Р Е Ш Е Н И Е
№ 5057
гр. Варна, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8920 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от членовете на управителния съвет П.С.С.
и Б.Д.П., чрез пълномощника им юрк. Н.И. срещу С.Д.К., с ЕГН ********** и адрес
***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена
Заповед № 1614/26.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
3074/2019г. по описа на ВРС:
сумата
от 309,22 лв. (триста и девет лева и двадесет и две стотинки), представляваща
общо дължима главница за потребена и незаплатена ел. енергия, по следните
фактури, издадени за периода от *** г. до *** г., а именно: фактура № *** г., с
падеж *** г., на стойност 207,23 лв.; фактура № *** г., с падеж *** г., на
стойност 79,97 лв.; фактура № *** г., с падеж *** г., на стойност 19,00 лв.;
фактура № *** г., с падеж *** г., на стойност 3,02 лв., за обект с абонатен № ***
и клиентски № ***, находящ се в гр. ***;
сумата
от 59,30 лв. (петдесет и девет лева и тридесет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка една от
фактурите до 15.02.2019 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
- 25.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410 от ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ответникът бил клиент на ищцовото дружество за
доставяна от него ел. енергия в обект находящ се в гр.*** отчитана по клиентски
номер *** и абонатен номер ***. В периода от ***г. до ***г. в посочения обект
на потребление била доставена ел. енергия
на обща стойност 309.22 лева, за което ищцовото дружество издало фактури
на посочената стойност, които не били заплатени от ответника в срок. Тъй като
задълженията не били заплатени от
ответника в срок, то той дължал и обезщетение за забава за периода от падежа на
всяка от фактурите до ***г., в общ размер на 59.30 лева.
На 25.02.2019г. ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания, по
което било образувано ч.гр.д. № 3074/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед
за изпълнение срещу ответницата. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и за ищеца се породил правен интерес от
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания
по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от от
ответника, с който са представени доказателства за извършено плащане на сумите
процесните вземания. Ответникът поддържа, че за ищцовото дружество е отпаднал
правния интерес от предявените искове и моли за прекратяване на производството..
В проведеното открито съдебно ищцовото дружество, чрез
проц. представител, признава извършеното плащане и моли за отхвърляне на
исковете поради плащане и присъждане на разноски. Ответникът, чрез проц.
представител заявява, че не оспорва дължимостта на разноски, с оглед
извършването на плащането след предявяване на исковете..
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д. № 3074/2018г. по описа на ВРС е видно, че в полза на
заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника
С.Д.К.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца да установи със сила на
пресъдено нещо оспореното вземане и стабилизира изпълнителната сила на
заповедта.
В
хода на производството ответникът е представил доказателства за това, че след
образуване на заповедното производство и след предявяване на установителните
искове е погасил изцяло процесните задължения, чрез извършено на каса на
ищцовото дружество плащане. Пълното плащане на процесните задължения се
потвърждава и от изходящо от ищцовото дружество писмо от ***г. /л.49/.
Видно
от представеното с исковата молба извлечение за фактури и плащания, към ***г. процесните
задължения на ответника към ищцовото дружество не са били погасени /л.13-15/.
Плащането
на процесните суми не се оспорва от проц. представител на ищеца в проведеното
по делото открито съдебно заседание, като се прави искане за присъждане на
разноските сторени от ищеца в исковото и в заповедното производства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Заповедното
производство по ч.гр.д. №3074/2019г. по описа на ВРС е образувано по заявление
за издаване на заповед за изпълнение от 25.02.2019г. Заповед за изпълнение в
полза на ищеца за процесните суми е издадена на 26.02.2019г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковата молба на
ищеца е депозирана в съда на 07.06.2019г., а ответницата е извършила плащане на
процесните суми в полза на ищеца на 25.07.2019г. – след образуване на
заповедното производство, след издаване на заповедта за изпълнение и след
възникване на предпоставките за предявяване на иск за установяване дължимостта
на вземанията.. Предявените от ищеца искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да бъдат отхвърлени, тъй като процесните вземания са погасени от
ответника, чрез извършено плащане след завеждане на делото. Съобразно чл.78,
ал.2 от ГПК ответника няма да дължи направените по делото разноски, а същите ще
се възложат на ищеца, ако са налице кумулативно две предпоставки – да не е дала
повод за завеждане на делото и да е признала иска. Съдът намира, че с
неплащането на задължението си в предвиденият между страните падеж, на същото
ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което чл.78, ал.2 от ГПК
е неприложима в случая.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски
в размер на 175 лв., от които 75 лева заплатена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк.
Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите
не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лв., от които 25 лева заплатена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу С.Д.К., с ЕГН ********** и адрес ***
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които е издадена Заповед № 1614/26.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3074/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 309,22 лв. (триста и девет лева и двадесет и
две стотинки), представляваща общо дължима главница за потребена и незаплатена
ел. енергия, по следните фактури, издадени за периода от *** г. до *** г., а
именно: фактура № *** г., с падеж *** г., на стойност 207,23 лв.; фактура № ***
г., с падеж *** г., на стойност 79,97 лв.; фактура № *** г., с падеж *** г., на
стойност 19,00 лв.; фактура № *** г., с падеж *** г., на стойност 3,02 лв., за
обект с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. ***;
сумата от 59,30 лв. (петдесет и девет лева и тридесет
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа
на всяка една от фактурите до 15.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 25.02.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 410 от ГПК,
поради направено от ответника плащане след завеждане на делото.
ОСЪЖДА С.Д.К., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** сумата от 175 /сто седемдесет и
пет/ лева, представляваща
сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.К., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление
*** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3074/2019г. по описа на ВРС,
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: