Решение по дело №194/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20207200700194
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ..........

 

 

гр. Русе, 21.09.2020 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

при секретаря       МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА адм. дело 194 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

 

Постъпила е жалба от З.Г. *** против Решение № 1040-17-10/28.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо изх. № 5512-17-390/24.07.2019 г. на Началник сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Русе, с което е отказано издаването на удостоверение за трудов стаж за периода от 1982 г. до 1992 г., поради липса на данни за лицето в приетата за съхранение в ТП на НОИ – Русе документация на прекратения осигурител. В жалбата се твърди, че неправилно административният орган отказал издаването на документ за осигурителен стаж като посочва, че от нейна страна са представени доказателства за получавано възнаграждение от процесния осигурител, а липсата на съответстваща документация от предприятието, която да е предадена за съхранение в ТП на НОИ – Русе не е по вина на жалбоподателката и не следва тя да търпи неблагоприятни последици от това.

Иска се от съда да отмени оспореното решение. Не се претендира присъждане на разноски, тъй като жалбоподателката е освободена от заплащането на такива с определение на съда от 29.06.2020 г.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество, застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Не се претендират разноски.

Като разгледа събраните в хода на делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения законов срок, видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 3 от преписката) и датата на входиране на жалбата в деловодството на ответния административен орган (л. 4 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорването. Атакува се акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебен контрол по силата на чл. 118, ал. 1 от КСО.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Решение № 1040-17-10/28.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе е отхвърлена жалбата на З.Г. срещу Уведомително писмо изх. № 5512-17-390/24.07.2019 г. на Началник сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Русе, с което е отказано издаването на удостоверение за трудов стаж за периода от 1982 г. до 1992 г., поради липса на данни за лицето в приетата за съхранение в ТП на НОИ – Русе документация на прекратения осигурител.

Решението е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО орган – директора на ТП на НОИ – Русе, на когото е възложено да се произнася по жалби срещу откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки.

Спазена е изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Административното производство е образувано по заявление вх. № 5506-17-470/29.05.2019 г. (л. 7-8 от преписката), с което З.Г. е пожелала от ТП на НОИ – Русе да й бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж за периода от 1982 г. до 1992 г. Жалбоподателката е посочила, че в този период е работила в „Редакцията на вестник „Дунавска правда“ (сега в. „Утро“)“ като фоторепортер – сътрудник „на твърд месечен хонорар“. С Уведомително писмо изх. № 5512-17-390/24.07.2019 г., издадено от началника на сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Русе, на жалбоподателката е съобщено, че исканият документ за осигурителен стаж не може да бъде издаден, тъй като липсва информация за нея в документите на осигурителя „Утро“ ООД – Русе, намиращи се в ТП на НОИ – Русе, сектор „Осигурителен архив“. По съществото си това уведомително писмо представлява отказ за издаване на документ, който е от значение за признаване на права на жалбоподателката и има характер на административен акт. Г. оспорила постановения отказ по реда на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО пред Директора на ТП на НОИ – Русе като с жалбата представила копия на сметки за хонорар, издадени от Редакцията на в. „Дунавска правда“ – Русе, от които е видно, че същата е получила възнаграждения под формата на хонорар от вестника, от които възнаграждения са й удържани съответните данъци. Преди да се произнесе по жалбата на Г. горестоящият орган извършил повторна проверка в приетите за съхранение от ТП на НОИ – Русе документи на процесния осигурител и след като отново било установено, че в наличната в архива документация липсва информация за изплатени възнаграждения, респективно за придобит стаж от жалбоподателката, постановил оспореното в настоящото производство решение, с което бил потвърден отказа на началника на сектор „Осигурителен архив“.

По делото не е спорно, а се установява и от представения приемо-предавателен протокол № 1433-17/25.01.2013 г. (л.9-12 от преписката), че от Община Русе са предадени в архива на ТП на НОИ – Русе разплащателни ведомости на осигурителя „Утро“ ООД за периода 01.01.1963 г. – 31.12.1993 г. От приложения опис е видно, че дружеството „Утро“ ООД – Русе е правоприемник на Вестник „Дунавска правда“ – Русе, съществувал в периода 01.01.1950 г. – 31.12.1989 г. и на Вестник „Утро“, за периода 01.01.1990 г. – 06.12.1992 г. Предадената документация съдържала единствено разплащателни ведомости, но не и други документи за трудов или осигурителен стаж.

 

При тези данни от фактическа страна, които по същество не са спорни между страните, съдът намира за правилен извода на ответника в оспореното решение, че отказът да бъде издаден искания документ за трудов/осигурителен стаж на жалбоподателката следва да се потвърди.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като тези документи се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд (ал. 3 на чл. 40). Чл. 40, ал. 9 от НПОС предвижда, че до създаването на информационната система по чл. 5, ал. 12 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6. Националният осигурителен институт издава удостоверения за направени осигурителни вноски и зачетен осигурителен стаж на членовете на трудово-производителните кооперации, които са се осигурявали по отменения Указ № 265 за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации от 1953 г. (ДВ, бр. 110 от 1999 г.).

Съгласно чл. 5, ал. 10, изр. І от КСО при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им. Съгласно чл. 30 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник документите, приети за съхранение в ТП на НОИ и в архивохранилищата, се използват за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Издадените документи за осигурителен стаж и доход се завеждат чрез деловодна регистрационна система на НОИ. При искане на заинтересованите лица се издават и документи за трудов стаж и за доход във връзка с данъчно облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съвкупният анализ на всички цитирани до тук правни норми сочи, че издаването на документ за трудов/осигурителен стаж от архивохранилището на ТП на НОИ отразява наличната в съхраняваните в архива документи информация за положения от дадено лице труд. Извън наличната информация администрацията на ТП на НОИ няма правомощие да установява и удостоверява трудов/осигурителен стаж. Зачитането на такъв се извършва въз основа на документите по чл. 40, ал. 1 от НПОС в производствата по отпускане на пенсии и парични обезщетения, за които наличието на осигурителен стаж е от значение.

В случая при липса на каквато и да е информация за жалбоподателката в съхраняваните в архива на ТП на НОИ – Русе разплащателни ведомости на работодателя (осигурител/възложител), за административния орган е обективно невъзможно да издаде искания от жалбоподателката документ, доколкото с него не се установява осигурителен стаж, а единствено се удостоверява информация, налична в архива досежно положен от жалбоподателката труд. Липсата на такава информация в настоящия случай се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Следва да се посочи още, че за административния орган, удостоверяващ трудов/осигурителен стаж въз основа на документи, които се съхраняват при него, не съществува задължение да установява такъв стаж въз основа на представени от лицата други документи, в случая въз основа на представените от жалбоподателката сметки за изплащане на хонорари.

Установяването на трудов и осигурителен стаж при липса на надлежната документация се извърша по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). В настоящия случай жалбоподателката твърди, че е полагала труд (според нея без трудово правоотношение), но доколкото към периода на полагане на труда, понятието осигурителен стаж не съществува, то следва да бъде установено именно наличието на трудов стаж, което може да стане както вече беше посочено единствено по реда на ЗУТОССР, но е и в производство по реда на чл. 30 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник. По тази причина настоящият съд намира, че представените от жалбоподателката в административното производство сметки за хонорар, както и приложените по делото служебни бележки са доказателства, които са неотносими към настоящия правен спор и не следва да бъдат обсъждани.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че решението на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърдения с него отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж на З.Г. са законосъобразни и правилни, а жалбата срещу тях – неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на З.Г. *** против Решение № 1040-17-10/28.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо изх. № 5512-17-390/24.07.2019 г. на Началник сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Русе, с което е отказано издаването на удостоверение за трудов стаж за периода от 1982 г. до 1992 г., поради липса на данни за лицето в приетата за съхранение в ТП на НОИ – Русе документация на прекратения осигурител.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                      

 

 

                                                                                            СЪДИЯ: