№ 36
гр. Ловеч, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200083 по описа за 2022 година
С наказателно постановление № LBLD -2326/22.12.2021 год. на Мария Атанасова Петкова,
Началник на сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР - Ловеч на Б. В.
КР. от гр. Ловеч, ЕГН: ********** е наложена на основание чл.81, ал.2, т.2, пр.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 30,00 лева, за това, че на 16.12.2021 г. в сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД на МВР Ловеч, ул. Стефан Караджа №2 при подаване на заявление за
нова лична карта е установил, че К. не е положил достатъчно грижи за опазване на лична
карта №6463699 издадена на 20/05/2016 г. от МВР Ловеч и допуска да бъде повредена –
счупена, с което е нарушена „Визуална зона“ с лични данни на притежателя на документа.
Лицето не е изпълнило задължението си да опази български личен документ – лична карта
от повреда, с което виновно е нарушил чл.7, ал.1, пр.1 от ЗБЛД.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б. В. КР., който
го обжалва в срок, като неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли съда
да отмени обжалваното НП. Излага, че притежава документ за самоличност, че не го е
загубил, но че тъй като материала от който е направен за него не е качествен, същата се била
счупила. Сочи, че не виждал защо следвало да го глобяват, и че си е подал документи за
нова л.к., която бил платил.
Ответникът – сектор СБДС при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован, се
представляват от юриск. Р., който моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
издаденото НП като правилно и законосъобразно. Излага, че от представената в с.з. от
жалбоподателят л.к. било видно, че последната е счупена. Сочи, че личните документи се
водят собственост на държавата, като гражданите плащали за тяхното изработване, но били
само техни държатели, а не и техни собственици. Сочи, че законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.7, ал.1, пр.1 от ЗБЛД задължение за гражданите да полагат грижа за
опазване на своите лични документи от повреждане, изгубване и унищожение, като за
неизпълнение на това свое задължение била предвидена санкция в разпоредбата на чл.81,
ал.2,т.2, пр.2 от ЗБЛД. Сочи, че предвидената от закона санкция е в доста широк размер от
30.00 лв. до 150.00 лв., като в случая била наложена санкция към минимума определен в
1
закона. Сочи, че в случая след като жалбоподателят сам е отишъл за да поднови валидния
си, годен и не изтичащ документ, със съзнанието, че е повреден сочило на извод, че
последния не е опазил от увреждане л.к. като правилно в случая му била наложена
съответната санкция. Счита, че са спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на
АУАН, като същия бил съставен от полицейски орган, който имал правомощия да съставя
такъв вид актове при наличие на двама свидетели, които се били уверили лично, че л.к. е
счупена. Сочи, че в АУАН е описано нарушението и нарушената разпоредба, а с издаването
на НП е наложена глоба в минимален размер. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по
делото свидетели П. Ив. Др., Д. Г. Ив. и Н. Ст. Н., от становището на жалбоподателя и
процесуалният представител на ответника, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 16.12.2021 год. бил съставен Акт № 2326 за установяване на административно
нарушение от св. П. Ив. Др. в присъствието на св. Д. Г. Ив. и св. Н. Ст. Н. срещу Б. В. КР. от
гр. Ловеч, ЕГН: **********, за това, че на 16.12.2021 г. в 16.37 часа в гр. Ловеч, ул. Стефан
Караджа №2 в сектор „Български документи за самоличност“ е установено, че К. не е
положил достатъчно грижи за опазване на лична карта №6463699 издадена на 20/05/2016 г.
от МВР Ловеч допуска да бъде повредена – счупена, с което е нарушена „Визуална зона“ с
лични данни на притежателя на документа. Лицето не е изпълнило задължението си да
опази български личен документ – лична карта от повреда, с което виновно е нарушил чл.7,
ал.1, пр.1 от ЗБЛД. С акта не са иззети писмени доказателства. По съставения акт в графата
„възражения” по акта, жалбоподателят К. е вписал „фалшив материал съхранявал в мъжки
портфейл“.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д. за когото не се спори, че е към
датата на съставяне на акта е бил на длъжност полицай в РУ Ловеч. НП също е издадено от
компетентно лице, в случая от Мария Атанасова Петкова Началник на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР – Ловеч.
АУАН е предявен на жалбоподателя, подписан е от него, посочвайки възражения,
които е вписал и му е връчен екземпляр от същия.
Атакуваното НП е подписано от АНО и екземпляр от него е връчен на
жалбоподателя.
Фактическата обстановка по делото се установи от показанията на разпитаните по
делото свидетели П. Ив. Др., Д. Г. Ив. и Н. Ст. Н. и представената от жалбоподателят за
констатация от съда лична карта №6463699 издадена на 20/05/2016 г. от МВР Ловеч.
При извършената констатация от съда на представената лична карта действително
беше установено, че процесната л.к. е повредена – счупена като е нарушена „Визуална зона“
с лични данни на притежателя на документа.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда, намира че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение
на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
Текстът на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД предвижда задължение за гражданите, притежатели
на български лични документи, да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, като
в чл. 81, ал. 2, т. 2 от същия закон е предвидено наказание глоба за лице, което изгуби,
повреди или унищожи български личен документ.
2
Няма спор, а е видно и от представеният от жалбоподателя документ за самоличност,
че е налице счупване на личната карта.
В случая обаче жалбоподателят е наказан за това, че е допуснал повреждането на
личната карта.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в
предвидените в закона случаи. Личната административнонаказателна отговорност за
извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват
взаимно.
Видно от разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, наказанието се предвижда за
лице, което лично е реализирало някое от тези деяния - изгуби, повреди или унищожи. Ето
защо и за очертаното виновно поведение "неполагане достатъчно грижи за съхранение на
своя документ за самоличност и допускане неговото счупване", административно
наказателна отговорност на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД не може ангажирана.
Пред РС Ловеч беше разпитан като свидетел полицейския служител, който е
съставил акта, както и свидетелите вписани в акта, които потвърдиха отразеното в акта. По
делото е приложено копие от декларация на жалбоподателя от 16.12.2021 г., в която
жалбоподателят е посочил, че е съхранявал личната си карта в кожен портфейл като същата
явно се е спукала поради некачествен материал, който не е достатъчно еластичен.
На следващо място от акта и НП не са ясни действителните дата и място на
извършване на нарушението, което е вменено на жалбоподателя. Така е нарушен чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. В акта е посочена датата 16.12.2021 г., но това не е датата на деянието, а датата
на явяване на жалбоподателя пред органите на МВР и съобщаването от негова страна за
повредата на личната карта. Доколкото датата и мястото на това визираното деяние не са
посочени, то не може и да се прецени дали е спазен срока за административнонаказателно
преследване по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, т.е. дали производството е образувано в рамките на
максималния срок от една година от извършване на нарушението. При всички случаи
наказващият орган е следвало да прецени дали времето на извършване на нарушението е
установимо с оглед съобразяване на законовите срокове. Изложеното обуславя извода, че
при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което обуславя отмяната му на формално основание.
Съдът намира, че за да се ангажира отговорността на лице, повредило документ за
самоличност, е необходимо да се докаже, че тази повреда се дължи именно на виновно
поведение на това лице. От това следва, че в НП следва да се очертае конкретното
поведение, довело до увреждане на съответния документ. В случая в НП не са очертани
обстоятелства, които да сочат именно на виновно поведение на жалбоподателя във връзка с
изгубването на документа, а и от данните по делото не може да се установи такова негово
поведение.
Съдът намира и че по същество описаното нарушение представлява маловажен
случай, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона.
Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на издадено НП, да обсъди всички основания за обжалване на
атакуваното наказателно постановление, дори и да не са наведени такива, вкл. и да подложи
на съдебен контрол преценката на административно- наказващия орган относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са
3
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може
да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран и изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото /в този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д.
№ 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/.
Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
С оглед направените самопризнания от жалбоподателят, факта, че след като е
установил, че л.к е повредена сам жалбоподателят е отишъл в сектор СБДС, за да подаде /и е
подал/ заявление за смяна на личната му карта и не е санкциониран за подобни нарушения,
административнонаказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди писмено
нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран.
По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са
претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № LBLD -2326/22.12.2021 год. на
Мария Атанасова Петкова, Началник на сектор „Български документи за самоличност“ при
ОД на МВР – Ловеч, с което на Б. В. КР. от гр. Ловеч, ЕГН: ********** е наложена на
основание чл.81, ал.2, т.2, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 30,00 лева, за нарушение на чл.7,
ал.1, пр.1 от ЗБЛД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4