Определение по дело №49804/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31739
Дата: 23 ноември 2022 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20221110149804
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31739
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110149804 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. А. Д. ЕГН ********** с предявен иск с правно
основание чл.22 ЗПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, срещу „фирма“ ООД ЕИК **** за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата в размер на 50 лв. като част от 308,52 лв.,
представляваща недължимо платени суми за неустойка по договор за паричен заем
№946139/19.05.2022 г. Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за
паричен заем №946139/19.05.2022 г. за предоставяне на заем в размер на 500 лв., в чл.6 от
който било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно
обезпечение от физическо лице-поръчител, паралелно с още едно от посочените
обезпечения по избор: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо
имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заявителя. Поддържа, че
в чл.8 от същия договор страните се договорили, че при непредставяне на обезпечение, на
кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 308,52 лв. Поддържа, че още
със сключването на договора такава неустойка била начислена още със сключване на
договора, тъй като ищецът не представил в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение. Твърди, че погасил изцяло кредита.
Счита, че договорът е нищожен, тъй като ГПР не бил посочен по компоненти, а като
процент. Не било посочено как се съотнася уговорения годишен лихвен процент за заема
спрямо ГПР. Алтернативно поддържа, че действителния размер на ГПР е в пъти по-висок от
посочения в договора, с което надхвърля максимално установения лимит в чл.19 ал.4 ЗПК.
Поддържа, че в ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договора за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, поради което и
процесната клауза за неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр. чл.33 ал.1 ЗПК,
както и като неравноправна по см. на чл.143 ал.2 т.5 ЗПК. Поддържа, че с тези действия
ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Клаузата за възнаградителна лихва била
нищожна като противоречаща на добрите нрави, отделно от това твърди, че клаузите в
процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, в нарушение на
чл.147 ЗПК, а ищецът го сключил при условията на крайна нужда и явно неизгодни условия.
При условията на евентуалност релевира възражение за нищожност на неустоечната клауза,
като поддържа, че заемната сума била погасена предсрочно от ищеца. По изложените
съображения моли за уважаване на исковата претенция.
1
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил
сключен договор с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че
предявените искове са неоснователни. Излагат се съображения, че договорът е валиден,
сключен при спазване императивните разпоредби на ЗПК на принципа за спазена свобода на
договаряне. Поддържа, че неусточната клауза била индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Поддържа, че заемодателят е небанкова финансова институция, поради
което и отпуснатия кредит бил обезпечен като рисков. Твърди, че договорът е съставен на
ясен и разбираем език, не е променян лихвения процент за целия срок на заема. Оспорва да е
налице противоречие със закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Правна
квалификация на предявените искове – чл.22 ЗПК вр. чл.23 ЗПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между
страните има сключен договор №946139/19.05.2022 г. с твърдените клаузи (за което
обстоятелство липсва спор между страните), в който случай ответникът следва да докаже, че
не са налице твърдените пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, както и
плащане.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се допусне приемането им. Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за
допускане на ССчЕ по поставените в исковата молба задачи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.01.2023 г. от 14.10 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи формулирани
в исковата молба от ищеца при депозит в размер на 280 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иво Д., който да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
2
прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца- и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3