религиозния празник Рамазан Байрам през месец
май 2021г. Този правен спор е разрешен в полза на правата на лишените от
свобода, като първоинстанционния съд е приел, че източно православните празници
Великден и Коледа са официални празници наред с Нова година, поради което за
тях се полага хранителна пратка, а отделно на основание изповядваната религия
ислям се дължи и пратка за религиозния празник Рамазан байрам, а съвпадението
му в един и същи месец с официалния празник Великден, не може да е основание за
отказ. Това разбиране за съдържанието на правната норма е съобразено с целта на
закона и при прилагането му с отмяната на оспорения отказ не се нарушава
принципа за равнопоставеност. Не може да се възприеме и довода, че се касае за
злоупотреба с права, тъй като съгласно цитираната по горе разпоредба на чл.4
ал. 3 от АПК, вредите следва да бъдат за държавата, обществото и правата,
свободите, законните интереси на други лица. Получаването на допълнителна
пратка по чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС не е действие годно да увреди държавата, нито
правата, свободите и законните интереси на другите лишени от свобода. То касае
единствено преценка на правния въпрос дали законодателя е предвидил получаване
на хранителни пратки по повод на изброените празници от всички лишени от
свобода, без оглед вероизповедание, или е признал правото с оглед честване на
религиозни празници от тези, които принадлежат към съответните религиозни
групи.
Правото на свиждане е основно право по чл.86 ал.1 т.2 от ЗИНЗС, което се свързва с изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. То
не зависи от правото на религиозно самоопределяне, което попада под
разпоредбата на чл. 75 от ЗИНЗС и се упражнява, доколкото не е съвместимо с
действието на присъдата или изпълнението на наказанието. Правото на свиждане е
част от правното положение на лицата, които изтърпяват наказанието „лишаване от
свобода“, което гарантира лични контакти, извън пенитерциарните заведения. При
неговото упражняване е предвидена правната възможност по чл.86 ал.4 от ЗИНЗС да
се получават храни и предмети, които лишените от свобода могат да ползват и
държат при себе си. Правото на свиждане е поне два пъти месечно и съответно,
поне две хранителни пратки могат да се получат при неговото упражняване. Тук е
мястото отново да се каже, че съгласно чл.40 ал.2 т.4 от ЗИНЗС осигуряването на
условия за упражняване на правата е неотменимо средство за поправително
въздействие, което се потвърждава от уредената възможност в чл. 82 от ППЗИНЗС
да се получават извънредна по ал.2 хранителна пратка, и допълнителни хранителни
пратки по ал.3 на същата разпоредба. Нормите на подзаконовия нормативен акт
задължително се тълкуват, с цел извличане на тяхното съдържание, според ефекта,
който цели доразвитата законова разпоредба. При двете гарантирани от закона
свиждания се позволяват и хранителни пратки, а допълнителните и извънредната са
уредени в ППЗИНЗС систематично в Глава втора – Правно положение на лишените от
свобода „Средства за поддържане на реда и дисциплината в местата за лишаване от
свобода“, Раздел І –„Права и задължения на лишените от свобода“. Извънредната
пратка е мярка за поощрение и се предоставя на лишения от свобода, извън двете
основни за всеки месец, както и извън посочените в чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС, които
се ползват по повод на изброените празници. Разпоредбата на чл.82 ал.3 от
ППЗИНЗС няма систематична връзка, нито телеологична с тази на чл.155 от същия
подзаконов нормативен акт. Последната урежда условие за упражняване свободата
на вероизповедания, чрез ред за достъп на религиозни общности, които са
регистрирани в Република България. Упражняването на изповядвана религия не е
обвързано от законодателя с правото на допълнителна хранителна пратка по повод
празниците на същите регистрирани религиозни общности. За разлика от чл.155
ал.4 от ППЗИНЗС, в която се посочват лишените от свобода от същата религия като
на духовните лица, разпоредбата на чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС визира лишените от
свобода, без да групира адресатите на правото по признак изповядвана религия.
Нормите, предоставящи права не могат да се прилагат ограничително по признак, който
законодателя не въвежда, без да оглед на основното право на свиждане, което се
полага на всички лишени от свобода и е съпътствано с правната възможност да се
получат хранителни пратки. Законодателя е предвидил, че за новогодишните,
коледните и великденски празници, които са и официални, но не това е главния
аргумент, както и за празниците на регистрираните религиозни общности, обявени
с Решение на МС, лишените от свобода – всички, а не само изповядващите
съответна религия, имат право на допълнителна хранителна пратка. Обратното
тълкуване, което предлага касатора, поставя в неравностойно положение всички
лица, които не изповядват религия или съответно изповядват само православната.
Смисълът на чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС се разкрива, когато се приложат средствата на
систематичното тълкуване, визирани до тук, граматичното – което следва от
изброяването на православните религиозни празници в самата разпоредба на чл.82
ал.3 от ППЗИНЗС, а на останалите в Решението на МС, и това е така, защото
религиозните празници на всяка или поне на повечето религии са многобройни. Ето
защо за официалната религия в Република България – източното православие, право
на хранителна пратка има по повод на три празника от религиозния календар. За
останалите регистрирани религиозни общности, съгласно решението на МС. Остава
телеологичното или според целта тълкуване на разпоредбата и то е във връзка с
чл.86 ал.1 и ал.4 от ЗИНЗС – при упражняване правото на свиждане, което
осигурява връзката на лишения от свобода със социалната среда, в която ще се
интегрира и с цел превъзпитание и спазване на ограничението по чл.75 от ЗИНЗС,
се предоставя правната възможност за хранителни пратки.
Водим от горното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №312/20.07.2021г., постановено по АНД №336/2021год.
по описа на Административен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.